Убийствен грим: Кралица Елизабет I и прочутият бял макиаж
Кралица Елизабет I е една от най-успешните и фамозни кралици в английската история. Дъщеря на Хенри VIII и Ан Болейн, тя се възкачва на престола на 17 ноември 1558 година след гибелта на по-голямата си полусестра Мери I.
Макар ръководството ѝ да е известно с това, че е сложило началото на златен век за Острова, самата Елизабет I е известна и с отличителния си грим.
Гримът ѝ придавал емблематичен тип, само че може би е и нещото, което e съумяло да я убие/
Танц със гибелта
През 1562 година , когато Елизабет е още в края на 20-те си години, тя получава мощна тресчица, която я приковава към леглото. След като е прегледана от лекари, излиза наяве, че Елизабет се е заразила с едра шарка.
Дребната шарка е извънредно смъртоносно заболяване , което за първи път заразява хората преди към 12 000 години и продължава да се среща постоянно до изобретяването на имунизацията против дребна шарка от Едуард Дженър през 1796 година По времето на Елизабет от нея умират към 30% от инфектираните хора.
Въпреки че заболяването опустошила Европа и убива доста монарси, тя не убива Елизабет. Въпреки че оцелява, Елизабет не се измъква невредима. Тя остава с доста белези и петна по кожата си.
Известно е, че Елизабет е била доста суетна и е унищожавала всички свои портрети, които не е харесвала.
Един от посетителите в двора ѝ декларира: "Когато някой приказва за хубостта й, тя споделя, че в никакъв случай не е била красива. Въпреки това тя приказва за хубостта си толкоз постоянно, колкото може ". Следите и петната, оставени от едрата шарка, несъмнено са я карали да изпитва обезверена потребност да ги прикрива.
В младостта си Елизабет е употребила доста по-малко грим, само че откакто е преболедувала едра шарка, почнала да се гримира повече, създавайки това, което през днешния ден считаме за нейната емблематична визия.
По време на Елизабетинската ера бялата, бледа кожа се е считала за извънредно красива от британската висша класа. В публикация на историчката Пейдж Рейнолдс тя отбелязва, че Елизабет е знаела, че "самата тя е била съдена за визията си ".
Тя поддържа това изказване, като цитира тирада на Елизабет, в която тя декларира: "Очите на мнозина гледат на нашите действия; скоро се появява леке в облеклата ни; бързо се вижда минус в нашите действия ".
За неин шанс през XVI век е имало известен грим, наименуван "венецианска керемида " . Той е бил доста издирван от европейската аристокрация заради високото си качество и постоянно се е употребявал за прикриване на белези.
Производството му включвало субстанции като оцет и бяло олово, доставяни от Венеция, които придавали на дамите необикновено бледен тип.
Оловото обаче било отровно.
С течение на времето венецианският керемид причинявал косопад и избледняване на кожата - две неща, от които Елизабет страдала с напредването на възрастта.
За да се влошат още повече нещата, Елизабет получава емблематичните си червени устни с помощта на потреблението на цинобър. Цинобърът е минерал, който съдържа живак.
Отравянето с живак може да докара до загуба на паметта, меланхолия, а в краен случай и до гибел. За нейно злощастие, когато Елизабет почнала да носи перука след загубата на коса, тя е боядисана в алено, което означавало наличие на още повече живак.
Не е напълно изненадващо, че в края на живота ѝ се оповестява, че е изпадала постоянно в дълбока меланхолия.
Може би най-лошото нещо в разкрасителните процедури на Елизабет, не бил самият грим, а това какъв брой дълго го оставяла върху кожата си.
Венецианският керемиден грим е бил оставен в продължение на една седмица с ежедневни корекции, което е оставило задоволително време на оловото да попие в кожата ѝ.
Когато най-после пристигнало време да отстрани грима, нещата някак си се влошили още повече. За да го отстрани, тя употребила примес от яйчени черупки, алуминий и още повече живак. Това единствено влошило резултата на грима, който убивал Елизабет.
Дали Елизабет I е била убита от грима си?
Смята се, че хубостта на Елизабет I е избледняла с времето. Самосъзнанието ѝ за имиджа ѝ я предиздвикало да употребява по-тежък грим, което на собствен ред влошило външния ѝ тип.
Може би по тази причина тя обичала толкоз доста необикновено комплицираните рокли и непостижимите бижута. Франсис Бейкън, английски мъдрец и общественик, написал по това време:
"Тя си въобразяваше, че хората, които доста се въздействат от външността, ще бъдат отклонени от блясъка на бижутата ѝ, с цел да не виждат упадъка на чертите ѝ "
Както към този момент споменахме, в края на живота си тя била в положение на дълбока меланхолия. Елизабет отказвала да има огледало в която и да е от стаите си. Наред с неприятното си физическо здраве, тя проявявала признаци на намаляващи познавателни качества и делириум.
Въпреки това упоритостта ѝ я тласкала напред. Отказвала да си почива и съгласно сведенията стояла часове наред, може би страхувайки се, че в случай че седне, в никакъв случай повече няма да стане. Вероятно е знаела какъв брой е слаба и се е страхувала, че гибелта ѝ е близо. Отказвала е да разреши на лекарите да я прегледат физически, евентуално тъй като се е страхувала от най-лошото.
За злощастие на Елизабет, тя е била права. След като показва собствен правоприемник в лицето на Джеймс VI Шотландски, тя умира безшумно на 24 март 1603 година
Причините за гибелта ѝ са обект на горещи разногласия, само че мнозина изрично допускат, че тя умира поради натрупването на отрови в организма ѝ вследствие на десетилетната ѝ приложимост на грим.
Други считат, че е умряла от рак или вероятно от пневмония, развила се вследствие на елементарна бронхиална зараза
За страдание, защото тя не е разрешила на лекарите да я изследват, нито пък е била осъществена аутопсия, е невероятно да се каже сигурно какво е умъртвило Елизабет I.
Независимо дали гримът ѝ я е умъртвил или не, това, което сигурно е направил, е да я трансформира в един от най-емблематичните и почитани монарси, живели в миналото.
Макар ръководството ѝ да е известно с това, че е сложило началото на златен век за Острова, самата Елизабет I е известна и с отличителния си грим.
Гримът ѝ придавал емблематичен тип, само че може би е и нещото, което e съумяло да я убие/
Танц със гибелта
През 1562 година , когато Елизабет е още в края на 20-те си години, тя получава мощна тресчица, която я приковава към леглото. След като е прегледана от лекари, излиза наяве, че Елизабет се е заразила с едра шарка.
Дребната шарка е извънредно смъртоносно заболяване , което за първи път заразява хората преди към 12 000 години и продължава да се среща постоянно до изобретяването на имунизацията против дребна шарка от Едуард Дженър през 1796 година По времето на Елизабет от нея умират към 30% от инфектираните хора.
Въпреки че заболяването опустошила Европа и убива доста монарси, тя не убива Елизабет. Въпреки че оцелява, Елизабет не се измъква невредима. Тя остава с доста белези и петна по кожата си.
Известно е, че Елизабет е била доста суетна и е унищожавала всички свои портрети, които не е харесвала.
Един от посетителите в двора ѝ декларира: "Когато някой приказва за хубостта й, тя споделя, че в никакъв случай не е била красива. Въпреки това тя приказва за хубостта си толкоз постоянно, колкото може ". Следите и петната, оставени от едрата шарка, несъмнено са я карали да изпитва обезверена потребност да ги прикрива.
В младостта си Елизабет е употребила доста по-малко грим, само че откакто е преболедувала едра шарка, почнала да се гримира повече, създавайки това, което през днешния ден считаме за нейната емблематична визия.
По време на Елизабетинската ера бялата, бледа кожа се е считала за извънредно красива от британската висша класа. В публикация на историчката Пейдж Рейнолдс тя отбелязва, че Елизабет е знаела, че "самата тя е била съдена за визията си ".
Тя поддържа това изказване, като цитира тирада на Елизабет, в която тя декларира: "Очите на мнозина гледат на нашите действия; скоро се появява леке в облеклата ни; бързо се вижда минус в нашите действия ".
За неин шанс през XVI век е имало известен грим, наименуван "венецианска керемида " . Той е бил доста издирван от европейската аристокрация заради високото си качество и постоянно се е употребявал за прикриване на белези.
Производството му включвало субстанции като оцет и бяло олово, доставяни от Венеция, които придавали на дамите необикновено бледен тип.
Оловото обаче било отровно.
С течение на времето венецианският керемид причинявал косопад и избледняване на кожата - две неща, от които Елизабет страдала с напредването на възрастта.
За да се влошат още повече нещата, Елизабет получава емблематичните си червени устни с помощта на потреблението на цинобър. Цинобърът е минерал, който съдържа живак.
Отравянето с живак може да докара до загуба на паметта, меланхолия, а в краен случай и до гибел. За нейно злощастие, когато Елизабет почнала да носи перука след загубата на коса, тя е боядисана в алено, което означавало наличие на още повече живак.
Не е напълно изненадващо, че в края на живота ѝ се оповестява, че е изпадала постоянно в дълбока меланхолия.
Може би най-лошото нещо в разкрасителните процедури на Елизабет, не бил самият грим, а това какъв брой дълго го оставяла върху кожата си.
Венецианският керемиден грим е бил оставен в продължение на една седмица с ежедневни корекции, което е оставило задоволително време на оловото да попие в кожата ѝ.
Когато най-после пристигнало време да отстрани грима, нещата някак си се влошили още повече. За да го отстрани, тя употребила примес от яйчени черупки, алуминий и още повече живак. Това единствено влошило резултата на грима, който убивал Елизабет.
Дали Елизабет I е била убита от грима си?
Смята се, че хубостта на Елизабет I е избледняла с времето. Самосъзнанието ѝ за имиджа ѝ я предиздвикало да употребява по-тежък грим, което на собствен ред влошило външния ѝ тип.
Може би по тази причина тя обичала толкоз доста необикновено комплицираните рокли и непостижимите бижута. Франсис Бейкън, английски мъдрец и общественик, написал по това време:
"Тя си въобразяваше, че хората, които доста се въздействат от външността, ще бъдат отклонени от блясъка на бижутата ѝ, с цел да не виждат упадъка на чертите ѝ "
Както към този момент споменахме, в края на живота си тя била в положение на дълбока меланхолия. Елизабет отказвала да има огледало в която и да е от стаите си. Наред с неприятното си физическо здраве, тя проявявала признаци на намаляващи познавателни качества и делириум.
Въпреки това упоритостта ѝ я тласкала напред. Отказвала да си почива и съгласно сведенията стояла часове наред, може би страхувайки се, че в случай че седне, в никакъв случай повече няма да стане. Вероятно е знаела какъв брой е слаба и се е страхувала, че гибелта ѝ е близо. Отказвала е да разреши на лекарите да я прегледат физически, евентуално тъй като се е страхувала от най-лошото.
За злощастие на Елизабет, тя е била права. След като показва собствен правоприемник в лицето на Джеймс VI Шотландски, тя умира безшумно на 24 март 1603 година
Причините за гибелта ѝ са обект на горещи разногласия, само че мнозина изрично допускат, че тя умира поради натрупването на отрови в организма ѝ вследствие на десетилетната ѝ приложимост на грим.
Други считат, че е умряла от рак или вероятно от пневмония, развила се вследствие на елементарна бронхиална зараза
За страдание, защото тя не е разрешила на лекарите да я изследват, нито пък е била осъществена аутопсия, е невероятно да се каже сигурно какво е умъртвило Елизабет I.
Независимо дали гримът ѝ я е умъртвил или не, това, което сигурно е направил, е да я трансформира в един от най-емблематичните и почитани монарси, живели в миналото.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ