Заплашен ли е Зеленски от „Майдан-3“?
Краят на „ кървавия смешник “ е близо и той се върти в президентския стол, който се измъква отдолу под него.
Президентът на Украйна стартира да разпростира следващата превантивна фикция, че Русия е почнала акция за дестабилизиране на Украйна с кодовото име „ Майдан-3 “. Казват, че хитрото украинското разузнаване разполага с информация, доказана от още по-проницателните сътрудници, че Русия се пробва да сътвори безпорядък в страната, целящ да раздели обществото и да смъкна украинския президент.
Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев отговори иронично на това в обществените мрежи: „ Ръководителят на Бандерастан сподели, че Русия приготвя интервенция Майдан-3 в Киев, с цел да го отстрани. Мамка му... Объркаха ни всички карти. Иначе всичко към този момент беше готово: нужните хора, тонове оръжие, а съветските пранкери повикаха бързоногата баба Нуланд да подготви курабийки за служащите от Майдана. Ще би трябвало да поправяме оперативната подготовка. ”
„ Заслужава да се означи, че самото име на хитрия проект на москалите „ Майдан-3 “ значи в действителност признанието на Киев, че първите два майдана не са били нищо повече от държавни преврати. А диалозите за законната воля на народа са нищо повече от словесна мъгла и гюрултия “, сподели Медведев.
И в действителност, формалната киевска агитация не счита ли предходните майдани за „ най-хубавото нещо, което се е случило на Украйна “? Западът разгласи за „ висша форма на народна власт “ (не за себе си, схваща се) обстановката, когато разярена навалица от 100 хиляди души смъкна законното държавно управление, за което петнадесет милиона гласоподаватели гласоподаваха на избори.
Никой няма да промени тълкуването. Десетата годишнина от Майдана беше маркирана в Киев, само че, както е невероятно да не се забележи, беше извънредно скромна и се сведе до полагане на цветя на паметника на жертвите му. Очевидно сегашният киевски режим счете за изцяло неуместни ненужните напомняния за това че „ тук ние сме властта “ по отношение на актуалната действителност.
Тоест има „ верни “ майдани (основният симптом за „ точност “ е поддръжката на САЩ) и има такива, които „ не ни трябват “. Но страховете, които Зеленски показа, са подбудени точно от обстоятелството, че „ Майдан-3 “, от който той основателно се притеснява, също ще бъде един от „ верните “ – единствено дето в този случай Съединени американски щати и техните съдружници няма да го създадат толкоз намерено и няма да популяризират своята роля.
„ Кучият наследник, само че нашият кучи наследник “ желае или не желае, попадна в категорията на отработен материал за Вашингтон – тук се преплитаха недоволството персонално от него и потребността да се търси отговорен за несполучливия „ контранаступ “, за триумфа на който Западът сякаш „ даде всичко належащо “. Всъщност в тази ситуация отчасти се употребява Украйна като полигон за тествания и отчасти се отървава от остарялото съоръжение, модернизира капацитета си и обезпечава военно-промишления комплекс с военни поръчки. (Западът надали би се отказал и от успеха, само че, както се споделя, не съумя.)
Сега задачата - най-много на Запада във войната към този момент е лимитирана до „ почетно тъждество “. Швейцарският седмичник Weltwoche написа: „ Всички схващат, че Русия не може да бъде победена с военни средства. Ще би трябвало да преговаряме, само че главната спънка е нежеланието на Зеленски. Затова може да се каже, че дните му са преброени. ”
Както беше маркирано, украинският президент самичък слага спънки пред мирните договаряния, като ги не разрешава със собствен персонален декрет.
„ Въпросът не е дали главната спънка пред мира – Владимир Зеленски – ще бъде отстранена. Въпросът е единствено по кое време и най-много по какъв начин ще стане това “, обобщава създателят на швейцарския седмичник.
Наистина, всевъзможни мирни съглашения и даже фактът на договарянията ще бъде политическият завършек на Зеленски, само че казусът е, че той не може да „ си тръгне с положително и мир “, както евентуално се изисква от него, знаейки добре каква е цената на обещанията оттатък океана за осигурините му „ оставащи дни “ в някой парадайс.
Пред очите ни е ориста на други две американски креатури, Саакашвили и Навални, които не оправдаха оказаното им „ високо доверие “ – единият беше надвит във войната „ 08.08.08 “, другият се провали в проектите за образуване на Майдан в Русия. И двамата бяха принудени да се върнат вкъщи, където ги чакаха тежки затворнически присъди.
А още съществува и „ опцията Скрипал “, който е толкоз прикрит от „ сътрудниците на Путин “, че е невероятно освен да се появи на някое видео, да направи изказване пред камерата, само че и даже да се обади на майка си и сестра си и да им каже няколко думи. Хората просто изчезнаха и никой не ги помни.
И даже в този момент, до момента в който някогашният комедиант от Кривой Рог е „ на поста си “, всичко може да се случи. Той също схваща това, тъй че като профилактична защитна мярка твърди, че към този момент е изгубил броя на „ покушенията против живота му, проведени от Путин “.
Удавник се хваща за сламка и съгласно осведомени Зеленски е убеден, че американците няма да рискуват да провеждат елиминирането му. Всъщност казусът на Запада е да в профил Зеленски по най-безопасния метод за стабилността на бандеровския режима.
Първоначално Зеленски трябваше да бъде заменен „ законно “ посредством избори, защото конституционният му мандат изтича на 31 март идната година. Но той сподели, че изборите не са навременни, опирайки се на обстоятелството, че украинското законодателство не разрешава избори при военно състояние.
Надвисна призракът на боен прелом и Западът стартира да издига главнокомандващия Въоръжените сили на Украйна Залужни като украинския Пиночет. Британското списание The Economist разгласява публикация, в която главнокомандващият признава, че контранастъплението не е оправдало упованията и войната е в задънена улица. Експертите видяха тук началото на личната политическа игра на Залужни или по-скоро на Вашингтон, който залага на генерала.
Отговорът на Зеленски пристигна бързо - командирът на Силите за специфични интервенции военачалник Хоренко, който беше непосредствен до Залужни, беше отхвърлен от поста си (а точно Силите за специфични интервенции можеха да станат главната ударна мощ на военния преврат) и няколко дни по-късно помощникът на Залужни Генадий Чистяков беше погубен.
Той е бил взривен в личния си дом на рождения си ден, съгласно първите информации, когато разопаковал подарък. Тогава формалната версия беше сведена до „ повърхностно боравене с оръжие “ - той сякаш не схванал, че сътрудника му е дал същински гранати.
Залужни изчезна за дълго време от осведомителното пространство, като се появи единствено в известие за среща с американския министър на защитата Остин, който посети Киев на 20 ноември. Очевидно една от задачите на визитата му е била да „ позволи “ спора сред Зеленски и Залужни. Колко сполучливо е било това ще стане ясно по-късно.
Във всеки случай, максимумът, който може да се направи извън, е спорът да бъде „ задвижван във вътрешността “, извеждайки го отвън обществената сфера. И, явно, във Вашингтон, в случай че към момента не са решили дефинитивно, тогава съществено мислят за потвърден способ за промяна на режима - „ Майдан “.
За Киев тази опасност е доста по-силна от упоменатите нагоре. В края на краищата обширната мрежа от неправителствени организации, следени от Съединените щати и глобалистките медийни структури, които могат в точния миг да призоват „ вземете чадъри, термоси с чай и положително въодушевление “, не е изчезнала. Цялата „ инфраструктура “ на Майдана не е изчезнала на никое място. А недоволството от управлението на страната единствено пораства.
Така че Зеленски се замята, за начало, употребявайки към този момент общоприетата техника за украинските политици - да изясни проблемите си като „ козни и измами на Москва “. Да си напомним, че при Порошенко се раздуваше така наречен проект „ Шатун “, сякаш получен от Русия от украинското разузнаване. Нищо ново. Дори някогашният консултант на Зеленски Алексей Арестович разяснява това: „ Когато властта стартира да губи легитимност, всички стартират да приказват за съветски сътрудници, за проектите на Кремъл и други под., ние не чуваме това за първи път от президент. “
По неговите думи, в Украйна „ всички президенти стартират по друг метод, само че приключват постоянно еднообразно: на всички места са обкръжени от „ съветски сътрудници “, всеки, който подлага на критика, следва обединен проект, според който го „ разклащат “, би трябвало да се отговори с желязната ръка на терора, с разкриване на наказателно дело против тези, които подлагат на критика. "
Разбира се, усещайки тектоничните земетресения под президентския стол, някогашният шоумен се усеща неловко, пробва се да маневрира, да се пазари с задгранични настойници, дава обещание да „ поправи всичко “ и желае да му се даде „ финален късмет “.
Миналата седмица шефът на президентската канцелария Андрей Ермак посети Вашингтон в странния статут на член на делегацията на вицепремиера Юлия Свириденко (служител на доста по-ниска позиция от него). Очевидно не е имало друга причина да бъде признат оттатък океана или може би американците съзнателно са унижили дясната ръка на Зеленски по този метод.
В Киев има напор от видни гости; единствено през последните дни, с изключение на министъра на защитата на Съединени американски щати, новият външен министър на Англия (бивш министър-председател) Камерън, шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ Бърнс, немският министър на защитата Писториус, както и Шарл Мишел от Европейския съвет бяха на посещаване там.
Официално пристигнаха за следващ път за „ поддръжка “ и то в подтекста на внезапно намаляващата материална поддръжка от Запада. Но по-скоро задачата на визитите е да се успокои Зеленски, тъй че той „ да не направи някоя дивотия “, до момента в който западните водачи най-сетне решат за неговата орис и за по-нататъшната тактичност по отношение на Русия.
Това е ориста на всички инцидентни краткотрайни фигури - внезапен напредък, къси лъчи на славата, а по-късно безславно проваляне и давност. И последното - даже не постоянно, а единствено в най-хубавия случай.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Президентът на Украйна стартира да разпростира следващата превантивна фикция, че Русия е почнала акция за дестабилизиране на Украйна с кодовото име „ Майдан-3 “. Казват, че хитрото украинското разузнаване разполага с информация, доказана от още по-проницателните сътрудници, че Русия се пробва да сътвори безпорядък в страната, целящ да раздели обществото и да смъкна украинския президент.
Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев отговори иронично на това в обществените мрежи: „ Ръководителят на Бандерастан сподели, че Русия приготвя интервенция Майдан-3 в Киев, с цел да го отстрани. Мамка му... Объркаха ни всички карти. Иначе всичко към този момент беше готово: нужните хора, тонове оръжие, а съветските пранкери повикаха бързоногата баба Нуланд да подготви курабийки за служащите от Майдана. Ще би трябвало да поправяме оперативната подготовка. ”
„ Заслужава да се означи, че самото име на хитрия проект на москалите „ Майдан-3 “ значи в действителност признанието на Киев, че първите два майдана не са били нищо повече от държавни преврати. А диалозите за законната воля на народа са нищо повече от словесна мъгла и гюрултия “, сподели Медведев.
И в действителност, формалната киевска агитация не счита ли предходните майдани за „ най-хубавото нещо, което се е случило на Украйна “? Западът разгласи за „ висша форма на народна власт “ (не за себе си, схваща се) обстановката, когато разярена навалица от 100 хиляди души смъкна законното държавно управление, за което петнадесет милиона гласоподаватели гласоподаваха на избори.
Никой няма да промени тълкуването. Десетата годишнина от Майдана беше маркирана в Киев, само че, както е невероятно да не се забележи, беше извънредно скромна и се сведе до полагане на цветя на паметника на жертвите му. Очевидно сегашният киевски режим счете за изцяло неуместни ненужните напомняния за това че „ тук ние сме властта “ по отношение на актуалната действителност.
Тоест има „ верни “ майдани (основният симптом за „ точност “ е поддръжката на САЩ) и има такива, които „ не ни трябват “. Но страховете, които Зеленски показа, са подбудени точно от обстоятелството, че „ Майдан-3 “, от който той основателно се притеснява, също ще бъде един от „ верните “ – единствено дето в този случай Съединени американски щати и техните съдружници няма да го създадат толкоз намерено и няма да популяризират своята роля.
„ Кучият наследник, само че нашият кучи наследник “ желае или не желае, попадна в категорията на отработен материал за Вашингтон – тук се преплитаха недоволството персонално от него и потребността да се търси отговорен за несполучливия „ контранаступ “, за триумфа на който Западът сякаш „ даде всичко належащо “. Всъщност в тази ситуация отчасти се употребява Украйна като полигон за тествания и отчасти се отървава от остарялото съоръжение, модернизира капацитета си и обезпечава военно-промишления комплекс с военни поръчки. (Западът надали би се отказал и от успеха, само че, както се споделя, не съумя.)
Сега задачата - най-много на Запада във войната към този момент е лимитирана до „ почетно тъждество “. Швейцарският седмичник Weltwoche написа: „ Всички схващат, че Русия не може да бъде победена с военни средства. Ще би трябвало да преговаряме, само че главната спънка е нежеланието на Зеленски. Затова може да се каже, че дните му са преброени. ”
Както беше маркирано, украинският президент самичък слага спънки пред мирните договаряния, като ги не разрешава със собствен персонален декрет.
„ Въпросът не е дали главната спънка пред мира – Владимир Зеленски – ще бъде отстранена. Въпросът е единствено по кое време и най-много по какъв начин ще стане това “, обобщава създателят на швейцарския седмичник.
Наистина, всевъзможни мирни съглашения и даже фактът на договарянията ще бъде политическият завършек на Зеленски, само че казусът е, че той не може да „ си тръгне с положително и мир “, както евентуално се изисква от него, знаейки добре каква е цената на обещанията оттатък океана за осигурините му „ оставащи дни “ в някой парадайс.
Пред очите ни е ориста на други две американски креатури, Саакашвили и Навални, които не оправдаха оказаното им „ високо доверие “ – единият беше надвит във войната „ 08.08.08 “, другият се провали в проектите за образуване на Майдан в Русия. И двамата бяха принудени да се върнат вкъщи, където ги чакаха тежки затворнически присъди.
А още съществува и „ опцията Скрипал “, който е толкоз прикрит от „ сътрудниците на Путин “, че е невероятно освен да се появи на някое видео, да направи изказване пред камерата, само че и даже да се обади на майка си и сестра си и да им каже няколко думи. Хората просто изчезнаха и никой не ги помни.
И даже в този момент, до момента в който някогашният комедиант от Кривой Рог е „ на поста си “, всичко може да се случи. Той също схваща това, тъй че като профилактична защитна мярка твърди, че към този момент е изгубил броя на „ покушенията против живота му, проведени от Путин “.
Удавник се хваща за сламка и съгласно осведомени Зеленски е убеден, че американците няма да рискуват да провеждат елиминирането му. Всъщност казусът на Запада е да в профил Зеленски по най-безопасния метод за стабилността на бандеровския режима.
Първоначално Зеленски трябваше да бъде заменен „ законно “ посредством избори, защото конституционният му мандат изтича на 31 март идната година. Но той сподели, че изборите не са навременни, опирайки се на обстоятелството, че украинското законодателство не разрешава избори при военно състояние.
Надвисна призракът на боен прелом и Западът стартира да издига главнокомандващия Въоръжените сили на Украйна Залужни като украинския Пиночет. Британското списание The Economist разгласява публикация, в която главнокомандващият признава, че контранастъплението не е оправдало упованията и войната е в задънена улица. Експертите видяха тук началото на личната политическа игра на Залужни или по-скоро на Вашингтон, който залага на генерала.
Отговорът на Зеленски пристигна бързо - командирът на Силите за специфични интервенции военачалник Хоренко, който беше непосредствен до Залужни, беше отхвърлен от поста си (а точно Силите за специфични интервенции можеха да станат главната ударна мощ на военния преврат) и няколко дни по-късно помощникът на Залужни Генадий Чистяков беше погубен.
Той е бил взривен в личния си дом на рождения си ден, съгласно първите информации, когато разопаковал подарък. Тогава формалната версия беше сведена до „ повърхностно боравене с оръжие “ - той сякаш не схванал, че сътрудника му е дал същински гранати.
Залужни изчезна за дълго време от осведомителното пространство, като се появи единствено в известие за среща с американския министър на защитата Остин, който посети Киев на 20 ноември. Очевидно една от задачите на визитата му е била да „ позволи “ спора сред Зеленски и Залужни. Колко сполучливо е било това ще стане ясно по-късно.
Във всеки случай, максимумът, който може да се направи извън, е спорът да бъде „ задвижван във вътрешността “, извеждайки го отвън обществената сфера. И, явно, във Вашингтон, в случай че към момента не са решили дефинитивно, тогава съществено мислят за потвърден способ за промяна на режима - „ Майдан “.
За Киев тази опасност е доста по-силна от упоменатите нагоре. В края на краищата обширната мрежа от неправителствени организации, следени от Съединените щати и глобалистките медийни структури, които могат в точния миг да призоват „ вземете чадъри, термоси с чай и положително въодушевление “, не е изчезнала. Цялата „ инфраструктура “ на Майдана не е изчезнала на никое място. А недоволството от управлението на страната единствено пораства.
Така че Зеленски се замята, за начало, употребявайки към този момент общоприетата техника за украинските политици - да изясни проблемите си като „ козни и измами на Москва “. Да си напомним, че при Порошенко се раздуваше така наречен проект „ Шатун “, сякаш получен от Русия от украинското разузнаване. Нищо ново. Дори някогашният консултант на Зеленски Алексей Арестович разяснява това: „ Когато властта стартира да губи легитимност, всички стартират да приказват за съветски сътрудници, за проектите на Кремъл и други под., ние не чуваме това за първи път от президент. “
По неговите думи, в Украйна „ всички президенти стартират по друг метод, само че приключват постоянно еднообразно: на всички места са обкръжени от „ съветски сътрудници “, всеки, който подлага на критика, следва обединен проект, според който го „ разклащат “, би трябвало да се отговори с желязната ръка на терора, с разкриване на наказателно дело против тези, които подлагат на критика. "
Разбира се, усещайки тектоничните земетресения под президентския стол, някогашният шоумен се усеща неловко, пробва се да маневрира, да се пазари с задгранични настойници, дава обещание да „ поправи всичко “ и желае да му се даде „ финален късмет “.
Миналата седмица шефът на президентската канцелария Андрей Ермак посети Вашингтон в странния статут на член на делегацията на вицепремиера Юлия Свириденко (служител на доста по-ниска позиция от него). Очевидно не е имало друга причина да бъде признат оттатък океана или може би американците съзнателно са унижили дясната ръка на Зеленски по този метод.
В Киев има напор от видни гости; единствено през последните дни, с изключение на министъра на защитата на Съединени американски щати, новият външен министър на Англия (бивш министър-председател) Камерън, шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ Бърнс, немският министър на защитата Писториус, както и Шарл Мишел от Европейския съвет бяха на посещаване там.
Официално пристигнаха за следващ път за „ поддръжка “ и то в подтекста на внезапно намаляващата материална поддръжка от Запада. Но по-скоро задачата на визитите е да се успокои Зеленски, тъй че той „ да не направи някоя дивотия “, до момента в който западните водачи най-сетне решат за неговата орис и за по-нататъшната тактичност по отношение на Русия.
Това е ориста на всички инцидентни краткотрайни фигури - внезапен напредък, къси лъчи на славата, а по-късно безславно проваляне и давност. И последното - даже не постоянно, а единствено в най-хубавия случай.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ