Следващото германско правителство ще наследи куп икономически проблеми
Който и да завоюва парламентарните избори в Германия през идните години ще бъде изправен пред комплицирани задания в икономическата политика. На напред във времето се обрисуват пет казуса.
Вялата акция преди парламентарните избори в Германия се е насочила към последната права. Ако продължи както и до момента, най-вероятно ще станем очевидци на инертна заключителна фаза, лишена от каквото и да било напрежение. Който следи дебатите, може елементарно да остане с усещане, че нещата в Германия се случват от единствено себе си - на идната държавно управление в последна сметка няма да му се постанова да взема огромни решения и с няколко дребни корекции всичко ще продължи както до момента.
Това обаче надали ще бъде задоволително. Дори обозримото бъдеще крие голям брой провокации и опасности от позиция на икономическата политика. Ето пет въпроса, с които идващото държавно управление ще би трябвало да се заеме.
1. Правилно дозирани вложения
Германската социалдемократическа партия (ГСДП) има право - по отношение на размера на стопанската система си Германия харчи доста малко за държавни вложения. Сравнение с другите членки на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) демонстрира, че за строителство и поддръжка на публични уреди Берлин харчи по-малко от Австрия и Швейцария и доста по-малко от Франция или скандинавските страни. Попадаме в същата група като по-бедни страни като Мексико или европейските страни в рецесия.
Германия е крепко заседнала в режим на продължителна рецесия. Въпреки изобилните държавни доходи капиталовите разноски са толкоз ниски, че се класираме до страни Италия, Португалия, Ирландия и Испания - страни, на които поради финансовата рецесия се постанова мощно пестят, само че които частично са вложили доста през предходните години.
В Германия инфраструктурата въпреки всичко остарява - пътища, учебни заведения, осведомителни мрежи - могат да са по-добри и би трябвало да са по-добри. След обединяването през 90-те години страната влага огромни суми, само че от този момент разноските мощно са намалели.
За страдание сега огромна инфраструктурна стратегия въобще не е съвместима с конюнктурното състояние.
2. Охлаждане на стопанската система
В момента няма друга огромна стопанска система, която толкоз мощно да е минала прага на прегряване като немската. Това сочат калкулации на Банката за интернационалните заплащания и Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Германия изживява най-силния си напредък отдавна.
Икономистите като цяло са единомислещи, че индустриалните потенциали на немската стопанска система са извънредно претрупани. Има свръхпроизводство, чиито мащаби се доближават до регистрираните през 2007 година. Тогава бързият международен напредък обхвана и Германия, с цел да бъде последван през 2008 година от международния срив.
В предизборната акция обаче икономическият взрив няма място, въпреки сигналите за него да се неоспорими - безработицата в огромни елементи от Германия на процедура не съществува, цените на недвижимите парцели скачат, а доверието на бизнеса в развиването на стопанската система непрестанно се покачва.
Германия като че ли съвсем не вижда променените рамкови условия, което граничи с отказване на действителността. Следващото държавно управление ще би трябвало да овладее взрива, без освен това да влиза в конфликт с Европейската централна банка, чиято политика е прекомерно стимулираща за немските условия.
Механизмът на икономическата политика припомня на взрива в Испания и Ирландия през първото десетилетие на века, който се срина с финансовата рецесия. Ако в националната стопанска система не бъдат взети ограничения за противопоставяне, след " немския балон " рано или късно ще последва " немски срив ".
3. Отново би трябвало да си коства да работиш
Най-големият проблем на немската стопанска система сега е дефицитът на работна ръка. Никога толкоз доста хора в страната не са имали работа, в никакъв случай не е имало толкоз доста незаети места. Множество работодатели биха могли да създават още повече, в случай че съумеят да намерят подобаващите хора. Всъщност заплатите би трябвало да се покачат много, само че това не се случва. До мнозина трудещи се не стига съвсем нищо от подема в стопанската система.
По-високите заплати биха могли да допринесат за покриване на дефицита, като на трудовия пазар да бъдат привлечени повече хора. Резерви от необработен трудов капацитет има при дамите и при по-възрастните хора, които постоянно работят на ненапълно работно време. Ако си коства от финансова позиция, то може би мнозина от тях ще изискат да работят повече. Потенциал има и при дълготрайно безработните и работещите с повърхностен капацитет. По-високи заплати биха помогнали периферните групи да се интегрират по-добре на трудовия пазар.
На пръв взор идващото държавно управление няма нищо общо с този проблем, защото определянето на размера на възнагражденията е работа на синдикатите и работодателските организации. Тяхна задача е заплатите да се покачат в сходство с икономическото състояние. Когато обаче механизмът за установяване на заплатите наподобява не работи от доста години, федералното държавно управление би трябвало да се запита какво друго може да бъде променено на трудовия пазар, тъй че заплатите да реагират по-гъвкаво на изменените пазарни условия.
4. Борба с бедността
В предизборните акции се преувеличава неприятното обществено състояние, което сякаш царяло в страната. Многото приказки обаче наподобява оказват едва усещане на гласоподавателите. Винаги се пропуща, че и дума не може да става за продължаващо увеличение на разликата в приходите. Вместо това доста индикатори обрисуват картина на забележителна непоклатимост - разпределението на благосъстоянието от години съвсем не се трансформира.
Бедността въпреки всичко остава проблем. Тревожен сигнал е, че все пак делът на жителите, застрашени от беднотия, продължава да се усилва, изключително в сегашната фаза на стопански взрив.
Вероятно е неизбежно в години на рецесия неравенството в едно общество да се ускори. Сега обаче обстановката е друга. Има дефицит на работна ръка, само че мнозина работещи едвам усещат икономическия взрив. Вместо това продължава да се усилва делът на хората, които получават 60 % или по-малко от междинния приход - индикатор, който би трябвало да понижава през интервали на положително икономическо развиване. А точно тази каста германци са застрашените от беднотия.
Следващото държавно управление би трябвало да обърне съществено внимание на тази наклонност. Бедността, даже и относителната, постоянно е обвързвана със обилни ограничавания на свободата на реализация на опциите, по-ниско удовлетворение от живота и по-лошо здраве.
5. По-добро обучение
Спрямо други страни Германия има едно огромно преимущество - дребен дял на хората, които нямат професионално обучение и подготовка (без да се регистрират живеещите в страната бежанци). Спрямо другите членки на Организацията за икономическо сътрудничество и раз обаче делът на висшистите към момента е относително невисок въпреки да отбелязва забележителен прогрес. През 2005 година измежду хората на възраст 25-34 години едвам 22 % са имали университетско обучение, а сега този дял е повишен до 30 %.
Разпространението на образованието е все по този начин решаващият фактор за бъдещето. Независимо дали става дума за роботизация и обвързваното с нея изместване на заетостта към действия с висока добавена стойност и творчество или за демографското развиване, което носи по-дълъг професионален живот и честа промяна на специалностите.
Всичко това изисква вложения в образованието.
Заключение: нужен е баланс
Безспорно идващото държавно управление ще би трябвало да регистрира тези противоречащи си цели. Икономическият взрив предлага опция за огромни вложения, а капиталовложенията в инфраструктура и обучение са незабавно нужни. Борбата с бедността е съществена цел на обществената страна, само че помощите би трябвало да са завършени по по този начин, че да не понижават тласъците за полагане на труд, а по опция да ги засилят.
Следващото държавно управление е изправено пред голям брой задания. Голямо обаче е и изкушението сложните задания да се заобиколят и цялостните държавни каси да се употребяват за всевъзможни стратегии. През идващите години предпочитани би трябвало да бъдат вложенията в бъдещето, изключително в обучение, с цел да може сегашният взрив да премине в дълготрайно повишаване на благосъстоянието за всички.
И остават другите огромни провокации. Германия излиза на напред във времето във външната политика и политиката на сигурността, което е обвързвано с много упования. Предстои разширение на еврозоната, за каквото немските жители въобще не са готови. Миграционната политика се нуждае от основи, които да са надеждни в дълготраен проект и да се опрат стопанската система и обществото.
Това са огромни решения, а в досегашната предизборна битка те въобще не бяха споменавани. Мнозина жители могат да се окажат сюрпризирани.
Всичко, което би трябвало да знаете за:Изборите в Германия (78)
Вялата акция преди парламентарните избори в Германия се е насочила към последната права. Ако продължи както и до момента, най-вероятно ще станем очевидци на инертна заключителна фаза, лишена от каквото и да било напрежение. Който следи дебатите, може елементарно да остане с усещане, че нещата в Германия се случват от единствено себе си - на идната държавно управление в последна сметка няма да му се постанова да взема огромни решения и с няколко дребни корекции всичко ще продължи както до момента.
Това обаче надали ще бъде задоволително. Дори обозримото бъдеще крие голям брой провокации и опасности от позиция на икономическата политика. Ето пет въпроса, с които идващото държавно управление ще би трябвало да се заеме.
1. Правилно дозирани вложения
Германската социалдемократическа партия (ГСДП) има право - по отношение на размера на стопанската система си Германия харчи доста малко за държавни вложения. Сравнение с другите членки на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) демонстрира, че за строителство и поддръжка на публични уреди Берлин харчи по-малко от Австрия и Швейцария и доста по-малко от Франция или скандинавските страни. Попадаме в същата група като по-бедни страни като Мексико или европейските страни в рецесия.
Германия е крепко заседнала в режим на продължителна рецесия. Въпреки изобилните държавни доходи капиталовите разноски са толкоз ниски, че се класираме до страни Италия, Португалия, Ирландия и Испания - страни, на които поради финансовата рецесия се постанова мощно пестят, само че които частично са вложили доста през предходните години.
В Германия инфраструктурата въпреки всичко остарява - пътища, учебни заведения, осведомителни мрежи - могат да са по-добри и би трябвало да са по-добри. След обединяването през 90-те години страната влага огромни суми, само че от този момент разноските мощно са намалели.
За страдание сега огромна инфраструктурна стратегия въобще не е съвместима с конюнктурното състояние.
2. Охлаждане на стопанската система
В момента няма друга огромна стопанска система, която толкоз мощно да е минала прага на прегряване като немската. Това сочат калкулации на Банката за интернационалните заплащания и Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Германия изживява най-силния си напредък отдавна.
Икономистите като цяло са единомислещи, че индустриалните потенциали на немската стопанска система са извънредно претрупани. Има свръхпроизводство, чиито мащаби се доближават до регистрираните през 2007 година. Тогава бързият международен напредък обхвана и Германия, с цел да бъде последван през 2008 година от международния срив.
В предизборната акция обаче икономическият взрив няма място, въпреки сигналите за него да се неоспорими - безработицата в огромни елементи от Германия на процедура не съществува, цените на недвижимите парцели скачат, а доверието на бизнеса в развиването на стопанската система непрестанно се покачва.
Германия като че ли съвсем не вижда променените рамкови условия, което граничи с отказване на действителността. Следващото държавно управление ще би трябвало да овладее взрива, без освен това да влиза в конфликт с Европейската централна банка, чиято политика е прекомерно стимулираща за немските условия.
Механизмът на икономическата политика припомня на взрива в Испания и Ирландия през първото десетилетие на века, който се срина с финансовата рецесия. Ако в националната стопанска система не бъдат взети ограничения за противопоставяне, след " немския балон " рано или късно ще последва " немски срив ".
3. Отново би трябвало да си коства да работиш
Най-големият проблем на немската стопанска система сега е дефицитът на работна ръка. Никога толкоз доста хора в страната не са имали работа, в никакъв случай не е имало толкоз доста незаети места. Множество работодатели биха могли да създават още повече, в случай че съумеят да намерят подобаващите хора. Всъщност заплатите би трябвало да се покачат много, само че това не се случва. До мнозина трудещи се не стига съвсем нищо от подема в стопанската система.
По-високите заплати биха могли да допринесат за покриване на дефицита, като на трудовия пазар да бъдат привлечени повече хора. Резерви от необработен трудов капацитет има при дамите и при по-възрастните хора, които постоянно работят на ненапълно работно време. Ако си коства от финансова позиция, то може би мнозина от тях ще изискат да работят повече. Потенциал има и при дълготрайно безработните и работещите с повърхностен капацитет. По-високи заплати биха помогнали периферните групи да се интегрират по-добре на трудовия пазар.
На пръв взор идващото държавно управление няма нищо общо с този проблем, защото определянето на размера на възнагражденията е работа на синдикатите и работодателските организации. Тяхна задача е заплатите да се покачат в сходство с икономическото състояние. Когато обаче механизмът за установяване на заплатите наподобява не работи от доста години, федералното държавно управление би трябвало да се запита какво друго може да бъде променено на трудовия пазар, тъй че заплатите да реагират по-гъвкаво на изменените пазарни условия.
4. Борба с бедността
В предизборните акции се преувеличава неприятното обществено състояние, което сякаш царяло в страната. Многото приказки обаче наподобява оказват едва усещане на гласоподавателите. Винаги се пропуща, че и дума не може да става за продължаващо увеличение на разликата в приходите. Вместо това доста индикатори обрисуват картина на забележителна непоклатимост - разпределението на благосъстоянието от години съвсем не се трансформира.
Бедността въпреки всичко остава проблем. Тревожен сигнал е, че все пак делът на жителите, застрашени от беднотия, продължава да се усилва, изключително в сегашната фаза на стопански взрив.
Вероятно е неизбежно в години на рецесия неравенството в едно общество да се ускори. Сега обаче обстановката е друга. Има дефицит на работна ръка, само че мнозина работещи едвам усещат икономическия взрив. Вместо това продължава да се усилва делът на хората, които получават 60 % или по-малко от междинния приход - индикатор, който би трябвало да понижава през интервали на положително икономическо развиване. А точно тази каста германци са застрашените от беднотия.
Следващото държавно управление би трябвало да обърне съществено внимание на тази наклонност. Бедността, даже и относителната, постоянно е обвързвана със обилни ограничавания на свободата на реализация на опциите, по-ниско удовлетворение от живота и по-лошо здраве.
5. По-добро обучение
Спрямо други страни Германия има едно огромно преимущество - дребен дял на хората, които нямат професионално обучение и подготовка (без да се регистрират живеещите в страната бежанци). Спрямо другите членки на Организацията за икономическо сътрудничество и раз обаче делът на висшистите към момента е относително невисок въпреки да отбелязва забележителен прогрес. През 2005 година измежду хората на възраст 25-34 години едвам 22 % са имали университетско обучение, а сега този дял е повишен до 30 %.
Разпространението на образованието е все по този начин решаващият фактор за бъдещето. Независимо дали става дума за роботизация и обвързваното с нея изместване на заетостта към действия с висока добавена стойност и творчество или за демографското развиване, което носи по-дълъг професионален живот и честа промяна на специалностите.
Всичко това изисква вложения в образованието.
Заключение: нужен е баланс
Безспорно идващото държавно управление ще би трябвало да регистрира тези противоречащи си цели. Икономическият взрив предлага опция за огромни вложения, а капиталовложенията в инфраструктура и обучение са незабавно нужни. Борбата с бедността е съществена цел на обществената страна, само че помощите би трябвало да са завършени по по този начин, че да не понижават тласъците за полагане на труд, а по опция да ги засилят.
Следващото държавно управление е изправено пред голям брой задания. Голямо обаче е и изкушението сложните задания да се заобиколят и цялостните държавни каси да се употребяват за всевъзможни стратегии. През идващите години предпочитани би трябвало да бъдат вложенията в бъдещето, изключително в обучение, с цел да може сегашният взрив да премине в дълготрайно повишаване на благосъстоянието за всички.
И остават другите огромни провокации. Германия излиза на напред във времето във външната политика и политиката на сигурността, което е обвързвано с много упования. Предстои разширение на еврозоната, за каквото немските жители въобще не са готови. Миграционната политика се нуждае от основи, които да са надеждни в дълготраен проект и да се опрат стопанската система и обществото.
Това са огромни решения, а в досегашната предизборна битка те въобще не бяха споменавани. Мнозина жители могат да се окажат сюрпризирани.
Всичко, което би трябвало да знаете за:Изборите в Германия (78)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ