Тайната: защо Цанков и сие се окървяват през 20-те?
” Който желае да научи повече, може да надникне във в. Дума ” и в уеб страницата „ Поглед Инфо ” от 2017 година https://pogled.info/avtorski/Hristo-Georgiev/petko-enev-po-koi-chlen-na-konstitutsiyata-na-tsankov-e-razresheno-da-vzeme-vlastta-s-orazhie-a-na-men-ne-e.89860, както и в една друга обява -https://duma.bg/az-obicham-konstitutsiyata-no-ne-obicham-tiya-koito-ya-prilagat-3667?h=pdfarchive&pdfarchiveId=4265, съдържаща защитната му тирада в съда на 15 декември 1924 година
„ Дребна “ детайлност. Поручик Енев е един от огромните български храбреци от войните – завръща се от боевете без око и с 6 рани. И това също не са пресметнали „ тиловаците ” - че такива хора няма елементарно да се уплашат от тях.
Да си спомним и подпоручик Мико Петков, секретар на Български земеделски народен съюз, върнал се от фронтовете на Първата международна война без десния си крайник, и него съдът го оправдава, само че и той изчезва безследно през април 1925 година. А е бил единствено на 32 години. За Гео Милев, чийто череп е отвеян от шрапнел., да не приказваме – и той убит от „ несъдебния “ гнет, останките му са разпознати по стъкленото му око. На 30 години е бил.
Кървавият конвейер през ония злокобни месеци се движи с шеметна експедитивност.
Нека в този момент, тъкмо след 100 години, стигнали дъното на тоталното медийно смълчаване пред тогавашните жестоки изстъпления, сведем глави и поставим цвете пред паметта на хилядите починали, без и с присъда, мечтатели за един нов свят. Пък били те земеделци, комунисти, анархисти, безпартийни или просто хора, които споделят максимата на Йосиф Хербст (също погубен без съд):„ Да бих премълчал, бих се опозорил ”.
„ Съдебният развой против ръководителите на Земеделския съюз след деветоюнския прелом ”, проф. Йоно Митев, издателство на Български земеделски народен съюз, 1982 година
В актуалната работа ще се спрем на процеса против земеделските ръководители (министри и членове на управителните тела), за съденето им за дейности осъществени преди 9 юни 1923 година Този правосъден развой (в началото фашистката власт проектираше да бъде извършен не един, а няколко процеса. – бел. Й. М.) беше в крещящо несъгласие с постановленията на Търновската конституция. Както в Конституцията от 1879 година, по този начин и в промените и допълненията й от 1911 година (V Велико Народно събрание) се споделя, че единствено „ Народното събрание може да предава министрите под съд ” за каквито и да било прегрешения (за измяна на отечеството, нарушаване на Конституцията и пр.). Предложенията за предоставяне на един или няколко министри под съд в Народното събрание би трябвало да бъдат подписани най-малко от ¼ от депутатите, а решението за съденето им би трябвало да бъде гласувано минимум от 2/3 от присъстващите на съвещанието на Народното събрание депутати. Също по този начин народен представител може да бъде затворен или съден само с позволение на Народното събрание, когато то извършва своите функционалности, и то единствено за доста тежки престъпни престъпления[…]
От всичко казано дотук личи, че съгласно конституцията, когато би трябвало да бъдат съдени министри за действия, осъществени преди рухването им от власт, това може да стане единствено при положение, че се избере Държавен съд от идващото Народно заседание. От елементарен съд министри не могат да бъдат съдени. Съобразявайки се с тази режисура от Конституцията, съденето на министрите за националната злополука от 1918 година стана след гласоподаване на специфичен закон от Народното събрание и назначението на Държавен съд, а за съдене на министрите от кабинетите на Ив. Евст. Гешов, Ст. Данев и Ал. Малинов дори се организира референдум на 19.1.1922 година За съдене на виновниците за злополуката гласоподаваха 647 313 души, с лозунги гласоподаваха 55 593 души и срещу съденето им – 223 584 души.
Не съгласно условията на Конституцията и правните правила обаче действаше деветоюнската власт. Държавен съд не беше основан, а „ отговорните ” бяха съдени от елементарен съд.
Веднага би трябвало да отбележим, че въпросът се отнася за съденето на тези „ отговорни ” аграрни ръководители, които не бяха подведени под отговорност за присъединяване в Юнското въстание по простата причина, че или не бяха взели присъединяване в него, или пък като бяха подведени под отговорност за „ юнските метежи ”, получиха леки присъди, които не задоволяваха деветоюнското държавно управление.
В близкия до държавното управление щемпел се сложи въпрос пред какъв съд ще бъдат изправени земеделските ръководители – държавен или елементарен. Отговор даде персонално министърът на правораздаването Боян Смилов. В изказване пред публицистите той съобщи, че Държавен съд не ще бъде основан и отговорните ще дават отговор пред елементарен съд. От Държавен съд, сподели министърът, „ до момента не се усеща потребност ”. От правосъдното ведомство беше обещано пояснение, че ще бъдат съдени земеделските ръководители, само че не като министри и служебни лица, а като основатели на „ бойните ядра ”. Обаче имаше съдии, които смятаха, че би трябвало да се сътвори Държавен съд. Това означаваше, че не всички съдии изпълняваха прецизно нарежданията на властта за устройване на всеобщи процеси против някогашните аграрни министри, окръжни и околийски шефове и други За съденето на някогашните аграрни депутати, които нелегално бяха задържани на 9 юни, когато Народното събрание беше в сесия и депутатите се употребиха с цялост, съдът не даде пояснение. […]
Обаче в същото време стана едно „ изменение ” в листата на обвинените. Д-р Спас Дупаринов, някогашен министър на правораздаването, беше погубен на 10.ХI.1923 година Той беше премахнат по разпореждане на военната лига от един неин член – поручик Станев. Това закононарушение се извърши при едно „ пренасяне ” на Дупаринов от пловдивския в софийския затвор. Преди това бяха убити доктор Райко Даскалов в Прага, Стоян Калъчев и Крум Попов в софийската „ държавна сигурност ”. Тези лица бяха най-близките сътрудници на Ал. Стамболийски, погубен на 14 юни. Димитър Кемалов беше член на Политическа партия на Български земеделски народен съюз. То (земеделското управление – б. Хр. Г.) се обвиняваше, че е основало „ бойните ядра ”. Фашистката власт реши да си „ разчисти сметките ” с него, преди да е почнал правосъдният развой. […]
Защо фашистката власт мина към разпра с доктор Сп. Дупаринов, преди да е почнало делото? Отговорът може да бъде единствено един – тъй като нямаше изгледи той да получи смъртна присъда, защото се оказа, че не е вземал директно присъединяване в основаването на „ бойните ядра ”. Като уредник на Юнското въстание в Асеновградско той също нямаше изгледи да бъде наказан на гибел. А фашистите желаеха непременно той да бъде убит. „ Смъртният грях ” на Дупаринов, както и на гореспоменатите избити, се състоеше в това, че още по време на Юнското въстание се разгласи за съгласие с Българска комунистическа партия, а по-късно в пандиза откри връзка с комунисти и с доста други съратници на Ал. Стамболийски, застана на единнофронтовски позиции. А във висшите фашистки среди беше възприета максимата: „ гибел на единнофронтовците ”.[…]
Обстоятелството, че не можа да се обоснове едно съществено обвиняване против някогашния министър на правораздаването реши и неговата орис. Той беше премахнат без присъда. Тъй като убийството не можеше да се скрие от обществеността, в правосъдния развой към този момент не фигурираше името му на обвиняем, въпреки то доста пъти да се загатваше от очевидците и бранителите на подсъдимите. […]
Съденето на някогашните ръководители на Български земеделски народен съюз (Стоян Калъчев, Мико Петков, Александър Радолов, Христо Стоянов, Недялко Атанасов, Стоян Омарчевски, Димитър Зографски, Петър Янев, Константин Муравиев, Кирил Павлов) беше поверено на I Софийско правосъдно поделение в състав: ръководител на съда Петър Попов, членове Атанас Петрушев и Константин Петров и прокурор Христо Михайлов. За Стоян Калъчев беше постановено, че е „ избягал ” и се съдеше задочно, за Спас Дупаринов – „ умрял ”. […]
Председателят на съда Петър Попов даде ход на делото. Оказа се, че въпреки да участваха към 60 души очевидци, имаше и такива, които не се явиха. По тази причина бранителят на Недялко Атанасов юристът Йорданов изиска да се отсрочи съвещанието. Подсъдимият изиска да не бъде съден по това дело, защото търновският областен съд към този момент е издал присъда против него за присъединяване в Юнското въстание – 6 години тъмничен затвор. По гледище на прокурора Хр. Михайлов съдът отхвърли второто искане, а по първото разгласи, че ще се произнесе в допълнение. Действително съдът одобри претекстовете на отбраната за отсрочване на делото, което беше възобновено едвам през март 1924 година […]
Но доста забавно е самопризнанието на Ал. Цанков за ненавистта на масите към фашистката власт и обяснението, което той даде. Цанков съобщи в една от предизборните си речи, че народът бил отчужден от държавното управление и страната, тъй като „ прекарал епохи на иго ” и по тази причина „ не обичал страната си ” и „ продължавал да я счита непозната нему и гледал на нея като инструмент на иго ”. По-нататък Цанков приказва за „ виновността ” на комунистите за това отчуждаване на масите. […]
Но преди да преминем към делото, би трябвало да отбележим, че през април 1924 година Народното събрание гласоподава Закон за изменение и допълнение на Закона за амнистията. […]
Ясно е, че цанковисткият режим освен нямаше желание да даде цялостна прошка, само че целеше да съгласува двата закона за амнистията със Закон за задълженията и договорите. По този метод всички, които продължаваха да водят битка срещу фашизма, щяха да бъдат изправени пред заплахата да изтърпяват и старите, и новите си присъди.
При възобновяването на правосъдния развой против земеделските ръководители беше направена и частична смяна в съда. Съдията П. Константинов, който не криеше несъгласието си по отношение на „ монтирането ” на процеса, беше изваден от състава на съда и сменен с Иван Костойчинов.
Съдебните съвещания започнаха на 20.3.1924 година Рядко в съдопроизводството имаше сходни отсрочвания[…]
Най-напред беше изработен разпит на подсъдимите. Още при първото съвещание се получи конфузно състояние. Съдът към момента водеше подсъдимия Стоян Калъчев „ в неопределеност ” или, че е „ умрял ”, а един от очевидците на отбраната – Цвятко Аврамов, също се оказа „ в неопределеност ”, т.е. беше погубен. […]
Недялко Атанасов и Димитър Зографски обявиха, че „ съдът не е способен да ги съди ”. В това отношение те се позоваха на Конституцията. Защитникът на Александър Радолов, юристът Ал. Папанчев, съобщи по отношение на обвиняването, че подсъдимите са провокирали метежи: „ Когато едно въстание успее, то се назовава гражданска война, а когато не успее – бунт ”. По този метод някои от подсъдимите и преди всичко Мико Петков, Н. Атанасов и Д. Зографски и изключително бранителят на Мико Петков – лидерът на левицата в Български земеделски народен съюз Дим. Грънчаров, се сложиха в ситуацията на обвинители. Пред препълнената правосъдна зала от фенове на подсъдимите и публицисти се сложи въпросът за избивания без съд, като някои от убитите бяха народни представители. Особено разумно беше заявката на Дим. Грънчаров. Но с това свое заявление той залагаше главата си. […]
При започване на правосъдния развой Димитър Грънчаров излезе с уводна публикация във вестника, озаглавена „ Черният кабинет ”. В нея четем: „ Днешният кабинет на професори и генерали е черен кабинет. Той е черен, тъй като завзе властта противоконституционно и противопарламентарно посредством принуждение и прелом, като арестува цялото Народно заседание, най-върховната власт в страната, и то когато заседава. Той е кървясъл кабинет ”. С тези публикации в. „ Народна отбрана ” и персонално Димитър Грънчаров минаха в нахлуване и намерено упрекнаха пред лицето на българската и задгранична общност държавното управление на Демократическия сговор, че то е кърваво държавно управление по отношение на народа си и в прорез с всевъзможни правни правила води развой против земеделските министри, които бяха определени от Народното събрание съгласно Конституцията. […]
Съдебното разследване не можа да се добере до документи и доказателства, че е съществувал управителен изпълнителен комитет за оповестяване на селска тирания. […]
Недялко Атанасов съобщи, че освен не се признава за отговорен, само че че земеделското държавно управление основателно е вземало ограничения против „ крайните детайли ” ( ВМРО). Той безапелационно потвърди, че завладяването на Кюстендил от тях на 4.12.1922 година е имало пакостни последици. За да аргументира своята мисъл, той загатва общоизвестния факт, че когато на Лозанската конференция Стамболийски още веднъж бил сложил въпроса за изход на България на Бяло море, британският пратеник лорд Кързон му споделил във връзка безредиците в Кюстендил: „ Вие желаете нови територии, а не сте си завладели и старите ”. Това изявление на Недялко Атанасов направи мощно усещане на съда и присъстващите публицисти. […]
Съдът разпита и доста очевидци, посочени от обвинените. Между тях беше и Петко Д. Петков. Той даде скъпи сведения за характера на земеделското ръководство, само че когато отбраната изиска да заяви какъв беше отзвукът във външния свят от осъществения прелом, избиването на министри и депутати от узурпаторската власт, по искане на прокурора на очевидеца беше неразрешено да приказва, тъй като това нямало връзка с делото… Не му се разреши да отговори и на въпроса дали превратът на 9 юни е провокирал въстанието, или бойните ядра са причина за този прелом. Свидетелските показания на Петко Д. Петков бяха посрещнати с неодобрение и гневни забележки от страна на прокурора Хр. Михайлов.
.JPG )
В своята обвинителна тирада прокурорът се стремеше да потвърди, че организирането на Оранжевата армия е антидържавен и антиконституционен акт и нейните основатели са правили „ заговорничене ” против държавния строй и би трябвало да бъдат наказани. […]
Тези свои обвинявания Хр. Михайлов се стремеше да потвърди посредством двете окръжни на Политическа партия Български земеделски народен съюз - № 14 и № 8. Според него, макар че държавното управление на Български земеделски народен съюз е пристигнало на власт по парламентарен ред, то щяло да падне и по тази причина желало да се закрепи посредством противозаконна мощ – бойните ядра. Те обаче направили грозни „ метежи ” след 9 юни против „ законната власт ”. Затова основателите им трябвало да дават отговор пред законите. […]
Процесът против земеделските ръководители, който беше пресечен през ноември 1923 година и обновен на 20.3.1924 година, продължи към половин месец. Той беше един от най-големите политически процеси след 9 юни 1923 година против съперниците на режима.
Присъдата беше прочетена от ръководителя на съда Петър Попов на 9.4.1924 година В присъдата се споделя, че признава за „ невиновни ” подсъдимите Стоян Калъчев, Мико Петков, Александър Радолов, Христо Стоянов, Недялко Атанасов, Стоян Омарчевски, Димитър Зографски, Петър Янев, Константин Муравиев, Кирил Павлов и Никола Захариев и ги освобождава от отговорност по подбуденото против тях обвиняване, тъй като не са създали „ заговорничене ” и не са „ призовавали за бунт ”. Прочетената присъда беше посрещната с ръкопляскане и удовлетворение от публиката в залата, измежду която бяха доста близки на обвинените, публицисти и други Тя беше подписана с „ изключително мнение ” от съдията Костойчинов. Прокурорът Христо Михайлов стачкува и съобщи, че ще я апелира пред Върховния касационен съд. Той фактически направи такава тъжба, само че висшата правосъдна инстанция на 1.10.1924 година удостовери присъдата и постанови, че „ касационният митинг на прокурора ” е безпочвен и го оставя „ без последици ”.
По мотив оправдателната присъда на 1 поделение на Софийския областен съд в. „ Народна отбрана “ писа:
„ Ето през вчерашния ден заприказва посредством устата на един съд националната съвест. Министрите от последния кабинет на Български земеделски народен съюз са оправдани до един. Оправдан е и Стоян Калъчев, въпреки от дълго време да е погубен без съд и присъда. Присъдата е и за изключените от делото, тъй като са покойници: Стамболийски и Даскалов. ”
Подсъдимите бяха освободени още при изговаряне на присъдата като се изключи Недялко Атанасов, Константин Муравиев и Христо Стоянов, които имаха присъди по други каузи.[…]
С издаването на оправдателната присъда над упрекнатите в заговорничене против открития по Конституцията държавен строй фашистката власт не смяташе да се помири и отстъпи. Напротив, тя искаше да докара работите до дъно, т.е. да потърси други способи за кавга с някои от подсъдимите, а също и с техните бранители към в. „ Народна отбрана ”. Като споделяме „ някои ”, би трябвало да се схваща тези, които бяха за обединен фронт с Българска комунистическа партия, за продължение битката с фашистката тирания. Именно след оправдателната присъда в проправителствения щемпел се сложи въпросът за кавга с единофронтовците.
Разтурянето на Българска комунистическа партия с всичките й поделения, арестите и избиването на комунистически функционери не беше задоволително за държавното управление. Всички леви земеделци, които одобряваха платформата на Партията за Единен фронт, бяха толкоз рискови врагове за властващия фашизъм, колкото и самите комунисти[…] Във връзка с изборите за окръжни съветници (4. V.1924), в които единната листа на земеделци и комунисти получи 236 000 гласа, в. „ Демократически сговор ” излезе с уводна публикация. В нея се споделя, че „ дружбашко-комунистическия обединен фронт ” е реалност и е извънредно рисков. В тази „ игра ” съгласно органа на Сговора земеделците-единофронтовци рискували да си „ изгорят освен ръцете, само че и главите ”.Това означаваше, че в самия орган на Сговора се сложи въпросът за физическото заличаване на водачите на левицата на Български земеделски народен съюз отпред с Димитър Грънчаров, Петко Д. Петков, Николай Петрини, Мико Петков и други От закани посредством печата фашистката власт мина към каузи. На 14 юни 1924 година, в деня в който се навършваше една година от злодейската кавга с Ал. Стамболийски, в центъра на София беше погубен Петко Д. Петков от сътрудник на „ Обществената сигурност (Стефан Каркалашев). […]
От петчленния състав на Политическа партия на Български земеделски народен съюз единствен оставаше жив Мико Петков. След излизането си от пандиза той се включи интензивно в левицата на Български земеделски народен съюз и работеше за построяването на Единния фронт. По този метод той мина в категорията на тези аграрни дейци, за които в. „ Демократически сговор ” писа, че ще си „ изгорят главите ”. И на 25.1V.1925 година той беше погубен. По време на априлските събития бяха убити Николай Петрини (17 април) и Дим. Грънчаров (26 април). Същата орис последва Петър Янев и Кирил Павлов (19 април) […]
Така фашистката власт с „ други средства ” се оправи с половината от земеделските ръководители, които прикани на съд по така наречен дело за бойните ядра. Обаче, както писа Димитър Грънчаров, щеше да пристигна друга присъда – „ присъдата на народа ”. Тя беше произнесена на 9.1Х.1944 година […]
* Черно на бяло
Още публикации от Христо Георгиев10.06.2024Христо Георгиев20188Гениален академик избира мъченията и гибелта пред позора
Западни офицери антифашисти:„ Страна, която има такива синове като Карбишев; войска, която има такива генерали; просвета, която е възпитала такива учени; партия, в чиито редици има такива хора, са непобедими. “
05.06.2024Христо Георгиев9952Маневрите на Живков и след него сред външния и вътрешния напън
В първата част на тази обява („ Още за дните, които свлякоха България до дъното “ - https://pogled.info/avtorski/Hristo-Georgiev/oshte-za-dnite-koito-svlyakoha-balgariya-do-danoto.169601) стана дума за това по какъв начин от руската перестройка насетне рухна социалистическата система и у...
30.05.2024Христо Георгиев274284Предсказанието на Мерсия Макдермот за обидите на Бърнард Шоу се сбъдна
Направо не е за поверие. Но е реалност! Британска историчка и писателка се възправя в книга (отпечатана в Англияпрез 2016 година, ипрез2022 г.в България) против божеството на театъра, гениалния английски драматург, втория след Шекспир, както го назовават в родината му - Бърнард Шоу (1856 –...
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед25173Михаил Миков: България да върви напред със следовниците на Антим 1 и на инат на Вартоломеевци и Киряк СтефчовциАлтернативен Поглед53970Проф. Янко Янев на Международната атомна конференция във ВарнаАлтернативен Поглед91846Проф. Иво Христов: За последните 120 години нито един прелом в България не е дело на вътрешен факторАлтернативен Поглед28120Д-р Цветеслава Гълъбова: В областите Монтана и Видин няма денонощна аптека, само че има 12 денонощни казинаАлтернативен Поглед12651Валери Жаблянов: Голяма част от днешната европейска левица е проводник на провоенни ползи в Европа
„ Дребна “ детайлност. Поручик Енев е един от огромните български храбреци от войните – завръща се от боевете без око и с 6 рани. И това също не са пресметнали „ тиловаците ” - че такива хора няма елементарно да се уплашат от тях.
Да си спомним и подпоручик Мико Петков, секретар на Български земеделски народен съюз, върнал се от фронтовете на Първата международна война без десния си крайник, и него съдът го оправдава, само че и той изчезва безследно през април 1925 година. А е бил единствено на 32 години. За Гео Милев, чийто череп е отвеян от шрапнел., да не приказваме – и той убит от „ несъдебния “ гнет, останките му са разпознати по стъкленото му око. На 30 години е бил.
Кървавият конвейер през ония злокобни месеци се движи с шеметна експедитивност.
Нека в този момент, тъкмо след 100 години, стигнали дъното на тоталното медийно смълчаване пред тогавашните жестоки изстъпления, сведем глави и поставим цвете пред паметта на хилядите починали, без и с присъда, мечтатели за един нов свят. Пък били те земеделци, комунисти, анархисти, безпартийни или просто хора, които споделят максимата на Йосиф Хербст (също погубен без съд):„ Да бих премълчал, бих се опозорил ”.
„ Съдебният развой против ръководителите на Земеделския съюз след деветоюнския прелом ”, проф. Йоно Митев, издателство на Български земеделски народен съюз, 1982 година
В актуалната работа ще се спрем на процеса против земеделските ръководители (министри и членове на управителните тела), за съденето им за дейности осъществени преди 9 юни 1923 година Този правосъден развой (в началото фашистката власт проектираше да бъде извършен не един, а няколко процеса. – бел. Й. М.) беше в крещящо несъгласие с постановленията на Търновската конституция. Както в Конституцията от 1879 година, по този начин и в промените и допълненията й от 1911 година (V Велико Народно събрание) се споделя, че единствено „ Народното събрание може да предава министрите под съд ” за каквито и да било прегрешения (за измяна на отечеството, нарушаване на Конституцията и пр.). Предложенията за предоставяне на един или няколко министри под съд в Народното събрание би трябвало да бъдат подписани най-малко от ¼ от депутатите, а решението за съденето им би трябвало да бъде гласувано минимум от 2/3 от присъстващите на съвещанието на Народното събрание депутати. Също по този начин народен представител може да бъде затворен или съден само с позволение на Народното събрание, когато то извършва своите функционалности, и то единствено за доста тежки престъпни престъпления[…]
От всичко казано дотук личи, че съгласно конституцията, когато би трябвало да бъдат съдени министри за действия, осъществени преди рухването им от власт, това може да стане единствено при положение, че се избере Държавен съд от идващото Народно заседание. От елементарен съд министри не могат да бъдат съдени. Съобразявайки се с тази режисура от Конституцията, съденето на министрите за националната злополука от 1918 година стана след гласоподаване на специфичен закон от Народното събрание и назначението на Държавен съд, а за съдене на министрите от кабинетите на Ив. Евст. Гешов, Ст. Данев и Ал. Малинов дори се организира референдум на 19.1.1922 година За съдене на виновниците за злополуката гласоподаваха 647 313 души, с лозунги гласоподаваха 55 593 души и срещу съденето им – 223 584 души.
Не съгласно условията на Конституцията и правните правила обаче действаше деветоюнската власт. Държавен съд не беше основан, а „ отговорните ” бяха съдени от елементарен съд.
Веднага би трябвало да отбележим, че въпросът се отнася за съденето на тези „ отговорни ” аграрни ръководители, които не бяха подведени под отговорност за присъединяване в Юнското въстание по простата причина, че или не бяха взели присъединяване в него, или пък като бяха подведени под отговорност за „ юнските метежи ”, получиха леки присъди, които не задоволяваха деветоюнското държавно управление.
В близкия до държавното управление щемпел се сложи въпрос пред какъв съд ще бъдат изправени земеделските ръководители – държавен или елементарен. Отговор даде персонално министърът на правораздаването Боян Смилов. В изказване пред публицистите той съобщи, че Държавен съд не ще бъде основан и отговорните ще дават отговор пред елементарен съд. От Държавен съд, сподели министърът, „ до момента не се усеща потребност ”. От правосъдното ведомство беше обещано пояснение, че ще бъдат съдени земеделските ръководители, само че не като министри и служебни лица, а като основатели на „ бойните ядра ”. Обаче имаше съдии, които смятаха, че би трябвало да се сътвори Държавен съд. Това означаваше, че не всички съдии изпълняваха прецизно нарежданията на властта за устройване на всеобщи процеси против някогашните аграрни министри, окръжни и околийски шефове и други За съденето на някогашните аграрни депутати, които нелегално бяха задържани на 9 юни, когато Народното събрание беше в сесия и депутатите се употребиха с цялост, съдът не даде пояснение. […]
Обаче в същото време стана едно „ изменение ” в листата на обвинените. Д-р Спас Дупаринов, някогашен министър на правораздаването, беше погубен на 10.ХI.1923 година Той беше премахнат по разпореждане на военната лига от един неин член – поручик Станев. Това закононарушение се извърши при едно „ пренасяне ” на Дупаринов от пловдивския в софийския затвор. Преди това бяха убити доктор Райко Даскалов в Прага, Стоян Калъчев и Крум Попов в софийската „ държавна сигурност ”. Тези лица бяха най-близките сътрудници на Ал. Стамболийски, погубен на 14 юни. Димитър Кемалов беше член на Политическа партия на Български земеделски народен съюз. То (земеделското управление – б. Хр. Г.) се обвиняваше, че е основало „ бойните ядра ”. Фашистката власт реши да си „ разчисти сметките ” с него, преди да е почнал правосъдният развой. […]
Защо фашистката власт мина към разпра с доктор Сп. Дупаринов, преди да е почнало делото? Отговорът може да бъде единствено един – тъй като нямаше изгледи той да получи смъртна присъда, защото се оказа, че не е вземал директно присъединяване в основаването на „ бойните ядра ”. Като уредник на Юнското въстание в Асеновградско той също нямаше изгледи да бъде наказан на гибел. А фашистите желаеха непременно той да бъде убит. „ Смъртният грях ” на Дупаринов, както и на гореспоменатите избити, се състоеше в това, че още по време на Юнското въстание се разгласи за съгласие с Българска комунистическа партия, а по-късно в пандиза откри връзка с комунисти и с доста други съратници на Ал. Стамболийски, застана на единнофронтовски позиции. А във висшите фашистки среди беше възприета максимата: „ гибел на единнофронтовците ”.[…]
Обстоятелството, че не можа да се обоснове едно съществено обвиняване против някогашния министър на правораздаването реши и неговата орис. Той беше премахнат без присъда. Тъй като убийството не можеше да се скрие от обществеността, в правосъдния развой към този момент не фигурираше името му на обвиняем, въпреки то доста пъти да се загатваше от очевидците и бранителите на подсъдимите. […]
Съденето на някогашните ръководители на Български земеделски народен съюз (Стоян Калъчев, Мико Петков, Александър Радолов, Христо Стоянов, Недялко Атанасов, Стоян Омарчевски, Димитър Зографски, Петър Янев, Константин Муравиев, Кирил Павлов) беше поверено на I Софийско правосъдно поделение в състав: ръководител на съда Петър Попов, членове Атанас Петрушев и Константин Петров и прокурор Христо Михайлов. За Стоян Калъчев беше постановено, че е „ избягал ” и се съдеше задочно, за Спас Дупаринов – „ умрял ”. […]
Председателят на съда Петър Попов даде ход на делото. Оказа се, че въпреки да участваха към 60 души очевидци, имаше и такива, които не се явиха. По тази причина бранителят на Недялко Атанасов юристът Йорданов изиска да се отсрочи съвещанието. Подсъдимият изиска да не бъде съден по това дело, защото търновският областен съд към този момент е издал присъда против него за присъединяване в Юнското въстание – 6 години тъмничен затвор. По гледище на прокурора Хр. Михайлов съдът отхвърли второто искане, а по първото разгласи, че ще се произнесе в допълнение. Действително съдът одобри претекстовете на отбраната за отсрочване на делото, което беше възобновено едвам през март 1924 година […]
Но доста забавно е самопризнанието на Ал. Цанков за ненавистта на масите към фашистката власт и обяснението, което той даде. Цанков съобщи в една от предизборните си речи, че народът бил отчужден от държавното управление и страната, тъй като „ прекарал епохи на иго ” и по тази причина „ не обичал страната си ” и „ продължавал да я счита непозната нему и гледал на нея като инструмент на иго ”. По-нататък Цанков приказва за „ виновността ” на комунистите за това отчуждаване на масите. […]
Но преди да преминем към делото, би трябвало да отбележим, че през април 1924 година Народното събрание гласоподава Закон за изменение и допълнение на Закона за амнистията. […]
Ясно е, че цанковисткият режим освен нямаше желание да даде цялостна прошка, само че целеше да съгласува двата закона за амнистията със Закон за задълженията и договорите. По този метод всички, които продължаваха да водят битка срещу фашизма, щяха да бъдат изправени пред заплахата да изтърпяват и старите, и новите си присъди.
При възобновяването на правосъдния развой против земеделските ръководители беше направена и частична смяна в съда. Съдията П. Константинов, който не криеше несъгласието си по отношение на „ монтирането ” на процеса, беше изваден от състава на съда и сменен с Иван Костойчинов.
Съдебните съвещания започнаха на 20.3.1924 година Рядко в съдопроизводството имаше сходни отсрочвания[…]
Най-напред беше изработен разпит на подсъдимите. Още при първото съвещание се получи конфузно състояние. Съдът към момента водеше подсъдимия Стоян Калъчев „ в неопределеност ” или, че е „ умрял ”, а един от очевидците на отбраната – Цвятко Аврамов, също се оказа „ в неопределеност ”, т.е. беше погубен. […]
Недялко Атанасов и Димитър Зографски обявиха, че „ съдът не е способен да ги съди ”. В това отношение те се позоваха на Конституцията. Защитникът на Александър Радолов, юристът Ал. Папанчев, съобщи по отношение на обвиняването, че подсъдимите са провокирали метежи: „ Когато едно въстание успее, то се назовава гражданска война, а когато не успее – бунт ”. По този метод някои от подсъдимите и преди всичко Мико Петков, Н. Атанасов и Д. Зографски и изключително бранителят на Мико Петков – лидерът на левицата в Български земеделски народен съюз Дим. Грънчаров, се сложиха в ситуацията на обвинители. Пред препълнената правосъдна зала от фенове на подсъдимите и публицисти се сложи въпросът за избивания без съд, като някои от убитите бяха народни представители. Особено разумно беше заявката на Дим. Грънчаров. Но с това свое заявление той залагаше главата си. […]
При започване на правосъдния развой Димитър Грънчаров излезе с уводна публикация във вестника, озаглавена „ Черният кабинет ”. В нея четем: „ Днешният кабинет на професори и генерали е черен кабинет. Той е черен, тъй като завзе властта противоконституционно и противопарламентарно посредством принуждение и прелом, като арестува цялото Народно заседание, най-върховната власт в страната, и то когато заседава. Той е кървясъл кабинет ”. С тези публикации в. „ Народна отбрана ” и персонално Димитър Грънчаров минаха в нахлуване и намерено упрекнаха пред лицето на българската и задгранична общност държавното управление на Демократическия сговор, че то е кърваво държавно управление по отношение на народа си и в прорез с всевъзможни правни правила води развой против земеделските министри, които бяха определени от Народното събрание съгласно Конституцията. […]
Съдебното разследване не можа да се добере до документи и доказателства, че е съществувал управителен изпълнителен комитет за оповестяване на селска тирания. […]
Недялко Атанасов съобщи, че освен не се признава за отговорен, само че че земеделското държавно управление основателно е вземало ограничения против „ крайните детайли ” ( ВМРО). Той безапелационно потвърди, че завладяването на Кюстендил от тях на 4.12.1922 година е имало пакостни последици. За да аргументира своята мисъл, той загатва общоизвестния факт, че когато на Лозанската конференция Стамболийски още веднъж бил сложил въпроса за изход на България на Бяло море, британският пратеник лорд Кързон му споделил във връзка безредиците в Кюстендил: „ Вие желаете нови територии, а не сте си завладели и старите ”. Това изявление на Недялко Атанасов направи мощно усещане на съда и присъстващите публицисти. […]
Съдът разпита и доста очевидци, посочени от обвинените. Между тях беше и Петко Д. Петков. Той даде скъпи сведения за характера на земеделското ръководство, само че когато отбраната изиска да заяви какъв беше отзвукът във външния свят от осъществения прелом, избиването на министри и депутати от узурпаторската власт, по искане на прокурора на очевидеца беше неразрешено да приказва, тъй като това нямало връзка с делото… Не му се разреши да отговори и на въпроса дали превратът на 9 юни е провокирал въстанието, или бойните ядра са причина за този прелом. Свидетелските показания на Петко Д. Петков бяха посрещнати с неодобрение и гневни забележки от страна на прокурора Хр. Михайлов.
В своята обвинителна тирада прокурорът се стремеше да потвърди, че организирането на Оранжевата армия е антидържавен и антиконституционен акт и нейните основатели са правили „ заговорничене ” против държавния строй и би трябвало да бъдат наказани. […]
Тези свои обвинявания Хр. Михайлов се стремеше да потвърди посредством двете окръжни на Политическа партия Български земеделски народен съюз - № 14 и № 8. Според него, макар че държавното управление на Български земеделски народен съюз е пристигнало на власт по парламентарен ред, то щяло да падне и по тази причина желало да се закрепи посредством противозаконна мощ – бойните ядра. Те обаче направили грозни „ метежи ” след 9 юни против „ законната власт ”. Затова основателите им трябвало да дават отговор пред законите. […]
Процесът против земеделските ръководители, който беше пресечен през ноември 1923 година и обновен на 20.3.1924 година, продължи към половин месец. Той беше един от най-големите политически процеси след 9 юни 1923 година против съперниците на режима.
Присъдата беше прочетена от ръководителя на съда Петър Попов на 9.4.1924 година В присъдата се споделя, че признава за „ невиновни ” подсъдимите Стоян Калъчев, Мико Петков, Александър Радолов, Христо Стоянов, Недялко Атанасов, Стоян Омарчевски, Димитър Зографски, Петър Янев, Константин Муравиев, Кирил Павлов и Никола Захариев и ги освобождава от отговорност по подбуденото против тях обвиняване, тъй като не са създали „ заговорничене ” и не са „ призовавали за бунт ”. Прочетената присъда беше посрещната с ръкопляскане и удовлетворение от публиката в залата, измежду която бяха доста близки на обвинените, публицисти и други Тя беше подписана с „ изключително мнение ” от съдията Костойчинов. Прокурорът Христо Михайлов стачкува и съобщи, че ще я апелира пред Върховния касационен съд. Той фактически направи такава тъжба, само че висшата правосъдна инстанция на 1.10.1924 година удостовери присъдата и постанови, че „ касационният митинг на прокурора ” е безпочвен и го оставя „ без последици ”.
По мотив оправдателната присъда на 1 поделение на Софийския областен съд в. „ Народна отбрана “ писа:
„ Ето през вчерашния ден заприказва посредством устата на един съд националната съвест. Министрите от последния кабинет на Български земеделски народен съюз са оправдани до един. Оправдан е и Стоян Калъчев, въпреки от дълго време да е погубен без съд и присъда. Присъдата е и за изключените от делото, тъй като са покойници: Стамболийски и Даскалов. ”
Подсъдимите бяха освободени още при изговаряне на присъдата като се изключи Недялко Атанасов, Константин Муравиев и Христо Стоянов, които имаха присъди по други каузи.[…]
С издаването на оправдателната присъда над упрекнатите в заговорничене против открития по Конституцията държавен строй фашистката власт не смяташе да се помири и отстъпи. Напротив, тя искаше да докара работите до дъно, т.е. да потърси други способи за кавга с някои от подсъдимите, а също и с техните бранители към в. „ Народна отбрана ”. Като споделяме „ някои ”, би трябвало да се схваща тези, които бяха за обединен фронт с Българска комунистическа партия, за продължение битката с фашистката тирания. Именно след оправдателната присъда в проправителствения щемпел се сложи въпросът за кавга с единофронтовците.
Разтурянето на Българска комунистическа партия с всичките й поделения, арестите и избиването на комунистически функционери не беше задоволително за държавното управление. Всички леви земеделци, които одобряваха платформата на Партията за Единен фронт, бяха толкоз рискови врагове за властващия фашизъм, колкото и самите комунисти[…] Във връзка с изборите за окръжни съветници (4. V.1924), в които единната листа на земеделци и комунисти получи 236 000 гласа, в. „ Демократически сговор ” излезе с уводна публикация. В нея се споделя, че „ дружбашко-комунистическия обединен фронт ” е реалност и е извънредно рисков. В тази „ игра ” съгласно органа на Сговора земеделците-единофронтовци рискували да си „ изгорят освен ръцете, само че и главите ”.Това означаваше, че в самия орган на Сговора се сложи въпросът за физическото заличаване на водачите на левицата на Български земеделски народен съюз отпред с Димитър Грънчаров, Петко Д. Петков, Николай Петрини, Мико Петков и други От закани посредством печата фашистката власт мина към каузи. На 14 юни 1924 година, в деня в който се навършваше една година от злодейската кавга с Ал. Стамболийски, в центъра на София беше погубен Петко Д. Петков от сътрудник на „ Обществената сигурност (Стефан Каркалашев). […]
От петчленния състав на Политическа партия на Български земеделски народен съюз единствен оставаше жив Мико Петков. След излизането си от пандиза той се включи интензивно в левицата на Български земеделски народен съюз и работеше за построяването на Единния фронт. По този метод той мина в категорията на тези аграрни дейци, за които в. „ Демократически сговор ” писа, че ще си „ изгорят главите ”. И на 25.1V.1925 година той беше погубен. По време на априлските събития бяха убити Николай Петрини (17 април) и Дим. Грънчаров (26 април). Същата орис последва Петър Янев и Кирил Павлов (19 април) […]
Така фашистката власт с „ други средства ” се оправи с половината от земеделските ръководители, които прикани на съд по така наречен дело за бойните ядра. Обаче, както писа Димитър Грънчаров, щеше да пристигна друга присъда – „ присъдата на народа ”. Тя беше произнесена на 9.1Х.1944 година […]
* Черно на бяло
Още публикации от Христо Георгиев10.06.2024Христо Георгиев20188Гениален академик избира мъченията и гибелта пред позора
Западни офицери антифашисти:„ Страна, която има такива синове като Карбишев; войска, която има такива генерали; просвета, която е възпитала такива учени; партия, в чиито редици има такива хора, са непобедими. “
05.06.2024Христо Георгиев9952Маневрите на Живков и след него сред външния и вътрешния напън
В първата част на тази обява („ Още за дните, които свлякоха България до дъното “ - https://pogled.info/avtorski/Hristo-Georgiev/oshte-za-dnite-koito-svlyakoha-balgariya-do-danoto.169601) стана дума за това по какъв начин от руската перестройка насетне рухна социалистическата система и у...
30.05.2024Христо Георгиев274284Предсказанието на Мерсия Макдермот за обидите на Бърнард Шоу се сбъдна
Направо не е за поверие. Но е реалност! Британска историчка и писателка се възправя в книга (отпечатана в Англияпрез 2016 година, ипрез2022 г.в България) против божеството на театъра, гениалния английски драматург, втория след Шекспир, както го назовават в родината му - Бърнард Шоу (1856 –...
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед25173Михаил Миков: България да върви напред със следовниците на Антим 1 и на инат на Вартоломеевци и Киряк СтефчовциАлтернативен Поглед53970Проф. Янко Янев на Международната атомна конференция във ВарнаАлтернативен Поглед91846Проф. Иво Христов: За последните 120 години нито един прелом в България не е дело на вътрешен факторАлтернативен Поглед28120Д-р Цветеслава Гълъбова: В областите Монтана и Видин няма денонощна аптека, само че има 12 денонощни казинаАлтернативен Поглед12651Валери Жаблянов: Голяма част от днешната европейска левица е проводник на провоенни ползи в Европа
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ