Кои общини ползват най-много европейски средства
Краят на сегашния програмен интервал на европейските фондове е все по-близо и с наближаването на 2020 година ставаме очевидци на доста нарастване на отпуснатите по тях суми. Това проличава ясно от годишния обзор на отпуснатите средства по евро фондовете на ниво община и област, който прави Институтът за пазарна стопанска система (ИПИ). Извън сензитивните нараствания в доста райони обаче подреждането на областите и общините по този индикатор остават съвсем непроменени. Същото важи и за естеството на огромните планове.
Традиционно, най-вече средства на човек от популацията се усвояват в столицата и в област Габрово, надлежно по 3129 лв. 3234 лв. на човек, изчислени на база на средногодишното им население през 2018 година Относително доста европейски средства се усвояват и в областите в Северозападна България, само че част от обяснението за това е много бързо намаляващото им население. Обратно, под 1000 лв. на човек от популацията остават европейските средства в областите Сливен, Кюстендил и Перник, само че е много евентуално до края на програмния интервал да надвишават този предел.
Най-големите планове са в региона на инфраструктурата – да вземем за пример разширението на столичното метро, построяването на пътища и водни цикли, заради естеството си, изискват доста по-големи вложения спрямо останалите действия. Това е изключително изразено в столицата, където действително изплатената сума по развиването на метрото надвишава 500 млн. лева, както и в област Благоевград, където средствата за построяването на автомагистрала „ Струма “ са 329 млн. лева
На фона на дребното, само че много скъпи инфраструктурни планове, множеството по-малки по стойност, само че по-многобройни, са плановете за възстановяване на градската среда, просветителната инфраструктура и даване на обществена помощ. Последните две групи са водещи в южните области на страната, като в Кърджали най-големите по стойност планове са точно за възобновяване и реорганизация на учебни заведения и за обезпечаване на топъл обяд.
По-интересни са данните за разпределението на европейските средства на равнище община, защото показват в доста по-големи елементи районните разлики в потреблението на фондовете. Най-видими при разпределението по общини са плановете за възстановяване на водоснабдяването, както и за създаване на системи за култивиране на боклуци. Тези планове постоянно са споделени сред няколко общини, а цената им нахвърля в забележителна степен тази на плановете, които обособените общини (особено по-малките) са в положение да употребяват сами. Това се вижда най-ясно в няколкото групи общини по крайбрежието, както и в областите Плевен, Враца и Монтана.
От началото на разпределението на европейски средства в страната доникъде на 2019 година, най-вече европейски средства на човек от популацията има в общините:
Добрич – 5683 лв., с помощта на огромен план за възстановяване на водоснабдяването на града;Костинброд - 5402 лв., поради няколко плана за енергийна ефективност;Созопол – 5172 лв., огромна част от тях са от предходния програмен интервал.
На другата прекаленост са общините Ковачевци (32 лв. на глава от населението), която продължава да е единствената, която няма нито един план в границите на новия програмен интервал, Дулово (62 лева) и Добричка (116 лева). Към тях се прибавят и доста от най-малките общини в страната, които имат единствено по един план, освен това за не изключително обилни суми. Основната причина за това може да се търси в ограничавания административен потенциал на дребните общини, който не им разрешава дейно да се конкурират за европейско финансиране.
Повечето общини в страната са с под 1000 лв. на човек от популацията усвоени европейски фондове - в тази група попадат 161 от общо 265 общини в България. Между 1000 и 2000 лв. са били употребявани в други 70 общини, а с над 4000 са общо седем.
При прегледа на потреблението на европейски средства би трябвало да се има поради, че на този стадий липсват доказателства за постигането на главната им сложена цел – кохезия, както вътре в страната, по този начин и на обособените ѝ райони към средноевропейското ниво. Освен това, те носят риска от фокусиране на локалната администрация главно върху привличането им, което оставя по-малко запаси и внимание за възстановяване на бизнес средата и привличане на частни вложения. Последните са се потвърдили като по-издръжливия фактор в основаването на работни места и подобряването на стандарта на живот на локално ниво. Това опълчване, от своя страна, акцентира за следващ път потребността от промяна на общинските финанси и фискална децентрализация, съчетано с административна промяна и повишение на потенциала на локално ниво.
Автор: Адриан Николов . Текстът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система
Традиционно, най-вече средства на човек от популацията се усвояват в столицата и в област Габрово, надлежно по 3129 лв. 3234 лв. на човек, изчислени на база на средногодишното им население през 2018 година Относително доста европейски средства се усвояват и в областите в Северозападна България, само че част от обяснението за това е много бързо намаляващото им население. Обратно, под 1000 лв. на човек от популацията остават европейските средства в областите Сливен, Кюстендил и Перник, само че е много евентуално до края на програмния интервал да надвишават този предел.
Най-големите планове са в региона на инфраструктурата – да вземем за пример разширението на столичното метро, построяването на пътища и водни цикли, заради естеството си, изискват доста по-големи вложения спрямо останалите действия. Това е изключително изразено в столицата, където действително изплатената сума по развиването на метрото надвишава 500 млн. лева, както и в област Благоевград, където средствата за построяването на автомагистрала „ Струма “ са 329 млн. лева
На фона на дребното, само че много скъпи инфраструктурни планове, множеството по-малки по стойност, само че по-многобройни, са плановете за възстановяване на градската среда, просветителната инфраструктура и даване на обществена помощ. Последните две групи са водещи в южните области на страната, като в Кърджали най-големите по стойност планове са точно за възобновяване и реорганизация на учебни заведения и за обезпечаване на топъл обяд.
По-интересни са данните за разпределението на европейските средства на равнище община, защото показват в доста по-големи елементи районните разлики в потреблението на фондовете. Най-видими при разпределението по общини са плановете за възстановяване на водоснабдяването, както и за създаване на системи за култивиране на боклуци. Тези планове постоянно са споделени сред няколко общини, а цената им нахвърля в забележителна степен тази на плановете, които обособените общини (особено по-малките) са в положение да употребяват сами. Това се вижда най-ясно в няколкото групи общини по крайбрежието, както и в областите Плевен, Враца и Монтана.
От началото на разпределението на европейски средства в страната доникъде на 2019 година, най-вече европейски средства на човек от популацията има в общините:
Добрич – 5683 лв., с помощта на огромен план за възстановяване на водоснабдяването на града;Костинброд - 5402 лв., поради няколко плана за енергийна ефективност;Созопол – 5172 лв., огромна част от тях са от предходния програмен интервал.
На другата прекаленост са общините Ковачевци (32 лв. на глава от населението), която продължава да е единствената, която няма нито един план в границите на новия програмен интервал, Дулово (62 лева) и Добричка (116 лева). Към тях се прибавят и доста от най-малките общини в страната, които имат единствено по един план, освен това за не изключително обилни суми. Основната причина за това може да се търси в ограничавания административен потенциал на дребните общини, който не им разрешава дейно да се конкурират за европейско финансиране.
Повечето общини в страната са с под 1000 лв. на човек от популацията усвоени европейски фондове - в тази група попадат 161 от общо 265 общини в България. Между 1000 и 2000 лв. са били употребявани в други 70 общини, а с над 4000 са общо седем.
При прегледа на потреблението на европейски средства би трябвало да се има поради, че на този стадий липсват доказателства за постигането на главната им сложена цел – кохезия, както вътре в страната, по този начин и на обособените ѝ райони към средноевропейското ниво. Освен това, те носят риска от фокусиране на локалната администрация главно върху привличането им, което оставя по-малко запаси и внимание за възстановяване на бизнес средата и привличане на частни вложения. Последните са се потвърдили като по-издръжливия фактор в основаването на работни места и подобряването на стандарта на живот на локално ниво. Това опълчване, от своя страна, акцентира за следващ път потребността от промяна на общинските финанси и фискална децентрализация, съчетано с административна промяна и повишение на потенциала на локално ниво.
Автор: Адриан Николов . Текстът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ