Кръстьо Станчев - кметът с железни закони, придал европейски облик на Велико Търново
Кръстьо Станчев е търновец, опълченец и юрист. Всички го имали за обединителна фигура, която може да успокои неспокойната политическа атмосфера в Търновската община. Избиран е четири пъти за кмет на Търново, в мандатите 1893–1894, 1899–1902, 1912–1913, 1921–1923 г ., с поддръжката на стамболовисти и обединисти-блокари. Бил е още областен шеф и народен представител.
Приеман е за „ национален човек “ . Обичал да сяда на чашка кафе или друго пиво с другари и съидейници, с които спорели по горещи тематики. В националните каузи, Кръстьо Станчев се ръководел от максимата „ Което е потребно, е положително “. Винаги намирал точната дума, с цел да изясни нещо малко и ясно. Всеки можел да го попита за нещо и получавал внимание. Добър човек бил, с огромен житейски опит. Обръщали се към него с „ бай Станчев “.
В общинския съвет - орган на локалното самоуправление, както и в този момент, кметът Станчев оставял съветниците да се наговорят, и вземал думата най-после. Поради бурните съвещания, постоянно бил квалифициран да работи с омиротворителна тактичност .
Първите мандати на Кръстьо Станчев са свързани с хигиенизирането и благоустрояването на Търново по европейски пример. От тогава били най-старите имена на търновските улици „ Осма тайфа “, „ Шейново “, „ Гурко “, „ Максим Райкович “, „ Зеленка “, както и името „ Марино поле “ (днес „ Марно поле “), което той не заменил с „ Марини простори “, както упорствали някои негови съграждани, считащи „ поле “ за селска дума.
Снимка: Парк " Марно поле " през днешния ден
По време на своето кметуване Кръстьо Станчев издал доста строги заповеди , с които затворил мръсните бардаци, забранил на дамите да внасят манджи в банята и решил казуса с кучетата без намордник по улиците. Със своите дествия той дал образец на идващите търновски кметове по какъв начин да постъпват, когато се прави нещо потребно за града.
Третият мандат на Кръстьо Станчев съвпаднал с огромното земетресение от 1-ви юни 1913 година Организирал лагер на Марно поле и снабдил жителите с самун . По негова самодейност се провели акции за подкрепяне на небогати и потърпевши .
През последния си мандат кметът Станчев положил огромни старания за разрешаване на продоволствения проблем с неналичието на брашно. Той провел Общоградски комитет, посредством който събрал над един милион лв. за прехраната на града. Поради спекулациите на мелничари и хлебари, обаче, цената на хляба в Търново скочила, обратно на напъните му и на платформата на обединението, която го избрала за кмет на града. По същото време в Горна Оряховица Атанас Буров направил хранилища и купил жито за съгражданите си. Там хлябът бил по-евтин.
Кръстьо Станчев се разбирал добре с политическите си съперници, представлявани от Никола Габровски. Говорели умерено и обсъждали общинските въпроси преди съвещанията. Габровски успокоявал атмосферата и с помощта на „ благоразумието и прозорливостта му “ съвещанията на общинския съвет протичали обикновено. Помощник-кметът Никола Цанев бил доста непоколебим и не допускал нещата да се протакат.
В последния си мандат, през м. май 1922 година в местността „ Качица “ бил подложен главният камък на Руските гробища, където в този момент е повдигнат храм. Тук се намирала съветската болница на огромната белогвардейска колония.
Снимка: Руската черква във Велико Търново
Кметът Станчев привлякъл техни експерти да оказват помощ за електрификацията на града. Устроил националната библиотека в постройката на ефория „ Ангел Попов “. По негова концепция местността Картала се трансформирала в национален парк . Тя била обичано място за разходка на търновци в празничните дни. По Гергьовден доста фамилии се събирали там на люлки, гуляи и билки.
Признати са заслугите на опитния кмет Станчев за омиротворяването на съборите на блокарите и цвеклопроизводителите на 17 септември 1922 година Ситуацията в Търново по това време била покрай революция, която била предотвратена с помощта на разбирателството сред Станчев и Габровски.
Кръстьо Станчев е най-авторитетния търновски стамболовист след Първата Световна война, кметувал сполучливо и оставил положителни мемоари.
Днес, портретът му е част от непрекъснатата изложба на търновските кметове в постройката на община Велико Търново (на заглавната снимка). През 1928 година по време на галерия за кметовете се стигнало до мнението, че каквото е Димитър Петков като кмет на София, това е Кръстьо Станчев за Търново, може и повече. Още тогава се е зародила концепцията за монумент на Кръстьо Станчев до Стамболовия мост, само че до момента не е осъществена.
Източник: Цанкова, Олга. „ Търновски кметове (1919 – 1945) “, Велико Търново, 2004
Приеман е за „ национален човек “ . Обичал да сяда на чашка кафе или друго пиво с другари и съидейници, с които спорели по горещи тематики. В националните каузи, Кръстьо Станчев се ръководел от максимата „ Което е потребно, е положително “. Винаги намирал точната дума, с цел да изясни нещо малко и ясно. Всеки можел да го попита за нещо и получавал внимание. Добър човек бил, с огромен житейски опит. Обръщали се към него с „ бай Станчев “.
В общинския съвет - орган на локалното самоуправление, както и в този момент, кметът Станчев оставял съветниците да се наговорят, и вземал думата най-после. Поради бурните съвещания, постоянно бил квалифициран да работи с омиротворителна тактичност .
Първите мандати на Кръстьо Станчев са свързани с хигиенизирането и благоустрояването на Търново по европейски пример. От тогава били най-старите имена на търновските улици „ Осма тайфа “, „ Шейново “, „ Гурко “, „ Максим Райкович “, „ Зеленка “, както и името „ Марино поле “ (днес „ Марно поле “), което той не заменил с „ Марини простори “, както упорствали някои негови съграждани, считащи „ поле “ за селска дума.
Снимка: Парк " Марно поле " през днешния ден
По време на своето кметуване Кръстьо Станчев издал доста строги заповеди , с които затворил мръсните бардаци, забранил на дамите да внасят манджи в банята и решил казуса с кучетата без намордник по улиците. Със своите дествия той дал образец на идващите търновски кметове по какъв начин да постъпват, когато се прави нещо потребно за града.
Третият мандат на Кръстьо Станчев съвпаднал с огромното земетресение от 1-ви юни 1913 година Организирал лагер на Марно поле и снабдил жителите с самун . По негова самодейност се провели акции за подкрепяне на небогати и потърпевши .
През последния си мандат кметът Станчев положил огромни старания за разрешаване на продоволствения проблем с неналичието на брашно. Той провел Общоградски комитет, посредством който събрал над един милион лв. за прехраната на града. Поради спекулациите на мелничари и хлебари, обаче, цената на хляба в Търново скочила, обратно на напъните му и на платформата на обединението, която го избрала за кмет на града. По същото време в Горна Оряховица Атанас Буров направил хранилища и купил жито за съгражданите си. Там хлябът бил по-евтин.
Кръстьо Станчев се разбирал добре с политическите си съперници, представлявани от Никола Габровски. Говорели умерено и обсъждали общинските въпроси преди съвещанията. Габровски успокоявал атмосферата и с помощта на „ благоразумието и прозорливостта му “ съвещанията на общинския съвет протичали обикновено. Помощник-кметът Никола Цанев бил доста непоколебим и не допускал нещата да се протакат.
В последния си мандат, през м. май 1922 година в местността „ Качица “ бил подложен главният камък на Руските гробища, където в този момент е повдигнат храм. Тук се намирала съветската болница на огромната белогвардейска колония.
Снимка: Руската черква във Велико Търново
Кметът Станчев привлякъл техни експерти да оказват помощ за електрификацията на града. Устроил националната библиотека в постройката на ефория „ Ангел Попов “. По негова концепция местността Картала се трансформирала в национален парк . Тя била обичано място за разходка на търновци в празничните дни. По Гергьовден доста фамилии се събирали там на люлки, гуляи и билки.
Признати са заслугите на опитния кмет Станчев за омиротворяването на съборите на блокарите и цвеклопроизводителите на 17 септември 1922 година Ситуацията в Търново по това време била покрай революция, която била предотвратена с помощта на разбирателството сред Станчев и Габровски.
Кръстьо Станчев е най-авторитетния търновски стамболовист след Първата Световна война, кметувал сполучливо и оставил положителни мемоари.
Днес, портретът му е част от непрекъснатата изложба на търновските кметове в постройката на община Велико Търново (на заглавната снимка). През 1928 година по време на галерия за кметовете се стигнало до мнението, че каквото е Димитър Петков като кмет на София, това е Кръстьо Станчев за Търново, може и повече. Още тогава се е зародила концепцията за монумент на Кръстьо Станчев до Стамболовия мост, само че до момента не е осъществена.
Източник: Цанкова, Олга. „ Търновски кметове (1919 – 1945) “, Велико Търново, 2004
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ