Пробва ли Цветанов да крои шапка на Борисов?
Който е наблюдавал драмата „ Изборен кодекс “, няма по какъв начин да не си е задал един простоват въпрос – за какво? Този въпрос е екзестенциален за човешкото съществуване, защото всяко разследване си има причина и всяка причина води до разследване.
Така че – за какво? Защо трябваше да минат две четения в комисия и пленарна зала, да се организира 15-часов маратон на второ четене в пленарна зала, да се набутат основни ремонти от името на безусловно незнайната Анна Александрова (сигурно единствено фамилията ѝ знае, че е депутат), да се изяснява по всички вероятни малките екрани преди и след приемането на промените какъв брой са хубави, по какъв начин преференцията била в действителност корпоративен избор, по какъв начин машинното гласоподаване още по предходния Изборен кодекс в този момент трябвало да работи без конкуренция и така нататък, и така нататък, с цел да пристигна по-късно Бойко Борисов и внезапно всичко това да се трансформира в " неточност ", " не желаеме да дразним хората " и прочие, и прочие.
Звучи като пиеса на лунатици. И главният извод е, че поради такива осъществявания няма естествен човек в тази страна, на който да не му е писнало от малоумщините, сътворявани от политическата класа и който с удоволствие да не ги прати на (понеже е народна власт, напишете си сами думичката/думичките).
Обаче – под пластовете популистки вербални нелепости, изникват някои забавни нещица. Първо – на вчерашната конференция Бойко Борисов обърна особено внимание на Цветан Цветанов като индивидът, който в името на кворума отстъпил пред Движение за права и свободи. Не е загадка, че от години къде по-прикрито, къде по-явно се дискутира дали Цветанов няма упоритостта да стане идващия Бойко Борисов. Когато си номер 2, т.е. стигнал си доста високо, само че има още малко до върха, човешката упоритост е да се напънеш и да намериш метод да стъпиш на върха. Така че на дневен ред излиза въпросът – спретна ли Цветанов номер на Борисов, с концепцията да го катурне? Естествено, това не може да стане единствено поради възможния неуспех на Борисов – с цел да има смисъл тази доктрина, би трябвало хем Борисов да падне, хем да има по какъв начин Цветанов да седне на неговия стол (трон). А втората част от уравнението най-малко към този момент просто не се вижда по какъв начин може да излезе!
Вариант номер две за какво се стигна до политическата сапунка е външен напън. Този напън, който от дълго време е родил националната приказка, че " каквото каже водещият офицер, това става ". Не е загадка, че сигурно и Запада, и Изтока разполагат с задоволително въздействие върху Борисов, въпросът е какъв брой тъкмо в съответен миг. Така че промените в Изборния кодекс може да са тръгнали поради напън от едната страна, само че другата да я е надцакала в подмолната игра – с какво тъкмо знаят единствено избран доста дребен кръг хора.
По-вероятно е обаче следното – Изборният кодекс да беше толкоз безсрамно и безочливо прекроен с концепцията нещо да остане. Прилича на характерен пазарлък – в началото вдигаш доста цената, с цел да може по-късно, при пазаренето, да свалиш малко и хем да постигнеш своето, хем и другият да остане удовлетворен. Признаците са налице – в този момент Борисов и ГЕРБ заговориха по какъв начин ще връщат преференцията в остарялото състояние, взеха да изясняват и по какъв начин няма да стане тъкмо напълно машинно гласоподаване едновременно, само че не обелват и дума за други ремонти – да вземем за пример тази за правосъдния надзор върху решенията на изборните комисии, неналичието на обновяването на изборните описи и изчистването им от мъртви души и даже рационалното искане на Българска социалистическа партия (да се ненадяваш) членовете на СИК-овете наложителното да имат най-малко приблизително обучение! Така че сметката е елементарна – правиш нещо толкоз неуместно, че да те нападат всички и след това се " поправяш ", само че около огромния парадокс прокарваш по-малки, с които няма подобен публичен проблем, само че които биха ти помогнали да опазиш и даже подобриш обстановката в твоя изгода що се отнася до другия екзестенциален въпрос на човешкото съществуване – запазването на властта, пристигна ли ред на избори.
Все отново има и занимателен миг в цялата подигравка – хубаво е по какъв начин всички " управителни " (кавичките не са инцидентни, в ГЕРБ единствено един е ръководител) детайли от ГЕРБ вървят да си плюят в сурата в този момент, откакто одобриха без нито един глас срещу от гласувалите в пленарна зала (69 от 69 – много символично) поправките на Движение за права и свободи за преференцията.
Автор: Ивайло Ачев
Така че – за какво? Защо трябваше да минат две четения в комисия и пленарна зала, да се организира 15-часов маратон на второ четене в пленарна зала, да се набутат основни ремонти от името на безусловно незнайната Анна Александрова (сигурно единствено фамилията ѝ знае, че е депутат), да се изяснява по всички вероятни малките екрани преди и след приемането на промените какъв брой са хубави, по какъв начин преференцията била в действителност корпоративен избор, по какъв начин машинното гласоподаване още по предходния Изборен кодекс в този момент трябвало да работи без конкуренция и така нататък, и така нататък, с цел да пристигна по-късно Бойко Борисов и внезапно всичко това да се трансформира в " неточност ", " не желаеме да дразним хората " и прочие, и прочие.
Звучи като пиеса на лунатици. И главният извод е, че поради такива осъществявания няма естествен човек в тази страна, на който да не му е писнало от малоумщините, сътворявани от политическата класа и който с удоволствие да не ги прати на (понеже е народна власт, напишете си сами думичката/думичките).
Обаче – под пластовете популистки вербални нелепости, изникват някои забавни нещица. Първо – на вчерашната конференция Бойко Борисов обърна особено внимание на Цветан Цветанов като индивидът, който в името на кворума отстъпил пред Движение за права и свободи. Не е загадка, че от години къде по-прикрито, къде по-явно се дискутира дали Цветанов няма упоритостта да стане идващия Бойко Борисов. Когато си номер 2, т.е. стигнал си доста високо, само че има още малко до върха, човешката упоритост е да се напънеш и да намериш метод да стъпиш на върха. Така че на дневен ред излиза въпросът – спретна ли Цветанов номер на Борисов, с концепцията да го катурне? Естествено, това не може да стане единствено поради възможния неуспех на Борисов – с цел да има смисъл тази доктрина, би трябвало хем Борисов да падне, хем да има по какъв начин Цветанов да седне на неговия стол (трон). А втората част от уравнението най-малко към този момент просто не се вижда по какъв начин може да излезе!
Вариант номер две за какво се стигна до политическата сапунка е външен напън. Този напън, който от дълго време е родил националната приказка, че " каквото каже водещият офицер, това става ". Не е загадка, че сигурно и Запада, и Изтока разполагат с задоволително въздействие върху Борисов, въпросът е какъв брой тъкмо в съответен миг. Така че промените в Изборния кодекс може да са тръгнали поради напън от едната страна, само че другата да я е надцакала в подмолната игра – с какво тъкмо знаят единствено избран доста дребен кръг хора.
По-вероятно е обаче следното – Изборният кодекс да беше толкоз безсрамно и безочливо прекроен с концепцията нещо да остане. Прилича на характерен пазарлък – в началото вдигаш доста цената, с цел да може по-късно, при пазаренето, да свалиш малко и хем да постигнеш своето, хем и другият да остане удовлетворен. Признаците са налице – в този момент Борисов и ГЕРБ заговориха по какъв начин ще връщат преференцията в остарялото състояние, взеха да изясняват и по какъв начин няма да стане тъкмо напълно машинно гласоподаване едновременно, само че не обелват и дума за други ремонти – да вземем за пример тази за правосъдния надзор върху решенията на изборните комисии, неналичието на обновяването на изборните описи и изчистването им от мъртви души и даже рационалното искане на Българска социалистическа партия (да се ненадяваш) членовете на СИК-овете наложителното да имат най-малко приблизително обучение! Така че сметката е елементарна – правиш нещо толкоз неуместно, че да те нападат всички и след това се " поправяш ", само че около огромния парадокс прокарваш по-малки, с които няма подобен публичен проблем, само че които биха ти помогнали да опазиш и даже подобриш обстановката в твоя изгода що се отнася до другия екзестенциален въпрос на човешкото съществуване – запазването на властта, пристигна ли ред на избори.
Все отново има и занимателен миг в цялата подигравка – хубаво е по какъв начин всички " управителни " (кавичките не са инцидентни, в ГЕРБ единствено един е ръководител) детайли от ГЕРБ вървят да си плюят в сурата в този момент, откакто одобриха без нито един глас срещу от гласувалите в пленарна зала (69 от 69 – много символично) поправките на Движение за права и свободи за преференцията.
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ