Какво се случва с лихвите
Краят на месец юли беше забавен за положението на паричната политика. Бордовете на три от огромните международни централни банки – Федералния запас, Банката на Англия и Банката на Япония – заседаваха на 31 юли и взеха решения за равнищата на краткосрочните лихви. Същото направи и управителният съвет на Европейската централна банка, само че малко по-рано – на 18 юли. В последните няколко години, политиките на тези централни банки следват релативно сходна траектория – ниски лихви в интервала преди пандемията, а по-късно парично стягане в отговор на ценовите скокове, резултат от възобновяване от пандемията, високите фискални тласъци и нарушените вериги на доставки, показват в собствен разбор от Института за пазарна стопанска система.
Според него този цикъл не беше синхронизиран сред обособените стопански системи, като Япония е най-голямото изключение – нейната стопанска система от години е белязана от невисок напредък и доста ниска и от време на време – даже негативна инфлация, в отговор на които Банката на Япония преднамерено води много отпусната парична политика. Там равнищата на инфлация също нарастват след пандемията, само че надалеч не толкоз, колкото на други места по света. С оглед на това японската централна банка задържа лихвените проценти негативни до март тази година, започвайки развой на стягане доста по-късно от другите огромни централни банки.
От началото актуалната фаза на парично стягане централните банки имат нелеката задача да обезпечат така наречен „ меко кацане “ – да повишат лихвите задоволително, с цел да върнат инфлацията на целевото ниво от към 2%, като в същото време не провокират криза. Към момента осъществяването на тази задача е относително сполучливо – от началото покачването на лихвите в Съединени американски щати, еврозоната, Англия и Япония не е настъпила икономическа рецесия, въпреки и да се следиха къси епизоди на леко стесняване в Брутният вътрешен продукт. Американската стопанска система бележи забележителен напредък, макар рекордно високите равнища на лихвите за последните двадесет години.
Далеч обаче не е обезпечено, че положителното показване ще се резервира при нескончаем интервал на рестриктивна политика. Предвид огромния напредък в преодоляването на инфлацията, концепцията за последователно намаление на лихвите, което да даде прочут подтик на растежа, наподобява примамлива. От друга страна, задачата от двупроцентов растеж на цените не е достигната. Така пред централните банки стои изборът дали да запазят рестриктивни паричните условия, или да ги провиснал още веднъж. Интересното е, че през юли 2024 година техните решения са разнопосочни, допълват икономистите.
Те дават за образец Банката на Англия, която реши да намали лихвения си % по заеми към други банки от 5,25% на 5% – първото намаление от 2020 година насам. Интересното е, че решението е взето на косъм – пет от деветте члена на комитета по парична политика на Банката на Англия са дали своят вот за сваляне на лихвения %, до момента в който останалите четири са застанали зад задържането му на досегашното равнище. Определено данните, които са били основа за полемиката и взимане на решение от комитета, не са еднопосочни. От една страна годишната инфлация в Обединеното кралство доближава целевите 2% още през април, а прогнозните равнища за след две и три години са надлежно 1,7% и 1,5%.
istock
Освен това относително скъпия паунд, забавянето в растежа на заплатите, както и мнението на комитета, че Брутният вътрешен продукт е на равнища под оптималното, поддържат извода, че паричната политика би могла да се разхлаби. От друга страна обаче, прогнозите за инфлацията до края на годината демонстрират лек растеж до 2,75%, в резултат на стабилизиране на енергийните цени. Нещо повече, въпреки и Брутният вътрешен продукт да е под оптималното равнище, растежът му в последните тримесечия е по-силен от предстоящото и съществува действителна опция за по-ускорен напредък, който надлежно да даде лек спомагателен ценови подтик. Претегляйки другите опасности, комитетът въпреки всичко преценя да намали леко лихвеният %, като това единствено по себе си не е внезапен завой – лихвено ниво от 5% също е относително високо, се споделя в разбора.
Кристин Лагард: За жителите ще бъде по-евтино да заемат средства
Европейската централна банка намали своята рента по депозитите с 25 базисни пункта още през юни, започвайки еволюционен цикъл на разпределяне преди другите огромни централни банки. На последната си среща обаче тя задържа лихвеното ниво на 3,75%. Предходното решение беше подбудено от слабия напредък в Еврозоната и към този момент постигнатия прогрес в забавянето на темпа на инфлацията, с ангажимента, че паричната политика на ЕЦБ остава относително рестриктивна даже след лекото намаляване. Оттогава обстановката не се е трансформирала изключително – инфлацията за месеци май, юни и юли е надлежно 2,6%, 2,5% и 2,6% на годишна база, а растежът на Брутният вътрешен продукт за второто тримесечие е 0,3%, като през първото. Пазарът на труда също наподобява постоянен – безработицата се задържа на рекордно ниското за еврозоната равнище от 6,4%, а броят на заетите нараства с 0,3% през първото тримесечие на 2024 година
С оглед на данните, разумно е ЕЦБ да изчака да види в допълнение развиване в основните знаци, преди да промени още веднъж лихвите. Към момента главният риск съгласно управителния съвет е в допълнение закъснение на икономическия напредък заради едва търсене в международен мащаб, подбуден от геополитическата конюнктура и рестриктивната политика на множеството централни банки в света. По отношение на инфлацията, главното терзание е дали растежът във възнагражденията ще бъде стихотворец от стесняване на облагите на предприятията или ще се придвижи в по-високи цени за крайния консуматор.
istock
Федералният запас също задържа лихвите в Съединени американски щати на досегашното им равнище (между 5,25% и 5,5%) с разликата, че те не са били понижавани в скорошни съвещания. Макар към този момент да се чуват от ден на ден гласове, че е време за намаляване, на пръв взор не наподобява това да е безусловно правилно. Годишният растеж на Брутният вътрешен продукт за първото и второто тримесечие е надлежно 1,4% и 2,8%, което е надалеч по-високо от равнищата за еврозоната.
Има късмет ЕЦБ да смъкна още лихвите през юли
Пазарът на труда също се показва добре – безработицата е 4,1% (леко по-висока от предишни месеци), а добавените работни места приблизително на месец през второто тримесечие на 2024 година е 177 000 (по-ниско от предходното тримесечие, само че въпреки всичко на приемливо равнище). Същевременно инфлацията се задържа на 2,6%, като дълготрайните прогнози са за стабилизиране до двупроцентовата цел. Като цяло в стопанската система на Съединени американски щати се следи леко изстудяване, което поддържа намаляването на лихвите, само че въпреки това ценовият растеж би трябвало да бъде в допълнение занимателен, а и икономическият към този момент остава мощен, като това са причини за опазване на сегашните лихви. Все отново упованията са, че Федералният запас ще намали лихвите през септември, като още веднъж това не би било огромен завой, поради че настоящето ниво е много рестриктивно.
И до момента в който огромните западни централни банки към този момент възнамеряват отпущането на паричната си политика, в Япония нещата като че ли се движат с огромно забавяне – Банката на Япония увеличи лихвения си % на равнище от „ към 0,25% “ по отношение на предходното ниво от „ към 0,1% “. До март тази година лихвеното ниво беше -0,1% в продължение на години. Естествено, сходни стъпки наподобяват дребни на фона на тези на западните централни банки, които нормално трансформират лихвите си с по 25 базисни пункта. Решението е подбудено от положителни развития в японската стопанска система, които го разрешават – лек растеж вложенията и фирмените облаги, стабилно ползване, относително висок растеж във възнагражденията.
istock
С оглед и на нарасналите упования за бъдещите равнища на инфлацията на семействата и компаниите, както и растежа във вносните цени, японската централна банка преценя (с гласоподаване в борда разграничено 7 на 2) да затегне леко паричната си политика, поради наличния инфлационен риск – който също самичък по себе си е относително лек. Нещо повече, в решението категорично се загатва, че чака действителните лихви в страната да останат негативни и отсега нататък, което би трябвало да е задоволително удобно за стопанската система. Към момента наподобява, като че ли Япония се намира там, където бяха огромните западни стопански системи към първата половина на 2023 година Докъде обаче ще стигне тяхното парично стягане и какъв брой ще продължи е мъчно да се каже, изключително поради изключително нетипичната историческа динамичност на японските знаци.
Индивидуалните ходове на централните банки постоянно са забавни в интервали като сегашния, когато верните решения надалеч не са явни. Същевременно съществува чувството, че всяко решение да се трансформират или да не се трансформират лихвените проценти са от голямо значение сами по себе си. Под новините за срещи на бордовете на централни банки постоянно е цялостно с пламенни мнения, оценяващи съответният ход като верен или погрешен, прекомерно мек или прекомерно изострен, просрочен или подранил. Истината е, че средносрочната динамичност на лихвените проценти е надалеч по-важна за триумфа на паричната политика и надлежно е нужна дистанцията на времето, с цел да се оценят решенията на централните банки. А напълно обособена тематика, и постоянно неглижирана поради фокуса върху лихвите, са решенията по отношение на количествените удобства или стягане, заключват от ИПИ.
Според него този цикъл не беше синхронизиран сред обособените стопански системи, като Япония е най-голямото изключение – нейната стопанска система от години е белязана от невисок напредък и доста ниска и от време на време – даже негативна инфлация, в отговор на които Банката на Япония преднамерено води много отпусната парична политика. Там равнищата на инфлация също нарастват след пандемията, само че надалеч не толкоз, колкото на други места по света. С оглед на това японската централна банка задържа лихвените проценти негативни до март тази година, започвайки развой на стягане доста по-късно от другите огромни централни банки.
От началото актуалната фаза на парично стягане централните банки имат нелеката задача да обезпечат така наречен „ меко кацане “ – да повишат лихвите задоволително, с цел да върнат инфлацията на целевото ниво от към 2%, като в същото време не провокират криза. Към момента осъществяването на тази задача е относително сполучливо – от началото покачването на лихвите в Съединени американски щати, еврозоната, Англия и Япония не е настъпила икономическа рецесия, въпреки и да се следиха къси епизоди на леко стесняване в Брутният вътрешен продукт. Американската стопанска система бележи забележителен напредък, макар рекордно високите равнища на лихвите за последните двадесет години.
Далеч обаче не е обезпечено, че положителното показване ще се резервира при нескончаем интервал на рестриктивна политика. Предвид огромния напредък в преодоляването на инфлацията, концепцията за последователно намаление на лихвите, което да даде прочут подтик на растежа, наподобява примамлива. От друга страна, задачата от двупроцентов растеж на цените не е достигната. Така пред централните банки стои изборът дали да запазят рестриктивни паричните условия, или да ги провиснал още веднъж. Интересното е, че през юли 2024 година техните решения са разнопосочни, допълват икономистите.
Те дават за образец Банката на Англия, която реши да намали лихвения си % по заеми към други банки от 5,25% на 5% – първото намаление от 2020 година насам. Интересното е, че решението е взето на косъм – пет от деветте члена на комитета по парична политика на Банката на Англия са дали своят вот за сваляне на лихвения %, до момента в който останалите четири са застанали зад задържането му на досегашното равнище. Определено данните, които са били основа за полемиката и взимане на решение от комитета, не са еднопосочни. От една страна годишната инфлация в Обединеното кралство доближава целевите 2% още през април, а прогнозните равнища за след две и три години са надлежно 1,7% и 1,5%.
istock Освен това относително скъпия паунд, забавянето в растежа на заплатите, както и мнението на комитета, че Брутният вътрешен продукт е на равнища под оптималното, поддържат извода, че паричната политика би могла да се разхлаби. От друга страна обаче, прогнозите за инфлацията до края на годината демонстрират лек растеж до 2,75%, в резултат на стабилизиране на енергийните цени. Нещо повече, въпреки и Брутният вътрешен продукт да е под оптималното равнище, растежът му в последните тримесечия е по-силен от предстоящото и съществува действителна опция за по-ускорен напредък, който надлежно да даде лек спомагателен ценови подтик. Претегляйки другите опасности, комитетът въпреки всичко преценя да намали леко лихвеният %, като това единствено по себе си не е внезапен завой – лихвено ниво от 5% също е относително високо, се споделя в разбора.
Кристин Лагард: За жителите ще бъде по-евтино да заемат средства
Европейската централна банка намали своята рента по депозитите с 25 базисни пункта още през юни, започвайки еволюционен цикъл на разпределяне преди другите огромни централни банки. На последната си среща обаче тя задържа лихвеното ниво на 3,75%. Предходното решение беше подбудено от слабия напредък в Еврозоната и към този момент постигнатия прогрес в забавянето на темпа на инфлацията, с ангажимента, че паричната политика на ЕЦБ остава относително рестриктивна даже след лекото намаляване. Оттогава обстановката не се е трансформирала изключително – инфлацията за месеци май, юни и юли е надлежно 2,6%, 2,5% и 2,6% на годишна база, а растежът на Брутният вътрешен продукт за второто тримесечие е 0,3%, като през първото. Пазарът на труда също наподобява постоянен – безработицата се задържа на рекордно ниското за еврозоната равнище от 6,4%, а броят на заетите нараства с 0,3% през първото тримесечие на 2024 година
С оглед на данните, разумно е ЕЦБ да изчака да види в допълнение развиване в основните знаци, преди да промени още веднъж лихвите. Към момента главният риск съгласно управителния съвет е в допълнение закъснение на икономическия напредък заради едва търсене в международен мащаб, подбуден от геополитическата конюнктура и рестриктивната политика на множеството централни банки в света. По отношение на инфлацията, главното терзание е дали растежът във възнагражденията ще бъде стихотворец от стесняване на облагите на предприятията или ще се придвижи в по-високи цени за крайния консуматор.
istock Федералният запас също задържа лихвите в Съединени американски щати на досегашното им равнище (между 5,25% и 5,5%) с разликата, че те не са били понижавани в скорошни съвещания. Макар към този момент да се чуват от ден на ден гласове, че е време за намаляване, на пръв взор не наподобява това да е безусловно правилно. Годишният растеж на Брутният вътрешен продукт за първото и второто тримесечие е надлежно 1,4% и 2,8%, което е надалеч по-високо от равнищата за еврозоната.
Има късмет ЕЦБ да смъкна още лихвите през юли
Пазарът на труда също се показва добре – безработицата е 4,1% (леко по-висока от предишни месеци), а добавените работни места приблизително на месец през второто тримесечие на 2024 година е 177 000 (по-ниско от предходното тримесечие, само че въпреки всичко на приемливо равнище). Същевременно инфлацията се задържа на 2,6%, като дълготрайните прогнози са за стабилизиране до двупроцентовата цел. Като цяло в стопанската система на Съединени американски щати се следи леко изстудяване, което поддържа намаляването на лихвите, само че въпреки това ценовият растеж би трябвало да бъде в допълнение занимателен, а и икономическият към този момент остава мощен, като това са причини за опазване на сегашните лихви. Все отново упованията са, че Федералният запас ще намали лихвите през септември, като още веднъж това не би било огромен завой, поради че настоящето ниво е много рестриктивно.
И до момента в който огромните западни централни банки към този момент възнамеряват отпущането на паричната си политика, в Япония нещата като че ли се движат с огромно забавяне – Банката на Япония увеличи лихвения си % на равнище от „ към 0,25% “ по отношение на предходното ниво от „ към 0,1% “. До март тази година лихвеното ниво беше -0,1% в продължение на години. Естествено, сходни стъпки наподобяват дребни на фона на тези на западните централни банки, които нормално трансформират лихвите си с по 25 базисни пункта. Решението е подбудено от положителни развития в японската стопанска система, които го разрешават – лек растеж вложенията и фирмените облаги, стабилно ползване, относително висок растеж във възнагражденията.
istock С оглед и на нарасналите упования за бъдещите равнища на инфлацията на семействата и компаниите, както и растежа във вносните цени, японската централна банка преценя (с гласоподаване в борда разграничено 7 на 2) да затегне леко паричната си политика, поради наличния инфлационен риск – който също самичък по себе си е относително лек. Нещо повече, в решението категорично се загатва, че чака действителните лихви в страната да останат негативни и отсега нататък, което би трябвало да е задоволително удобно за стопанската система. Към момента наподобява, като че ли Япония се намира там, където бяха огромните западни стопански системи към първата половина на 2023 година Докъде обаче ще стигне тяхното парично стягане и какъв брой ще продължи е мъчно да се каже, изключително поради изключително нетипичната историческа динамичност на японските знаци.
Индивидуалните ходове на централните банки постоянно са забавни в интервали като сегашния, когато верните решения надалеч не са явни. Същевременно съществува чувството, че всяко решение да се трансформират или да не се трансформират лихвените проценти са от голямо значение сами по себе си. Под новините за срещи на бордовете на централни банки постоянно е цялостно с пламенни мнения, оценяващи съответният ход като верен или погрешен, прекомерно мек или прекомерно изострен, просрочен или подранил. Истината е, че средносрочната динамичност на лихвените проценти е надалеч по-важна за триумфа на паричната политика и надлежно е нужна дистанцията на времето, с цел да се оценят решенията на централните банки. А напълно обособена тематика, и постоянно неглижирана поради фокуса върху лихвите, са решенията по отношение на количествените удобства или стягане, заключват от ИПИ.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ