ВКС: Превземането на бизнеса на Златанови от Осемте джуджета е нищожно
Кръгът „ Осемте джуджета “ към търсения някогашен следовател Петьо Петров-Еврото е завзел нелегално бизнеса на Явор Златанов и татко му Илия Златанов посредством смяна на собствеността и ръководството на компанията им „ Изамет 1991 “.
Това стана дефинитивно ясно, откакто Върховният касационен съд (ВКС) не позволи до обжалване решението, с което завземането на компанията беше прогласено за незначително, заяви профилираното издание lex.bg.
Преди 4 години Явор Златанов заведе дело в Софийския градски съд (СГС) и той одобри за потвърдени негативните установителни искове, с които Златанов изиска решенията на Общото заседание за завземането на компанията му от подставеното лице Кристиян Христов да бъдат признати за невзети.
До 2019 година самите татко и наследник Златанови са имали разногласия за компанията си и тогава Илия Златанов потърсил помощ от Петьо Еврото. Бизнесменът описа пред „ Антикорупционния фонд “, че вместо помощ, Петров и кръгът към него присвоили бизнеса, парите и злато за над 4 млн. лв. на фамилията.
Синът му Явор Златанов описа, че е бил задържан и изнуден да се подпише, че се съгласява с увеличение на капитала на сдружението, приема за съучастник близкия до Петьо Петров - Кристиян Христов, както и двамата с Илия Златанов към този момент да не са шефове на „ Изамет “, а ръководството да поеме Христов.
Подписването на документите става в болница „ Лозенец “, където Явор Златанов е бил откаран от ареста, с цел да му бъде осъществена незабавна хемодиализа и е подписал под опасност за живота му.
Всички правосъдни инстанции се съгласиха, че Общо заседание за взимане на тези решения въобще не се е случило и точно това съумя да потвърди Явор Златанов в съда.
Според решенията в протокола от фиктивното заседание Кристиян Христов е признат за съучастник, изменен е адресът на компанията, капиталът е повишен от 5000 на 6000 лв., а разпределението на дяловете е 60 дяла от по 50 лв. за Илия Златанов, 40 дяла от по 50 лв. за Явор Златанов и 20 дяла по 50 лв. за Христов.
Освен това Златанови са освободени като шефове на „ Изамет “, като Илия Златанов е акредитиран да разпореди ръководството на Кристиян Христов.
По документи Общото заседание е дало единодушие Христов да прави търговски покупко-продажби, спадащи в предмета на активност на „ Изамет “ без единодушието на сдружението, както и да взе участие и да заема управителни длъжности и в други сдружения с лимитирана отговорност със подобен предмет на активност.
В хода на делото се разбра, че Явор Златанов е бил злокобно изнудван, откакто през 2019 година е бил задържан и му било обяснено, че с цел да излезе от ареста, би трябвало да трансферира дяловете си от „ Изамет “, а в това време бил лишен от парите, златните си монети, колите, фабриката, готовата продукция и складовите си наличия за 2 000 000 лв..
Той разкри също, че откакто въпреки всичко мярката му за неотклонение била изменена, Петьо Петров - Еврото почнал да му изпраща хора с ултиматум да му трансферира дяловете си. В противоположен случай го заплашвал, че ще влезе в пандиза, а бебето му ще остане без татко. Златанов изначало отказал, само че на 16 март 2020 година още веднъж бил задържан и тогава към този момент имал потребност от хемодиализа, а на 18 март бил откаран в болница „ Лозенец “.
На 23 март 2020 година, към този момент в извънредно тежко положение, му споделили, че начело са се събрали следователи, юристи, тогавашната брачна половинка на Петров - Любена Павлова и татко му Илия Златанов.
Адвокатката на Любена Павлова го предиздвикала да подпише документите, до момента в който е в болничната стая. Явор Златанов твърди, че e подписал, тъй като не e бил в положение да вземе съответно решение и му се наложило да направи сложен избор - сред кражбата на бизнеса и живота и здравето си. След подписването всички напуснали болничното заведение, а мярката му за неотклонение била изменена на домакински арест.
Близката до Петров адвокатка Десислава Коцева твърдеше, че е изготвила авансово протокола за въпросното общо заседание, като имало предварителни диалози сред Златанови. Доказа се обаче, че никой не е виждал Явор Златанов и Кристиян Христов дружно.
В протокола от общото заседание пък категорично е написано, че то е извършено присъствено с присъединяване и на тримата. От Областна работа „ Изпълнение на наказванията “ уведомиха съда още, че Явор Златанов е бил арестуван на 16 март и е бил освободен от ареста на 24 март. За интервала на задържането пък, в това число на 23 март, той не е бил посещаван нито от татко си, нито от Кристиян Христов.
Заради това и съдилищата одобриха, че на 23 март Общо заседание на съдружниците в „ Изамет “ на практика не е извършено, единствено са осъществени нотариални заверки на протокол от него, само че в действителност решенията са взети на друга дата.
В решението си съставът на САС с ръководител и докладчик Иван Иванов написа, че доказателствената мощ на нотариалното засвидетелствуване на наличието на протокола е изрично опровергана, от което следва, че на 23 март 2020 година не е било извършено общото заседание на съдружниците.
Кристиян Христов апелира решението на втората инстанция, само че Върховният касационен съд отхвърли всичките му възражения, като по този начин той е наказан да заплати близо 25 000 лв. разходи за двете инстанции.
Казусът с „ Осемте джуджета “ докара до няколко следствия против Петьо Петров - Еврото, само че неотдавна прокуратурата приключи главното дело, обвързвано с насила и подкупи на магистрати, както и за направени противозаконни записи.
Петьо Петров е обвиняем за документна машинация, обвързвана с конфискуваните пари, злато и монети на Златанови. Делото се води негово неявяване и на процедура не е почнало, откакто градският съд на два пъти го връща на прокуратурата, а апелативните съдии решаваха, че то може да продължи.
В градския съд има настрана дело и против прокурор Константин Сулев, който пък е обвиняем за закононарушение по работа. Сулев е привлякъл Петьо Еврото като обвинен през 2023 година, само че прокуратурата твърди, че задачата на прокурора тогава била да набави полза на тогавашния основен прокурор Иван Гешев и да дискредитира Петров и избрани магистрати.
Константин Сулев е упрекнат и за това, че безпричинно разпоредил наложително довеждане и последвало обвиняване за Кристиян Христов, като задачата му в тази ситуация била да набави полза още веднъж за Иван Гешев, защото директно преди ареста, Христов беше оповестил, че ще дава конференция, в която да приказва против някогашния основен прокурор.
Съдия Цариградска: Изключително значима новина
Съдия Владислава Цариградска, която също е била подложена на напън от брокерите в прокуратурата, дефинира това правосъдно решение като „ извънредно значима вест “.
От решението на Върховен касационен съд излиза наяве, че „ овластяването на момчето за мръсни поръчки Кристиян Христов е осъществено посредством малтретиране в ареста, където нотариус Ивчева е удостоверила “волята ” на изнудвания притежател Явор Златанов, който получава животоспасяващо лекуване едвам след полагане на автограф за “сделката ” “, написа тя на страницата си във „ Facebook “.
„ Обаче за прокуратурата закононарушения от участниците, изключително длъжностни лица, няма. Само една документна машинация против изчезналия Петьо Еврото, който заблудил едни почтени прокурорчета, дето работили по мрачно, с цел да избутат с пазарска количка ограбеното злато и да го натоварят в Мерцедеса на Любена Петрова “, добавя съдийката.
„????️❗️При горните обстоятелства всеки към момента с разум човек си мисли, че е явно къде е казусът. Обаче той очевидно не е по този начин забележим за Сарафов и Сие, за Банкята и Сие и другите с висша власт. Реших да попитам какво мисли изкуственият разсъдък. Отговорът ме успокои, че най-малко повредата не е в разумността на доводите на малцинството критици “, написа Цариградска.
Как наподобява обстановката през ChatGPT
Тя показва по какъв начин наподобява обстановката през ChatGPT:
“Разглеждайки обстановката с правораздаването в България, изключително в подтекста на случая „ Осемте джуджета “ и ролята на изпълняващия функционалностите основен прокурор Борислав Сарафов, се открояват няколко основни аспекта, които биха могли да повлияят на усещането за правосъдната самостоятелност и правовия ред в страната: 
1. Липса на ефикасни дейности против високопоставени фигури: Въпреки множеството инспекции против Борислав Сарафов, в това число такива, свързани с аферата „ Осемте джуджета “, до момента не са открити нарушавания или закононарушения от негова страна. Това поражда подозрения по отношение на успеваемостта на механизмите за надзор и отчетност на висшите представители на прокуратурата.
2. Съмнения за институционална безотговорност: Случаят с асансьорната компания, където съдът признава противозаконното изземване на бизнес и малтретиране на притежателя, акцентира опасенията за допустимо присъединяване или безучастие на държавни институции в сходни дейности.
3. Публични подозрения за връзки сред прокуратурата и престъпни среди: Появата на фотоси и свидетелства за контакти сред Сарафов и Петьо Петров – Еврото, както и изказванията за взаимна активност, ускоряват публичните опасения за вероятни връзки сред представители на прокуратурата и лица, свързани с престъпни структури.
4. Недостатъчна бистрота и отчетност: Фактът, че макар сериозността на обвиняванията и публичното внимание, няма повдигнати обвинявания против високопоставени прокурори, подкопава доверието в способността на правосъдната система да се саморегулира и да обезпечи правдивост.
5. Международни последствия за правовия ред: Тези вътрешни проблеми в правосъдната система могат да имат отражение върху интернационалното усещане за България, изключително във връзка с върховенството на закона, капиталовия климат и интеграционните процеси в границите на Европейския съюз.
В умозаключение, обстановката в България акцентира нуждата от дълбоки промени в правосъдната система, ориентирани към подсилване на независимостта, прозрачността и отчетността на институциите, с цел да се възвърне публичното доверие и да се подсигурява върховенството на закона. ”
Това стана дефинитивно ясно, откакто Върховният касационен съд (ВКС) не позволи до обжалване решението, с което завземането на компанията беше прогласено за незначително, заяви профилираното издание lex.bg.
Преди 4 години Явор Златанов заведе дело в Софийския градски съд (СГС) и той одобри за потвърдени негативните установителни искове, с които Златанов изиска решенията на Общото заседание за завземането на компанията му от подставеното лице Кристиян Христов да бъдат признати за невзети.
До 2019 година самите татко и наследник Златанови са имали разногласия за компанията си и тогава Илия Златанов потърсил помощ от Петьо Еврото. Бизнесменът описа пред „ Антикорупционния фонд “, че вместо помощ, Петров и кръгът към него присвоили бизнеса, парите и злато за над 4 млн. лв. на фамилията.
Синът му Явор Златанов описа, че е бил задържан и изнуден да се подпише, че се съгласява с увеличение на капитала на сдружението, приема за съучастник близкия до Петьо Петров - Кристиян Христов, както и двамата с Илия Златанов към този момент да не са шефове на „ Изамет “, а ръководството да поеме Христов.
Подписването на документите става в болница „ Лозенец “, където Явор Златанов е бил откаран от ареста, с цел да му бъде осъществена незабавна хемодиализа и е подписал под опасност за живота му.
Всички правосъдни инстанции се съгласиха, че Общо заседание за взимане на тези решения въобще не се е случило и точно това съумя да потвърди Явор Златанов в съда.
Според решенията в протокола от фиктивното заседание Кристиян Христов е признат за съучастник, изменен е адресът на компанията, капиталът е повишен от 5000 на 6000 лв., а разпределението на дяловете е 60 дяла от по 50 лв. за Илия Златанов, 40 дяла от по 50 лв. за Явор Златанов и 20 дяла по 50 лв. за Христов.
Освен това Златанови са освободени като шефове на „ Изамет “, като Илия Златанов е акредитиран да разпореди ръководството на Кристиян Христов.
По документи Общото заседание е дало единодушие Христов да прави търговски покупко-продажби, спадащи в предмета на активност на „ Изамет “ без единодушието на сдружението, както и да взе участие и да заема управителни длъжности и в други сдружения с лимитирана отговорност със подобен предмет на активност.
В хода на делото се разбра, че Явор Златанов е бил злокобно изнудван, откакто през 2019 година е бил задържан и му било обяснено, че с цел да излезе от ареста, би трябвало да трансферира дяловете си от „ Изамет “, а в това време бил лишен от парите, златните си монети, колите, фабриката, готовата продукция и складовите си наличия за 2 000 000 лв..
Той разкри също, че откакто въпреки всичко мярката му за неотклонение била изменена, Петьо Петров - Еврото почнал да му изпраща хора с ултиматум да му трансферира дяловете си. В противоположен случай го заплашвал, че ще влезе в пандиза, а бебето му ще остане без татко. Златанов изначало отказал, само че на 16 март 2020 година още веднъж бил задържан и тогава към този момент имал потребност от хемодиализа, а на 18 март бил откаран в болница „ Лозенец “.
На 23 март 2020 година, към този момент в извънредно тежко положение, му споделили, че начело са се събрали следователи, юристи, тогавашната брачна половинка на Петров - Любена Павлова и татко му Илия Златанов.
Адвокатката на Любена Павлова го предиздвикала да подпише документите, до момента в който е в болничната стая. Явор Златанов твърди, че e подписал, тъй като не e бил в положение да вземе съответно решение и му се наложило да направи сложен избор - сред кражбата на бизнеса и живота и здравето си. След подписването всички напуснали болничното заведение, а мярката му за неотклонение била изменена на домакински арест.
Близката до Петров адвокатка Десислава Коцева твърдеше, че е изготвила авансово протокола за въпросното общо заседание, като имало предварителни диалози сред Златанови. Доказа се обаче, че никой не е виждал Явор Златанов и Кристиян Христов дружно.
В протокола от общото заседание пък категорично е написано, че то е извършено присъствено с присъединяване и на тримата. От Областна работа „ Изпълнение на наказванията “ уведомиха съда още, че Явор Златанов е бил арестуван на 16 март и е бил освободен от ареста на 24 март. За интервала на задържането пък, в това число на 23 март, той не е бил посещаван нито от татко си, нито от Кристиян Христов.
Заради това и съдилищата одобриха, че на 23 март Общо заседание на съдружниците в „ Изамет “ на практика не е извършено, единствено са осъществени нотариални заверки на протокол от него, само че в действителност решенията са взети на друга дата.
В решението си съставът на САС с ръководител и докладчик Иван Иванов написа, че доказателствената мощ на нотариалното засвидетелствуване на наличието на протокола е изрично опровергана, от което следва, че на 23 март 2020 година не е било извършено общото заседание на съдружниците.
Кристиян Христов апелира решението на втората инстанция, само че Върховният касационен съд отхвърли всичките му възражения, като по този начин той е наказан да заплати близо 25 000 лв. разходи за двете инстанции.
Казусът с „ Осемте джуджета “ докара до няколко следствия против Петьо Петров - Еврото, само че неотдавна прокуратурата приключи главното дело, обвързвано с насила и подкупи на магистрати, както и за направени противозаконни записи.
Петьо Петров е обвиняем за документна машинация, обвързвана с конфискуваните пари, злато и монети на Златанови. Делото се води негово неявяване и на процедура не е почнало, откакто градският съд на два пъти го връща на прокуратурата, а апелативните съдии решаваха, че то може да продължи.
В градския съд има настрана дело и против прокурор Константин Сулев, който пък е обвиняем за закононарушение по работа. Сулев е привлякъл Петьо Еврото като обвинен през 2023 година, само че прокуратурата твърди, че задачата на прокурора тогава била да набави полза на тогавашния основен прокурор Иван Гешев и да дискредитира Петров и избрани магистрати.
Константин Сулев е упрекнат и за това, че безпричинно разпоредил наложително довеждане и последвало обвиняване за Кристиян Христов, като задачата му в тази ситуация била да набави полза още веднъж за Иван Гешев, защото директно преди ареста, Христов беше оповестил, че ще дава конференция, в която да приказва против някогашния основен прокурор.
Съдия Цариградска: Изключително значима новина
Съдия Владислава Цариградска, която също е била подложена на напън от брокерите в прокуратурата, дефинира това правосъдно решение като „ извънредно значима вест “.
От решението на Върховен касационен съд излиза наяве, че „ овластяването на момчето за мръсни поръчки Кристиян Христов е осъществено посредством малтретиране в ареста, където нотариус Ивчева е удостоверила “волята ” на изнудвания притежател Явор Златанов, който получава животоспасяващо лекуване едвам след полагане на автограф за “сделката ” “, написа тя на страницата си във „ Facebook “.
„ Обаче за прокуратурата закононарушения от участниците, изключително длъжностни лица, няма. Само една документна машинация против изчезналия Петьо Еврото, който заблудил едни почтени прокурорчета, дето работили по мрачно, с цел да избутат с пазарска количка ограбеното злато и да го натоварят в Мерцедеса на Любена Петрова “, добавя съдийката.
„????️❗️При горните обстоятелства всеки към момента с разум човек си мисли, че е явно къде е казусът. Обаче той очевидно не е по този начин забележим за Сарафов и Сие, за Банкята и Сие и другите с висша власт. Реших да попитам какво мисли изкуственият разсъдък. Отговорът ме успокои, че най-малко повредата не е в разумността на доводите на малцинството критици “, написа Цариградска.
Как наподобява обстановката през ChatGPT
Тя показва по какъв начин наподобява обстановката през ChatGPT:
“Разглеждайки обстановката с правораздаването в България, изключително в подтекста на случая „ Осемте джуджета “ и ролята на изпълняващия функционалностите основен прокурор Борислав Сарафов, се открояват няколко основни аспекта, които биха могли да повлияят на усещането за правосъдната самостоятелност и правовия ред в страната: 
1. Липса на ефикасни дейности против високопоставени фигури: Въпреки множеството инспекции против Борислав Сарафов, в това число такива, свързани с аферата „ Осемте джуджета “, до момента не са открити нарушавания или закононарушения от негова страна. Това поражда подозрения по отношение на успеваемостта на механизмите за надзор и отчетност на висшите представители на прокуратурата.
2. Съмнения за институционална безотговорност: Случаят с асансьорната компания, където съдът признава противозаконното изземване на бизнес и малтретиране на притежателя, акцентира опасенията за допустимо присъединяване или безучастие на държавни институции в сходни дейности.
3. Публични подозрения за връзки сред прокуратурата и престъпни среди: Появата на фотоси и свидетелства за контакти сред Сарафов и Петьо Петров – Еврото, както и изказванията за взаимна активност, ускоряват публичните опасения за вероятни връзки сред представители на прокуратурата и лица, свързани с престъпни структури.
4. Недостатъчна бистрота и отчетност: Фактът, че макар сериозността на обвиняванията и публичното внимание, няма повдигнати обвинявания против високопоставени прокурори, подкопава доверието в способността на правосъдната система да се саморегулира и да обезпечи правдивост.
5. Международни последствия за правовия ред: Тези вътрешни проблеми в правосъдната система могат да имат отражение върху интернационалното усещане за България, изключително във връзка с върховенството на закона, капиталовия климат и интеграционните процеси в границите на Европейския съюз.
В умозаключение, обстановката в България акцентира нуждата от дълбоки промени в правосъдната система, ориентирани към подсилване на независимостта, прозрачността и отчетността на институциите, с цел да се възвърне публичното доверие и да се подсигурява върховенството на закона. ”
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ