"Проклятието на помощите" и четиримата скъперници
Красен Станчев е създател на Института за пазарна стопанска система, депутат във Великото национално заседание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996-2001) и доцент в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Управител е на КС2 ЕООД. Текстът му е от " Свободна Европа ".
Миналата седмица не се стигна до решение по бюджета на Европейски Съюз за идващия програмен интервал и към този момент това води единствено до напрежение. Това не е драма и още по-малко рецесия.
Проблемът е, че няма единодушие по бюджет с концепциите на новоизбраните комисия и парламент. В естествена конюнктура разноските на месец следва да " горят " (казано на счетоводен жаргон) в размер, открит с предходния бюджет. Но без известно жонглиране с запасите новите хрумвания не могат да се материализират.
Британските данъкоплатци бяха вторият по значителност заемодател на Европейски Съюз. След тези на Германия и дружно с Франция, Италия, Холандия, Австрия, Финландия, Швеция, Дания и Ирландия.
Англия и нейните заместители
Тя е шестата стопанска система в света и втора по мярка на Брутният вътрешен продукт в Европейски Съюз. Приносът на страните се равнява на към 2% от сумарните разноски на техните държавни управления и на към 1% от брутния народен артикул (БНП, т.е., просто казано, приходът от дадена стопанска система както вътре, по този начин и отвън юрисдикцията на обособената страна) на Съюза. Делът на Англия е 11-12% от общите му разноски. За интервала 2014-2020 година те възлизат на почти 1.1 трлн. евро.
За след 2020 година се планува увеличение на бюджета. Подредени по невзискателност, предложенията наподобяват по този начин: 1 094.8 милиарда евро, или 1.074% от БНП, от Шарл Мишел (председател на Европейския съвет), 1,135 млрд (1.11% от БНП) съгласно комисията и 1,324 милиарда (1.33% от БНП) съгласно Европейския парламент. По-щедри са представителите на групови органи, по-спестовни - представителите на изпълнителната власт, които са по-отговорни (защото дават отговор персонално пред депутатите и гласоподавателите в обособените страни).
Някои страни от групата на чистите кредитори " еднопроцентници "
С цялостна мощ това важи за министър председателите на Австрия, Дания, Нидерландия и Швеция. Наричат ги " скъперническата четворка ". През 2104 година министър председателят Камерън заплаши с несъгласие. Изобщо представителите кралството постоянно са били едни от най-спестовните и рационални участници във вземането на решения в Европейски Съюз.
Сега в тази роля е холандецът Марк Руте. Той е заречен на обединението в Хага, че новият бюджет ще бъде 1% от БНП на Европейски Съюз. Това е състоятелен мотив. Но комисията пресмята, че националните бюджети нормално са 45% от БНП приблизително за съюза, а страните внасят в него по-малко от 1% (останалото е принос от лични доходи на ЕС).
Тъй като бюджетът е обвързван и с осъществяване на избрани регламенти, има министър председатели, които считат, че това е обвързвано с непотребни разноски. Канцлерът на Австрия Себастиян Курц е на мнение, че най-малко 100 процедури на Европейски Съюз са ненужни и скъпи, и е заречен да ги отстрани. Скромна упоритост, само че е положително начало. " Добро " за съюза, освен за Австрия. Такива разноски бяха едно от действителните учредения на британците да гласоподават за овакантяване на Европейски Съюз.
Другият значим мотив срещу съюза при годност на обяснението на починалия Роджър Скрътън е, че в случай че европейски политици създадат неточност, хората не знаят по какъв начин да гласоподават против тях.
Брекзит постоянно ще припомня тези причини, без значение дали всеки ги признава за верни. Това ще разяжда доверието към съюза и неговите не напълно познати на неспециалистите институции.
Пет от чистите кредитори на Европейски Съюз (Австрия, Германия, Дания, Нидерландия и Швеция), както преди Англия, имат своите бюджетни отстъпки. За първи път бяха контрактувани от госпожа Тачър, тъй като тогава страната й е " болникът на Европа " (според Вили Бранд). Срещу практиката на отстъпките в този момент роптаят страните бенефициенти.
Честна и нечестна игра
Бившите комунистически страни, Белгия, Гърция, Люксембург и Португалия са чисти бюджетни бенефициенти. Освен упоменатите нагоре Ирландия и Финландия също са чисти кредитори, само че с малко. Испания, Кипър и Малта неотдавна вземат от Европейски Съюз толкоз, колкото дават.
Замисълът на разходната политика на Европейски Съюз е да бъде обективна и почтена. Като равни права и отговорности на страните членки и като използвана единствено където е по-ефективна, в сравнение с национално ниво.
Справедливо е, че всички внасят в бюджета дребен и еднакъв дял от националния приход. Административните разноски (издръжката на комисията и другите органи на общността) също са търпими съгласно всеки управнически стандарт - над 4% от бюджета, приблизително повече от два пъти по-малко от тези разноски в националните бюджети.
Но едно е на доктрина, друго е на процедура, и трето - в живота.
Още по време на разискването на бюджета за 2007-2013 година шестнадесет икономисти от разнообразни страни от Европейски Съюз и Швейцария, водени от Рута Вайниене от Вилнюс, се опитахме да разбираем на своите държавни управления и представители в Европейски Съюз няколко явни от стопанска система на политиката условия.
Най-важното от тях е, че разпределяните по цели бюджетни действия (програми) и средства на европейските данъкоплатци основават тласъци на всяка страна членка да живее най-малко ненапълно за сметка на всички останали. Първоначалното желанието е благородно - поддръжка на по-малоимотните да се изравнят с по-заможните страни.
Непредвидените резултати обаче са следните:
- Нетните бенефициенти желаят опазване на своите привилегии и отвод на чистите кредитори от техните бюджетни отстъпки
- Възниква избрана наркотична взаимозависимост от бюджетните стратегии на Европейски Съюз, известна в стопанската система като " проклятието на помощите ", движено съревнованието за привилегии като различен сходен и обвързван с такива стратегии феномен
- Приносът на Европейски Съюз в стопанските системи на страните бенефициенти е приблизително 20 пъти по-малък от техния личен, само че дребният му размер и отдалечеността на кредитора го трансформират в предмет на прелъщение за разпределящите средства
- Възникват спомагателни разноски по кандидатстване, отчетност, следене, административно и друго следствие и се появява обособена специалност по търсенето и улеснението на достъпа до прехвърляния от " немските данъкоплатци ", първичният план за успеваемост е под въпрос
- Привилегиите на страните бенефициенти стимулират търсенето на нови регламенти, които в последна сметка отстраняват и конкуренцията сред другите юрисдикции в границите на съюза при налози, минимални заплати и така нататък и заплашват сравнителните преимущества на стопанските системи с по-ниски разноски за труд и ценови нива (такъв е казусът с командированите работници).
Нови " действителни " учредения за по-висок бюджет
Дебатът предходната седмица има такива учредения. Това са обещанията на политиците.
Такива са навиците в страните " кохезионници " и политическият напън за повече селскостопански дотации. Действа общото микроикономическо предписание, че дотациите нормално пораждат опашка за това, което се субсидира. В 15 страни политиците към този момент са дали обещание, че ще се " борят " за това, което желаят от тях. Когато не съумеят, те ще оправдая или с Европейски Съюз, или с политиците от Германия, Франция и " скъперническата четворка ".
Стопанските действия и регламенти, създадени на ниво Европейски Съюз, са повече (общо над 20 пера са в региона на стопанския напредък, устойчивото развиване, естествени запаси и пр.) от плануваните обичайно от националните бюджети. Но описът им продължава да се уголемява. Новите цели са механизмът за налагане на върховенството на закона, Зелената договорка и антивъглеродните политики (в новия бюджет единствено Полша към този момент има обещани обезщетения от 7.5 милиарда евро), опазването на границите и общоевропейските въоръжени сили, бежанците и разширението на съюза към Балканите.
Някои от тях наподобяват смислени. Само непредвидените последствия са сложни за пресмятане.
Миналата седмица не се стигна до решение по бюджета на Европейски Съюз за идващия програмен интервал и към този момент това води единствено до напрежение. Това не е драма и още по-малко рецесия.
Проблемът е, че няма единодушие по бюджет с концепциите на новоизбраните комисия и парламент. В естествена конюнктура разноските на месец следва да " горят " (казано на счетоводен жаргон) в размер, открит с предходния бюджет. Но без известно жонглиране с запасите новите хрумвания не могат да се материализират.
Британските данъкоплатци бяха вторият по значителност заемодател на Европейски Съюз. След тези на Германия и дружно с Франция, Италия, Холандия, Австрия, Финландия, Швеция, Дания и Ирландия.
Англия и нейните заместители
Тя е шестата стопанска система в света и втора по мярка на Брутният вътрешен продукт в Европейски Съюз. Приносът на страните се равнява на към 2% от сумарните разноски на техните държавни управления и на към 1% от брутния народен артикул (БНП, т.е., просто казано, приходът от дадена стопанска система както вътре, по този начин и отвън юрисдикцията на обособената страна) на Съюза. Делът на Англия е 11-12% от общите му разноски. За интервала 2014-2020 година те възлизат на почти 1.1 трлн. евро.
За след 2020 година се планува увеличение на бюджета. Подредени по невзискателност, предложенията наподобяват по този начин: 1 094.8 милиарда евро, или 1.074% от БНП, от Шарл Мишел (председател на Европейския съвет), 1,135 млрд (1.11% от БНП) съгласно комисията и 1,324 милиарда (1.33% от БНП) съгласно Европейския парламент. По-щедри са представителите на групови органи, по-спестовни - представителите на изпълнителната власт, които са по-отговорни (защото дават отговор персонално пред депутатите и гласоподавателите в обособените страни).
Някои страни от групата на чистите кредитори " еднопроцентници "
С цялостна мощ това важи за министър председателите на Австрия, Дания, Нидерландия и Швеция. Наричат ги " скъперническата четворка ". През 2104 година министър председателят Камерън заплаши с несъгласие. Изобщо представителите кралството постоянно са били едни от най-спестовните и рационални участници във вземането на решения в Европейски Съюз.
Сега в тази роля е холандецът Марк Руте. Той е заречен на обединението в Хага, че новият бюджет ще бъде 1% от БНП на Европейски Съюз. Това е състоятелен мотив. Но комисията пресмята, че националните бюджети нормално са 45% от БНП приблизително за съюза, а страните внасят в него по-малко от 1% (останалото е принос от лични доходи на ЕС).
Тъй като бюджетът е обвързван и с осъществяване на избрани регламенти, има министър председатели, които считат, че това е обвързвано с непотребни разноски. Канцлерът на Австрия Себастиян Курц е на мнение, че най-малко 100 процедури на Европейски Съюз са ненужни и скъпи, и е заречен да ги отстрани. Скромна упоритост, само че е положително начало. " Добро " за съюза, освен за Австрия. Такива разноски бяха едно от действителните учредения на британците да гласоподават за овакантяване на Европейски Съюз.
Другият значим мотив срещу съюза при годност на обяснението на починалия Роджър Скрътън е, че в случай че европейски политици създадат неточност, хората не знаят по какъв начин да гласоподават против тях.
Брекзит постоянно ще припомня тези причини, без значение дали всеки ги признава за верни. Това ще разяжда доверието към съюза и неговите не напълно познати на неспециалистите институции.
Пет от чистите кредитори на Европейски Съюз (Австрия, Германия, Дания, Нидерландия и Швеция), както преди Англия, имат своите бюджетни отстъпки. За първи път бяха контрактувани от госпожа Тачър, тъй като тогава страната й е " болникът на Европа " (според Вили Бранд). Срещу практиката на отстъпките в този момент роптаят страните бенефициенти.
Честна и нечестна игра
Бившите комунистически страни, Белгия, Гърция, Люксембург и Португалия са чисти бюджетни бенефициенти. Освен упоменатите нагоре Ирландия и Финландия също са чисти кредитори, само че с малко. Испания, Кипър и Малта неотдавна вземат от Европейски Съюз толкоз, колкото дават.
Замисълът на разходната политика на Европейски Съюз е да бъде обективна и почтена. Като равни права и отговорности на страните членки и като използвана единствено където е по-ефективна, в сравнение с национално ниво.
Справедливо е, че всички внасят в бюджета дребен и еднакъв дял от националния приход. Административните разноски (издръжката на комисията и другите органи на общността) също са търпими съгласно всеки управнически стандарт - над 4% от бюджета, приблизително повече от два пъти по-малко от тези разноски в националните бюджети.
Но едно е на доктрина, друго е на процедура, и трето - в живота.
Още по време на разискването на бюджета за 2007-2013 година шестнадесет икономисти от разнообразни страни от Европейски Съюз и Швейцария, водени от Рута Вайниене от Вилнюс, се опитахме да разбираем на своите държавни управления и представители в Европейски Съюз няколко явни от стопанска система на политиката условия.
Най-важното от тях е, че разпределяните по цели бюджетни действия (програми) и средства на европейските данъкоплатци основават тласъци на всяка страна членка да живее най-малко ненапълно за сметка на всички останали. Първоначалното желанието е благородно - поддръжка на по-малоимотните да се изравнят с по-заможните страни.
Непредвидените резултати обаче са следните:
- Нетните бенефициенти желаят опазване на своите привилегии и отвод на чистите кредитори от техните бюджетни отстъпки
- Възниква избрана наркотична взаимозависимост от бюджетните стратегии на Европейски Съюз, известна в стопанската система като " проклятието на помощите ", движено съревнованието за привилегии като различен сходен и обвързван с такива стратегии феномен
- Приносът на Европейски Съюз в стопанските системи на страните бенефициенти е приблизително 20 пъти по-малък от техния личен, само че дребният му размер и отдалечеността на кредитора го трансформират в предмет на прелъщение за разпределящите средства
- Възникват спомагателни разноски по кандидатстване, отчетност, следене, административно и друго следствие и се появява обособена специалност по търсенето и улеснението на достъпа до прехвърляния от " немските данъкоплатци ", първичният план за успеваемост е под въпрос
- Привилегиите на страните бенефициенти стимулират търсенето на нови регламенти, които в последна сметка отстраняват и конкуренцията сред другите юрисдикции в границите на съюза при налози, минимални заплати и така нататък и заплашват сравнителните преимущества на стопанските системи с по-ниски разноски за труд и ценови нива (такъв е казусът с командированите работници).
Нови " действителни " учредения за по-висок бюджет
Дебатът предходната седмица има такива учредения. Това са обещанията на политиците.
Такива са навиците в страните " кохезионници " и политическият напън за повече селскостопански дотации. Действа общото микроикономическо предписание, че дотациите нормално пораждат опашка за това, което се субсидира. В 15 страни политиците към този момент са дали обещание, че ще се " борят " за това, което желаят от тях. Когато не съумеят, те ще оправдая или с Европейски Съюз, или с политиците от Германия, Франция и " скъперническата четворка ".
Стопанските действия и регламенти, създадени на ниво Европейски Съюз, са повече (общо над 20 пера са в региона на стопанския напредък, устойчивото развиване, естествени запаси и пр.) от плануваните обичайно от националните бюджети. Но описът им продължава да се уголемява. Новите цели са механизмът за налагане на върховенството на закона, Зелената договорка и антивъглеродните политики (в новия бюджет единствено Полша към този момент има обещани обезщетения от 7.5 милиарда евро), опазването на границите и общоевропейските въоръжени сили, бежанците и разширението на съюза към Балканите.
Някои от тях наподобяват смислени. Само непредвидените последствия са сложни за пресмятане.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ