30 години от живота ми са посветени на галерия Възраждане
КРАСИМИРА АЛЕКСИЕВА е родена през 1948 година в София. Вече 30 години управлява изложба " Възраждане " към едноименното читалище в Пловдив, в Стария град, дружно със сина си Сим Алексиев. Има издадени пет книги с поезия; " ДНК " - автобиография и биография на изложба " Възраждане " ; два тома с есета " Пътят на художниците " - 1 и 2. За своята активност е удостоена с влиятелни оценки. От 2001 година галерията присъжда премия " Арт Медия " за арт-журналистика - диплом и графика, направена от доцент Владимир Генадиев, а от 2005 година връчва наградата " Възраждане " за достижения в изобразителното изкуство и персонална съпричастност към галерията - сребърна пластика, направена от проф. Георги Чапкънов - Чап. За три десетилетия във " Възраждане " са открити над 600 изложения, показани са 22 000 творби, издадени са 38 каталога и албума, а публиката надвишава 300 000 гости.
- Госпожо Алексиева, изложба " Възраждане " е основана на 5 септември 1995 година С какви събития ще отпразнувате тази достолепна годишнина?
- Най-важното събитие ще бъде изложбата на проф. Георги Чапкънов, който от дълги години е наставник на галерията и създател на пластиката, която връчваме като премия. Ще се показа с три раздела - статуя, графика и рисунки.
Скоро ще излезе от щемпел албумът " 30 години изложба " Възраждане ", в който ще бъде разказана цялата история на галерията и ще бъдат подредени създатели в три раздела: Нови имена - художници, които включваме за първи път в наши албуми; Ядрото - създатели, с които работим от дълги години и които са " запазена марка " на галерията; In Memoriam - тези, които са си отишли от белия свят. Вечерта сме подготвили хубава стратегия, проф. Чапкънов ще връчва премиите, които този път ще бъдат присъдени на 7-8 художници. Подготвяме и празнична лотария, като трима от присъстващите ще завоюват картини от наши създатели.
- Каква е ролята за триумфа на галерията на положителното съдействие и съпричастие от страна на НЧ " Възраждане "?
- Преди 30 години тогавашният секретар на читалището - писателят, публицистът, журналистът Димитър Атанасов, при една от нашите срещи в Културния клуб " Кристал ", където се събирахме с хора, близки по нематериалност, ми предложи да направя изложба към читалището. Така че аз съм почнала като галерист към читалището, а в този момент към този момент култивирам частна изложба. Димитър Атанасов прекалено много ни помагаше през годините, обитаваме една постройка в Стария град и това е едно доста чисто, идеалистично съдействие сред галерията и читалището. Винаги сме се чувствали като вкъщи си тук.
- Какво коства на един частен галерист сходно начинание - като време, средства, страст, отдаденост?
- 30 години от живота ми и от живота на моя наследник са отдадени на изложба " Възраждане " - от първия ден, когато правихме първата галерия, ние сме дружно в това начинание. Тогава той беше 18-годишен. Много труд, доста проблеми. Отначало не ни одобряваха доста добре, тъй като сме софиянци, изключително от втората година, когато започнахме да работим и с други създатели отвън Пловдив. Но, популярност Богу, справихме се. Имали сме сложни моменти и на безпаричие - по какъв начин да свързваме двата края, да плащаме наема... Но с цел да оцелеем 30 години - Господ ни е пазил. Ние с моя наследник сме хора идеалисти, не ни трябват кой знае какъв брой средства, с цел да живеем.
Навремето Димитър Киров, който беше доста непосредствен човек и авторитетна персона, постоянно идваше на откриванията на нашите изложения. На едно такова събитие, след представянето, което направих, той взе думата и съобщи: " Искам да ви кажа, че тази изложба е най-чистата в Пловдив. И тази мравчица Красимира всичко, което прави, е екстра. " Това доста ме трогна.
Първите десетина-петнайсет години доста пътувах, обикалях страната, с цел да попадна в ателието на художника и да видя какво прави, по какъв начин го прави, що за човек е, да станем другари... През последните години е много по-лесно, тъй като всеки създател си качва творбите в интернет, изключително по-младите създатели, и по този начин се срещаме. Но за мен - не отидеш ли в ателието на един създател и не усетиш ли атмосферата и индивида, не видиш ли персонално работата му, не е същото.
- " Още първите 1-2 години разбрах какъв брой деликатна и уязвима е душата на създателя - в частност, на художниците, с които работим... Инстинктивно някак започнах да ги обичам - всеки от тях, просто разбрах, че имат потребност от доста поддръжка, доверие и най-много любов. " Това прочетох във Вашата надълбоко изповедна книга " ДНК ". Вярвам, че това е повода към галерията да се сътвори другарски кръг от съидейници, духовно близки хора.
- Както споделих, имаме ядро от художници, с които работим през годините, с които към този момент се обичаме, имаме си доверие, съпричастност, откровеност. Освен това сме си основали доста хубава аудитория, имаме гости, които не пропущат разкриване на галерия. Много ми е прелестно, че в последните години хората започнаха да показват признателност към нас - за хубавите създатели, за атмосферата, която сътворяваме, споделят ми: " Душите ни си почиват при теб. " И ми става доста хубаво, тъй като ние в действителност демонстрираме тези изложения за хората. Искаме да създадем уют за душите на другите и се получава.
Много ме радва и нещо друго: около сина ми се оформи и една по-млада аудитория, идват негови другари, набори, със фамилиите си, водят дечицата си, едно ново потомство, което привиква да поддържа връзка с изкуството и да има потребност от него.
- Издадените каталози и албуми на художниците, на които сте правили изложения, са скъпо удостоверение за огромна част от историята на актуалното изобразително изкуство.
- Това е едно от най-важните неща в нашата активност и популярност Богу, синът ми върви дружно с мен в тази тенденция. Смятам това за огромна наша задача. За мен е наложително за един огромен създател да остави книга. Миналата година през лятото посветихме два месеца, с цел да създадем подаяние на 56 библиотеки в по-големите градове в страната от всички наши албуми и каталози.
- Имате ли спомоществуватели в това начинание?
- Да са живи и здрави хората, които оказват помощ, нашите богати другари, с помощта на които тези книги са факт. Иначе от страната, от Министерството на културата, от Община Пловдив сме получавали помощ за 2-3 албума, в това число и за настоящия, за 30-ата годишнина. Отначало беше малко мъчно, само че аз влагам много старания в това да увещавам какъв брой е стойностно сходно начинание. Особено когато излязоха първите няколко книги, като видяха какъв брой са първокласни, по какъв начин добре са направени, интелигентните по-заможни хора схванаха защо става дума и доста оказват помощ. Така успяхме да изпълним към този момент 38 издания.
- Представяте и млади гении - поддръжката при започване на пътя е доста значима за тях, само че носи прочут риск за галеристите.
- Направили сме дебютни изложения на 37 млади създатели, 15-16 от които са към този момент известни художници. Малко галерии работят с млади създатели, а това е доста значимо за тях. Най-голямата ни наслада е Ангел Герджиков, пловдивски създател, който си е наше изобретение. От няколко години той е най-продаваният и най-търсеният наш художник.
Иван Чакъров открихме още като студент, извънреден рисувач. С него направихме една портретна галерия - нарисува 16-17 портрета на едни от най-известните пловдивски люде, които са и наши меценати. Това беше и жест на признателност за всичко, което вършат за галерията и за художниците. С тези превъзходни портрети издадохме азбучник.
Ивайло Димитров, който преди доста години открих на базара край площада " Св. Александър Невски " в София, е извънреден художник. Оттогава му направихме няколко изложения, в този момент - и един приказен албум. Тази година ще му връчим нашата премия. Голямо наслаждение е да се работи с младежи.
- Удостоявани сте с влиятелни оценки за активността на галерията.
- Първото ни отличие беше, когато няколко години се организираше Нощ на музеите и галериите. Още първата година мина комисия от специалисти и оцениха, че нашата изложба е номер 1. Връчиха ни сребърна статуетка и грамота. Ние в действителност бяхме създали доста огромно шоу, бяхме поканили четирима художници - график, ваятел, двама живописци, които цяла нощ творяха и всичко, което излизаше от ръцете им, се продаваше на извънредно ниски цени. Първата година през галерията минаха над 3000 души. Тази " Нощ " беше огромен празник за града, за жалост, към десетата година се случиха някои неща, които похабиха този празник и престанахме да го вършим. Както постоянно се случва в България с хубавите начинания...
- Какво демонстрира вашата " социология " за трите десетилетия и голям брой премеждия, през които преминахме в България: заможните българи имат ли интерес и усет към изкуството? Склонни ли са да бъдат меценати?
- Има редовен брой богати хора, които колекционират картини, имат усет, оказват помощ. Лошото е, че през последните 20-30 години младите генерации предприемачи имат голям хъс да печелят пари и нямат време, нюх, интерес да влязат в изложба. За страдание България е дребна страна и пазарът като цяло е доста стеснен.
- А влизат ли в галерията хора, които не могат да си разрешат да купят картина, само че имат потребност да погледат, да помечтаят?
- Има доста такива хора. Те обичат да идват в галерията, да прегледат, да поговорят с художника, да се почувстват като на посетители, като уважавани персони. Такова наслаждение е да влезе някой и да се загледа в една картина, да видиш по какъв начин се влюбва в нея. Имах един случай преди години, който в никакъв случай няма да не помни. Влезе едно напълно младо момиче и стартира да преглежда - тогава изложбата беше на Николай Стоев, баснословен създател. Сподели ми, че доста желае да си купи тази картина, само че няма пари. Предложих да й направя известна отстъпка. Тя сподели, че ще намерения и си потегли. На другия ден пристигна и донесе парите - цяла година събирала за компютър, а в този момент решила, че компютърът може да изчака, само че картината - не.
- Има ли нещо, което не успяхте да осъществите до момента и остава цел, към която ще продължавате да се стремите?
- Първите години започнахме да вършим доста хубави изложения " Голо тяло " на разнообразни художници. Оказа се, че такива не са правени, даже първоначално феновете бяха малко учудени. А след това стана ясно, че всеки художник рисува голо тяло - още от академията, а и по-късно. Ние обичаме да снимаме картините, да документираме всяка галерия. В един миг си споделих, че ще бъде доста хубаво да направя един огромен албум " Тялото в актуалната българска живопис " - от 50-60-те години до най-новото време. И започнах да групирам материал, само че последователно осъзнах, че такава книга ще бъде от 400-500 страници, нужна е хубава хартия и първокласен щемпел, а няма от кое място да намеря такива солидни пари. И се отхвърлих. Остана си една неосъществена фантазия...
Но пък, до момента в който съм си с акъла и волята и съм в галерията, нека Господ да даде да направя още 2-3 албума, набелязала съм няколко художници. Най-голямото ми благополучие е, когато пипна готовите албуми, които ние назоваваме дечицата на галерията.
Снимки Личен архив
- Госпожо Алексиева, изложба " Възраждане " е основана на 5 септември 1995 година С какви събития ще отпразнувате тази достолепна годишнина?
- Най-важното събитие ще бъде изложбата на проф. Георги Чапкънов, който от дълги години е наставник на галерията и създател на пластиката, която връчваме като премия. Ще се показа с три раздела - статуя, графика и рисунки.
Скоро ще излезе от щемпел албумът " 30 години изложба " Възраждане ", в който ще бъде разказана цялата история на галерията и ще бъдат подредени създатели в три раздела: Нови имена - художници, които включваме за първи път в наши албуми; Ядрото - създатели, с които работим от дълги години и които са " запазена марка " на галерията; In Memoriam - тези, които са си отишли от белия свят. Вечерта сме подготвили хубава стратегия, проф. Чапкънов ще връчва премиите, които този път ще бъдат присъдени на 7-8 художници. Подготвяме и празнична лотария, като трима от присъстващите ще завоюват картини от наши създатели.
- Каква е ролята за триумфа на галерията на положителното съдействие и съпричастие от страна на НЧ " Възраждане "?
- Преди 30 години тогавашният секретар на читалището - писателят, публицистът, журналистът Димитър Атанасов, при една от нашите срещи в Културния клуб " Кристал ", където се събирахме с хора, близки по нематериалност, ми предложи да направя изложба към читалището. Така че аз съм почнала като галерист към читалището, а в този момент към този момент култивирам частна изложба. Димитър Атанасов прекалено много ни помагаше през годините, обитаваме една постройка в Стария град и това е едно доста чисто, идеалистично съдействие сред галерията и читалището. Винаги сме се чувствали като вкъщи си тук.
- Какво коства на един частен галерист сходно начинание - като време, средства, страст, отдаденост?
- 30 години от живота ми и от живота на моя наследник са отдадени на изложба " Възраждане " - от първия ден, когато правихме първата галерия, ние сме дружно в това начинание. Тогава той беше 18-годишен. Много труд, доста проблеми. Отначало не ни одобряваха доста добре, тъй като сме софиянци, изключително от втората година, когато започнахме да работим и с други създатели отвън Пловдив. Но, популярност Богу, справихме се. Имали сме сложни моменти и на безпаричие - по какъв начин да свързваме двата края, да плащаме наема... Но с цел да оцелеем 30 години - Господ ни е пазил. Ние с моя наследник сме хора идеалисти, не ни трябват кой знае какъв брой средства, с цел да живеем.
Навремето Димитър Киров, който беше доста непосредствен човек и авторитетна персона, постоянно идваше на откриванията на нашите изложения. На едно такова събитие, след представянето, което направих, той взе думата и съобщи: " Искам да ви кажа, че тази изложба е най-чистата в Пловдив. И тази мравчица Красимира всичко, което прави, е екстра. " Това доста ме трогна.
Първите десетина-петнайсет години доста пътувах, обикалях страната, с цел да попадна в ателието на художника и да видя какво прави, по какъв начин го прави, що за човек е, да станем другари... През последните години е много по-лесно, тъй като всеки създател си качва творбите в интернет, изключително по-младите създатели, и по този начин се срещаме. Но за мен - не отидеш ли в ателието на един създател и не усетиш ли атмосферата и индивида, не видиш ли персонално работата му, не е същото.
- " Още първите 1-2 години разбрах какъв брой деликатна и уязвима е душата на създателя - в частност, на художниците, с които работим... Инстинктивно някак започнах да ги обичам - всеки от тях, просто разбрах, че имат потребност от доста поддръжка, доверие и най-много любов. " Това прочетох във Вашата надълбоко изповедна книга " ДНК ". Вярвам, че това е повода към галерията да се сътвори другарски кръг от съидейници, духовно близки хора.
- Както споделих, имаме ядро от художници, с които работим през годините, с които към този момент се обичаме, имаме си доверие, съпричастност, откровеност. Освен това сме си основали доста хубава аудитория, имаме гости, които не пропущат разкриване на галерия. Много ми е прелестно, че в последните години хората започнаха да показват признателност към нас - за хубавите създатели, за атмосферата, която сътворяваме, споделят ми: " Душите ни си почиват при теб. " И ми става доста хубаво, тъй като ние в действителност демонстрираме тези изложения за хората. Искаме да създадем уют за душите на другите и се получава.
Много ме радва и нещо друго: около сина ми се оформи и една по-млада аудитория, идват негови другари, набори, със фамилиите си, водят дечицата си, едно ново потомство, което привиква да поддържа връзка с изкуството и да има потребност от него.
- Издадените каталози и албуми на художниците, на които сте правили изложения, са скъпо удостоверение за огромна част от историята на актуалното изобразително изкуство.
- Това е едно от най-важните неща в нашата активност и популярност Богу, синът ми върви дружно с мен в тази тенденция. Смятам това за огромна наша задача. За мен е наложително за един огромен създател да остави книга. Миналата година през лятото посветихме два месеца, с цел да създадем подаяние на 56 библиотеки в по-големите градове в страната от всички наши албуми и каталози.
- Имате ли спомоществуватели в това начинание?
- Да са живи и здрави хората, които оказват помощ, нашите богати другари, с помощта на които тези книги са факт. Иначе от страната, от Министерството на културата, от Община Пловдив сме получавали помощ за 2-3 албума, в това число и за настоящия, за 30-ата годишнина. Отначало беше малко мъчно, само че аз влагам много старания в това да увещавам какъв брой е стойностно сходно начинание. Особено когато излязоха първите няколко книги, като видяха какъв брой са първокласни, по какъв начин добре са направени, интелигентните по-заможни хора схванаха защо става дума и доста оказват помощ. Така успяхме да изпълним към този момент 38 издания.
- Представяте и млади гении - поддръжката при започване на пътя е доста значима за тях, само че носи прочут риск за галеристите.
- Направили сме дебютни изложения на 37 млади създатели, 15-16 от които са към този момент известни художници. Малко галерии работят с млади създатели, а това е доста значимо за тях. Най-голямата ни наслада е Ангел Герджиков, пловдивски създател, който си е наше изобретение. От няколко години той е най-продаваният и най-търсеният наш художник.
Иван Чакъров открихме още като студент, извънреден рисувач. С него направихме една портретна галерия - нарисува 16-17 портрета на едни от най-известните пловдивски люде, които са и наши меценати. Това беше и жест на признателност за всичко, което вършат за галерията и за художниците. С тези превъзходни портрети издадохме азбучник.
Ивайло Димитров, който преди доста години открих на базара край площада " Св. Александър Невски " в София, е извънреден художник. Оттогава му направихме няколко изложения, в този момент - и един приказен албум. Тази година ще му връчим нашата премия. Голямо наслаждение е да се работи с младежи.
- Удостоявани сте с влиятелни оценки за активността на галерията.
- Първото ни отличие беше, когато няколко години се организираше Нощ на музеите и галериите. Още първата година мина комисия от специалисти и оцениха, че нашата изложба е номер 1. Връчиха ни сребърна статуетка и грамота. Ние в действителност бяхме създали доста огромно шоу, бяхме поканили четирима художници - график, ваятел, двама живописци, които цяла нощ творяха и всичко, което излизаше от ръцете им, се продаваше на извънредно ниски цени. Първата година през галерията минаха над 3000 души. Тази " Нощ " беше огромен празник за града, за жалост, към десетата година се случиха някои неща, които похабиха този празник и престанахме да го вършим. Както постоянно се случва в България с хубавите начинания...
- Какво демонстрира вашата " социология " за трите десетилетия и голям брой премеждия, през които преминахме в България: заможните българи имат ли интерес и усет към изкуството? Склонни ли са да бъдат меценати?
- Има редовен брой богати хора, които колекционират картини, имат усет, оказват помощ. Лошото е, че през последните 20-30 години младите генерации предприемачи имат голям хъс да печелят пари и нямат време, нюх, интерес да влязат в изложба. За страдание България е дребна страна и пазарът като цяло е доста стеснен.
- А влизат ли в галерията хора, които не могат да си разрешат да купят картина, само че имат потребност да погледат, да помечтаят?
- Има доста такива хора. Те обичат да идват в галерията, да прегледат, да поговорят с художника, да се почувстват като на посетители, като уважавани персони. Такова наслаждение е да влезе някой и да се загледа в една картина, да видиш по какъв начин се влюбва в нея. Имах един случай преди години, който в никакъв случай няма да не помни. Влезе едно напълно младо момиче и стартира да преглежда - тогава изложбата беше на Николай Стоев, баснословен създател. Сподели ми, че доста желае да си купи тази картина, само че няма пари. Предложих да й направя известна отстъпка. Тя сподели, че ще намерения и си потегли. На другия ден пристигна и донесе парите - цяла година събирала за компютър, а в този момент решила, че компютърът може да изчака, само че картината - не.
- Има ли нещо, което не успяхте да осъществите до момента и остава цел, към която ще продължавате да се стремите?
- Първите години започнахме да вършим доста хубави изложения " Голо тяло " на разнообразни художници. Оказа се, че такива не са правени, даже първоначално феновете бяха малко учудени. А след това стана ясно, че всеки художник рисува голо тяло - още от академията, а и по-късно. Ние обичаме да снимаме картините, да документираме всяка галерия. В един миг си споделих, че ще бъде доста хубаво да направя един огромен албум " Тялото в актуалната българска живопис " - от 50-60-те години до най-новото време. И започнах да групирам материал, само че последователно осъзнах, че такава книга ще бъде от 400-500 страници, нужна е хубава хартия и първокласен щемпел, а няма от кое място да намеря такива солидни пари. И се отхвърлих. Остана си една неосъществена фантазия...
Но пък, до момента в който съм си с акъла и волята и съм в галерията, нека Господ да даде да направя още 2-3 албума, набелязала съм няколко художници. Най-голямото ми благополучие е, когато пипна готовите албуми, които ние назоваваме дечицата на галерията.
Снимки Личен архив
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ