Много са наследниците на предателите от Априлската епопея, но бъд...
Крайно време е да приемем и осъзнаем, че мнозина от най-шумно изтъкващите се като родолюбци, са правнуци на предатели. Такива са естествените закони.
Такъв родолюбец ще да е Цончо от партията на копейките, който отишъл в Русия преди дни и подписал съглашение на неговата партия за взаимно съдействие и партньорство с партията на Путин " Единна Русия ". Това е политическата групировка, която въодушеви военната теория на Кремъл за война и заличаване на Украйна. Която потопи в кръв и съсипия суверенна страна.
Нашият Копейкин е горделив, че е бил в компанията на всеобщи убийци, които опожаряват, бомбардират, изнасилват, грабят, а техният предводител е разгласен за боен нарушител от Международния углавен съд в Хага и е разпореден негов арест.
Такива „ патриоти “ се родеят с проф. Хайрие Йенисой, която написа за Априлското въстание, че е селски протест, провокиран от Русия. Йенисой твърди, че българите нямали никаква концепция за независимост и своя страна, а били маши в ръцете на съветската дипломация и разузнаване. К`ви са тия българи, бе, те сами не могат нищо, камо ли да си извоюват свободата, - ни споделя това гнусно подстрекателство. Една копейка не са получили апостолите, една пушка или щипка барут. Един руснак не е участвалвъв въстанието, само че е имало черногорци, сърби, италианци, германци, далматинци, гърци...Хиляди българи обаче са воювали на страната на съветската в войска във войните на Русия с Турция. Това би трябвало да се знае и споделя.
Затова би трябвало да се чете още веднъж и още веднъж „ Записки по българските въстания “ на Захари Стоянов. И да се помни и предава от потомство на потомство, че в тези кървави, само че величави дни са починали сред 30 и 60 хиляди българи. За свободата. 10 000 луди глави са се изправили като лъвове против 100 000 постоянна армия и башибозук. За съпоставяне: по време на Руско-турската война 1877-1878 година,водена върху българска земя са починали – съгласно Уикипедия на съветски език - Согласно «Военно-медицинскому отчёту» русские потери составляли: убитыми в боях — 15 567 человек (из них: в дунайской армии ― 11 905 человек; в кавказской армии ― 3662 человека); умершими от ран — 6824 человек.
Само един епизод: На 9 май в Априлци хората ще се съберат на света литургия впамет на починалите в Новоселския манастир “Света Троица ”. Сред починалите по време на клането в тези трагични събития са свещениците Никола Барбулов и Георги Дългодрейски, монахините Сусана Сомлева, София Павкова, Елисавета Злийска, Ефросиния Мофтиева, Христина Калиста и Катерина, както и мирянката Сусана Чорбаджиева. Те, дружно с жертвите от Баташкото кръвопролитие, бяха канонизирани за свети мъченици на 3 април 2011г. с решение на Светия синод.
И какъв брой други като тях…
Кресливите ни патриоти и продажни копейки не са наследници на тези честни и велики българи. Те носят гена на предателите и оцеляващите при всяка власт.
Известно е от историята, че цветущият по време на Априлското въстание град Копривщица е избавен от опожаряване и от всеобщи убийства. Не се приказва доста, каке станало това. Фактите са премълчавани години наред.
Пръв схванал неизбежността на обстановката ръководителят на революционния комитет в града Тодор Каблешков.
Той предложил въстаниците да не се бият с турците в селото, с цел да не го разрушат, а това да стане в планината. От своя страна чорбаджиите да изпратят писмо до турското държавно управление и до конака в Пловдив, в което да изискат армия, „ с цел да пази селото от въстаниците “.
Писмото било съчинено небрежно:
„ На 20-того непознати нам хора, които се споделиха, че са въстаници, слязоха в селото ни откъм Стара планина и измежду като грабиха и убиваха мирни поданици и караха принудително хората да се съгласят на техните неприятни планове, отдръпнаха се към планината, като водиха със себе си някои от младежите ни. Други пък, види се техни единомишленици, създали същото с близките села, като изгорили селата им и ги предиздвикали принудително да се приберат в Копривщица. Сега, тъй като се боим да не атакуван изново и да създадат по-големи безчинства, молим най-покорно законното ни държавно управление да изпроводи час по-скоро армия, с цел да ни пази от въстаниците “.
Планът не тръгнал незабавно, защото завалял пороен дъжд и отдръпването на въстаниците в планината се отсрочило. Тогава в главите на чорбаджиите се родила друга безумна мисъл – да заловен по-видните въстаници и да ги предадат на турците, с което да ги умилостивят и след това да изплатят селото си. Сутринта на 30 април пред селската аптека, откъдето четата трябвало да потегли за планината, се събрала огромна група разбунени селяни. Чорбаджиите почнали да викат: „ Дръжте ги бе, да ги изловим, да ги предадем на турците, единствено по този начин ще спасим селото от злото, което ни е пристигнало до главите. Ако върнем тия хаймани, ще се отървем от по-голямото зло. Нека ги изколят до един тия нехранимайковци!
Тълпата се нахвърлила върху бунтовниците, обезоръжила ги, навързала с въжета по-видните от тях.
След като вързали въстаниците, копривщенци се отнесли към тях безчовечен и срамно. Пред аптеката се струпали селяни-зяпачи. Те чакали някой от затворените да се покаже на прозореца и започвали да му се присмиват и да го ругаят.
В „ Записки по българските въстания “ Захари Стоянов ни разказва, че даже чичото на Каблешков идвал да ругае своя племенник „ по най-непростителен метод “. Пак Стоянов написа, че когато жадните апостоли молили за вода, им била изпратена дамаджана, цялостна с нечистотии.
Димитър Страшимиров на собствен ред разказва: „ Най-жестокият чоп на онеправданите, не ще подозрение, беше душевната тъга за осраменото велико дело, и обидата да бъдат затваряни, вързани и унижавани от единомишленици, станали в този момент сляпо оръдие на безчувствени и долни хора “.
Според него, по времето, когато е писал книгата си за Априлското въстание (1907 г.), по стените на лудницата в двора на църквата „ Св. Никола ” към момента личали надписи – тъжни изповеди на бедните пандизчии от рода на: „ Който за народ се труди и грижи, тук той в гнусна темница лежи “.
Имало е героизъм, напредък, само че и това го е имало. Повечето от починалите луди глави за свободата не са оставили поколение, тъй като са си отишли напълно млади от този свят.
Но предателите и нежелаещите протести и митинги са основали многолюдна челяд, добили са парици и техните наследници носят техния ген, привички и евентуално разбирания за живота и света. Не всички, само че множеството. И ни приказват за национализъм, поклонение пред освободителя, примирие с събитията. Нужни сме им като стадо.
Само че има и през днешния ден има луди глави, колкото и да не се харесва това на предателската порода. Не са доста, само че те постоянно са били малцинството, което движи света напред и нагоре.
Днес би трябвало да сме горди с оня протест, който прониза в сърцето Османската империя. Какви апостоли единствено е родила и отгледала майка България! Въпреки всичко, макар страха и измените те извършиха своето свято дело. Не някой различен – те поставиха основите на модерна България. Няма да мине номерът на днешните лъжепатриоти. Ще изринем мръсотията - рано или късно.
Фрог нюз
Такъв родолюбец ще да е Цончо от партията на копейките, който отишъл в Русия преди дни и подписал съглашение на неговата партия за взаимно съдействие и партньорство с партията на Путин " Единна Русия ". Това е политическата групировка, която въодушеви военната теория на Кремъл за война и заличаване на Украйна. Която потопи в кръв и съсипия суверенна страна.
Нашият Копейкин е горделив, че е бил в компанията на всеобщи убийци, които опожаряват, бомбардират, изнасилват, грабят, а техният предводител е разгласен за боен нарушител от Международния углавен съд в Хага и е разпореден негов арест.
Такива „ патриоти “ се родеят с проф. Хайрие Йенисой, която написа за Априлското въстание, че е селски протест, провокиран от Русия. Йенисой твърди, че българите нямали никаква концепция за независимост и своя страна, а били маши в ръцете на съветската дипломация и разузнаване. К`ви са тия българи, бе, те сами не могат нищо, камо ли да си извоюват свободата, - ни споделя това гнусно подстрекателство. Една копейка не са получили апостолите, една пушка или щипка барут. Един руснак не е участвалвъв въстанието, само че е имало черногорци, сърби, италианци, германци, далматинци, гърци...Хиляди българи обаче са воювали на страната на съветската в войска във войните на Русия с Турция. Това би трябвало да се знае и споделя.
Затова би трябвало да се чете още веднъж и още веднъж „ Записки по българските въстания “ на Захари Стоянов. И да се помни и предава от потомство на потомство, че в тези кървави, само че величави дни са починали сред 30 и 60 хиляди българи. За свободата. 10 000 луди глави са се изправили като лъвове против 100 000 постоянна армия и башибозук. За съпоставяне: по време на Руско-турската война 1877-1878 година,водена върху българска земя са починали – съгласно Уикипедия на съветски език - Согласно «Военно-медицинскому отчёту» русские потери составляли: убитыми в боях — 15 567 человек (из них: в дунайской армии ― 11 905 человек; в кавказской армии ― 3662 человека); умершими от ран — 6824 человек.
Само един епизод: На 9 май в Априлци хората ще се съберат на света литургия впамет на починалите в Новоселския манастир “Света Троица ”. Сред починалите по време на клането в тези трагични събития са свещениците Никола Барбулов и Георги Дългодрейски, монахините Сусана Сомлева, София Павкова, Елисавета Злийска, Ефросиния Мофтиева, Христина Калиста и Катерина, както и мирянката Сусана Чорбаджиева. Те, дружно с жертвите от Баташкото кръвопролитие, бяха канонизирани за свети мъченици на 3 април 2011г. с решение на Светия синод.
И какъв брой други като тях…
Кресливите ни патриоти и продажни копейки не са наследници на тези честни и велики българи. Те носят гена на предателите и оцеляващите при всяка власт.
Известно е от историята, че цветущият по време на Априлското въстание град Копривщица е избавен от опожаряване и от всеобщи убийства. Не се приказва доста, каке станало това. Фактите са премълчавани години наред.
Пръв схванал неизбежността на обстановката ръководителят на революционния комитет в града Тодор Каблешков.
Той предложил въстаниците да не се бият с турците в селото, с цел да не го разрушат, а това да стане в планината. От своя страна чорбаджиите да изпратят писмо до турското държавно управление и до конака в Пловдив, в което да изискат армия, „ с цел да пази селото от въстаниците “.
Писмото било съчинено небрежно:
„ На 20-того непознати нам хора, които се споделиха, че са въстаници, слязоха в селото ни откъм Стара планина и измежду като грабиха и убиваха мирни поданици и караха принудително хората да се съгласят на техните неприятни планове, отдръпнаха се към планината, като водиха със себе си някои от младежите ни. Други пък, види се техни единомишленици, създали същото с близките села, като изгорили селата им и ги предиздвикали принудително да се приберат в Копривщица. Сега, тъй като се боим да не атакуван изново и да създадат по-големи безчинства, молим най-покорно законното ни държавно управление да изпроводи час по-скоро армия, с цел да ни пази от въстаниците “.
Планът не тръгнал незабавно, защото завалял пороен дъжд и отдръпването на въстаниците в планината се отсрочило. Тогава в главите на чорбаджиите се родила друга безумна мисъл – да заловен по-видните въстаници и да ги предадат на турците, с което да ги умилостивят и след това да изплатят селото си. Сутринта на 30 април пред селската аптека, откъдето четата трябвало да потегли за планината, се събрала огромна група разбунени селяни. Чорбаджиите почнали да викат: „ Дръжте ги бе, да ги изловим, да ги предадем на турците, единствено по този начин ще спасим селото от злото, което ни е пристигнало до главите. Ако върнем тия хаймани, ще се отървем от по-голямото зло. Нека ги изколят до един тия нехранимайковци!
Тълпата се нахвърлила върху бунтовниците, обезоръжила ги, навързала с въжета по-видните от тях.
След като вързали въстаниците, копривщенци се отнесли към тях безчовечен и срамно. Пред аптеката се струпали селяни-зяпачи. Те чакали някой от затворените да се покаже на прозореца и започвали да му се присмиват и да го ругаят.
В „ Записки по българските въстания “ Захари Стоянов ни разказва, че даже чичото на Каблешков идвал да ругае своя племенник „ по най-непростителен метод “. Пак Стоянов написа, че когато жадните апостоли молили за вода, им била изпратена дамаджана, цялостна с нечистотии.
Димитър Страшимиров на собствен ред разказва: „ Най-жестокият чоп на онеправданите, не ще подозрение, беше душевната тъга за осраменото велико дело, и обидата да бъдат затваряни, вързани и унижавани от единомишленици, станали в този момент сляпо оръдие на безчувствени и долни хора “.
Според него, по времето, когато е писал книгата си за Априлското въстание (1907 г.), по стените на лудницата в двора на църквата „ Св. Никола ” към момента личали надписи – тъжни изповеди на бедните пандизчии от рода на: „ Който за народ се труди и грижи, тук той в гнусна темница лежи “.
Имало е героизъм, напредък, само че и това го е имало. Повечето от починалите луди глави за свободата не са оставили поколение, тъй като са си отишли напълно млади от този свят.
Но предателите и нежелаещите протести и митинги са основали многолюдна челяд, добили са парици и техните наследници носят техния ген, привички и евентуално разбирания за живота и света. Не всички, само че множеството. И ни приказват за национализъм, поклонение пред освободителя, примирие с събитията. Нужни сме им като стадо.
Само че има и през днешния ден има луди глави, колкото и да не се харесва това на предателската порода. Не са доста, само че те постоянно са били малцинството, което движи света напред и нагоре.
Днес би трябвало да сме горди с оня протест, който прониза в сърцето Османската империя. Какви апостоли единствено е родила и отгледала майка България! Въпреки всичко, макар страха и измените те извършиха своето свято дело. Не някой различен – те поставиха основите на модерна България. Няма да мине номерът на днешните лъжепатриоти. Ще изринем мръсотията - рано или късно.
Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ