Вечеря на свещи с Георги Бърдаров
Краят на лятото е и Георги Бърдаров преди няколко седмици е показал новия си, доста друг разказ „ Адажио за Мария “. Писателят стана татко за първи път преди броени месеци и без подозрение появяването на Анастасия е съдействала за желанието му за разнообразни истории.„ Адажио за Мария “ е книга за същинската, дълбока обич на Вангел и Мария, за която двамата се борят през целия си живот. Любов, която минава през разнообразни катаклизми и обрати и за следващ път потвърждава, че най-голямото знамение е самият живот. А по какъв начин съумява да свърже село Кулата, Солун и Уругвай, ще ми опише самият публицист. 
Верен на себе си, Георги Бърдаров е присъединил исторически събития като декор. Книгата към този момент има трети тираж единствено в границите на няколко седмици. Удоволствие е да си приказваме с него и времето минава незабелязано, до момента в който прекосяваме през разнообразни сюжети и ориси, пробваме вкусните ястия и от ден на ден се увещавам, че няма невъзможни неща и когато същински желаеш нещо, постоянно има метод.
Първият разказ на Георги Бърдаров е „ Аз още броя дните “, оповестен откакто той печели телевизионното предаване „ Ръкописът “. Географ по специалност, учител, троент победител в надпреварата за оратори, презентатори и разказвачи „ Майстор на думите “, той в действителност потвърждава, че няма невъзможни неща. Мечтата му е историите му да излязат отвън границите на България и създавайки издателство „ MUSAGENA “ дружно с Ралица Манчева и Петко Манчев, съществено навлизат на немския пазар. С разнообразни премеждия и старания, те осъществят това и си слагат нови и нови цели, без значение какъв брой пъти са чули фразата „ вие сте луди. “
Как се роди любовната история на Вангел и Мария? Това е в действителност доста забавна история. За да мога да пиша книга, би трябвало да имам същински истории и хора в основата. Има и небивалица, само че в случай че няма същинска основа, на мен не ми е забавно. В подобен случай за мен всичко ще е неистина и не мога да го направя. Това важи за всичките ми книги. А когато потегли да мисля концепция за нова книга, тя се ражда непринудено. Така се сетих за една история, която са ми разказвали, когато бях студент.
Чух я от моя дядо, а тя е една доста магична история за моя прародител – Вангел. Той е от село Кулата и при започване на 20. век, през 1902 година, е бил боец в Солун. Никога няма да разберем за какво е бил боец тъкмо в Солун – това е по времето на Османската империя. Трябвало е някой тогава да напише неговата история, с цел да знаете! Обиколихме всички възрастни хора в селото, когато взех решение да върша книгата. Да, няма жив човек, който да помни Вангел, само че измежду децата им, които са го познавали, има. Той се връща след Солун в село Кулата, то в този момент е от другата страна на гръцката граница. И тогава споделя две неща, с които остава като легенда там. Едното е, че ще бяга в Австралия, а тогава доста малко българи са емигрирали, и то не в Америка, а в Австралия. Служил е с англичани в Солун и те са го насочили към тази далечна земя. И второто нещо, което втрещява хората тогава, е, че е влюбен в гъркиня от Солун и ще бягат дружно. Това към този момент е било по-страшното! В книгата е по-различно, само че в същинската история той се сбогува с всички и отпътува. След година-две се връща и никой не знае какво е станало, не споделя на никого. И оттова нататък този човек има доста забавен живот и ще не престават да излизат магични истории към него... Домакин на нашата вечеря е ресторант ADOR – изключителна атмосфера и вкусни ястия, бижуто на хотел InterContinental Sofia. И двамата сме единомислещи, че е мъчно да избереш единствено едно ястие от менюто на началник Димитър Бояджиев, въодушевено от френската, италианската и средиземноморската кухня. Решаваме да стартираме със салата с бурата и печени зеленчуци за мен и хрупкави калмари с ароматни подправки за Георги Бърдаров. Спираме се на розе като най-подходящо за сезона и леко за диалога.
В продължение на шест години Вангел остава неженен, което в тези години е доста необичайно. Той е бил на 21…
Може гъркинята да му е разрушила сърцето! Може! Едва по-късно се дами за прабаба ми. За разлика от множеството хора тогава той е бил образован човек. Имал магазини за платове. Дядо ми Георги, на който съм кръстен, е най-големият от тримата му синове. И тъкмо тогава, по време на Първата международна война, нашето село остава в Гърция. Трябвало да решат дали остават там, или товарят на каруцата, каквото могат, и се изнасят. И цялото село взема решение, че отива в България. Прабаба ми не е желала, само че прародител ми я качва в каруцата и ги настаняват в едни землянки, където живеят осем години. Прабаба ми умира малко по-късно и той остава с трите деца, най-малкото от които е бебе.Опитали са се да го сватосват, само че той гони всички и повече не позволява жена до себе си. Един път споделя: „ Кви дами, бе? Аз по този начин съм обичал в този живот, че повече нищо не ми би трябвало “. И това затваря историята. Години по-късно при случай, в който селото стартира да гори, тогава към този момент дядо ми е бил огромен и с останалите мъже са надалеч, прародител Вангел съумява да избави всички дами и деца и никой не умира. Идеята ми постоянно е била да напиша книга за дядо ми Георги, той също има доста забавен живот, само че пък я няма тази магия при него.
А Мария? Ти ли си я сътворил? Тя е гъркинята от историята, нямам визия по какъв начин се е казвала и напълно съм я основал. Независимо че постоянно ми е било по-трудно с женските облици. Но пък ще ти опиша нещо, което е по-малко познато за мен. През 1997 година, когато излязох от казармата, нямаше никаква работа, напряко смут. Моя другарка работеше като учителка в немската гимназия и ми сподели, че ми е намерила работа – сценарист за еротични телефони! Написах 400 сюжета за две години на пишеща машина! И по този начин постоянно и в романите си поставям такива подиуми, въпреки че редакторите ми ги орязват много и ми се карат, че са прекомерно еротични, а би трябвало да има повече метафора, не буквализъм! (Смеем се и двамата.) А за какво се включва Уругвай? Тук идва историята по какъв начин съм се научил на най-важното нещо в моя живот, а точно – да се боря до дъно за фантазиите си и в никакъв случай да не се отхвърлям. Тази история, която ще ти опиша, ме е предиздвикала да имам вяра, че няма нещо, с което да се захвана и да не мога да го направя. Провалял съм се доста пъти и няколко пъти е било грандиозно, не мога да кажа, че съм супер сполучлив човек. Но когато са ми казвали: „ Луд ли си, това не можеш да го направиш тъкмо ти “, тогава знам, че би трябвало да се боря.Когато бях на 10 години, през лятото на 1983-та, бях осъден да си заставам у дома и доста страдах, тъй като тогава играехме футбол съвсем непрекъснато. Вървеше предаването „ Всяка неделя “ и чух гласа на Николай Колев-Мичмана: „ Отвъд океана приключи следващото състезание на континента и Уругвай победи Бразилия, сходно на „ чудото на Маракана “. Веднага попитах татко ми какво е това знамение и той първо не ми отговори, само че след няколко дни ми подари най-страхотния подарък, който ми е правил като дете, а точно книга за международните шампионати по футбол. Прочетох я незабавно и когато подвигнах глава, си споделих: „ Уау, няма невъзможни неща, значи аз мога да направя всичко “.
Верен на себе си, Георги Бърдаров е присъединил исторически събития като декор. Книгата към този момент има трети тираж единствено в границите на няколко седмици. Удоволствие е да си приказваме с него и времето минава незабелязано, до момента в който прекосяваме през разнообразни сюжети и ориси, пробваме вкусните ястия и от ден на ден се увещавам, че няма невъзможни неща и когато същински желаеш нещо, постоянно има метод. Първият разказ на Георги Бърдаров е „ Аз още броя дните “, оповестен откакто той печели телевизионното предаване „ Ръкописът “. Географ по специалност, учител, троент победител в надпреварата за оратори, презентатори и разказвачи „ Майстор на думите “, той в действителност потвърждава, че няма невъзможни неща. Мечтата му е историите му да излязат отвън границите на България и създавайки издателство „ MUSAGENA “ дружно с Ралица Манчева и Петко Манчев, съществено навлизат на немския пазар. С разнообразни премеждия и старания, те осъществят това и си слагат нови и нови цели, без значение какъв брой пъти са чули фразата „ вие сте луди. “
Как се роди любовната история на Вангел и Мария? Това е в действителност доста забавна история. За да мога да пиша книга, би трябвало да имам същински истории и хора в основата. Има и небивалица, само че в случай че няма същинска основа, на мен не ми е забавно. В подобен случай за мен всичко ще е неистина и не мога да го направя. Това важи за всичките ми книги. А когато потегли да мисля концепция за нова книга, тя се ражда непринудено. Така се сетих за една история, която са ми разказвали, когато бях студент.
Чух я от моя дядо, а тя е една доста магична история за моя прародител – Вангел. Той е от село Кулата и при започване на 20. век, през 1902 година, е бил боец в Солун. Никога няма да разберем за какво е бил боец тъкмо в Солун – това е по времето на Османската империя. Трябвало е някой тогава да напише неговата история, с цел да знаете! Обиколихме всички възрастни хора в селото, когато взех решение да върша книгата. Да, няма жив човек, който да помни Вангел, само че измежду децата им, които са го познавали, има. Той се връща след Солун в село Кулата, то в този момент е от другата страна на гръцката граница. И тогава споделя две неща, с които остава като легенда там. Едното е, че ще бяга в Австралия, а тогава доста малко българи са емигрирали, и то не в Америка, а в Австралия. Служил е с англичани в Солун и те са го насочили към тази далечна земя. И второто нещо, което втрещява хората тогава, е, че е влюбен в гъркиня от Солун и ще бягат дружно. Това към този момент е било по-страшното! В книгата е по-различно, само че в същинската история той се сбогува с всички и отпътува. След година-две се връща и никой не знае какво е станало, не споделя на никого. И оттова нататък този човек има доста забавен живот и ще не престават да излизат магични истории към него... Домакин на нашата вечеря е ресторант ADOR – изключителна атмосфера и вкусни ястия, бижуто на хотел InterContinental Sofia. И двамата сме единомислещи, че е мъчно да избереш единствено едно ястие от менюто на началник Димитър Бояджиев, въодушевено от френската, италианската и средиземноморската кухня. Решаваме да стартираме със салата с бурата и печени зеленчуци за мен и хрупкави калмари с ароматни подправки за Георги Бърдаров. Спираме се на розе като най-подходящо за сезона и леко за диалога.
В продължение на шест години Вангел остава неженен, което в тези години е доста необичайно. Той е бил на 21…
Може гъркинята да му е разрушила сърцето! Може! Едва по-късно се дами за прабаба ми. За разлика от множеството хора тогава той е бил образован човек. Имал магазини за платове. Дядо ми Георги, на който съм кръстен, е най-големият от тримата му синове. И тъкмо тогава, по време на Първата международна война, нашето село остава в Гърция. Трябвало да решат дали остават там, или товарят на каруцата, каквото могат, и се изнасят. И цялото село взема решение, че отива в България. Прабаба ми не е желала, само че прародител ми я качва в каруцата и ги настаняват в едни землянки, където живеят осем години. Прабаба ми умира малко по-късно и той остава с трите деца, най-малкото от които е бебе.Опитали са се да го сватосват, само че той гони всички и повече не позволява жена до себе си. Един път споделя: „ Кви дами, бе? Аз по този начин съм обичал в този живот, че повече нищо не ми би трябвало “. И това затваря историята. Години по-късно при случай, в който селото стартира да гори, тогава към този момент дядо ми е бил огромен и с останалите мъже са надалеч, прародител Вангел съумява да избави всички дами и деца и никой не умира. Идеята ми постоянно е била да напиша книга за дядо ми Георги, той също има доста забавен живот, само че пък я няма тази магия при него.
А Мария? Ти ли си я сътворил? Тя е гъркинята от историята, нямам визия по какъв начин се е казвала и напълно съм я основал. Независимо че постоянно ми е било по-трудно с женските облици. Но пък ще ти опиша нещо, което е по-малко познато за мен. През 1997 година, когато излязох от казармата, нямаше никаква работа, напряко смут. Моя другарка работеше като учителка в немската гимназия и ми сподели, че ми е намерила работа – сценарист за еротични телефони! Написах 400 сюжета за две години на пишеща машина! И по този начин постоянно и в романите си поставям такива подиуми, въпреки че редакторите ми ги орязват много и ми се карат, че са прекомерно еротични, а би трябвало да има повече метафора, не буквализъм! (Смеем се и двамата.) А за какво се включва Уругвай? Тук идва историята по какъв начин съм се научил на най-важното нещо в моя живот, а точно – да се боря до дъно за фантазиите си и в никакъв случай да не се отхвърлям. Тази история, която ще ти опиша, ме е предиздвикала да имам вяра, че няма нещо, с което да се захвана и да не мога да го направя. Провалял съм се доста пъти и няколко пъти е било грандиозно, не мога да кажа, че съм супер сполучлив човек. Но когато са ми казвали: „ Луд ли си, това не можеш да го направиш тъкмо ти “, тогава знам, че би трябвало да се боря.Когато бях на 10 години, през лятото на 1983-та, бях осъден да си заставам у дома и доста страдах, тъй като тогава играехме футбол съвсем непрекъснато. Вървеше предаването „ Всяка неделя “ и чух гласа на Николай Колев-Мичмана: „ Отвъд океана приключи следващото състезание на континента и Уругвай победи Бразилия, сходно на „ чудото на Маракана “. Веднага попитах татко ми какво е това знамение и той първо не ми отговори, само че след няколко дни ми подари най-страхотния подарък, който ми е правил като дете, а точно книга за международните шампионати по футбол. Прочетох я незабавно и когато подвигнах глава, си споделих: „ Уау, няма невъзможни неща, значи аз мога да направя всичко “. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ