Челопеч - общината с най-висока средна заплата в България. София - чак на 8 място
Коя е общината с най-висока междинна заплата в страната? Това е въпрос, на който няма по какъв начин да намерите мигновен отговор. Причината е, че данните за наети и заплати на равнище община у нас не се разгласяват, а би трябвало категорично да се изискат от Националния статистически институт (НСИ), показва Петър Ганев от Института за пазарна стопанска система (ИПИ) в обобщение към проучване на института. То показва посредством интерактивна карта заплатите по общини за 2017 година
Данните за общинските заплати през 2018 година към момента не са налични, само че от данните за страната се знае, че междинната заплата през 2018 година се усилва с към 10% по отношение на 2017 година, показват още от ИПИ. Това значи, че когато гледате общинските заплати в интерактивната карта, би трябвало да имате едно мислено, че междинната заплата в съответната община най-вероятно се покачва – ориентирът е растеж в границите на към 10%. Темпът на растеж ще е друг за обособените общини, само че в общия случай може да се чака всички да повишават междинните равнища – сравнението на 2017 година по отношение на 2016 година удостоверява това, разясняват създателите на проучването от ИПИ.
Подробна информация за всяка една община можете да извършите ТУК.
Изненадващо, общините с най-висока междинна заплата в България не са огромните регионални центрове. Лидерите по заплати са относително дребни общини, в които има доста огромни работодатели – нормално в енергетиката или добивната индустрия. Тези огромни компании дават високи заплати и в това време преобладават тотално локалния пазар на труда, т.е. огромна част от работещите на територията на общината работят точно в тях, показват от ИПИ. Особено мощно изразена е тази наклонност в община Мирково и то по този начин, чее това е единствената община за която няма данни за междинна заплата, защото данните са конфиденциални, изясняват създателите на проучването.
Най-високата междинна заплата в България за 2017 година е записана в община Челопеч – приблизително 2178 лева като приносът е най-много на опериращата в този регион огромна добивна компания. След това са Козлодуй, където заетостта в атомната електроцентрала обезпечава индикатор от 1790 лева междинна заплата за общината. Следват Раднево и Гълъбово, с огромните компании в енергетиката и междинни заплати от надлежно 1 657 лева и 1 610 лева Веднага след тях са Пирдоп - с 1 562 лева междинна заплата (отново съществуване на огромна добивна компания) и Девня - с 1 442 лева междинна заплата (силно изразен промишлен профил).
Столицата София се подрежда чак на 8-о място през 2017 година със междинна заплата от 1 433 лева За разлика от доста други стопански ранглисти, тук община София няма по какъв начин да бъде водач, защото икономическият профил на столицата е доста разнороден и въпреки заплатите да са високи, те не могат да догонят междинните равнища на възнаграждение в някои дребни общини, където голямата част то наетите са в енергетиката или добивната индустрия, изясняват от ИПИ. Веднага след София в класацията идва Панагюрище (9-о място) със междинна заплата от 1 285 лева през 2017 година - това също е образец за община с огромна добивна компания, която излиза в челото. Другите образци в топ 20 включват най-много общини с промишлен профил – нормално покрай огромния град и с развита индустриална зона. Такива са Костинброд, Елин Пелин и Божурище, наоколо до София, Суворово, Аксаково и Белослав, до Варна и Марица до Пловдив. Всички тези общини са със междинна месечна заплата в границите на 1 000 – 1 200 лева за 2017 година
Общият взор към общинската карта на заплатите разрешава доста ясно да се откроят както водещите стопански центрове, по този начин и регионите, които изпитват съществени компликации . Разликите сред Северна и Южна България също могат елементарно да се видят. На юг се образуват центрове с по-високи заплати към София и Пловдив, а на последващо равнище и към Стара Загора и Бургас. Центрове, които са добре свързани и действително могат да си въздействат позитивно. Към тези огромни градове прибавяме и добивната индустрия в дребните общини в Средногорието.
На север единственият център на високи заплати към огромен град е Варна. Според създателите на проучването проблемите на север не са просто съществуването на обезлюдяващи се общини в Северозападна България, а неналичието на мощни стопански центрове, които да си въздействат взаимно. Някои от огромните градове на север като Плевен, в действителност губят хора и не оферират високи заплати.
При по-внимателно вглеждане в картата може да се види, че по-голям клъстер от общини с ниски заплати може да бъде открит и на юг, изключително към Благоевград. Преди година имаше полемика за какво заплатите в област Благоевград са толкоз ниски и сравними с тези в област Видин. Общинската карта дава явен отговор. В община Благоевград заплатите не са чак толкоз ниски, само че обстановката в прилежащите по-малки общини е мощно влошена. По-малко от 1/3 от работещите в област Благоевград работят в регионалния център. Всички останали са в прилежащи общини, където заплатите са измежду най-ниските в страната.
Данните за общинските заплати през 2018 година към момента не са налични, само че от данните за страната се знае, че междинната заплата през 2018 година се усилва с към 10% по отношение на 2017 година, показват още от ИПИ. Това значи, че когато гледате общинските заплати в интерактивната карта, би трябвало да имате едно мислено, че междинната заплата в съответната община най-вероятно се покачва – ориентирът е растеж в границите на към 10%. Темпът на растеж ще е друг за обособените общини, само че в общия случай може да се чака всички да повишават междинните равнища – сравнението на 2017 година по отношение на 2016 година удостоверява това, разясняват създателите на проучването от ИПИ.
Подробна информация за всяка една община можете да извършите ТУК.
Изненадващо, общините с най-висока междинна заплата в България не са огромните регионални центрове. Лидерите по заплати са относително дребни общини, в които има доста огромни работодатели – нормално в енергетиката или добивната индустрия. Тези огромни компании дават високи заплати и в това време преобладават тотално локалния пазар на труда, т.е. огромна част от работещите на територията на общината работят точно в тях, показват от ИПИ. Особено мощно изразена е тази наклонност в община Мирково и то по този начин, чее това е единствената община за която няма данни за междинна заплата, защото данните са конфиденциални, изясняват създателите на проучването.
Най-високата междинна заплата в България за 2017 година е записана в община Челопеч – приблизително 2178 лева като приносът е най-много на опериращата в този регион огромна добивна компания. След това са Козлодуй, където заетостта в атомната електроцентрала обезпечава индикатор от 1790 лева междинна заплата за общината. Следват Раднево и Гълъбово, с огромните компании в енергетиката и междинни заплати от надлежно 1 657 лева и 1 610 лева Веднага след тях са Пирдоп - с 1 562 лева междинна заплата (отново съществуване на огромна добивна компания) и Девня - с 1 442 лева междинна заплата (силно изразен промишлен профил).
Столицата София се подрежда чак на 8-о място през 2017 година със междинна заплата от 1 433 лева За разлика от доста други стопански ранглисти, тук община София няма по какъв начин да бъде водач, защото икономическият профил на столицата е доста разнороден и въпреки заплатите да са високи, те не могат да догонят междинните равнища на възнаграждение в някои дребни общини, където голямата част то наетите са в енергетиката или добивната индустрия, изясняват от ИПИ. Веднага след София в класацията идва Панагюрище (9-о място) със междинна заплата от 1 285 лева през 2017 година - това също е образец за община с огромна добивна компания, която излиза в челото. Другите образци в топ 20 включват най-много общини с промишлен профил – нормално покрай огромния град и с развита индустриална зона. Такива са Костинброд, Елин Пелин и Божурище, наоколо до София, Суворово, Аксаково и Белослав, до Варна и Марица до Пловдив. Всички тези общини са със междинна месечна заплата в границите на 1 000 – 1 200 лева за 2017 година
Общият взор към общинската карта на заплатите разрешава доста ясно да се откроят както водещите стопански центрове, по този начин и регионите, които изпитват съществени компликации . Разликите сред Северна и Южна България също могат елементарно да се видят. На юг се образуват центрове с по-високи заплати към София и Пловдив, а на последващо равнище и към Стара Загора и Бургас. Центрове, които са добре свързани и действително могат да си въздействат позитивно. Към тези огромни градове прибавяме и добивната индустрия в дребните общини в Средногорието.
На север единственият център на високи заплати към огромен град е Варна. Според създателите на проучването проблемите на север не са просто съществуването на обезлюдяващи се общини в Северозападна България, а неналичието на мощни стопански центрове, които да си въздействат взаимно. Някои от огромните градове на север като Плевен, в действителност губят хора и не оферират високи заплати.
При по-внимателно вглеждане в картата може да се види, че по-голям клъстер от общини с ниски заплати може да бъде открит и на юг, изключително към Благоевград. Преди година имаше полемика за какво заплатите в област Благоевград са толкоз ниски и сравними с тези в област Видин. Общинската карта дава явен отговор. В община Благоевград заплатите не са чак толкоз ниски, само че обстановката в прилежащите по-малки общини е мощно влошена. По-малко от 1/3 от работещите в област Благоевград работят в регионалния център. Всички останали са в прилежащи общини, където заплатите са измежду най-ниските в страната.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ