Кръвоносните съдове се разделят на три основни групи – артерии,

Кръвоносните съдове се разделят на три съществени групи – артерии, капиляри и вени . С отдалечаване от сърцето артериите се разделят на клонове с по-малък диаметър и последователно минават в артериоли. С понижаване калибъра на артериолите те минават в капиляри.

Функционално капилярите могат да бъдат обозначени като място за обмяна на субстанции сред кръвта и тъканите . Те се състоят от два сектора – артериален и венозен. Венозният край минава във венула (малки разклонения на вените), които последователно се сливат в по огромни венозни съдове.

Артериалните кръвоносни съдове се характеризират с изразена разтегливост. Тяхната стена се състои от три пласта, като междинният е построен от гладка мускулна тъкан, която има отношение към съкращението на съдовете и изпомпването на кръвта към по-далечно разположените разклонения. По този метод се обезпечава доставката на О2 и хранителни субстанции до всички органи и тъкани. Кръвта, която тече по тях е с алено червен цвят.

Капилярите от своя страна могат да варират по плътност и систематизиране. Могат да бъдат под формата на бримки или мрежи, което се в директна взаимозависимост от интензитета на обменните процеси в тъканите, в които са ситуирани.

Венозните съдове – вени и венули организират кръв от капилярите до сърцето. Кръвта е наситена с въглероден диоксид като отпаден артикул на процесите в клетките. В съпоставяне с артериите цветът на кръвта във вените е винено червен.

В стената на вените също се разполагат гладкомускулни кафези, само че в доста по-малко количество. Измененията на калибъра им става най-вече пасивно, под въздействие на съкращения от скелетната мускулатура или от остатъчното артериално налягане.

Най-големият артериален съд е аортата, а най-големите венозни – горната и долна празна вена.