Красива, честна, мила, тъжна, поетична, гостоприемна, разнообразна, мултикултурна. Такава е

...
Красива, честна, мила, тъжна, поетична, гостоприемна, разнообразна, мултикултурна. Такава е
Коментари Харесай

Да изсвириш Португалия

Красива, почтена, блага, тъжна, поетична, гостоприемна, разнообразна, мултикултурна. Такава е Португалия през очите на музикантите Жоао Вашко, Ан Виторино д`Алмейда и Луиш Гомеш. Тримата основават плана Tocando Portugal („ Да свириш Португалия “). С музика и обаятелен видео роман те показват 10 района и тяхната неповторима просвета, обичай и история.

Жоао Вашко е учител по пиано в консерваторията на Лисабон. Изнасял е концерти в Европа, Америка, Африка и Азия. Той е фотограф и режисьор. Първият му късометражен филм A Carruagem (2015) е награден на фестивала за цифров филм на Inatel, определен е за Short Film Corner на фестивала в Кан и печели Grand Prix Cinerail на фестивала Cine Rail в Париж.

Цигуларката Ан Виторино д`Алмейда е щерка на известния португалски композитор Антонио Виторино д`Алмейда. Тя също е композитор и учител в консерваторията в Лисабон. Активен камерен музикант е, един от създателите на квартетите „ Лопеш-Граса “ и „ Камойш “. През 2019 г записва албума A Sombra dos Sentidos с нейна произведения, една от тях получава премията Harvey Philips в Айова (САЩ, 2019). Прави оркестровка на сигнала за новините на Националната телевизия и радио на Португалия (RTP).

Луиш Гомеш (кларинет) е ученик на висшето музикално учебно заведение в Лисабон и на консерваторията, в която в този момент преподава. Има награди от доста национални и интернационалните състезания. Участва в редица камерни сформира – Кларинетен квартет на Лисабон, Лисабонската група за модерна музика. Директор е на културната асоциация Cultivarte.

Впечатляващият бекграунд и класата на тези музиканти видя и публиката в зала „ България “. Спектакълът Tocando Portugal бе част от програмата на „ Европейски музикален фестивал “ (2021).

Жоао Вашко, Ан Виторино д`Алмейда и Луиш Гомеш описват за основаването на плана, за хората, които вземат участие в него и за какво се разминаха с Кристиано Роналдо, за въздействието на фадо, за дълго отлаганите неща, които свършиха през 2020 година, за обичаните си места в Португалия и по какъв начин я разказват с пет думи.

- Tocando Portugal („ Да свириш Португалия “) е основан през 2015 година Как се разви през годините този план. Променяхте ли нещо в него?

Луиш Гомеш: Да. Най-вече променихме много неща в картините, които демонстрираме по време на спектакъла. Тъй като ние много пътувахме и трябваше доста бързо да създадем този план. Но с времето откривахме все по-интересни места от Португалия снимахме ги и ги включвахме във кино лентата.

Ан Виторино д ` Алмейда: Имаше любопитен миг първоначално, защото при нас концепцията е изображението да въодушевява музиката. В първия епизод с района Миньо (Миньо е река в Северозападна Испания и по границата с Португалия, окръг Виана ду Кащелу – бел. а.) се получи по този начин, че ние към момента нямахме изображение за там, а аз бях написала музиката. После, когато заснехме изображенията, се оказа, че изобщо не си пасват и трябваше да решим дали аз да сменя музиката или да сменим изображенията...

- Ще има ли Tocando Portugal 2?

Жоао Вашко: През годините много сме обсъждали този въпрос – дали да има Tocando Portugal 2, 3,10... Защото, макар че Португалия е дребна страна, има доста места, които могат да бъдат снимани и са извънредно красиви. Но към този момент мислим да спрем дотук...

- Кои неща не могат да бъдат обяснени с музиката?

Жоао Вашко: Мисля, че няма нещо, което да не може да бъде обяснено посредством музиката. Дори считам, че всичко може да бъде обяснено посредством музиката. Защото, с изключение на всичко друго, тя е едно самостоятелно чувство на всеки човек и той я интерпретира според от своето благополучие и злощастие, горест, страсти и усеща. И я схваща по друг метод.

Ан Виторино д ` Алмейда: Когато свирим, допираме хората по друг метод. Всеки друго усеща музиката.

Луиш Гомеш: Смятам, че това, което можем да се каже, е доста кратичко. Още от дребен са ме учили, че музиката е нещо, посредством което можем да изразим нашите страсти и усеща.

- Минахте ли и през други имена на този план?

Луиш Гомеш: Не. Всъщност името на плана е с двойнствен смисъл. Защото на португалски глаголът tocando, с изключение на изсвирвам на музикален инструмент, значи и допирам.

- Как издбрахте хората, които описват за обособените райони? Имаше ли персонални познанства? Някой отхвърли ли ви?

Луиш Гомеш: Никой действително не ни е отказал. Случи се по този начин, че бяхме прецизирали всичко с Кристиано Роналдо, който да опише за Мадейра, защото е от та (Футболистът е роден във Фуншал – основен град на острова, бел. а.).
Всичко беше конкретизирано, бяхме стигнали до записи, само че се случиха всякакви неща в клуба, произшествия, и неща, които попречиха той да взе участие. Тогава прибегнахме до проект Б и това в действителност е единствената промяна.

Ан Виторино д ` Алмейда: Един от разказвачите за Лисабон е моят татко. С друга част от хората сме другари, само че с доста от тях се запознахме във връзка кино лентата.

Търсихме разнообразни хора от другите области. Някои от тях са медийни персони и португалците незабавно ги разпознават. Има представители на спорта, на изкуството. Но също по този начин е значимо да се означи, че търсехме хора с харизма, които да са типични португалци.

Например, за района Рибатежо (Най-централната от обичайните области на Португалия, без крайбрежие или граница с Испания – бел. а.), господинът, който споделя, не е обществена персона, само че е толкоз приветлив. А по-интересното е, че португалците се разпознават с него. Затова той е разказвачът в тази ситуация.

- Кой е най-любопитният отзвук, който получихте за плана си?

Жоао Вашко : Най-често срещаните мнения са два вида. Едните са от португалци, които са напуснали родината си, и изпитват огромна носталгия към нея. Другите са от хора, които не са посещавали Португалия, само че желаят.

Най-любопитният коментар, който получих, беше от една дама португалка, която от към 30 години живее в Рио де Жанейро. Когато излязох да пуша след концерт, тя пристигна при мен и ми сподели следното: „ За мен тези видеа са доста тъжни, доста тъмни и доста мрачни. Моята Португалия не е такава. Моята Португалия е изпълнена със светлина, слънце и хубави страсти “.

Нашата концепция не беше да покажем тази страна на Португалия. Може би, по тази причина на някои хора тя им наподобява тъжна и тъмна... Но пък след тази среща пипнах малко изображенията – с цел да станат по светли (Смее се – бел. а.).

Ан Виторино д ` Алмейда : Помня един концерт в Мадрид. На другия ден, когато се прибрах в Португалия, получих известие от испански доктор. Той щеше да се дами и тъкмо поради нашия концерт беше решил да прекара медения си месец в Португалия.

През 2015 година, когато създадохме плана, имахме голям триумф. Пътувахме до Бразилия, Намибия и цяла Европа. Тогава с мен се свърза едно младо момче, което аз познавам от дете. Каза ми, че поради нашия концерт е решил да стане професионален китарист. Сега, шест години по-късно, той към този момент гради своя лична кариера и в действителност е професионален музикант. Ние, по някакъв метод, го вдъхновихме и за нас това е доста значимо.

- Жоао Вашко, Вие сте фотограф и режисьор на кино лентата – това оказа помощ ли в крайния резултат или повече се усложниха нещата?

Жоао Вашко: Помогна, оказа помощ. Аз съм много независим в нещата, които върша. Тъй като само аз се занимавах с това, не завися от никой различен и всичко се случи по-бързо.

- По време на локдауна през 2020 година Жоао Вашко основава първия си Концерт за пиано, поръчан от Армандо Мота – пианист и диригент. Отключихте ли и други свои гении по време на пандемията?


Жоао Вашко: Аз просто имах повече време да се отдам на това, което обичам да върша. Концертът, който сътворих, е най-хубавият ми досега.

Луиш Гомеш: Аз пък съумях да напредна много с моята докторска дисертация. Тя е отдадена на бас кларинета, който употребявам и в концерта. Този инструмент е по-непознат, а аз съм експерт и съм благополучен, че имах време да пиша по тематиката.

Ан Виторино д ` Алмейда: Аз написах няколко пиеси, една от които е за бас кларинет, и я посветих на Луиш Гомеш.

- Ан Виторино д’Алмейда, Вие композирате музика за театарлни пиеси и документални филми. Как наподобява португалският спектакъл през днешния ден през Вашите очи?

Ан Виторино д ` Алмейда: Смятам, че сега португалският спектакъл е във напредък. Това доста ме радва, защото има от ден на ден артисти, които са по-добре готови. Също по този начин, публиката реагира доста добре на театъра, интересува се от ден на ден от него. Самата аз започнах своята музикална кариера, пишейки музика за спектакъл, което последователно ми отвори нови и нови порти. Затова и моето отношение към театъра е особено.

- Луиш Гомеш, Вие имате степен по логика на психиката и педагогика на музиката? С какво тази специализация Ви оказва помощ в работата – само че не като учител, а като концертиращ музикант и актьор?

Луиш Гомеш: Моето изследване е обвързвано с емоционалността на музикантите. Примерът бяха моите възпитаници. Аз изучавах тяхната раздразнителност и терзание по разнообразни мотиви – като прослушване или преди излизане на сцената. И това е една доста дълбока, тежка и сложна тематика за всички музиканти, които излизат на сцената. Аз даже съм направил канара, посредством която се мери нервността според от това дали чакат концертът да мине добре или зле...

Бихте ли измерил нервността на сътрудниците си?

Луиш Гомеш: (Смее се – бел. а.) Всъщност, не мери нервността, а вярата на хората и убедеността дали ще се оправят добре. Тези измервания обаче могат да се създадат единствено преди концерт и аз мога да знам авансово дали концертът ще мине добре или зле.

- Българската аудитория познава португалската музика най-вече посредством фадото. През годините у нас са гостували десетки реализатори на фадо. Вие в какви „ връзки “ сте с фадото? Харесвате ли тази музика и имате ли въздействие от нея?

Жоао Вашко: Между 8 и 12-годишната си възраст свирих на фадо китара. Затова при мен въздействието е доста мощно. По-късно се научих да изсвирвам на пиано. През 2010 издадох албум, в който събрах известни португалски музиканти, с цел да изсвирим известни фадо песни, само че единствено на пиано и без вокали. (Албумът се споделя AlеmFado (Отвъд фадо) – бел. а.)

Ан Виторино д ` Алмейда: Мисля, че фадото въодушевява всички португалци по един или различен метод – някои с музиката, други – с текстовете. Мен като композитор ме въодушевява да пиша. И мога да кажа, че както Шостакович, по този начин и фадото, ме въодушевяват по един и същи метод.

Вдъхновява ме и като реализатор, тъй като фадото е комбинация от горест и наслада. Тъгата също може да е красива и също може да въодушевява. Понякога може да си печален и благополучен по едно и също време.

Луиш Гомеш: Наистина, всички португалци са повлияни от тази музика. Дори методът, по който свирим ние като актьори, няма по какъв начин да не е дал отражение през всичките години, в които сме били обучавани или сме слушали тази музика. Тя ни е „ хващала “ отвред...

- Ако би трябвало да ми препоръчате едно място в Португалия, кое е то?

Жоао Вашко: Синтра, моето отечество, както и Азорските острови.

Луиш Гомеш: Траз-уш-Монтеш (Историческа провинция, ситуирана в североизточната част на Португалия – бел. а.) и едно малко градче Силвеш (Град и община в район Алгарве, в южната част на Португалия – бел. а.). Това са две места, в двата противоположни края на Португалия, които ме въодушевяват и където на драго сърце извозвам времето си.

Ан Виторино д ` Алмейда: Лисабон – най-красивата столица на света.

- Които са петте думи за Португалия?

Луиш Гомеш: Красива, добра, почтена, блага, разнообразна.

Жоао Вашко: Дом, мултикултурна, топла, тъжна, блян.

Ан Виторино д ` Алмейда: Щедра, поетична, топла, носталгична, гостоприемна.
Източник: btvnovinite.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР