Красива, честна, мила, тъжна, поетична, гостоприемна, разнообразна, мултикултурна. Такава е

Красива, честна, мила, тъжна, поетична, гостоприемна, разнообразна, мултикултурна. Такава е ...

Да изсвириш Португалия


Красива, честна, мила, тъжна, поетична, гостоприемна, разнообразна, мултикултурна. Такава е Португалия през очите на музикантите Жоао Вашко, Ан Виторино д`Алмейда и Луиш Гомеш. Тримата създават проекта Tocando Portugal („Да свириш Португалия“). С музика и очарователен видео разказ те представят десет региона и тяхната уникална култура, бит и история.

Жоао Вашко е преподавател по пиано в консерваторията на Лисабон. Изнасял е концерти в Европа, Америка, Африка и Азия. Той е фотограф и режисьор. Първият му късометражен филм A Carruagem (2015) е награден на фестивала за дигитален филм на Inatel, избран е за Short Film Corner на фестивала в Кан и печели Grand Prix Cinerail на фестивала Cine Rail в Париж.

Цигуларката Ан Виторино д`Алмейда е дъщеря на известния португалски композитор Антонио Виторино д`Алмейда. Тя също е композитор и преподавател в консерваторията в Лисабон. Активен камерен музикант е, един от основателите на квартетите „Лопеш-Граса“ и „Камойш“. През 2019 г записва албума A Sombra dos Sentidos с нейна творби, една от тях получава наградата Harvey Philips в Айова (САЩ, 2019). Прави оркестрация на сигнала за новините на Националната телевизия и радио на Португалия (RTP).

Луиш Гомеш (кларинет) е възпитаник на висшето музикално училище в Лисабон и на консерваторията, в която сега преподава. Има награди от много национални и международни конкурси. Участва в редица камерни състави – Кларинетен квартет на Лисабон, Лисабонската група за съвременна музика. Директор е на културната асоциация Cultivarte.

Впечатляващият бекграунд и класата на тези музиканти видя и публиката в зала „България“. Спектакълът Tocando Portugal бе част от програмата на „Европейски музикален фестивал“ (2021).

Жоао Вашко, Ан Виторино д`Алмейда и Луиш Гомеш разказват за създаването на проекта, за хората, които участват в него и защо се разминаха с Кристиано Роналдо, за влиянието на фадо, за дълго отлаганите неща, които свършиха през 2020 г., за любимите си места в Португалия и как я описват с пет думи.

- Tocando Portugal („Да свириш Португалия“) е създаден през 2015 г. Как се разви през годините този проект. Променяхте ли нещо в него?

Луиш Гомеш: Да. Най-вече променихме доста неща в картините, които показваме по време на спектакъла. Тъй като ние доста пътувахме и трябваше много бързо да създадем този проект. Но с времето откривахме все по-интересни места от Португалия снимахме ги и ги включвахме във филма.

Ан Виторино д`Алмейда: Имаше любопитен момент в началото, тъй като при нас идеята е изображението да вдъхновява музиката. В първия епизод с региона Миньо (Миньо е река в Северозападна Испания и по границата с Португалия, окръг Виана ду Кащелу – бел. а.) се получи така, че ние все още нямахме изображение за там, а аз бях написала музиката. После, когато заснехме изображенията, се оказа, че въобще не си пасват и трябваше да решим дали аз да сменя музиката или да сменим изображенията...

- Ще има ли Tocando Portugal 2?

Жоао Вашко: През годините доста сме обсъждали този въпрос – дали да има Tocando Portugal 2, 3 ,10... Защото, въпреки че Португалия е малка държава, има много места, които могат да бъдат снимани и са изключително красиви. Но засега мислим да спрем дотук...

- Кои неща не могат да бъдат обяснени с музиката?

Жоао Вашко: Мисля, че няма нещо, което да не може да бъде обяснено чрез музиката. Дори смятам, че всичко може да бъде обяснено чрез музиката. Защото, освен всичко друго, тя е едно индивидуално усещане на всеки човек и той я интерпретира в зависимост от своето щастие и нещастие, тъга, емоции и чувства. И я разбира по различен начин.

Ан Виторино д`Алмейда: Когато свирим, докосваме хората по различен начин. Всеки различно усеща музиката.

Луиш Гомеш: Смятам, че това, което можем да се каже, е много кратичко. Още от малък са ме учили, че музиката е нещо, чрез което можем да изразим нашите емоции и чувства.

- Минахте ли и през други имена на този проект?

Луиш Гомеш: Не. Всъщност името на проекта е с двойнствен смисъл. Защото на португалски глаголът tocando, освен свиря на музикален инструмент, означава и докосвам.

- Как издбрахте хората, които разказват за отделните региони? Имаше ли лични познанства? Някой отказа ли ви?

Луиш Гомеш: Никой реално не ни е отказал. Случи се така, че бяхме уточнили всичко с Кристиано Роналдо, който да разкаже за Мадейра, тъй като е от та (Футболистът е роден във Фуншал – главен град на острова, бел. а.).
Всичко беше уточнено, бяхме стигнали до записи, но се случиха разни неща в клуба, инциденти, и неща, които попречиха той да участва. Тогава прибегнахме до план Б и това всъщност е единствената смяна.

Ан Виторино д`Алмейда: Един от разказвачите за Лисабон е моят баща. С друга част от хората сме приятели, но с много от тях се запознахме по повод филма.

Търсихме различни хора от различните области. Някои от тях са медийни личности и португалците веднага ги разпознават. Има представители на спорта, на изкуството. Но също така е важно да се отбележи, че търсехме хора с харизма, които да са типични португалци.

Например, за региона Рибатежо (Най-централната от традиционните области на Португалия, без крайбрежие или граница с Испания – бел. а.), господинът, който разказва, не е публична личност, но е толкова симпатичен. А по-интересното е, че португалците се идентифицират с него. Затова той е разказвачът в случая.

- Кой е най-любопитният отзив, който получихте за проекта си?

Жоао Вашко: Най-често срещаните коментари са два типа. Едните са от португалци, които са напуснали родината си, и изпитват голяма носталгия към нея. Другите са от хора, които не са посещавали Португалия, но искат.

Най-любопитният коментар, който получих, беше от една дама португалка, която от около 30 години живее в Рио де Жанейро. Когато излязох да пуша след концерт, тя дойде при мен и ми каза следното: „За мен тези видеа са много тъжни, много тъмни и много мрачни. Моята Португалия не е такава. Моята Португалия е изпълнена със светлина, слънце и хубави емоции“.

Нашата идея не беше да покажем тази страна на Португалия. Може би, затова на някои хора тя им изглежда тъжна и тъмна... Но пък след тази среща пипнах малко изображенията – за да станат по светли (Смее се – бел. а.).

Ан Виторино д`Алмейда: Помня един концерт в Мадрид. На другия ден, когато се прибрах в Португалия, получих съобщение от испански лекар. Той щеше да се жени и точно заради нашия концерт беше решил да прекара медения си месец в Португалия.

През 2015 г., когато създадохме проекта, имахме огромен успех. Пътувахме до Бразилия, Намибия и цяла Европа. Тогава с мен се свърза едно младо момче, което аз познавам от дете. Каза ми, че заради нашия концерт е решил да стане професионален китарист. Сега, шест години по-късно, той вече гради своя собствена кариера и наистина е професионален музикант. Ние, по някакъв начин, го вдъхновихме и за нас това е много важно.

- Жоао Вашко, Вие сте фотограф и режисьор на филма – това помогна ли в крайния резултат или повече се усложниха нещата?

Жоао Вашко: Помогна, помогна. Аз съм доста самостоятелен в нещата, които правя. Тъй като единствено аз се занимавах с това, не завися от никой друг и всичко се случи по-бързо.

- По време на локдауна през 2020 г. Жоао Вашко създава първия си Концерт за пиано, поръчан от Армандо Мота – пианист и диригент. Отключихте ли и други свои таланти по време на пандемията?


Жоао Вашко: Аз просто имах повече време да се отдам на това, което обичам да правя. Концертът, който създадох, е най-добрият ми до момента.

Луиш Гомеш: Аз пък успях да напредна доста с моята докторска дисертация. Тя е посветена на бас кларинета, който ползвам и в концерта. Този инструмент е по-непознат, а аз съм специалист и съм щастлив, че имах време да пиша по темата.

Ан Виторино д`Алмейда: Аз написах няколко пиеси, една от които е за бас кларинет, и я посветих на Луиш Гомеш.

- Ан Виторино д’Алмейда, Вие композирате музика за театарлни пиеси и документални филми. Как изглежда португалският театър днес през Вашите очи?

Ан Виторино д`Алмейда: Смятам, че в момента португалският театър е във възход. Това много ме радва, тъй като има все повече актьори, които са по-добре подготвени. Също така, публиката реагира много добре на театъра, интересува се все повече от него. Самата аз започнах своята музикална кариера, пишейки музика за театър, което постепенно ми отвори нови и нови врати. Затова и моето отношение към театъра е специално.

- Луиш Гомеш, Вие имате степен по психология и педагогика на музиката? С какво тази специализация Ви помага в работата – но не като преподавател, а като концертиращ музикант и артист?

Луиш Гомеш: Моето проучване е свързано с емоционалността на музикантите. Примерът бяха моите ученици. Аз изучавах тяхната нервност и притеснение по различни поводи – като прослушване или преди излизане на сцената. И това е една много дълбока, тежка и трудна тема за всички музиканти, които излизат на сцената. Аз дори съм направил скала, чрез която се измерва нервността в зависимост от това дали очакват концертът да мине добре или зле...

Бихте ли измерил нервността на колегите си?

Луиш Гомеш: (Смее се – бел. а.) Всъщност, не измерва нервността, а вярата на хората и убедеността дали ще се справят добре. Тези измервания обаче могат да се направят само преди концерт и аз мога да знам предварително дали концертът ще мине добре или зле.

- Българската публика познава португалската музика предимно чрез фадото. През годините у нас са гостували десетки изпълнители на фадо. Вие в какви „отношения“ сте с фадото? Харесвате ли тази музика и имате ли влияние от нея?

Жоао Вашко: Между 8 и 12-годишната си възраст свирих на фадо китара. Затова при мен влиянието е много силно. По-късно се научих да свиря на пиано. През 2010 издадох албум, в който събрах известни португалски музиканти, за да изсвирим популярни фадо песни, но само на пиано и без вокали. (Албумът се казва AlеmFado (Отвъд фадо) – бел. а.)

Ан Виторино д`Алмейда: Мисля, че фадото вдъхновява всички португалци по един или друг начин – някои с музиката, други – с текстовете. Мен като композитор ме вдъхновява да пиша. И мога да кажа, че както Шостакович, така и фадото, ме вдъхновяват по един и същи начин.

Вдъхновява ме и като изпълнител, защото фадото е смесица от тъга и радост. Тъгата също може да е красива и също може да вдъхновява. Понякога може да си тъжен и щастлив едновременно.

Луиш Гомеш: Наистина, всички португалци са повлияни от тази музика. Дори начинът, по който свирим ние като артисти, няма как да не е дал отражение през всичките години, в които сме били обучавани или сме слушали тази музика. Тя ни е „хващала“ отвсякъде...

- Ако трябва да ми препоръчате едно място в Португалия, кое е то?

Жоао Вашко: Синтра, моето родно място, както и Азорските острови.

Луиш Гомеш: Траз-уш-Монтеш (Историческа провинция, разположена в североизточната част на Португалия – бел. а.) и едно малко градче Силвеш (Град и община в регион Алгарве, в южната част на Португалия – бел. а.). Това са две места, в двата противоположни края на Португалия, които ме вдъхновяват и където с удоволствие прекарвам времето си.

Ан Виторино д`Алмейда: Лисабон – най-красивата столица на света.

- Които са петте думи за Португалия?

Луиш Гомеш: Красива, добра, честна, мила, разнообразна.

Жоао Вашко: Дом, мултикултурна, топла, тъжна, копнеж.

Ан Виторино д`Алмейда: Щедра, поетична, топла, носталгична, гостоприемна.

Източник: btvnovinite.bg