Стратегии срещу самотата
Който е уединен, има възможност да почине по-рано.
Въпреки че непрекъснато напредващото дигитализиране и все по-голямото разширение на интернет ни дава опцията да бъдем част от международните обществени мрежи, това не ни защищава от самотата – без значение в кой стадий от живота си се намираме.
Многобройни проучвания потвърждават какъв брой значимо за хората е общественото другарство. (…)
Когато човек усеща, че принадлежи към дадена група, самочувствието му нараства и получава чувство за сигурност и защитеност. (…) Човешкото възприятие за принадлежност има прастари корени в еволюцията, които стигат чак до каменната епоха. Тогава е било жизненонеобходимо да си част от група – да вземем за пример, с цел да се браниш против нападащи хищници като саблезъбия тигър. Разбира се, през днешния ден не това е главният претекст да се свързваме с други хора, само че без подозрение потребността е заложена в нас както преди, по този начин и в този момент.
Ако ни липсва, същински “ аналогов обществен продан, това има, от една страна, негативен резултат върху психологичното ни положение – може даже да отключи меланхолия или под паника разстройства. От друга страна, заплашват ни и съществени соматични болести.
От 40-те години на предишния век разнообразни проучвания сочат, че общественият продан, т.е. взаимоотношението със себеподобните, се отразява и на телесно ниво. Изправим ли се сами и беззащитни против някаква заплаха или огромно предизвикателство, тялото се привежда вътрешно в стресово положение – все едно сме очи в очи със саблезъбия тигър. Освобождава се хормонът на напрежението кортизол, покачват се стойностите на кръвната захар и кръвното налягане и в това време имунната система се срутва.
Точно тези признаци са присъщи за хората, които страдат от самотност. когато непрекъснато сме сами и обществено изолирани, даже се усилва вероятността от инфаркт или инсулт, както и от рак и деменция, което е доказуемо. (…) Да не приказваме за нарушаванията на съня и упоменатата към този момент податливост към меланхолия или паническо разстройство. (…)
Американски екип учени е потвърдил въз основа на огромен метаанализ, че когато човек води деен обществен живот, рискът от голям брой болести понижава. (…)
Следователно общественият продан е потребен освен за психологичното, само че и за физическото здраве, изключително за сърцето и имунната отбрана. Това може да се потвърди даже въз основа на кръвни проби: броят на така наречен кафези убийци се усилва, когато се усещаме предпазени и сигурни в дадена общественост. Тези кафези на имунната система могат, апропо, да попречат в организма да се развие рак.
И назад, усещаме ли се самотни, се стресираме и хормонът на напрежението кортизол възпира образуването на предпазващи кафези убийци. Или, казано напряко, който е уединен, има възможност да почине по-рано.
Из книгата „ Изворът на младостта “, Свен Вьолпел; Изд. „ Изток-Запад “
