Красимир Иванов е продуцент и кастинг директор, работещ за български,

Красимир Иванов е продуцент и кастинг шеф, работещ за български, италиански, американски кино продукции. Професионалният и житейският му път го свързва с артисти икони на днешното време. Сред тях е и Клаудия Кардинале. Предложението ни да показа с читателите на EVA някои от спомените си за нея го завари в Париж, където беше отишъл, с цел да се сбогува със звездата в църквата Сен Рок. „ Понякога с нея се забавлявахме като дребни деца “, сподели с доста любов Красимир и макар огромната горест два дни по-късно изпрати описа си за Клаудия.  На 24 септември 2025 година светът се елементарни с една от най-ярките звезди на киното – Клаудия Кардинале. Нейната гибел ме завари неопитен, като неочакван удар, и остави празнота, която мъчно ще бъде запълнена. С Клаудия ни свързваше освен професионална работа, само че и близо две десетилетия другарство, изпълнено с топлота, смях и незабравими моменти. Днес, когато тя към този момент не е измежду нас, ми е прелестно да опиша за нея и да споделя спомените си – за дамата, която беше освен икона на екрана, само че и изключителна персона, великодушна, грижовна и цялостна с живот. Запознанството ни и фотосите на българския филм „ Имало едно време един уестърн “  С Клаудия се запознахме на снимачна площадка в Рим, само че най-скъпите ми мемоари са свързани с две нейни визити в България, които аз проведох – първото като специфичен посетител на Международния София Филм Фест през 2011 година и второто през 2015 година за промоцията и премиерата на кино лентата „ Имало едно време един уестърн “ на режисьора Борис Десподов. Най-ярки обаче остават моментите от фотосите на този филм – три седмици в пустинята Табернас до Алмерия в Южна Испания и една седмица в дома на Клаудия в Париж, където тя живя над 20 години, преди да се реалокира в Немур през 2020 година, на 100 км от столицата. Историята по какъв начин Клаудия се причисли към този български филм е съвсем като сюжет за холивудска продукция. В края на 2013 година Борис Десподов, млад български режисьор, пристигна при мен с концепцията за първия си игрален филм.Помоли ме да намеря прочут артист от италианските уестърни от 60-те години. Попитах го дали може да е жена и когато загатнах името на Клаудия Кардинале – единствената дама, изиграла основна роля в уестърните на Серджо Леоне, очите му светнаха. Задачата изглеждаше съвсем „ задача невъзможна “, само че когато Клаудия разбра, че фотосите ще бъдат в пустинята Табернас – мястото, където е снимала „ Имало едно време на Запад “ (1968) на Леоне и където истинските декори са непокътнати като увеселителен парк, – одобри незабавно. Тя имаше бездънен сантимент към това място и в никакъв случай не се беше прибирала там, а в края на кариерата си обичаше да работи с млади режисьори, на които да оказва помощ с цялото си сърце. Снимките на „ Имало едно време един уестърн “ бяха същинско предизвикателство. Филмът беше нискобюджетен, а наличието на звезда от калибъра на Клаудия изискваше организация и внимание към детайлите. Очаквах, че ще би трябвало да се грижа за нея поради напредналата ѝ възраст, само че още от първия ден тя обърна функциите. Клаудия идваше първа на снимачната площадка и си тръгваше последна, постоянно с усмивка. Грижеше се за целия екип – ревизираше дали всички са обядвали, дали имат задоволително време за отмора и така нататък Нейната сила и професионализъм бяха заразителни.