Звезда, по-стара от Вселената? Учени разрешиха загадката
Който обича да гледа звездите на нощното небе, е добре да знае, че в случай че вижда една, пред него постоянно има две, само че това не се вижда с просто око, тъй като те са надалеч.
Тази детайлност бе ключът към необикновена, десетилетна мистерия, която може да бъде позволена след проучване на учени от Центъра за астрофизика към Астрофизичната обсерватория на " Смитсониън " и обсерваторията на " Харвард колидж ".
Астрономите дълго засичаха звезди, данните за които говореха за възраст от над 14-15 милиарда години - а това би означавало, че са се появили преди Вселената, и би объркало визиите на хората по какъв начин се е зародил светът, от който са дребна частичка. С други думи, звездите биха били прекомерно дребни, с цел да съществуват.
За благополучие догатката се оказа погрешно.
" Невъзможното " бяло джудже
Когато виталният цикъл на звезди като Слънцето завърши, след нея остава бяло джудже, което изстива в продължение на милиарди години. Авторите, съгласно оповестено от " Харвард ", правят оценка шанса звездата да се трансформира в бяло джудже, до момента в който умира, на 97%.
Масата на бялото джудже се базира на тази на звездата в " дейната " форма, в която е било преди това; съотношението значи, че учените могат да употребяват масата на звездата, с цел да изчислят възрастта ѝ.
За последното десетилетие обаче бяха над 100 джуджета с толкоз ниска маса, че възрастта им надвишава 13.8-те милиарда години, избрани като " началото ". Това са така наречен бели джуджета с извънредно дребна маса - в пъти тази на Слънцето. Законите на астрономията допускат, че за изстудяване и загуба на материя в такива мащаби е нужно повече време, в сравнение с е имал Вселената след Големия гърмеж.
На такива тела се е натъкнал екипът, воден от египтянина Карим ел Бадри от Харвардския университет. Той ги следи в необикновен режим - доста необичаен вид двоична звездна система.
Обяснението
Зад последния израз се крие доста постоянно срещано събитие: двоичните звездни системи са две звезди, които орбитират една към друга. Една от хипотезите е, че такива системи се образуват при раждането на звезди, когато две (или повече) се появят на задоволително малко разстояние една от друга и си взаимодействат посредством зараждащата се гравитация (в науката,, има и положения с три звезди). Смята се, че към 8% от всички звезди във Вселената са част от система с други звезди. Около 40% от звездите на " нощното небе " (видимите от Земята) в действителност са двоични системи, а единствено наподобяват като една.
В предходни изследвания са се появявали случаи на бели джуджета с извънредно дребна маса, които са в звездна двойка, само че изчисленото разстояние сред двете галактически тела е прекомерно огромно, с цел да отклонява едната звезда масата на другата.
" Нещо липсва в разбирането ни по какъв начин се образуват белите джуджета с дребна маса или по какъв начин (работят) двоичните взаимоотношения, " бе на откривателя Кенто Масуда от университета в Принстън, Съединени американски щати, след едно от тези изследвания.
Хипотезата бе, че в случай че в такава двоична система въпросното бяло джудже взаимодейства с друга звезда, тя ще притегли масата му по-бързо, в сравнение с други условия. Наблюденията обаче на пръв взор я опровергаваха: звезди като Слънцето може и да не лишават от масата та бели джуджета, а в други случаи джуджета с ниска маса са в двоични системи с " естествени ".
Как си въздействат звездите
Ел Бадри е първият, съумял да я удостовери. Приносът му е, че съумява да следи преходни етапи, в които открива по какъв начин звездите в такива системи си въздействат.
С данни от " Гая ", галактическата обсерватория на Европейската галактическа организация - той първо свежда милиард следени звезди до 50, а по-късно до 21 евентуални претендента, които се оказват звездите във фаза, преди да станат джуджета с дребна маса. " Бяха по-раздути от (обичайните) джуджета. Бяха в яйцевидна форма, тъй като гравитационната двигателна сила на другата звезда изкривява сферичната им форма. " Наблюдението демонстрира по какъв начин 13 от звездите към момента губят маса, придърпвана от звездата " комшия ", а други осем към този момент не губят. Изследваните джуджета в категорията са с маса приблизително 0.15 пъти тази на слънцето, а спътниците им - приблизително 0.8 пъти. Различнията в развиването им дава опция да се следят преходни положения в тези системи - преди джуджето да стартира да губи материя.
С тези наблюдения учените получават доказателства за " катаклизмични променливи " - периодически изригвания на белите джуджета, при които те натрупват материал от прилежащата и това трансформира яркостта (оттам идва и името на термина). Понякога се при подобен прелом се следи и противоположният развой, при който масата на изригналото бяло джудже в действителност понижава за сметка на другата звезда.
За Ел Бадри, чието проучване е оповестено в, астрономията може да е като зоологията:
"Отиваш в джунглата и намираш организъм. Описваш какъв брой е огромен, какъв брой тежи - и по-късно преминаваш към различен организъм. Виждаш всички разнообразни видове обекти и би трябвало да събереш частите, с цел да видиш по какъв начин са свързани. "
Карим ел Бадри,
астроном
Тази детайлност бе ключът към необикновена, десетилетна мистерия, която може да бъде позволена след проучване на учени от Центъра за астрофизика към Астрофизичната обсерватория на " Смитсониън " и обсерваторията на " Харвард колидж ".
Астрономите дълго засичаха звезди, данните за които говореха за възраст от над 14-15 милиарда години - а това би означавало, че са се появили преди Вселената, и би объркало визиите на хората по какъв начин се е зародил светът, от който са дребна частичка. С други думи, звездите биха били прекомерно дребни, с цел да съществуват.
За благополучие догатката се оказа погрешно.
" Невъзможното " бяло джудже
Когато виталният цикъл на звезди като Слънцето завърши, след нея остава бяло джудже, което изстива в продължение на милиарди години. Авторите, съгласно оповестено от " Харвард ", правят оценка шанса звездата да се трансформира в бяло джудже, до момента в който умира, на 97%.
Масата на бялото джудже се базира на тази на звездата в " дейната " форма, в която е било преди това; съотношението значи, че учените могат да употребяват масата на звездата, с цел да изчислят възрастта ѝ.
За последното десетилетие обаче бяха над 100 джуджета с толкоз ниска маса, че възрастта им надвишава 13.8-те милиарда години, избрани като " началото ". Това са така наречен бели джуджета с извънредно дребна маса - в пъти тази на Слънцето. Законите на астрономията допускат, че за изстудяване и загуба на материя в такива мащаби е нужно повече време, в сравнение с е имал Вселената след Големия гърмеж.
На такива тела се е натъкнал екипът, воден от египтянина Карим ел Бадри от Харвардския университет. Той ги следи в необикновен режим - доста необичаен вид двоична звездна система.
Обяснението
Зад последния израз се крие доста постоянно срещано събитие: двоичните звездни системи са две звезди, които орбитират една към друга. Една от хипотезите е, че такива системи се образуват при раждането на звезди, когато две (или повече) се появят на задоволително малко разстояние една от друга и си взаимодействат посредством зараждащата се гравитация (в науката,, има и положения с три звезди). Смята се, че към 8% от всички звезди във Вселената са част от система с други звезди. Около 40% от звездите на " нощното небе " (видимите от Земята) в действителност са двоични системи, а единствено наподобяват като една.
В предходни изследвания са се появявали случаи на бели джуджета с извънредно дребна маса, които са в звездна двойка, само че изчисленото разстояние сред двете галактически тела е прекомерно огромно, с цел да отклонява едната звезда масата на другата.
" Нещо липсва в разбирането ни по какъв начин се образуват белите джуджета с дребна маса или по какъв начин (работят) двоичните взаимоотношения, " бе на откривателя Кенто Масуда от университета в Принстън, Съединени американски щати, след едно от тези изследвания.
Хипотезата бе, че в случай че в такава двоична система въпросното бяло джудже взаимодейства с друга звезда, тя ще притегли масата му по-бързо, в сравнение с други условия. Наблюденията обаче на пръв взор я опровергаваха: звезди като Слънцето може и да не лишават от масата та бели джуджета, а в други случаи джуджета с ниска маса са в двоични системи с " естествени ".
Как си въздействат звездите
Ел Бадри е първият, съумял да я удостовери. Приносът му е, че съумява да следи преходни етапи, в които открива по какъв начин звездите в такива системи си въздействат.
С данни от " Гая ", галактическата обсерватория на Европейската галактическа организация - той първо свежда милиард следени звезди до 50, а по-късно до 21 евентуални претендента, които се оказват звездите във фаза, преди да станат джуджета с дребна маса. " Бяха по-раздути от (обичайните) джуджета. Бяха в яйцевидна форма, тъй като гравитационната двигателна сила на другата звезда изкривява сферичната им форма. " Наблюдението демонстрира по какъв начин 13 от звездите към момента губят маса, придърпвана от звездата " комшия ", а други осем към този момент не губят. Изследваните джуджета в категорията са с маса приблизително 0.15 пъти тази на слънцето, а спътниците им - приблизително 0.8 пъти. Различнията в развиването им дава опция да се следят преходни положения в тези системи - преди джуджето да стартира да губи материя.
С тези наблюдения учените получават доказателства за " катаклизмични променливи " - периодически изригвания на белите джуджета, при които те натрупват материал от прилежащата и това трансформира яркостта (оттам идва и името на термина). Понякога се при подобен прелом се следи и противоположният развой, при който масата на изригналото бяло джудже в действителност понижава за сметка на другата звезда.
За Ел Бадри, чието проучване е оповестено в, астрономията може да е като зоологията:
"Отиваш в джунглата и намираш организъм. Описваш какъв брой е огромен, какъв брой тежи - и по-късно преминаваш към различен организъм. Виждаш всички разнообразни видове обекти и би трябвало да събереш частите, с цел да видиш по какъв начин са свързани. "
Карим ел Бадри,
астроном
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ