Какво се слага на трапезата на Кръстовден, а какво НЕ се яде?
Кръстовден, празнуван на 14 септември, е един от значимите християнски празници в православния календар. Той е отдаден на Въздвижението на Светия кръст Господен и от епохи се счита за преломен миг в годината. Празникът носи изключително значение за народа, тъй като бележи границата сред лятото и есента, сред плодородието и прибиране на реколтата, както и началото на строгите есенни пости.
Неслучайно на този ден храната има сакрална роля и е тясно обвързана със символиката на пречистването, смирението и вярата за здраве и изобилие. В българската традиция Кръстовден е ден, в който постната софра е наложителна, а избрани храни се подготвят и споделят със фамилията и околните.
Защо храната е толкоз значима на този празник?
В националното поверие Кръстовден е ден, в който небето „ се отваря “ и молитвите стигат по-бързо до Бога. За да бъде призната жертвата на вярващия, той би трябвало да се смири и да сервира чиста храна – т.е. постна. Трапезата е алегорична: тя не е просто хранене, а самобитен ритуал.
Счита се, че в случай че човек съблюдава правилото за постна софра на Кръстовден, през цялата есен ще бъде здрав и закрилян от злото. Неслучайно този ден е именуван и „ есенен Кръстовден “, тъй като слага духовното начало на есента и новото селскостопанско време.
Задължителното предписание: постна софра
Най-важното условие е на Кръстовден да не се употребяват месо, млечни артикули и яйца. Денят е обвързван с пост, заради което храната би трябвало да бъде елементарна, чиста и лишена от тежест. Основните ястия са приготвени от зърнени култури, бобови растения, зеленчуци и плодове. В този смисъл всяко семейство в предишното е подбирало артикули от новата годишна продукция, които да сервира на трапезата, вярвайки, че по този начин благославя изобилието и благодарността към земята.
Не бива да се яде нищо алено като: домати, репички, ябълки, червени чушки и други.
Бобът – знак на плодородието и изобилието
Едно от най-задължителните ястия за празничната софра е бобът. Приготвя се най-често на яхния или супа, фалшифициран със зеленчуци и билки. Бобът символизира плодородието и продължението на рода. С него се показва признателност към земята за даровете и се моли за благодат през идната година.
В някои региони на България бобът се подготвя с повече подправки и се назовава „ кръстовденски фасул “. Смята се, че в случай че на този ден се хапне фасул, къщата ще бъде цялостна с благополучие и добрини.
Житото – храна за душата и връзка с предците
Житото също е измежду главните ястия на Кръстовден. Варено жито се сервира като знак на живота, възкресението и безконечния кръговрат. В някои села се подготвя особено обредно жито, подсладено с мед или захар, с цел да носи наслада и берекет. То се споделя сред всички членове на фамилията, а от време на време и със съседи, като знак за общественост и съпричастност. Житото е директна връзка с християнската традиция, тъй като припомня за жертвата Христова и за вярата във възкресението.
Медът – наслада и здраве
Медът е неизменима част от празничната софра на Кръстовден. Вярвало се е, че в случай че човек вкуси мед на този ден, ще бъде здрав и закрилян от заболявания през цялата есен. Освен това медът символизира сладостта на живота, добротата и Божията берекет.
В някои краища домакините намазват хляба с мед и раздават на децата, с цел да порастват здрави и положителни. Тази традиция е директно обвързвана с убеждението, че Кръстовден е ден на филтриране и духовно възобновление.
Постният самун – основа на трапезата
На празничната софра се слага постен ритуален самун, който постоянно е декориран със знаци на кръста или с растителни орнаменти. Хлябът е централната храна в българската просвета и на Кръстовден той придобива още по-голямо значение.
В предишното стопанките месят хляба със специфична молитва, като имат вяра, че той ще донесе благословия на дома. Отрязва се първо парче за Бог, по-късно за дома и фамилията.
Зеленчуковите ястия – подарък от есента
Тъй като Кръстовден е при започване на есента, на трапезата участват най-често сезонни зеленчуци – печени чушки, домати, зеле, патладжани, тикви. Приготвят се в постни яхнии, пълнени чушки с ориз или зеленчукови гювечи. Всеки зарзават има символика – чушките да вземем за пример се свързват със закрилата от заболявания, тиквата с плодородието, а зелето – с дълголетието. В доста фамилии на този ден се прави и туршия за зимата, тъй като се има вяра, че тя ще бъде по-здрава, в случай че стартира на Кръстовден.
Плодовете – свършек на празничната софра
Неизменна част от храната на Кръстовден са плодовете – ябълки, круши, грозде, сливи, дюли . Те са знак на благосъстоянието на есента и признателност за плодородието. Особено почитано е гроздето, тъй като се свързва с бъдещото вино и с християнската жертва. Сливите и дюлите се сервират за здраве и благоденствие, а ябълките – за обич и фамилна естетика, прецизират от Actualno.
Неслучайно на този ден храната има сакрална роля и е тясно обвързана със символиката на пречистването, смирението и вярата за здраве и изобилие. В българската традиция Кръстовден е ден, в който постната софра е наложителна, а избрани храни се подготвят и споделят със фамилията и околните.
Защо храната е толкоз значима на този празник?
В националното поверие Кръстовден е ден, в който небето „ се отваря “ и молитвите стигат по-бързо до Бога. За да бъде призната жертвата на вярващия, той би трябвало да се смири и да сервира чиста храна – т.е. постна. Трапезата е алегорична: тя не е просто хранене, а самобитен ритуал.
Счита се, че в случай че човек съблюдава правилото за постна софра на Кръстовден, през цялата есен ще бъде здрав и закрилян от злото. Неслучайно този ден е именуван и „ есенен Кръстовден “, тъй като слага духовното начало на есента и новото селскостопанско време.
Задължителното предписание: постна софра
Най-важното условие е на Кръстовден да не се употребяват месо, млечни артикули и яйца. Денят е обвързван с пост, заради което храната би трябвало да бъде елементарна, чиста и лишена от тежест. Основните ястия са приготвени от зърнени култури, бобови растения, зеленчуци и плодове. В този смисъл всяко семейство в предишното е подбирало артикули от новата годишна продукция, които да сервира на трапезата, вярвайки, че по този начин благославя изобилието и благодарността към земята.
Не бива да се яде нищо алено като: домати, репички, ябълки, червени чушки и други.
Бобът – знак на плодородието и изобилието
Едно от най-задължителните ястия за празничната софра е бобът. Приготвя се най-често на яхния или супа, фалшифициран със зеленчуци и билки. Бобът символизира плодородието и продължението на рода. С него се показва признателност към земята за даровете и се моли за благодат през идната година.
В някои региони на България бобът се подготвя с повече подправки и се назовава „ кръстовденски фасул “. Смята се, че в случай че на този ден се хапне фасул, къщата ще бъде цялостна с благополучие и добрини.
Житото – храна за душата и връзка с предците
Житото също е измежду главните ястия на Кръстовден. Варено жито се сервира като знак на живота, възкресението и безконечния кръговрат. В някои села се подготвя особено обредно жито, подсладено с мед или захар, с цел да носи наслада и берекет. То се споделя сред всички членове на фамилията, а от време на време и със съседи, като знак за общественост и съпричастност. Житото е директна връзка с християнската традиция, тъй като припомня за жертвата Христова и за вярата във възкресението.
Медът – наслада и здраве
Медът е неизменима част от празничната софра на Кръстовден. Вярвало се е, че в случай че човек вкуси мед на този ден, ще бъде здрав и закрилян от заболявания през цялата есен. Освен това медът символизира сладостта на живота, добротата и Божията берекет.
В някои краища домакините намазват хляба с мед и раздават на децата, с цел да порастват здрави и положителни. Тази традиция е директно обвързвана с убеждението, че Кръстовден е ден на филтриране и духовно възобновление.
Постният самун – основа на трапезата
На празничната софра се слага постен ритуален самун, който постоянно е декориран със знаци на кръста или с растителни орнаменти. Хлябът е централната храна в българската просвета и на Кръстовден той придобива още по-голямо значение.
В предишното стопанките месят хляба със специфична молитва, като имат вяра, че той ще донесе благословия на дома. Отрязва се първо парче за Бог, по-късно за дома и фамилията.
Зеленчуковите ястия – подарък от есента
Тъй като Кръстовден е при започване на есента, на трапезата участват най-често сезонни зеленчуци – печени чушки, домати, зеле, патладжани, тикви. Приготвят се в постни яхнии, пълнени чушки с ориз или зеленчукови гювечи. Всеки зарзават има символика – чушките да вземем за пример се свързват със закрилата от заболявания, тиквата с плодородието, а зелето – с дълголетието. В доста фамилии на този ден се прави и туршия за зимата, тъй като се има вяра, че тя ще бъде по-здрава, в случай че стартира на Кръстовден.
Плодовете – свършек на празничната софра
Неизменна част от храната на Кръстовден са плодовете – ябълки, круши, грозде, сливи, дюли . Те са знак на благосъстоянието на есента и признателност за плодородието. Особено почитано е гроздето, тъй като се свързва с бъдещото вино и с християнската жертва. Сливите и дюлите се сервират за здраве и благоденствие, а ябълките – за обич и фамилна естетика, прецизират от Actualno.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ