Възродиха идеята за контрол върху графити изкуството в Бургас, този път идва от управляващите
Крачка напред ли сме най-сетне да имаме фестивал на уличното изкуство?
Общински консултант от ГЕРБ в Бургас възражда тематиката с рисунките и драсканиците по фасади и стени на социална благосъстоятелност. Димитър Сотиров, който влезе в ОбС-Бургас в края на предходната година и чиито акценти в сегашния мандат са свързани главно с контрола върху опазването на околоната среда, е повдигнал въпроса посредством , с което чака отговор на няколко типичен въпроса.
Любопитно в тази ситуация е, че до момента в който в предишни години тематиката биваше започвана нормално от съветници, намиращи се в съпротива в локалния парламент, то в този момент тя се появява под прожекторите за следващ път, само че този път стартирана от ръководещите. С други думи - доста е евентуално най-малко този път да се направи нещо по въпроса с хилядите фактически грозни драсканици.
И до момента в който до неотдавна нормално сходни питания бяха дефинирани по-скоро като заяждане с администрацията - че надали не не си прави работата, нито по контрола, нито по предварителната защита, нито по санкционирането на извършители, то този път тонът на писмото е друг, въпреки и за това да излиза наяве чак в последното изречение. Първите три питания на Сотиров са нормалните в жанра.
1. На база каква нормативна рамка се прави надзор и се постановат наказания за рисуването и писането на думи, текстове, рисунки, графични изображения и каквито и да е други знаци на фасадите на здания, религиозни храмове, монументи, паметни плочи, огради, декоративни стени и други публични здания, коридори, подлезе, надлези и други детайли на градското обзавеждане, в това число на транспортните средства на публичния превоз, както и на всяко друго, непредвидено за задачата място на територията на Бургас?
Въпросът съзнателно е дефиниран по този метод - описателно. Целта е да се избегне опцията да се отговори ненапълно. Това обаче е процедура нормално при питанията, невходирани от ръководещото болшинство. Всъщност напълно питания от този вид нормално не се входират от болшинството, само че това е друга тематика.
2. Колко извършители са открити през последните 4 години, какви наказания са им наложени и каква част от тях са заплатени от нарушителите?
Въпросът е забавен, само че заложен чисто про-форма, защото в журналистическата процедура в посочения интервал, няма оголен подобен случай. Освен в случай че не приказваме за децата, които рисуват в асансьорите на пасарелките, чиито лица постоянно в близото минало се показваха на уеб страницата на Община Бургас за наставление. В случая концепцията, която се влага е по-скоро въпросът да бъде заложен риторично и да получи негативен отговор, с цел да даде късмет на администрацията да се самосезира и да вземе ограничения.
3. Каква е процедурата за почистването на нераглементирани рисунки, надписи, драсканици, графити и какви разноски в безспорна стойност са направени от Общината за последните 4 години по това перо?
Впечатление прави повторението на интервала, който вълнува общинският консултант от ГЕРБ. Процедурата по почистването е повече от ясна и е разкривана неколкократно в последните 4 години. Цената, въпреки това, занапред ще стане известна и в този смисъл питането е свястно, тъй като ще даде съображение на база на отговора да се реши доколко разказаният от Сотиров проблем е проблем. Това, разбрира се, дава съображение за деяние
И тук идва финалният въпрос, заложен от Димитър Сотиров към Общинския съвет. Той е изключението, което прави цялостното му писмо по-различно от останалите сходни през последните години. От начаина, по който е дефиниран този четвърти и финален въпрос проличава, че на 39-годишния локален парламентарист е ясно, че рисуването по стените е невероятно да бъде изкоренено. Затова следва разумния въпрос:
„ Община Бургас проучвала ли е опцията да бъдат въведени ограничения за поощряване на графити изкуството, посредством установяване на пространства и създаване на стени за свободно изложение на графити, основаване на процедура за изрисуване на фасади на здания от графити актьори и други? ”
Както Флагман неколкократно е писал през годините , точно това е най-вероятно единственото разумно решение на казуса. Графити културата и като цяло концепцията за писането по стени не поражда през вчерашния ден. Напротив - това е изконно предпочитание на индивида още от ранните му еволюционни дни, което в действителност го отличава ненапълно от останалите животни. Да пишеш на стена е еднакво с това да оставиш автограф, да чуе или в тази ситуация прочете някой твоето име. Да напишеш история на градските стени, колкото и грозна или красива да е тя. Да наказваш това изконно предпочитание вътре в индивида без да предоставиш опция може умерено да се смята като закононарушение.
И по тази причина концепцията за графити фестивал или за легални стени - в града има единствено една единствена такава - или за насътчаване на тази форма на изкуство посредством изобразяване по фасади на здания легално и напълно съзнателно е чудесна. Защото освен ще разреши на тези, които желаят да покажат уменията си, да го създадат, само че и ще даде основа тези, които го вършат незаконно, да бъдат глобени. А средства за това несъмнено има.
Нещо повече - както е видно от редицата градове в страната, където такива фестивали съществуват от години, те са средство за привличане на туристи освен от България, само че и от чужбина.
А можете единствено да погледнете една от скучните сиви стени пред подлеза на Операта в Бургас, на която преди няколко години оживя приказката за Малкия принц - дело на NASIMO и ESTEO и да се замислите - не бихте ли желали и вашата скучна стена да наподобява по сходен метод. Бонусът е, че откогато бе изрисувана въпросната стена, по нея няма нито една друга безсмислена драсканица.
Причината е ясна - тя към този момент не е „ празен лист ”, който чака да бъде надраскан, а произведение на изкуството, което останалите актьори или искащи да драскат имат почитание.
Общински консултант от ГЕРБ в Бургас възражда тематиката с рисунките и драсканиците по фасади и стени на социална благосъстоятелност. Димитър Сотиров, който влезе в ОбС-Бургас в края на предходната година и чиито акценти в сегашния мандат са свързани главно с контрола върху опазването на околоната среда, е повдигнал въпроса посредством , с което чака отговор на няколко типичен въпроса.
Любопитно в тази ситуация е, че до момента в който в предишни години тематиката биваше започвана нормално от съветници, намиращи се в съпротива в локалния парламент, то в този момент тя се появява под прожекторите за следващ път, само че този път стартирана от ръководещите. С други думи - доста е евентуално най-малко този път да се направи нещо по въпроса с хилядите фактически грозни драсканици.
И до момента в който до неотдавна нормално сходни питания бяха дефинирани по-скоро като заяждане с администрацията - че надали не не си прави работата, нито по контрола, нито по предварителната защита, нито по санкционирането на извършители, то този път тонът на писмото е друг, въпреки и за това да излиза наяве чак в последното изречение. Първите три питания на Сотиров са нормалните в жанра.
1. На база каква нормативна рамка се прави надзор и се постановат наказания за рисуването и писането на думи, текстове, рисунки, графични изображения и каквито и да е други знаци на фасадите на здания, религиозни храмове, монументи, паметни плочи, огради, декоративни стени и други публични здания, коридори, подлезе, надлези и други детайли на градското обзавеждане, в това число на транспортните средства на публичния превоз, както и на всяко друго, непредвидено за задачата място на територията на Бургас?
Въпросът съзнателно е дефиниран по този метод - описателно. Целта е да се избегне опцията да се отговори ненапълно. Това обаче е процедура нормално при питанията, невходирани от ръководещото болшинство. Всъщност напълно питания от този вид нормално не се входират от болшинството, само че това е друга тематика.
2. Колко извършители са открити през последните 4 години, какви наказания са им наложени и каква част от тях са заплатени от нарушителите?
Въпросът е забавен, само че заложен чисто про-форма, защото в журналистическата процедура в посочения интервал, няма оголен подобен случай. Освен в случай че не приказваме за децата, които рисуват в асансьорите на пасарелките, чиито лица постоянно в близото минало се показваха на уеб страницата на Община Бургас за наставление. В случая концепцията, която се влага е по-скоро въпросът да бъде заложен риторично и да получи негативен отговор, с цел да даде късмет на администрацията да се самосезира и да вземе ограничения.
3. Каква е процедурата за почистването на нераглементирани рисунки, надписи, драсканици, графити и какви разноски в безспорна стойност са направени от Общината за последните 4 години по това перо?
Впечатление прави повторението на интервала, който вълнува общинският консултант от ГЕРБ. Процедурата по почистването е повече от ясна и е разкривана неколкократно в последните 4 години. Цената, въпреки това, занапред ще стане известна и в този смисъл питането е свястно, тъй като ще даде съображение на база на отговора да се реши доколко разказаният от Сотиров проблем е проблем. Това, разбрира се, дава съображение за деяние
И тук идва финалният въпрос, заложен от Димитър Сотиров към Общинския съвет. Той е изключението, което прави цялостното му писмо по-различно от останалите сходни през последните години. От начаина, по който е дефиниран този четвърти и финален въпрос проличава, че на 39-годишния локален парламентарист е ясно, че рисуването по стените е невероятно да бъде изкоренено. Затова следва разумния въпрос:
„ Община Бургас проучвала ли е опцията да бъдат въведени ограничения за поощряване на графити изкуството, посредством установяване на пространства и създаване на стени за свободно изложение на графити, основаване на процедура за изрисуване на фасади на здания от графити актьори и други? ”
Както Флагман неколкократно е писал през годините , точно това е най-вероятно единственото разумно решение на казуса. Графити културата и като цяло концепцията за писането по стени не поражда през вчерашния ден. Напротив - това е изконно предпочитание на индивида още от ранните му еволюционни дни, което в действителност го отличава ненапълно от останалите животни. Да пишеш на стена е еднакво с това да оставиш автограф, да чуе или в тази ситуация прочете някой твоето име. Да напишеш история на градските стени, колкото и грозна или красива да е тя. Да наказваш това изконно предпочитание вътре в индивида без да предоставиш опция може умерено да се смята като закононарушение.
И по тази причина концепцията за графити фестивал или за легални стени - в града има единствено една единствена такава - или за насътчаване на тази форма на изкуство посредством изобразяване по фасади на здания легално и напълно съзнателно е чудесна. Защото освен ще разреши на тези, които желаят да покажат уменията си, да го създадат, само че и ще даде основа тези, които го вършат незаконно, да бъдат глобени. А средства за това несъмнено има.
Нещо повече - както е видно от редицата градове в страната, където такива фестивали съществуват от години, те са средство за привличане на туристи освен от България, само че и от чужбина.
А можете единствено да погледнете една от скучните сиви стени пред подлеза на Операта в Бургас, на която преди няколко години оживя приказката за Малкия принц - дело на NASIMO и ESTEO и да се замислите - не бихте ли желали и вашата скучна стена да наподобява по сходен метод. Бонусът е, че откогато бе изрисувана въпросната стена, по нея няма нито една друга безсмислена драсканица.
Причината е ясна - тя към този момент не е „ празен лист ”, който чака да бъде надраскан, а произведение на изкуството, което останалите актьори или искащи да драскат имат почитание.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ