Красен Станчев е основател на Института за пазарна икономика. Народен

Красен Станчев е създател на Института за пазарна стопанска система. Народен представител във Великото национално заседание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 – 2001) и доцент в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Управител на КС2 ЕООД.
Как беше структуриран бюджетът, който беше основан от държавното управление на Кирил Петков, и реален ли беше той за България?
Той беше формиран при доста по-ниска инфлация, такава беше априлската прогноза. Тя се оказа с към 5% по-висока, като обърка значително сметите на един дълготраен проект. Иначе, заради инфлацията бюджетът излезе релативно добър, без недостиг за предходната година. Което не значи, че той е реален за тази година. А за идната напълно не е ясно, тъй като няма средносрочна прогноза.

Тази година би трябвало да има към 700 милиона заплащания по вътрешен дълг и евентуално някъде към 1.1 милиарда по еврооблигации. За идната година са 1.5 милиарда по еврооблигации и евентуално към 1 милиард по вътрешен дълг. Това значи, че бюджетът за тази година би трябвало да има доста повече буфери, би трябвало да има доста повече редуциране на разноски и по-голямо внимание към приходите.
Част от анализаторите, в това число и някои представители на политическите партии, предвиждаха бюджетна злополука. Защо тя по този начин и не се случи?
Защото високите проходи бяха на практика обезпечени от високата инфлация. Ако вземете инфлацията и приходите от Данък добавена стойност, плюс възобновяване и приходите от персонален и корпоративен налог, това са в последна сметка приходите в бюджета. Почти до запетайката е цифрата, същият какъвто е резултата на инфлацията върху Данък добавена стойност, т.е. на цените върху Данък добавена стойност, приходите от тях.
Какво е моментното положение на парите в страната? Може ли да си позволим изключителни разходи отвън заложените в бюджета?
По-скоро не, тъй като миналогодишния бюджет, който в действителност се удължава и повтаря беше изчислен при релативно доста огромен недостиг. И в случай че се продължава по същия метод, то тогава ще има проблем с заплащанията и с приходите. Така че по-скоро не.

Иначе, фискалният запас е на по-високо равнище. Сега ще има заплащане на налози и евентуално ще отиде на 13 милиарда, което е релативно висок %. Но в общи линии фискалният запас се резервира обичайно някъде към 8-10% от Брутният вътрешен продукт. Така че в някакъв смисъл има опция за маневриране, само че би трябвало да се рационализира бюджета. Това значи първоначално да има по някакъв метод предугаждане какви ще са разноските за идната година и какви са приходите за идната година. Защото това, което се планува сега, по чисто политически аргументи, е че има доходи по Плана за възобновяване. Но той в действителност допуска и доста огромни разноски. Каквито и да са приходите по Плана, да речем те са към 2 милиарда на година, тези 2 милиарда не са като 2 милиарда през 2010г. През 2010 година 2 милиарда бяха 4% от Брутният вътрешен продукт. Сега 2 милиарда са някъде към 1.25% от Брутният вътрешен продукт. Така че в общи линии тези доходи би трябвало в последна сметка да се извърнат в разноски. Така е изработен Планът за възобновяване, че допуска доста обществени вложения. Иначе няма да има средства по Фонда за възобновяване и резистентност
Може ли да извършите една прогноза, в случай че заложеният бюджет не бъде обновен, дали до края на годината ще има някакви остатъци?
Възможно е в средата на годината бюджетът да бъде обновен. Така както е формиран миналогодишния бюджет, той допуска доста огромни разноски. Беше заложен 6 милиарда недостиг. Само програмата за компенсиране на разноските за електрическа енергия, която в последна сметка беше по някакъв метод преначертана, е към 8 милиарда. Ако това продължава на необятна нога, а към този момент продължав и не е ясно каква ще бъде идната скица за тези обезщетения, съгласно мен те въобще не са и нужни, в последна сметка, няма да има задоволително проходи за посрещане на отговорности било то по Плана за възобновяване и вложенията, било то по заплащане по външния дълг.