Кратък репортаж от Околчица Не самодиви, таласъм до таласъми вълк

Кратък репортаж от Околчица

Не самодиви, призрак до призрак

и вълк до вълк, само че те...нали са братя...

И през днешния ден ще цъфне не един налъм.

И през днешния ден на Вола с думи ще се млатят.

„ Другарю Ботев, Господин стихотворец... “

Електоратът - налице. Текат инспекции...

Перфектен строй! Пълзящите начело!

На назад във времето две-три пенсионерки...

И не минута, цялостен живот мълчат!

Не вият вълци. Жалки псета лаят.

Бе, би трябвало още ритване и апетит,

до момента в който се научат да си траят.

Родино блага, печален терминал...

Остана ложата за ВИП персони.

Тече подобен сапунен сериал

със теманета... и поклони...

Настана вечер. Утро не пристигна.

И несъмнено, тъй като е България,

под второюнското разплакано небе

Околчица наподобява на бирария.

***

Как си, Христо? Събра ли се към този момент с Венета?

Тук животът е малоумен. Ежедневно си крета.

Вече зная и аз защо се умира.

Свободата ли? Струва, две кебапчета с бира.

Дали гледаш от горната страна с небесната чета?

На Околчица – дъжд. И разгонени псета.

На Околчица – позор. Имаш доста поклонници.

Генерали и лумпени, политически конници…

Живи трупове жалят за мъртвите, Христо.

Всенародната тиня през днешния ден се кланя начисто.

Цветове… Гласове… Знамена… Шарения.

Обещания светли и …помия до шия.

Как се люби и ненавижда? Там пишеш ли нещо

или към този момент не искаш даже да се сещаш.

Много здраве от мен на небесната чета.

Във дванайсет завийте и вие, момчета.

И станете на крайник, и за вас помълчете…

Втори юни си струваше всичко, поете!

Яна Кременска