Красимир Велчев проговори за любовта си към авиацията и защо се е зарекъл никога да не употребява думата "другарю"
Красимир Велчев e зам.-председател на парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ и член на Изпълнителна комисия в партията. Роден е на 6 януари 1951 година в София. По специалност е инженер летец. В Народното събрание е от 41-вото Народно заседание, в този момент народен представител от Пернишки регион. – Има ли нещо, което не знаем за вас, господин Велчев?
– Това, което промени живота ми, е, че всичко излиза на показ. Дори неща, които са доста персонални.
– Роден сте в София, какво беше фамилията на родителите ви?
– Баща ми, чийто живот е минал напълно в авиацията, умря, само че майка ми, да е жива и здрава, е на 90 години. Първо живеехме в „ Лозенец “, по-късно се преместихме край Западния парк. Аз съм бранш обаче по летищата в Казанлъшки бани, по-късно в Мусачево. Тези летища бяха към тогавашното ДОСО. По-късно тази организация за подпомагане на защитата бе преименувана на „ Воинтех “, с цел да могат да я разграбят и унищожат. Там се образоваха и летци, и парашутисти, и водачи, и радисти.
– Има ли аргумент в настояването за обновяване на този вид предказармена, а и на казармената подготовка?
– Тази подготовка доста липсва. Дори президентът Радев, когато беше командващ армията, ни предложения на среща. Искаше да се закупят дребни самолети от вида на този, който аз имам и хвърча, с цел да може тези, които ще стават вероятно водачи изтребители, да могат да натрупат най-малко една година летателен стаж. Тогава споделих, че ще коства един милион. При „ Воинтех “ 150 изцяло изправни и годни за хвърчене самолети бяха разпродадени за по 2000 лв..
– Защо беше допустимо и кой имаше интерес от тези безобразия?
– Трябва да попитате Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Когато повдигнах тези въпроси, всичко потъна. А се чудя и за какво основната прокуратура не се е самосезирала.
– Как се пораства по летищата, какво прави едно дете там?
– От двегодишен съм по летищата, изключително лятно време. Много спортувахме. Играл съм футбол, волейбол. По-късно конна езда и водна топка, ски. Нямаше интернет, телефони, таблети, което в този момент е камшик за поколенията. Бяхме много деца – все на летци, техници и инженери. Цялата почивка прекарвахме там. Качваха ни на машините и сме летели.
– Не беше ли неразрешено, не е ли рисково?
– Не, аз и в този момент моите внуци – Красимир, който е на 11 години, и Моника – на 7, съм ги качвал при мен от двегодишни. Едногодишната Габриела още не съм я возил.
– Откъде летите?
– От частно летище в Сливница.
– Там ли е самолетът ви, какъв модел е?
– Да, там е. Самолетът е „ Сифа “, италиански. Подобен е на „ Чесна “. Съвсем неотдавна водих дружно да летим ген. Попов, който беше командващ авиацията, и вицеадмирал Манушев.
– Силно сте зает с идеята за опазване на летище „ Божурище “, какво се случи там?
– Летището е монумент на културата, доказан от министерството на Стефан Данаилов и два пъти от това на Вежди Рашидов. 27-членна комисия го удостоверява. И все пак летището беше сменено в последните дни на кабинета „ Сакскобургготски “ през 2005 година по най-престъпен метод за 106 жилището. Така е ограбена страната.
– Безвъзвратно изгубено ли е летището?
– Не е окончателно изгубено, само че там сега не може да се лети, тъй като, първо, събориха хангарите, които са строени от „ Луфтханза “, също монумент на културата. Не посмяха да съборят обаче аерогарата, която е най-старата в Европа. И на инат на всичко, даже на живата верига, която депутати направихме по времето на Орешарски, притежателите италианци разораха 800-те метра полоса.
– Имате брат, чийто живот е минал също в авиацията, само че като водач изтребител. Защо не го последвахте?
– Да, Владимир Велчев. Той е по-голям. Беше пълководец на летище Габровница и на гарнизона. После заместител на полка в Доброславци. И аз желаех да го вървя след, откакто приключи военното учебно заведение в Долна Митрополия. Бях признат да изучавам за селскостопанска авиация в Тираспол, само че татко ми и майка ми не се съгласиха и вторият им наследник да е непрекъснато в небето. И не подписаха наложителното тогава единодушие. Аз след казармата обаче постъпих в гражданската авиация. И цялостен живот съм работил това, което ме влече. Това ме прави благополучен човек.
– Напуснали сте обичаната си работа на аерогара София след тежък случай, неизбежно ли беше?
– Тогава се скарах с 54-ма полковници – политотдел в гражданската авиация. Имаше случай, когато при политане на Ту-134 паднаха гумите от единия колесник. Тогава бях началник на група от към 15 техници. Става в ден, в който не съм бил на работа. Мои хора обаче са работили по колесника дружно с още три смени. Инспектор от застрахователите „ Лойд “ сподели тогава, че бог е българин, тъй като във въздуха от самолета на 100 м изпадат гумите по 80 кг с 10 атмосфери при скорост от 360 км в час. Падат в края на пистата по посока София, прескачат един гъсто обитаем квартал. Размина се без жертви. Едното колело го откриха във варница, другото беше прекършило дърво и комин.
– А по какъв начин се е приземил самолетът?
– Колелата са по двойки, тъй че при отвиването на гайките са останали по едно колело от двете страни. Самолетът е кръжал дълго, до момента в който изразходва горивото, след това се е снижил, с цел да го огледат. И се е приземил. Не му е било елементарно на екипажа.
– Обвиниха ли ви?
– Не, имаше осъдени. И мен ме включиха. Свалиха ме от полети за безкрайно време, макар че нито съм бил там, нито нещо съм подписвал. Наказаха ме, тъй като на едно от събранията станах и споделих, че няма смисъл да търсим виновността в техниците, тъй като не може да се приема аероплан на фенерче. Вмениха ми морална отговорност за хора с 20 години и повече стаж. Партийният секретар в прав текст ми сподели, че доста приказвам. Тогава бях единствено на 33. Зарекох се в никакъв случай да не употребявам думата „ другарю “.
– Още от 41-вото Народно заседание започнаха да ви укоряват, че сте били член на Българска комунистическа партия.
– Да. Бях член на Българска комунистическа партия, тъй като в тези години, с цел да имаш паспорт за целия свят, както аз, по този начин и всички, които летяха, имаше два разновидността – или да си член на Българска комунистическа партия, или да си клеветник към Шесто. И през 1981 година станах член на партията по предложение на комсомола в организацията, тъй като бях капитан на тима по ски, а и ръководител на танцовия състав. Трябвали им прями и откровени хора като мен. Тогава татко ми ми сподели: „ Сине, познавам те. Ще ти кажа едно – по-хубаво безпартиен, в сравнение с изключен от партията. Защото изключат ли те от партията, няма да си намериш повече работа “. И думите му просто се сбъднаха. През 1988 година ме изключиха.
– Къде си намерихте работа, по какъв начин е без обичаната авиация?
– Мислех, че ще прекарвам и ще се върна, само че се наложи да работя по автоматизацията на паровата централа на фабриката за тоалетна хартия в Белово. Много задоволен обаче бях, когато като елементарен механик съумях да пусна парното в една детска градина в Горубляне. Тогава видях благодарността в очите на хората. Когато отидох на другия ден да видя какво съм направил, ме посрещнаха с баници. Беше празник. А в гражданската авиация за 12 години не бях чул думата „ благодаря “, макар че измежду нощ сме сменяли мотори.
– Как влязохте в политиката, с Бойко Борисов сте се срещнали на един тенис корт?
– През 1993 година си купих място в Банкя, тъй като съм един от първите, които започнаха частен бизнес – на 9 март 1989 година Никой не знаеше, че ще пристигна 10 ноември. Направих дружествена компания на жители, в която желаех аз да образувам екипа и всичко да зависи от мен – не от партийна организация и синдикат. Защото и в този момент в държавните организации следя, че най-трудно можеш да уволниш некадърника. Модела за работа в екип съм го изучавал в Токийския университет в Япония. 1995-а започнах да строя къщата в Банкя. Когато се пренесох след две години, отидох на кортовете. Там се срещнах с Борисов. Тогава той също се занимаваше с частен бизнес. Бяхме другари и с Цветелина.
– Водили сте тогава политически диалози евентуално?
– Не. Говорехме за бизнеса, кой какви проблеми си има. По-късно, към този момент като основен секретар на Министерство на вътрешните работи, Борисов ми направи мощно усещане и като човек, и като експерт, който да оценявам. Той живееше с тази служба. Помня случай, при който полицейски патрул стопира кола на Витиня, само че от вътрешната страна стартира пукотевица. Бяхме в Банкя след тенис, седяхме и си говорехме. Обадиха се. В момента, в който чу какво става, Борисов задейства системата и персонално отиде. Цяла нощ беше обикалял из Балкана да ги търси. Това доста ме впечатли – какво се получава, когато човек си обича работата и живее с нея. И когато Борисов реши, че ще напусне Министерство на вътрешните работи, се зароди концепцията, там на корта, да създадем предприемчив комитет и да го издигнем за кандидат-кмет на София.
– Синът ви май не е от децата на политическата класа, приключили зад граница, за какво?
– Даниел още от дете, от 12-годишен, работеше във компанията ми. Метеше, чистеше, миеше прозорци. Завърши техникума „ Киров “, той е профилиран в региона, в която работи и компанията. След това учи финанси, а в Пловдив направи следдипломна подготовка във филиала на Техническия университет, който е военно профилиран. Сега управлява лична компания, само че в същия отрасъл, в който съм работил и аз.
– С какво се занимава брачната половинка ви?
– Съпругата ми Елена работеше в радио София. Беше страшна жилищна рецесия и първоначално, като се оженихме, живеехме в едно мазе в „ Редута “. Бяхме и в Долно Камарци през лятото поради моята работа на летището. През 1981 година ни дадоха една гарсониера в „ Младост 4 “, само че в общуване с малцинство, което трябваше да приобщаваме. Тя работеше във фонотеката, а детето растеше без необикновен надзор. И когато започнах частния бизнес, Даниел влизаше в пубертета, се разбрахме да напусне работа и да си остане у дома.
– В биографията ви изключително място заемат танците, даже сте ръководител на федерация за известно време, от кое място пристигна тази обич?
– Още като дете играех национални танци. Играех в „ Аура “, ансамбъла, който почина дружно с Паша Христова. Спаси ме това, че тъкмо три месеца преди злополуката бях влезнал в казармата. По тази линия хора, които ме познават, са предложили аз да оглавя Федерацията по спортни танци, която беше в рецесия.
– Какви книги четете?
– Откакто съм в Народното събрание, несъмнено по-малко чета книги, тъй като има огромен размер документи. Специализирани текстове, които не бих споделил, че доставят наслаждение. Дори на моменти доста ме натоварват. Почивката ми е спортът. Лятно време отивам на къмпинг със фамилията. Имах кемпер, продадох го. Сега съм купил две огромни каравани по 7,5 метра. Теглим ги с ван. Имам моторница, карам и водни ски. Наскоро взех и един катамаран. Оказа се доста комплициран за ръководство, тъй като е състезателен и доста бърз и елементарно се обръща.
– Вярно ли е, че сте отишли на последната си среща с гласоподаватели със самолета, или е легенда?
– Не беше среща, а бях поканил всички от младежкия ГЕРБ в Перник – който желае да лети, да пристигна на летище Кондофрей. Бях подготвен да повозя всеки, който изиска. Искам колкото може повече хора да се заразят от летенето.
Източник:zapernik.com
– Това, което промени живота ми, е, че всичко излиза на показ. Дори неща, които са доста персонални.
– Роден сте в София, какво беше фамилията на родителите ви?
– Баща ми, чийто живот е минал напълно в авиацията, умря, само че майка ми, да е жива и здрава, е на 90 години. Първо живеехме в „ Лозенец “, по-късно се преместихме край Западния парк. Аз съм бранш обаче по летищата в Казанлъшки бани, по-късно в Мусачево. Тези летища бяха към тогавашното ДОСО. По-късно тази организация за подпомагане на защитата бе преименувана на „ Воинтех “, с цел да могат да я разграбят и унищожат. Там се образоваха и летци, и парашутисти, и водачи, и радисти.
– Има ли аргумент в настояването за обновяване на този вид предказармена, а и на казармената подготовка?
– Тази подготовка доста липсва. Дори президентът Радев, когато беше командващ армията, ни предложения на среща. Искаше да се закупят дребни самолети от вида на този, който аз имам и хвърча, с цел да може тези, които ще стават вероятно водачи изтребители, да могат да натрупат най-малко една година летателен стаж. Тогава споделих, че ще коства един милион. При „ Воинтех “ 150 изцяло изправни и годни за хвърчене самолети бяха разпродадени за по 2000 лв..
– Защо беше допустимо и кой имаше интерес от тези безобразия?
– Трябва да попитате Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Когато повдигнах тези въпроси, всичко потъна. А се чудя и за какво основната прокуратура не се е самосезирала.
– Как се пораства по летищата, какво прави едно дете там?
– От двегодишен съм по летищата, изключително лятно време. Много спортувахме. Играл съм футбол, волейбол. По-късно конна езда и водна топка, ски. Нямаше интернет, телефони, таблети, което в този момент е камшик за поколенията. Бяхме много деца – все на летци, техници и инженери. Цялата почивка прекарвахме там. Качваха ни на машините и сме летели.
– Не беше ли неразрешено, не е ли рисково?
– Не, аз и в този момент моите внуци – Красимир, който е на 11 години, и Моника – на 7, съм ги качвал при мен от двегодишни. Едногодишната Габриела още не съм я возил.
– Откъде летите?
– От частно летище в Сливница.
– Там ли е самолетът ви, какъв модел е?
– Да, там е. Самолетът е „ Сифа “, италиански. Подобен е на „ Чесна “. Съвсем неотдавна водих дружно да летим ген. Попов, който беше командващ авиацията, и вицеадмирал Манушев.
– Силно сте зает с идеята за опазване на летище „ Божурище “, какво се случи там?
– Летището е монумент на културата, доказан от министерството на Стефан Данаилов и два пъти от това на Вежди Рашидов. 27-членна комисия го удостоверява. И все пак летището беше сменено в последните дни на кабинета „ Сакскобургготски “ през 2005 година по най-престъпен метод за 106 жилището. Така е ограбена страната.
– Безвъзвратно изгубено ли е летището?
– Не е окончателно изгубено, само че там сега не може да се лети, тъй като, първо, събориха хангарите, които са строени от „ Луфтханза “, също монумент на културата. Не посмяха да съборят обаче аерогарата, която е най-старата в Европа. И на инат на всичко, даже на живата верига, която депутати направихме по времето на Орешарски, притежателите италианци разораха 800-те метра полоса.
– Имате брат, чийто живот е минал също в авиацията, само че като водач изтребител. Защо не го последвахте?
– Да, Владимир Велчев. Той е по-голям. Беше пълководец на летище Габровница и на гарнизона. После заместител на полка в Доброславци. И аз желаех да го вървя след, откакто приключи военното учебно заведение в Долна Митрополия. Бях признат да изучавам за селскостопанска авиация в Тираспол, само че татко ми и майка ми не се съгласиха и вторият им наследник да е непрекъснато в небето. И не подписаха наложителното тогава единодушие. Аз след казармата обаче постъпих в гражданската авиация. И цялостен живот съм работил това, което ме влече. Това ме прави благополучен човек.
– Напуснали сте обичаната си работа на аерогара София след тежък случай, неизбежно ли беше?
– Тогава се скарах с 54-ма полковници – политотдел в гражданската авиация. Имаше случай, когато при политане на Ту-134 паднаха гумите от единия колесник. Тогава бях началник на група от към 15 техници. Става в ден, в който не съм бил на работа. Мои хора обаче са работили по колесника дружно с още три смени. Инспектор от застрахователите „ Лойд “ сподели тогава, че бог е българин, тъй като във въздуха от самолета на 100 м изпадат гумите по 80 кг с 10 атмосфери при скорост от 360 км в час. Падат в края на пистата по посока София, прескачат един гъсто обитаем квартал. Размина се без жертви. Едното колело го откриха във варница, другото беше прекършило дърво и комин.
– А по какъв начин се е приземил самолетът?
– Колелата са по двойки, тъй че при отвиването на гайките са останали по едно колело от двете страни. Самолетът е кръжал дълго, до момента в който изразходва горивото, след това се е снижил, с цел да го огледат. И се е приземил. Не му е било елементарно на екипажа.
– Обвиниха ли ви?
– Не, имаше осъдени. И мен ме включиха. Свалиха ме от полети за безкрайно време, макар че нито съм бил там, нито нещо съм подписвал. Наказаха ме, тъй като на едно от събранията станах и споделих, че няма смисъл да търсим виновността в техниците, тъй като не може да се приема аероплан на фенерче. Вмениха ми морална отговорност за хора с 20 години и повече стаж. Партийният секретар в прав текст ми сподели, че доста приказвам. Тогава бях единствено на 33. Зарекох се в никакъв случай да не употребявам думата „ другарю “.
– Още от 41-вото Народно заседание започнаха да ви укоряват, че сте били член на Българска комунистическа партия.
– Да. Бях член на Българска комунистическа партия, тъй като в тези години, с цел да имаш паспорт за целия свят, както аз, по този начин и всички, които летяха, имаше два разновидността – или да си член на Българска комунистическа партия, или да си клеветник към Шесто. И през 1981 година станах член на партията по предложение на комсомола в организацията, тъй като бях капитан на тима по ски, а и ръководител на танцовия състав. Трябвали им прями и откровени хора като мен. Тогава татко ми ми сподели: „ Сине, познавам те. Ще ти кажа едно – по-хубаво безпартиен, в сравнение с изключен от партията. Защото изключат ли те от партията, няма да си намериш повече работа “. И думите му просто се сбъднаха. През 1988 година ме изключиха.
– Къде си намерихте работа, по какъв начин е без обичаната авиация?
– Мислех, че ще прекарвам и ще се върна, само че се наложи да работя по автоматизацията на паровата централа на фабриката за тоалетна хартия в Белово. Много задоволен обаче бях, когато като елементарен механик съумях да пусна парното в една детска градина в Горубляне. Тогава видях благодарността в очите на хората. Когато отидох на другия ден да видя какво съм направил, ме посрещнаха с баници. Беше празник. А в гражданската авиация за 12 години не бях чул думата „ благодаря “, макар че измежду нощ сме сменяли мотори.
– Как влязохте в политиката, с Бойко Борисов сте се срещнали на един тенис корт?
– През 1993 година си купих място в Банкя, тъй като съм един от първите, които започнаха частен бизнес – на 9 март 1989 година Никой не знаеше, че ще пристигна 10 ноември. Направих дружествена компания на жители, в която желаех аз да образувам екипа и всичко да зависи от мен – не от партийна организация и синдикат. Защото и в този момент в държавните организации следя, че най-трудно можеш да уволниш некадърника. Модела за работа в екип съм го изучавал в Токийския университет в Япония. 1995-а започнах да строя къщата в Банкя. Когато се пренесох след две години, отидох на кортовете. Там се срещнах с Борисов. Тогава той също се занимаваше с частен бизнес. Бяхме другари и с Цветелина.
– Водили сте тогава политически диалози евентуално?
– Не. Говорехме за бизнеса, кой какви проблеми си има. По-късно, към този момент като основен секретар на Министерство на вътрешните работи, Борисов ми направи мощно усещане и като човек, и като експерт, който да оценявам. Той живееше с тази служба. Помня случай, при който полицейски патрул стопира кола на Витиня, само че от вътрешната страна стартира пукотевица. Бяхме в Банкя след тенис, седяхме и си говорехме. Обадиха се. В момента, в който чу какво става, Борисов задейства системата и персонално отиде. Цяла нощ беше обикалял из Балкана да ги търси. Това доста ме впечатли – какво се получава, когато човек си обича работата и живее с нея. И когато Борисов реши, че ще напусне Министерство на вътрешните работи, се зароди концепцията, там на корта, да създадем предприемчив комитет и да го издигнем за кандидат-кмет на София.
– Синът ви май не е от децата на политическата класа, приключили зад граница, за какво?
– Даниел още от дете, от 12-годишен, работеше във компанията ми. Метеше, чистеше, миеше прозорци. Завърши техникума „ Киров “, той е профилиран в региона, в която работи и компанията. След това учи финанси, а в Пловдив направи следдипломна подготовка във филиала на Техническия университет, който е военно профилиран. Сега управлява лична компания, само че в същия отрасъл, в който съм работил и аз.
– С какво се занимава брачната половинка ви?
– Съпругата ми Елена работеше в радио София. Беше страшна жилищна рецесия и първоначално, като се оженихме, живеехме в едно мазе в „ Редута “. Бяхме и в Долно Камарци през лятото поради моята работа на летището. През 1981 година ни дадоха една гарсониера в „ Младост 4 “, само че в общуване с малцинство, което трябваше да приобщаваме. Тя работеше във фонотеката, а детето растеше без необикновен надзор. И когато започнах частния бизнес, Даниел влизаше в пубертета, се разбрахме да напусне работа и да си остане у дома.
– В биографията ви изключително място заемат танците, даже сте ръководител на федерация за известно време, от кое място пристигна тази обич?
– Още като дете играех национални танци. Играех в „ Аура “, ансамбъла, който почина дружно с Паша Христова. Спаси ме това, че тъкмо три месеца преди злополуката бях влезнал в казармата. По тази линия хора, които ме познават, са предложили аз да оглавя Федерацията по спортни танци, която беше в рецесия.
– Какви книги четете?
– Откакто съм в Народното събрание, несъмнено по-малко чета книги, тъй като има огромен размер документи. Специализирани текстове, които не бих споделил, че доставят наслаждение. Дори на моменти доста ме натоварват. Почивката ми е спортът. Лятно време отивам на къмпинг със фамилията. Имах кемпер, продадох го. Сега съм купил две огромни каравани по 7,5 метра. Теглим ги с ван. Имам моторница, карам и водни ски. Наскоро взех и един катамаран. Оказа се доста комплициран за ръководство, тъй като е състезателен и доста бърз и елементарно се обръща.
– Вярно ли е, че сте отишли на последната си среща с гласоподаватели със самолета, или е легенда?
– Не беше среща, а бях поканил всички от младежкия ГЕРБ в Перник – който желае да лети, да пристигна на летище Кондофрей. Бях подготвен да повозя всеки, който изиска. Искам колкото може повече хора да се заразят от летенето.
Източник:zapernik.com
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ