Археология на корупцията: новото издание на "Черната книга"
Красен Станчев е създател на Института за пазарна стопанска система. Народен представител във Великото национално заседание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 - 2001) и доцент в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Управител е на КС2 ЕООД. Текстът му е от " Свободна Европа " и е във връзка петото издание на " Черната книга на държавното разхищаване ", показана във вторник вечерта. Тя е издадена от фондация " Фридрих Науман " и показва случаи на неприятно изхарчени пари на данъкоплатците, намек за корупция и нецелесъобразо усвоени средства от Европейски Съюз.
Корупцията в никакъв случай не е независим феномен. " Черната книга " демонстрира един от най-важните за обществото подходи към този феномен. Това е следващото пето, един тип юбилейно, издание на " Черната книга на държавното разхищаване ". Подходът се свежда до разкопаване на информация за това, което не се вижда, в публичните разходи.
Достъп до информация
Като " действие " корупцията е контракт. Като контракт, тя е един тип авторегулатор (в него страните вземат участие по съмнение доброволно) на публични покупко-продажби за непозната сметка. В него най-малко единият от деятелите има достъп до парите на другите. В дадения случай другите са данъкоплатци. За техните средства, намиращи се във краткотрайно предписание на едната от страните по договорката, нормално има писани и неписани правила. Те са по нужда постоянно по-строги от разполагането със лични средства. И по концепция са постоянно известни на страните по договорката.
Причината договорът да не е обществен е в това, че страните по него умишлено нарушават тези правила. Затова и на практика всички проблеми (без два), прегледани в " Черната книга " са плод на археология в наличието на договорите, с използване правата по Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ).
Тук би трябвало да отдам дължимото на държавното управление на Иван Костов и болшинството на ОДС в Народното събрание, които създадоха и одобриха ЗДОИ през първата половина на 2000 година Много от опциите за откриване на кривиците в ръководството на обществени средства не биха били употребявани или биха били употребявани със забавяне и по-неефективно, в случай че не беше активността на Програма " Достъп до информация ", от 1996 година насам, по застъпничеството за закона, наблюдението на неговото използване, развиването на правата и процедурите по него, воденето на съответните каузи в административните съдилища и образованието на тези, които имат права на достъп (граждани и публицисти, каквито са създателите в книгата) и обвързване да го дават (лицата на изборна служба и чиновниците в държавна и общинска администрация).
Един от материалите в книгата е разбор на археологическите находки на Сметната палата в региона на обществените финанси. Това е анализът на триумфите и неуспехите на страната.
Неефективността като общ знаменател
" Обществена успеваемост " по Парето е състояние (при потребление и систематизиране на ресурси), при което някой се оказва по-добре без никой да е изгубил, да е станал по-зле. От това становище корупцията би следвало да е изначално неефективна. Но такива са всички игри с нулев резултат, при които облагата на един е загуба на различен. Иначе казано всяка социална обстановка, при която се взема от един, с цел да се даде на различен – което най-често се прави законно от обществените политики – е неефективна.
Неефективна, тъй като усилва публичната цена, разноските по реализиране на покупко-продажбите и – в дълготраен проект – понижава публичните изгоди. Тази неефективност е неотменима, само че може да бъде поддържана на релативно търпими нива.
Това състояние на нещата аз бих нарекъл " хипотеза за неефективност и недоказаност на обществените политики ". Инициативи като " Черната книга " в последна сметка имат принос към понижаване на публичната цена на неефективността.
Обществената цена, по Коуз, е разходът на лицата в дадена пълномощия за придобиване на информация, благосъстоятелност, отбрана на правата върху нея и за решение на разногласия във връзка тези права. Органите на обществена власт не могат да анулират тези разноски, само че могат да ги усилват или понижават.
Неефективността е вкоренена в корупционните контракти. Обяснението е просто:
– Те са неразрешени, опонират и на закона, и на морала;
– Резултатът им не е сигурен, тъй като няма по какъв начин пред обществена институция да намериш отбрана на споразумението;
– Но се оферират на конкурентна основа от мнозина, които имат достъп до запас на данъкоплатците;
– В комбиниране с несигурността на резултата, цената на услугата за гарантиране на достъп до този запас е ниска в обособените случаи, само че висока като социална сума.
" В Русия, който не може да граби, краде ". Това е наблюдаване на граф Никита Панин от 1762 година Той е посланик, конституционалист и обществен мъдрец, който през днешния ден би бил избран като типичен либерал.
Наблюдението на Панин има повсеместен смисъл. Между " грабежа " и " кражбата " на публични запаси разликата е в размера, постоянството и продължителността на действието. И в умеенето да скрие стореното.
" Черната книга " не разрешава последното да се случва. Общото сред другите проблеми е, че те нарушават стопанския (и обществено финансов) принцип на конкуренцията сред несвързани лица – снабдители на артикули и услуги против пари на данъкоплатците в името на фаворизиран достъп на лица, свързани с този или тези, които са виновни за оползотворяването на дадения запас на данъкоплатците.
Едно от достолепията на " Черната книга " са по-дребните проблеми. Всички случаи обаче са разследване на решение на групов орган на представителната народна власт. Особеното при груповите решения е, че те не са по-видими и по-трудни за определяне на виновност от, да вземем за пример, придобилите популярност и разбираеми за необятната аудитория самостоятелни придобивания на недвижимо имущество.
Едно от определенията за " корупционна среда ", което аз бих дал, е, че това е среда, в която мнозина могат да създадат обосновано съмнение, че ще им бъде пожелан рушвет или че някой съперник ще потърси привилегия преди тях. Тогава хората дават, преди да бъде пожелан.
" Черната книга " е спънка пред развиването на такава среда.
Съставянето й беше дълго време единствено желание. Случаите на корист с власт придобиваха популярност през медиите. Но процесът на разкопаване и осмисляне на информация изисква време за достъп и разбор. Преди пет години Фондацията за независимост " Фридрих Науман " поддържа концепцията за годишно разглеждане на най-интересните и заплетени случаи.
Корупцията в никакъв случай не е независим феномен. " Черната книга " демонстрира един от най-важните за обществото подходи към този феномен. Това е следващото пето, един тип юбилейно, издание на " Черната книга на държавното разхищаване ". Подходът се свежда до разкопаване на информация за това, което не се вижда, в публичните разходи.
Достъп до информация
Като " действие " корупцията е контракт. Като контракт, тя е един тип авторегулатор (в него страните вземат участие по съмнение доброволно) на публични покупко-продажби за непозната сметка. В него най-малко единият от деятелите има достъп до парите на другите. В дадения случай другите са данъкоплатци. За техните средства, намиращи се във краткотрайно предписание на едната от страните по договорката, нормално има писани и неписани правила. Те са по нужда постоянно по-строги от разполагането със лични средства. И по концепция са постоянно известни на страните по договорката.
Причината договорът да не е обществен е в това, че страните по него умишлено нарушават тези правила. Затова и на практика всички проблеми (без два), прегледани в " Черната книга " са плод на археология в наличието на договорите, с използване правата по Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ).
Тук би трябвало да отдам дължимото на държавното управление на Иван Костов и болшинството на ОДС в Народното събрание, които създадоха и одобриха ЗДОИ през първата половина на 2000 година Много от опциите за откриване на кривиците в ръководството на обществени средства не биха били употребявани или биха били употребявани със забавяне и по-неефективно, в случай че не беше активността на Програма " Достъп до информация ", от 1996 година насам, по застъпничеството за закона, наблюдението на неговото използване, развиването на правата и процедурите по него, воденето на съответните каузи в административните съдилища и образованието на тези, които имат права на достъп (граждани и публицисти, каквито са създателите в книгата) и обвързване да го дават (лицата на изборна служба и чиновниците в държавна и общинска администрация).
Един от материалите в книгата е разбор на археологическите находки на Сметната палата в региона на обществените финанси. Това е анализът на триумфите и неуспехите на страната.
Неефективността като общ знаменател
" Обществена успеваемост " по Парето е състояние (при потребление и систематизиране на ресурси), при което някой се оказва по-добре без никой да е изгубил, да е станал по-зле. От това становище корупцията би следвало да е изначално неефективна. Но такива са всички игри с нулев резултат, при които облагата на един е загуба на различен. Иначе казано всяка социална обстановка, при която се взема от един, с цел да се даде на различен – което най-често се прави законно от обществените политики – е неефективна.
Неефективна, тъй като усилва публичната цена, разноските по реализиране на покупко-продажбите и – в дълготраен проект – понижава публичните изгоди. Тази неефективност е неотменима, само че може да бъде поддържана на релативно търпими нива.
Това състояние на нещата аз бих нарекъл " хипотеза за неефективност и недоказаност на обществените политики ". Инициативи като " Черната книга " в последна сметка имат принос към понижаване на публичната цена на неефективността.
Обществената цена, по Коуз, е разходът на лицата в дадена пълномощия за придобиване на информация, благосъстоятелност, отбрана на правата върху нея и за решение на разногласия във връзка тези права. Органите на обществена власт не могат да анулират тези разноски, само че могат да ги усилват или понижават.
Неефективността е вкоренена в корупционните контракти. Обяснението е просто:
– Те са неразрешени, опонират и на закона, и на морала;
– Резултатът им не е сигурен, тъй като няма по какъв начин пред обществена институция да намериш отбрана на споразумението;
– Но се оферират на конкурентна основа от мнозина, които имат достъп до запас на данъкоплатците;
– В комбиниране с несигурността на резултата, цената на услугата за гарантиране на достъп до този запас е ниска в обособените случаи, само че висока като социална сума.
" В Русия, който не може да граби, краде ". Това е наблюдаване на граф Никита Панин от 1762 година Той е посланик, конституционалист и обществен мъдрец, който през днешния ден би бил избран като типичен либерал.
Наблюдението на Панин има повсеместен смисъл. Между " грабежа " и " кражбата " на публични запаси разликата е в размера, постоянството и продължителността на действието. И в умеенето да скрие стореното.
" Черната книга " не разрешава последното да се случва. Общото сред другите проблеми е, че те нарушават стопанския (и обществено финансов) принцип на конкуренцията сред несвързани лица – снабдители на артикули и услуги против пари на данъкоплатците в името на фаворизиран достъп на лица, свързани с този или тези, които са виновни за оползотворяването на дадения запас на данъкоплатците.
Едно от достолепията на " Черната книга " са по-дребните проблеми. Всички случаи обаче са разследване на решение на групов орган на представителната народна власт. Особеното при груповите решения е, че те не са по-видими и по-трудни за определяне на виновност от, да вземем за пример, придобилите популярност и разбираеми за необятната аудитория самостоятелни придобивания на недвижимо имущество.
Едно от определенията за " корупционна среда ", което аз бих дал, е, че това е среда, в която мнозина могат да създадат обосновано съмнение, че ще им бъде пожелан рушвет или че някой съперник ще потърси привилегия преди тях. Тогава хората дават, преди да бъде пожелан.
" Черната книга " е спънка пред развиването на такава среда.
Съставянето й беше дълго време единствено желание. Случаите на корист с власт придобиваха популярност през медиите. Но процесът на разкопаване и осмисляне на информация изисква време за достъп и разбор. Преди пет години Фондацията за независимост " Фридрих Науман " поддържа концепцията за годишно разглеждане на най-интересните и заплетени случаи.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ