Който може да благодари, е благодарен за всичко. Толкова изстудяха

Който може да благодари, е признателен за всичко. Толкова изстудяха сърцата ни и премръзнаха душите ни, че забравихме какво е да бъдем хора и одобряваме естественото човешко отношение надали не за знамение. Вашата постъпка е естествена и неговата реакция е естествена. След тази среща и Вашият, и техният живот станаха малко по-добри, в което е и смисълът на човешкото другарство.

Тези думи сякаш най-точно дефинират възприятията и страстите, които владеят стотици старозагорци от през вчерашния ден. Поводът? Една жена, срещнала инцидентно един мъж, изглеждащ като бедняк, който обаче не изискал храна или пари, а... книги. За своето " момиченце без крайници ", което доста обичало да чете. Момиченцето се оказа на 30 години, а жестът на дамата трогна толкоз доста хора, че в този момент те търсят бащата, с цел да дарят книги за детето му.

Ето описа на Сребрина Кирова - дамата със сребърно име и златно сърце, както я дефинираха в Града на липите:

" Днес, прибирайки се от обедна отмора, до блока ме спря един човечец. Един подобен изтощен, поопърпан, бута едно колело натоварено с някакви неща, които е събрал по кошовете. Отдалече ми заобяснява, че пари и храна не желае, имал си. " Имам обаче едно момиченце без крайници и тя доста чете. Ако имате някоя книга да ми дадете, доста ще съм ви признателен. Каквато и да е, единствено да ѝ занеса нещо за четене. "

Душата ми се сви. Казвам му, да ме изчака, че ще му занеса.

" Чакам тук, няма да шавам. Иисус да е в дома Ви! " - слушам зад тила си. Прибрах се, застанах пред библиотеката и чак тогава се сетих, че не попитах на какъв брой години е момиченцето, можех да подбера нещо уместно. Взех няколко енциклопедии, детски, само че не прекомерно, и два романа, сложих ги в една торбичка и изхвърчах на открито. Чакаше ме, приседнал до колелото и вперил взор към вратата на входа. Като ме видя, скочи и забърза към мен, като че ли се притесняваше да не се откажа. Като видя какъв брой книги съм му занесла, лицето му блестна, а устата му сипеше благодарствени слова и благословии. За няколко остарели книги... "

Това е историята. Обикновена и доста човешка. След публикуването на поста във Фейсбук десетки българи желаят да създадат " момиченцето без крайници " щастливо и да му подарят книги. За страдание дамата не се е сетила да пита за координати мъжа, само че ориста си знае работата - все в миналото Сребрина отново ще срещне опърпания татко, за който няма нищо по-важно от това да направи щастливо детето си:

" Благодаря Ви, благи хора, за топлите думи, желаех единствено да споделя щастието си, тъй като този човек ме трогна откровено и надълбоко! Съжалявам, че не се сетих да го запитвам за координати, дори за името му не попитах, неговото и на щерка му, само че в оня миг някак не мислех рационално. Надявам се да го видя отново, безусловно ще му предам добротата ви и ще се постарая да създадем света му малко по-хубав. Ще пиша тук, в случай че имам някаква информация. За тези, които питаха, индивидът се намира в Стара Загора ", написа Сребрина.