Слава Богу, че решенията се вземат бавно. Новите политики на стария ЕС
Красен Станчев е създател на Института за пазарна стопанска система. Народен представител във Великото национално заседание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 - 2001) и доцент в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Управител на КС2 ЕООД. Анализът му е оповестен в " Свободна Европа ".
" Решаваме нещо, оставяме го да отлежава някъде и чакаме да забележим какво ще стане. Ако никой не вдигне звук, тъй като множеството хора не схващат какво е решено, ние продължаваме малко по малко, до момента в който няма връщане обратно ".
Жан-Клод Юнкер, 27 декември 1999 година (сп. " Шпигел " )
Слава Богу, в Европейски Съюз решенията се вземат постепенно. Това е достолепието на Европейски Съюз.
Най-добрата негова линия е, че не е сполучлив. Няма директен път от това, което някой счита за приоритет, към това то да стане политика и да се ползва. В други страни дълбинната основа на всяка държавна мисъл и политика е заповедта.
Тук няма процедура, като в Китай, по заповед на президент и началник на партията (понеже е една), за седмица да се одобри закон за биткойните. В Азербайджан, Русия или Казахстан президентите дават " поръчения " (това е дума, която се използва), по-късно държавните управления, законодателите, държавният уред и жителите извършват. В Турция и другаде президентите и министър председателите се пробват да вършат същото, с изменчив триумф.
С биткойните може и да е положително решение. Но в множеството случаи рано или късно този метод на правене на политика се оказва първичен и нездравословен. Обикновеният жител няма по какъв начин да извлече изгода от потисничеството на мюсюлманите в западен Китай, тазгодишната военна атака в Сирия, от завземането на Крим или войната в източна Украйна. Дори в случай че утвърждава тези политики.
Струва ми се, че Европейски Съюз получи през 2012 година Нобелова премия за това, че " в продължение на повече от шест десетилетия способства за развиването на мира и помиряването, демокрацията и правата на индивида ", точно тъй като не може да взема бързи решения. Ако Европейски Съюз и страните членки можеха да вземат решения както в описаните случаи, сигурен съм, че не би имало мир.
Миналата седмица всички институции на Съюза бяха дефинитивно одобрени и пакетирани с нови лица. Коментарите по този мотив бяха от ненужно подробни до не изключително смислени.
Старият Европейски Съюз, който остава
Колкото и да се отхвърля, факт е, че полезностите на Европейски Съюз са дефинирани от дълго време от класическия демократизъм. Те са в листата по член 2 от Лисабонския контракт, който не буди подозрения: човешко достолепие, независимост на придвижване и ценене на персоналния живот, независимост на мисълта, религията и мненията (гарантирани от Хартата на главните права на ЕС); представителна демокрация; равни права и господство на закона, и права на индивида (забрана за дискриминация, отбрана на персонални данни и правото на достъп до правораздаване и информация).
Ценностите на съюза подхождат на четирите икономически свободи на придвижване в границите на Европейски Съюз, разказани в член 3 от Римския контракт (1957 г.). Това са свободите за придвижване на артикули ( " унищожаване на митата и на количествените ограничавания върху вноса и износа на артикули " ), " хора, услуги и капитали сред страните членки ". Политическите решения във връзка налозите, армията, поданството (миграцията) и обществената политика (пенсии, помощи, опазване на здравето и т.н.) са непокътнати за националните институции на представителната народна власт.
Онова, което следва
Много ми се желае да не съм прав. Но не чакам последствията от изборите за парламент, нови комисия и управление на Европейската централна банка (ЕЦБ) да са положителни за ориста на съюза.
Политиките започнаха да се ползват преди тези назначения. Много от тях не произтичат от учредителните документи на съюза, въпреки и да са получили подтик от предходни начинания на европейско ниво.
Най-ярък образец е " битката " с климатичните промени и въглеродния двуокис. Първо, няма аспект за неотдавнашен завършек на света, а в не дребна степен това, което може да се прави, към този момент се прави. Второ, делът на Европейски Съюз в тези замърсявания е под 10% от приноса на останалите стопански системи. Никаква радикализация на неговите политики в тази област не може да реши проблемите на планетата, даже и да бъдат вярно разпознати, а ограниченията – вярно дефинирани.
Трето, ограничения по " битката " с климатичните промени се одобряват в резултат на паниката, открита от " Евробарометър ", че мнозина жители на Европейски Съюз претърпяват климатичните проблеми като " най-важно житейско предизвикателство ". Това е по този начин за Северна Европа. В Южна Европа и новите страни членки паниката по този мотив е мнение единствено на 10-11% от интервюираните.
" Ето, вършим нещо "
Смисълът на политиките в тази област е в това да се каже на обществото, че нещо се прави. Като правенето се изнесе отвън упоменатите институции, да вземем за пример в Европейския фонд за стратегически вложения (ЕФСИ) на Европейската капиталова банка (ЕИБ).
Друг значим образец е Брекзит. Тук казусът не е в бюджета на Европейски Съюз, в преразпределението на местата в Европейския парламент след излизането на Англия, в студентските визи или в търговията с кралството.
Това са логистични, краткотрайни и ненапълно битови въпроси.
Но Брекзит е казус. След него (независимо по какъв начин ще свърши) ще бъде известна процедурата по овакантяване. Основният въпрос е дали гласоподаватели и политици от други страни ще ускоряват центробежните сили на Европейски Съюз.
Макар и да е ясно от преди английския референдум, че Европейски Съюз след него няма да е същият, след него Европейски Съюз не направи нищо, с цел да отстрани аргументите, които сътвориха неговото въодушевление.
Доскоро Европейски Съюз бе артикул на импровизиран ред, въпреки и постоянно подбутван ( " нъджван " ) от горната страна. Сега съюзът от ден на ден клони към непринудено безвластие.
Ролята на институциите
Парламентът. Много е мъчно към този момент да се дефинира какво е " песимист " или " оптимист " във връзка с Европейски Съюз. В новия Европейски парламент има задоволително блокиращи малцинства и от едните, и от другите по всички вероятни политически начинания. Има и доста нови партии. За La République En Marche! на Еманюел Макрон най-малко се знае, че желаят да контролират автомобилния превоз и желаят Франция да държи кормилото на Европейски Съюз. За полската Wiosna, чешката Пиратска партия, хърватската Zivi Zid, Progresívne Slovensko, Uniunea Salvați România или PLUS (също от Румъния) и така нататък публиката не знае нищо. Някои от огромните парламентарни партии трансформираха имената си.
Новото име на либералите e " Обнови Европа " (Renew Europe) и може да се сбърка с " ВЕИ " (renewables). Социалистите станаха и " прогресисти ". " Идентистите и демократите " схващат демокрацията като ръководство на националното болшинство. Преди и изключително с помощта на 1989 година демокрацията бе тълкувана най-вече като инструмент за справяне с диктатурите и диктаторите.
Избирателите (с право и разумно) не наблюдават какво се случва в националните парламенти, да не приказваме за този в Брюксел и Страсбург. Понякога пресата, гилдиите и някои мозъчни тръстове оказват помощ. Най-често незадълбочено, като ехтене на това, което политици и длъжности лица оповестяват. Функцията на гласоподавателите е да пратят в Екологичен потенциал депутати по собствен облик и сходство, от към 200 първоначални политически партии, обединени там в седем фракции.
Комисията и Съветът. Обратно на господстващата визия, че Европейската комисия ( " бюрокрацията " ) управлява политиката на Съюза, тя в действителност няма право да не се съобрази с решенията на Народното събрание. Изпълнителната власт е напълно в ръцете на национално определените шефове на изпълнителната власт в обособените страни, на членовете на Съвета на съюза. Именно те подлежат на надзор от гласоподавателите. Контролът на гласоподавателите над представителите им в Европейския парламент, а и над комисарите, по различен път е на практика, логистично неосъществим. Макар и повече, проблемите с попълването на състава на комисията не са толкова значими. Най-важни са новите названия на техните ресори. Какво ще рече комисар по " стопанска система в полза на хората ", или по " народна власт и демография ", " одобряване на европейския метод на живот ", " зелен Пакт " и така нататък
Половината от длъжностите не значат нищо за болшинството жители на Европейски Съюз. Това не значи, че работата сред комисарите няма да бъде рационално разпределена. Наименованията на длъжностите на комисарите са обръщение, а не пояснение. Тяхната задача е да купят спокойствието на гласоподавателите: " вършим това, което желаете, доста сме добрички ".
Съветът, предназначен да прави разбор на опциите и провокациите, да написа дневния ред на политиките, с наименованията в действителност декларира, че той към този момент е избран. В него обаче също има блокиращи малцинства за всичко. Единственият метод Съветът на Европейски Съюз да продължи да работи е да следва цитираната рецепта на Юнкер.
ЕЦБ и Европейска инвестиционна банка . Юнкер е талантлив политик. Неговият проект в действителност трансферира отговорността за обществени вложения съвсем напълно в ръцете на Европейска инвестиционна банка, в лицето на нейния Европейски фонд за стратегически вложения (ЕФСИ). Ако за предходния бюджетен интервал ставаше дума за 0.5, в този момент мизата ще се качи до 1 трилион евро. Анализът на ЕФСИ е обособена тематика, сумата въпреки всичко е 1/18 от прогнозния Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз за 2020 година Засега е значимо единствено да подчертая, че неговата функционалност е да се съобщи два пъти по-ясно: " ето, вършим каквото би трябвало ". Т.е. казусът с блокиращите малцинства в Европейски Съюз и Съвета е някак решен, преместен в различен орган.
Никой не разяснява ЕЦБ. Но смяната в нейната политика е декларирана (и даже научно " обоснована " – икономистите постоянно работят и като проповедници) от преди повече от година. Почти несъмнено е, че ще станем очевидци на нововъведения в централното банкиране – избавяне на страни, браншове и банки, и стимулиране на растежа в някои " умни браншове ". Всичко това бе на процедура забравено най-малко като философия на централното банкиране след Втората международна война
Европейски Съюз ще има шанс, в случай че част от този мандат на ЕЦБ се разпростира постепенно, а другото с умните браншове бъде задача на Европейска инвестиционна банка.
Що се отнася до класическите национални политики като налози и обществена страна, тук ситуацията ще е sans changements, без смяна. Конкуренцията сред страните членки ще бъде в общи линии непокътната.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Новата Еврокомисия (551)
" Решаваме нещо, оставяме го да отлежава някъде и чакаме да забележим какво ще стане. Ако никой не вдигне звук, тъй като множеството хора не схващат какво е решено, ние продължаваме малко по малко, до момента в който няма връщане обратно ".
Жан-Клод Юнкер, 27 декември 1999 година (сп. " Шпигел " )
Слава Богу, в Европейски Съюз решенията се вземат постепенно. Това е достолепието на Европейски Съюз.
Най-добрата негова линия е, че не е сполучлив. Няма директен път от това, което някой счита за приоритет, към това то да стане политика и да се ползва. В други страни дълбинната основа на всяка държавна мисъл и политика е заповедта.
Тук няма процедура, като в Китай, по заповед на президент и началник на партията (понеже е една), за седмица да се одобри закон за биткойните. В Азербайджан, Русия или Казахстан президентите дават " поръчения " (това е дума, която се използва), по-късно държавните управления, законодателите, държавният уред и жителите извършват. В Турция и другаде президентите и министър председателите се пробват да вършат същото, с изменчив триумф.
С биткойните може и да е положително решение. Но в множеството случаи рано или късно този метод на правене на политика се оказва първичен и нездравословен. Обикновеният жител няма по какъв начин да извлече изгода от потисничеството на мюсюлманите в западен Китай, тазгодишната военна атака в Сирия, от завземането на Крим или войната в източна Украйна. Дори в случай че утвърждава тези политики.
Струва ми се, че Европейски Съюз получи през 2012 година Нобелова премия за това, че " в продължение на повече от шест десетилетия способства за развиването на мира и помиряването, демокрацията и правата на индивида ", точно тъй като не може да взема бързи решения. Ако Европейски Съюз и страните членки можеха да вземат решения както в описаните случаи, сигурен съм, че не би имало мир.
Миналата седмица всички институции на Съюза бяха дефинитивно одобрени и пакетирани с нови лица. Коментарите по този мотив бяха от ненужно подробни до не изключително смислени.
Старият Европейски Съюз, който остава
Колкото и да се отхвърля, факт е, че полезностите на Европейски Съюз са дефинирани от дълго време от класическия демократизъм. Те са в листата по член 2 от Лисабонския контракт, който не буди подозрения: човешко достолепие, независимост на придвижване и ценене на персоналния живот, независимост на мисълта, религията и мненията (гарантирани от Хартата на главните права на ЕС); представителна демокрация; равни права и господство на закона, и права на индивида (забрана за дискриминация, отбрана на персонални данни и правото на достъп до правораздаване и информация).
Ценностите на съюза подхождат на четирите икономически свободи на придвижване в границите на Европейски Съюз, разказани в член 3 от Римския контракт (1957 г.). Това са свободите за придвижване на артикули ( " унищожаване на митата и на количествените ограничавания върху вноса и износа на артикули " ), " хора, услуги и капитали сред страните членки ". Политическите решения във връзка налозите, армията, поданството (миграцията) и обществената политика (пенсии, помощи, опазване на здравето и т.н.) са непокътнати за националните институции на представителната народна власт.
Онова, което следва
Много ми се желае да не съм прав. Но не чакам последствията от изборите за парламент, нови комисия и управление на Европейската централна банка (ЕЦБ) да са положителни за ориста на съюза.
Политиките започнаха да се ползват преди тези назначения. Много от тях не произтичат от учредителните документи на съюза, въпреки и да са получили подтик от предходни начинания на европейско ниво.
Най-ярък образец е " битката " с климатичните промени и въглеродния двуокис. Първо, няма аспект за неотдавнашен завършек на света, а в не дребна степен това, което може да се прави, към този момент се прави. Второ, делът на Европейски Съюз в тези замърсявания е под 10% от приноса на останалите стопански системи. Никаква радикализация на неговите политики в тази област не може да реши проблемите на планетата, даже и да бъдат вярно разпознати, а ограниченията – вярно дефинирани.
Трето, ограничения по " битката " с климатичните промени се одобряват в резултат на паниката, открита от " Евробарометър ", че мнозина жители на Европейски Съюз претърпяват климатичните проблеми като " най-важно житейско предизвикателство ". Това е по този начин за Северна Европа. В Южна Европа и новите страни членки паниката по този мотив е мнение единствено на 10-11% от интервюираните.
" Ето, вършим нещо "
Смисълът на политиките в тази област е в това да се каже на обществото, че нещо се прави. Като правенето се изнесе отвън упоменатите институции, да вземем за пример в Европейския фонд за стратегически вложения (ЕФСИ) на Европейската капиталова банка (ЕИБ).
Друг значим образец е Брекзит. Тук казусът не е в бюджета на Европейски Съюз, в преразпределението на местата в Европейския парламент след излизането на Англия, в студентските визи или в търговията с кралството.
Това са логистични, краткотрайни и ненапълно битови въпроси.
Но Брекзит е казус. След него (независимо по какъв начин ще свърши) ще бъде известна процедурата по овакантяване. Основният въпрос е дали гласоподаватели и политици от други страни ще ускоряват центробежните сили на Европейски Съюз.
Макар и да е ясно от преди английския референдум, че Европейски Съюз след него няма да е същият, след него Европейски Съюз не направи нищо, с цел да отстрани аргументите, които сътвориха неговото въодушевление.
Доскоро Европейски Съюз бе артикул на импровизиран ред, въпреки и постоянно подбутван ( " нъджван " ) от горната страна. Сега съюзът от ден на ден клони към непринудено безвластие.
Ролята на институциите
Парламентът. Много е мъчно към този момент да се дефинира какво е " песимист " или " оптимист " във връзка с Европейски Съюз. В новия Европейски парламент има задоволително блокиращи малцинства и от едните, и от другите по всички вероятни политически начинания. Има и доста нови партии. За La République En Marche! на Еманюел Макрон най-малко се знае, че желаят да контролират автомобилния превоз и желаят Франция да държи кормилото на Европейски Съюз. За полската Wiosna, чешката Пиратска партия, хърватската Zivi Zid, Progresívne Slovensko, Uniunea Salvați România или PLUS (също от Румъния) и така нататък публиката не знае нищо. Някои от огромните парламентарни партии трансформираха имената си.
Новото име на либералите e " Обнови Европа " (Renew Europe) и може да се сбърка с " ВЕИ " (renewables). Социалистите станаха и " прогресисти ". " Идентистите и демократите " схващат демокрацията като ръководство на националното болшинство. Преди и изключително с помощта на 1989 година демокрацията бе тълкувана най-вече като инструмент за справяне с диктатурите и диктаторите.
Избирателите (с право и разумно) не наблюдават какво се случва в националните парламенти, да не приказваме за този в Брюксел и Страсбург. Понякога пресата, гилдиите и някои мозъчни тръстове оказват помощ. Най-често незадълбочено, като ехтене на това, което политици и длъжности лица оповестяват. Функцията на гласоподавателите е да пратят в Екологичен потенциал депутати по собствен облик и сходство, от към 200 първоначални политически партии, обединени там в седем фракции.
Комисията и Съветът. Обратно на господстващата визия, че Европейската комисия ( " бюрокрацията " ) управлява политиката на Съюза, тя в действителност няма право да не се съобрази с решенията на Народното събрание. Изпълнителната власт е напълно в ръцете на национално определените шефове на изпълнителната власт в обособените страни, на членовете на Съвета на съюза. Именно те подлежат на надзор от гласоподавателите. Контролът на гласоподавателите над представителите им в Европейския парламент, а и над комисарите, по различен път е на практика, логистично неосъществим. Макар и повече, проблемите с попълването на състава на комисията не са толкова значими. Най-важни са новите названия на техните ресори. Какво ще рече комисар по " стопанска система в полза на хората ", или по " народна власт и демография ", " одобряване на европейския метод на живот ", " зелен Пакт " и така нататък
Половината от длъжностите не значат нищо за болшинството жители на Европейски Съюз. Това не значи, че работата сред комисарите няма да бъде рационално разпределена. Наименованията на длъжностите на комисарите са обръщение, а не пояснение. Тяхната задача е да купят спокойствието на гласоподавателите: " вършим това, което желаете, доста сме добрички ".
Съветът, предназначен да прави разбор на опциите и провокациите, да написа дневния ред на политиките, с наименованията в действителност декларира, че той към този момент е избран. В него обаче също има блокиращи малцинства за всичко. Единственият метод Съветът на Европейски Съюз да продължи да работи е да следва цитираната рецепта на Юнкер.
ЕЦБ и Европейска инвестиционна банка . Юнкер е талантлив политик. Неговият проект в действителност трансферира отговорността за обществени вложения съвсем напълно в ръцете на Европейска инвестиционна банка, в лицето на нейния Европейски фонд за стратегически вложения (ЕФСИ). Ако за предходния бюджетен интервал ставаше дума за 0.5, в този момент мизата ще се качи до 1 трилион евро. Анализът на ЕФСИ е обособена тематика, сумата въпреки всичко е 1/18 от прогнозния Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз за 2020 година Засега е значимо единствено да подчертая, че неговата функционалност е да се съобщи два пъти по-ясно: " ето, вършим каквото би трябвало ". Т.е. казусът с блокиращите малцинства в Европейски Съюз и Съвета е някак решен, преместен в различен орган.
Никой не разяснява ЕЦБ. Но смяната в нейната политика е декларирана (и даже научно " обоснована " – икономистите постоянно работят и като проповедници) от преди повече от година. Почти несъмнено е, че ще станем очевидци на нововъведения в централното банкиране – избавяне на страни, браншове и банки, и стимулиране на растежа в някои " умни браншове ". Всичко това бе на процедура забравено най-малко като философия на централното банкиране след Втората международна война
Европейски Съюз ще има шанс, в случай че част от този мандат на ЕЦБ се разпростира постепенно, а другото с умните браншове бъде задача на Европейска инвестиционна банка.
Що се отнася до класическите национални политики като налози и обществена страна, тук ситуацията ще е sans changements, без смяна. Конкуренцията сред страните членки ще бъде в общи линии непокътната.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Новата Еврокомисия (551)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ