Гениалността често идва на стари години
„ Който до 30-ата си година не е направил забележителен принос за науката, в никакъв случай няма да го направи “, е споделил в миналото Алберт Айнщайн. Според гениалния академик физик над 30 година е в действителност мъртъв.
В началото на 20. век това може и да е било правилно, не обаче и в този момент, настояват американски учени и се обосновават в реномираното научно сп. „ Proceedings “.
Едно от доказателствата за тезата им е възрастта на доста нобелови лауреати сега на откритието, за което са удостоени с високата премия.
Бенджамин Джоунс от университета Нордуестърн в Еванстън, Съединени американски щати, и Брус Уайнбърг от университета в Охайо проучили деликатно листата с 525 нобелисти по физика, химия и медицина от 1900 до 2008 година
В годините преди 1905-а множеството лауреати са били млади сега на огромното си изобретение, а точно: 69% от химиците, 63% от медиците и 60% от физиците не са били навършили 40 година Една пета от всички са били под 30 години.
През идващите 100 години учените откриватели под 30 година стават все по-малко. Към края на 20. век броят им клони към нулата. Все по-редки са случаите и на под 40-годишните.
Изследователите виждат две аргументи за това, че все по-възрастни учени вършат огромните открития. Първо, доста по-голямото количество познания, които всеки академик би трябвало да усвои, преди да стартира своята изследователска работа. Второ, намаляващият брой на чисто теоретичните разработки, които нормално се вършат на млада възраст. Според двамата американци теоретиците вършат своите открития приблизително повече от 4 години преди емпиричните учени.
