Легенда на Левски: Който не идваше на заведение, на следващия ден отнасяше глоба
Красимир Коев е един от най-безкомпромисните бранители от 80-те години. С Левски пет пъти става първенец на страната и четири пъти подвига купата на България. В топ 20 е в историята на клуба по брой изиграни мачове. А в кариерата си носи екипите още на Славия, Доростол, Черно море и Септември. За националния ни отбор записва 8 срещи. Представяме ви негово изявление пред Красимир Минев и Владимир Памуков за предаването " Код Спорт " от 2019 година.
Здравей, Краси! Какво прави в този момент един петкратен първенец на България и четирикратен притежател на купата на страната?
- Работя в една доста сериозна компания и съм доста удовлетворен. Работя там, откогато приключих с футбола. В частния бизнес съм. Това ме прави благополучен, а като играех футбол, не съм се и замислял, че има и други странични неща, които би трябвало да се вършат в живота. Много съм удовлетворен, тъй като научих нови неща, имаше предизвикателство и ми е доста прелестно сега.
Защо избра да си надалеч от спорта?
- Аз не съм го предпочел, по този начин се случи в живота. Когато приключих футболната си кариера и взех решение да се откажа, в един миг се обърнах наляво и надясно. Около мен имаше доста другари, когато бях първенец. Но се оказа, че нямам чак толкоз доста другари, които да продължат и да ми оказват помощ с нещо в живота по-късно. Така се получиха нещата, че един-единствен човек от тази компания, в която работя сега, ми подаде ръка. Поиска три месеца да направя образование на британски и три месеца по компютърна просветеност и нататък ме пое и в работата, която работя и до през днешния ден.
През коя година се случи това?
- През 1996 година, незабавно откакто вкарахме Септември в " А " група. Не можах да се схвана да продължа да играя, а бях капитан на тима. Така се получиха нещата, само че не скърбя. Макар че доста ми се желае да бъда във футбола, само че като виждам какъв брой е прохладно, сякаш по-добрият вид е това, което върша сега.
Да поговорим за кариерата ти - кой те заведе на " Герена "?
- Никой не ме е завел. Проблемът беше, че майка ми и татко ми бяха от дребен град и татко ми пристигна да работи в София. Живеехме на 20 метра от стадиона. Отидох на 7 години и на 12 към този момент почнах. Нямаше по какъв начин да не отида - орис. Постепенно попаднах в цялата месомелачка на Левски, на юношеските, на националните тимове. Опитах се да мисля с един ход напред - тъй като откъм гърба играех финален и трябваше да ограбвам топките.
В тези години учебните шампионати бяха извънредно оспорвани. Защо се записа да учиш в 44-о и кои към този момент бяха водачите на този тим?
- 44-o учебно заведение беше на 200 метра от у дома и нямаше къде другаде да се отиде. Но тогава имаше един преподавател по трудово образование, който ни събираше в 12:30 часа преди учебно заведение. На асфалта правеше два тима и започвахме да играем. Нямаше водачи, тъй като имаше толкоз доста футболисти, че трима-четирима се състезаваха за един пост. Толкова доста спорт и придвижване имаше тогава, за разлика от днешните времена.
Левски поздрави рожденика Красимир Коев
Бившият бранител през днешния ден става на 59 години
Гибона беше един от възпитаниците на 44-о учебно заведение.
- Много бяха, Гибона също живееше в съседство. Нямаше къде да се отиде, с изключение на в това учебно заведение. То даде подтик на доста бъдещи футболисти.
Кой беше първият ти мач в мъжкия тим на Левски?
- Ако не се неистина против Спартак (Плевен). Играхме още горе на " Раковски ", когато към момента съществуваше този терен и тогава по една случайност, без да желая вкарах и един гол. Понеже съм бранител и виждам да не ни вкарат и ритнах топката нанякъде, а тя взе, че влезе. Това беше първият ми мач, който бе незабравим за мен.
Как те одобриха в съблекалнята " старите кучета "? Даваха ли прякори?
- Искат, не желаят, ни одобриха. По-скоро ние си давахме на нас прякори.
Кой те кръсти " Джуджето "?
- Джуджета, магарета, прасета, гибони - тези прякори си пристигнаха от единствено себе си.
Разкажи ни за епичните борби сред Левски и ЦСКА - какво ги отличаваше от тези, които следим в този момент?
- По-скоро напрежението, стягането, самонавиването. Израснал си в този клуб, събличал си се под портретите на Гунди и Котков, носиш в себе си спортната завист против ЦСКА още от младеж - тези неща ни подтикнаха за победа. Ние си го имахме още от дребни.
Но по-късно всички дружно ходехте по заведения.
- Задължително! Който не идваше, на другия ден беше осъден.
Кои са мачовете с екипа на Левски, които в никакъв случай няма да забравиш?
- Имаше един героичен мач за купата на " Народна войска " - 3:0. Емо Спасов ги побърка тогава. Убихме ги навръх техния терен и този мач в никакъв случай няма да го не помни. Както и този прославен дуел, след който ни смениха имената. Всеки, който ме види, ме пита - какъв пердах стана? Нямаше никакъв пердах, всичко беше предрешено преди този момент. Аз по този начин си мисля най-малко.
Защо Иван Вуцов те слагаше десен бек? Как се усещаше на тази позиция в националния тим?
- Лека му пръст, Иван Вуцов беше доста предвидлив човек. Беше ми като втори татко и залагаше на мен. Казваше ми: " Ти си немски вид футболист. " Защото германците постоянно се биеха за първа топка, постоянно отиваха на шпагат или на по-твърда игра, по-близка игра. Може би по тази причина залагаше на темперамента, който имаше в мен. Бърз, повратлив... Но Вуцов беше неповторим човек!
Разпускаше нетрадиционно за тогавашните футболисти - ходеше повече на спектакъл, по-изискана музика слушаше. Сега по какъв начин са нещата, имаш ли време за постановки?
- Шпайдела споделяше: " Имаш едно-две неща, само че не знам футболът на кое място ти е. " И аз му обяснявах, че обичам музика, да вървя по заведения. Викам: " Дай да го сложим на трето място, в случай че искаш... " С работата, която имам, има време, съумявам. Но музиката ми остана като занимание. И до ден-днешен си чувам, диря си музика и т. н.
Сега всички футболисти са със слушалки, преди време имаше ли я тази екстра?
- Не, тогава имаше касети. В рейса преди всеки мач тръгвахме с едно парче на Сабрина - " Бойс, бойс ". Задължително се пускаше преди да тръгнем от лагера. Тогава аз бях диджеят и беше доста хубаво.
Здравей, Краси! Какво прави в този момент един петкратен първенец на България и четирикратен притежател на купата на страната?
- Работя в една доста сериозна компания и съм доста удовлетворен. Работя там, откогато приключих с футбола. В частния бизнес съм. Това ме прави благополучен, а като играех футбол, не съм се и замислял, че има и други странични неща, които би трябвало да се вършат в живота. Много съм удовлетворен, тъй като научих нови неща, имаше предизвикателство и ми е доста прелестно сега.
Защо избра да си надалеч от спорта?
- Аз не съм го предпочел, по този начин се случи в живота. Когато приключих футболната си кариера и взех решение да се откажа, в един миг се обърнах наляво и надясно. Около мен имаше доста другари, когато бях първенец. Но се оказа, че нямам чак толкоз доста другари, които да продължат и да ми оказват помощ с нещо в живота по-късно. Така се получиха нещата, че един-единствен човек от тази компания, в която работя сега, ми подаде ръка. Поиска три месеца да направя образование на британски и три месеца по компютърна просветеност и нататък ме пое и в работата, която работя и до през днешния ден.
През коя година се случи това?
- През 1996 година, незабавно откакто вкарахме Септември в " А " група. Не можах да се схвана да продължа да играя, а бях капитан на тима. Така се получиха нещата, само че не скърбя. Макар че доста ми се желае да бъда във футбола, само че като виждам какъв брой е прохладно, сякаш по-добрият вид е това, което върша сега.
Да поговорим за кариерата ти - кой те заведе на " Герена "?
- Никой не ме е завел. Проблемът беше, че майка ми и татко ми бяха от дребен град и татко ми пристигна да работи в София. Живеехме на 20 метра от стадиона. Отидох на 7 години и на 12 към този момент почнах. Нямаше по какъв начин да не отида - орис. Постепенно попаднах в цялата месомелачка на Левски, на юношеските, на националните тимове. Опитах се да мисля с един ход напред - тъй като откъм гърба играех финален и трябваше да ограбвам топките.
В тези години учебните шампионати бяха извънредно оспорвани. Защо се записа да учиш в 44-о и кои към този момент бяха водачите на този тим?
- 44-o учебно заведение беше на 200 метра от у дома и нямаше къде другаде да се отиде. Но тогава имаше един преподавател по трудово образование, който ни събираше в 12:30 часа преди учебно заведение. На асфалта правеше два тима и започвахме да играем. Нямаше водачи, тъй като имаше толкоз доста футболисти, че трима-четирима се състезаваха за един пост. Толкова доста спорт и придвижване имаше тогава, за разлика от днешните времена.
Левски поздрави рожденика Красимир Коев
Бившият бранител през днешния ден става на 59 години
Гибона беше един от възпитаниците на 44-о учебно заведение.
- Много бяха, Гибона също живееше в съседство. Нямаше къде да се отиде, с изключение на в това учебно заведение. То даде подтик на доста бъдещи футболисти.
Кой беше първият ти мач в мъжкия тим на Левски?
- Ако не се неистина против Спартак (Плевен). Играхме още горе на " Раковски ", когато към момента съществуваше този терен и тогава по една случайност, без да желая вкарах и един гол. Понеже съм бранител и виждам да не ни вкарат и ритнах топката нанякъде, а тя взе, че влезе. Това беше първият ми мач, който бе незабравим за мен.
Как те одобриха в съблекалнята " старите кучета "? Даваха ли прякори?
- Искат, не желаят, ни одобриха. По-скоро ние си давахме на нас прякори.
Кой те кръсти " Джуджето "?
- Джуджета, магарета, прасета, гибони - тези прякори си пристигнаха от единствено себе си.
Разкажи ни за епичните борби сред Левски и ЦСКА - какво ги отличаваше от тези, които следим в този момент?
- По-скоро напрежението, стягането, самонавиването. Израснал си в този клуб, събличал си се под портретите на Гунди и Котков, носиш в себе си спортната завист против ЦСКА още от младеж - тези неща ни подтикнаха за победа. Ние си го имахме още от дребни.
Но по-късно всички дружно ходехте по заведения.
- Задължително! Който не идваше, на другия ден беше осъден.
Кои са мачовете с екипа на Левски, които в никакъв случай няма да забравиш?
- Имаше един героичен мач за купата на " Народна войска " - 3:0. Емо Спасов ги побърка тогава. Убихме ги навръх техния терен и този мач в никакъв случай няма да го не помни. Както и този прославен дуел, след който ни смениха имената. Всеки, който ме види, ме пита - какъв пердах стана? Нямаше никакъв пердах, всичко беше предрешено преди този момент. Аз по този начин си мисля най-малко.
Защо Иван Вуцов те слагаше десен бек? Как се усещаше на тази позиция в националния тим?
- Лека му пръст, Иван Вуцов беше доста предвидлив човек. Беше ми като втори татко и залагаше на мен. Казваше ми: " Ти си немски вид футболист. " Защото германците постоянно се биеха за първа топка, постоянно отиваха на шпагат или на по-твърда игра, по-близка игра. Може би по тази причина залагаше на темперамента, който имаше в мен. Бърз, повратлив... Но Вуцов беше неповторим човек!
Разпускаше нетрадиционно за тогавашните футболисти - ходеше повече на спектакъл, по-изискана музика слушаше. Сега по какъв начин са нещата, имаш ли време за постановки?
- Шпайдела споделяше: " Имаш едно-две неща, само че не знам футболът на кое място ти е. " И аз му обяснявах, че обичам музика, да вървя по заведения. Викам: " Дай да го сложим на трето място, в случай че искаш... " С работата, която имам, има време, съумявам. Но музиката ми остана като занимание. И до ден-днешен си чувам, диря си музика и т. н.
Сега всички футболисти са със слушалки, преди време имаше ли я тази екстра?
- Не, тогава имаше касети. В рейса преди всеки мач тръгвахме с едно парче на Сабрина - " Бойс, бойс ". Задължително се пускаше преди да тръгнем от лагера. Тогава аз бях диджеят и беше доста хубаво.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ