Коя е книгата на книгите? Едва ли имаме нужда от

Коя е книгата на книгите? Едва ли имаме потребност от отговор, изключително откакто вярата в Бог е нещо извънредно значимо. Разбира се, свещената книга е минала толкоз доста редакции, че през днешния ден най-вероятно би предиздвикала мнозина критици да се замислят върху написаното там. Според италианския академик, преводач и анализатор Мауро Билини, модерният превод на Библията е сбъркан.

Като преводач на 17 версии на Стария завет от иврит, старогръцки и даже шумерски, несъгласията сред всички разновидности са доста огромни. Правейки някои съществени съпоставения, доближава до концепцията, че в Стария завет не съществува дума за „ Бог “. Използваната за Яхве в някои текстове значи само и единствено „ Съдии “ и постоянно е единствено в множествена форма. Друга забавна дума, която се употребява отново там е елохим – и значи „ най-високо от всички “, само че се употребява за  позициониране  в подчиненост, а не като библейска  форма.

Това го стимулира да стартира да изследва произхода  на тази книга и да потърси наложените промени. Разбира  се, по пътя си работи с редица създатели, до момента в който най-сетне не става един необикновен съперник на църквата. Самият той показва, че неговият труд не би трябвало да се счита за съвършената истина, а за една от многото тези по отношение на религията. Билини даже споделя, че измененията на Библията стартират да се вършат, когато тя спре да работи за епохата и обществото. Търсейки истината или най-малко началото на сътворението, минава през античността и доближава до античните шумери.

В своя труд „ Книгата, която ще промени вечно концепциите ни за Библията “, италианецът показва античните шумери като най-ранната допустима цивилизация. Същите са обитавали планетата към 3000 година прочие Хр. В техните предания се приказва за планета в нашата Слънчева система, която се назовава Нибиру.

За разлика от всички останали, тя се движи в противоположната посока на останалите планети. Името Нибиру се превежда като „ пресичащата планета “. Шумерите описват, че нашата планета е била обитаема с по този начин наречените Анунаки – в дословен превод думата значи „ Онези, които се спуснаха от небето на земята “.

Историята продължава с това, че пратениците почнали да търсят злато, тъй като този метал им разрешавал да развият природата на тяхната планета, пречиствал атмосферата и намалявал резултата от охлаждането, тъй като Нибиру имала тъкмо този проблем. Ако върнем лентата обратно към някои митологии, можем да разгледаме създатели като Платон, които приказват за епоха, в която Боговете се разхождали сред нас и постоянно нейното название е „ Златната епоха “.

Шумерите описват, че от небето се спуснали към 600 члена, които се разделили на групи от по 50 и първата им база или лагер е направена на юг от Месопотамия, назовава се, на техният език „ дом надалеч от света “. Близо до река Ефрат, въпросните богове изкуствено издигнали планина и в случай че имаме вяра на „ Сътворение “, където се показва в първа част, че водите се разграничени, с цел да се сътвори суша. Отново подсещаме, че това е легенда, записана от шумерите, не можем да знаем безусловно нищо за нейната честност или не.

По-интересното в този случай е, че императорът на Нибиру се наричал Ану, той изпратил двамата си сина Енки, който по-късно бил подсилен от Енлил и сменен от него. Енки бил изпратен да копае в Южна Африка, като съгласно сказанията става въпрос за днешно Зимбабве. След 10 хиляди години, анунаките се разбунтували и поискали да бъдат освободени. Енки се опитвал неведнъж да отговори на настояванията, до момента в който най-сетне не решил, след дълги наблюдения, да употребява дребни хоминиди – може би хомо еректус или хомо хабилис. С тяхна помощ, изморените анунаки можели да бъдат освободени. Майката на Енки го предиздвикала да откри заместител на боговете – двойник, който да извършва тяхната работа. Изискването било да сътвори или извая прислужници по негов образ.

Небесните пратеници почнали опити с тези типове. Енки имал асистент Нинхурсаг – брачната половинка му, която помогнала за основаването и в следствие се наричала „ Майката Богиня “ или „ Мами “ има и още един превод „ Онази, която дава живот “. Шумерците записват, че новият тип се назовава Адама, който по-късно ще се преведе като Адам – или „ Един на земята “, „ землянинът “. Годината на това събитие, съгласно шумерци е към 300 000 година прочие Хр. в Северно Зимбабве.

По-късно и антрополозите ще стартират проучвания в Източна Африка, с цел да потвърдят, че тъкмо там са открити и първите следи на хомо сапиенс. Анунаките са основали раса от здрави служащи и тъкмо толкоз интелигентни, че да схващат какво в действителност е належащо от тях. И тук може би е редно да напомним едно друго поверие „ Ние сме тук, с цел да обичаме и служим на Бог “. И в случай че след сътворението на индивида, Бог седнал да си почива, шумерите показват същото – Анунаките почнали да си почиват, този път вечно.

Ако имате потребност от още малко подозрения, дано не забравяме, че генетиката демонстрира едвам 2% разлика сред нашето ДНК и това на най-близките примати. Следователно можем ли да допуснем, че в случай че шумерите са първите текстописци и са откровени в своите разкази, то каква тъкмо е божествената парченце, която носим в себе си? Ако отхвърляме тази концепция, тогава имаме ли някаква по-разумна форма на еволюцията?

Какво се случва с първите хора? Адама и Лулу (в по-съвременните текстове на Библията ще открием Лулу като Лилит) били употребявани за копаене в мините на Южна Африка – зоната била наричана от боговете – база. Енки скоро стартира да се назовава Апсу – стопанин на долните елементи. След това Апсу или Абсу ще се преименува на Абис – от латински „ пропаст “. И най-после имаме еволюцията в преводите – „ под земята свят “.

Новата раса от роби  работила извънредно добре и се подобрявала с времето. Те били преместени да работят в Шумер. В началото са употребявани единствено за копаене, само че с времето се подобрили и били подготвени да извършват всяка една задача. Новото творение работило под наблюдението на „ Бог “ и съгласно някои теории, най-вероятно и това е повода Централна Месопотамия да носи името Шумер или „ Земята на пазачите “.

Билино открива една доста забавна наклонност по време на своите проучвания. Всички култури в Близкия изток приказват за епоха, в която боговете били на Земята и гледали по какъв начин хората работят и им служат. Къде е раят, бихте попитали? Според някои мемоари, той не е тъкмо най-хубавото място, на което може да се намирате. Позициониран е някъде на изток в Еден или Един – домът на праведните, домът на боговете. Поне това написа азербайджанецът Зекерая Сичин.

В Библията ще открием, че това е било място, където всевъзможни дървета растели и разкрасявали местността и всичко било освен красиво за окото, само че и годно за хранене. Записките на шумери и по-различните форми за сътворението на света доближават до една степен, в която сме сигурни, че няма да ви хареса. Тук се навлиза в една малко по-фантастична сфера, само че откакто по този начин или другояче преглеждаме една доктрина, дано забележим какво в действителност са разказвали шумерите за първите хора. Отново, може да изберете дали да вярвате или просто да се забавлявате, ние предоставяме единствено теорията.

Когато идва време за основаването на новия служащ. Анунаките взимат днк от себе си и го слагат в яйцеклетка на хоминид. По време на приемането, яйцеклетката се носи от женска представителка на Анунаки и по-късно ражда първото дете. Мъжките и женските създания са родени по този метод. И тъкмо затова ще открием, че огромна част от религиите и историите за божества постоянно стартират с богинята майка. Един от огромните проблеми на новия основан хибрид – Адама е, че няма знанията да се развъжда. Докато този опит продължава Енки и Енлил имали доста проблеми и съревнование.

И двамата се опитвали да основават хора, които да дават отговор на условията на Анунаки и да работят в мините. Енки обичал своите създания и желал да им даде познанието – безспорното такова и да ги освободи от основателите. В този случай приказваме за знанието да се развъждат без значение. Ще открием сходна версия в гръцката митология и основаването на хората, само че с тази разлика, че там Прометей донася огъня. Енки  работи срещу брат си и съгласно легендата се трансформира на змия и дава свободата на Адам и Ева да се развъждат.

В Библията този миг се разказва като възбрана на Бог и прелъщение на змията. И идва време за цялостна независимост и изпъждане от Еден или Един – предпазеният парадайс, като думата идва от иранското pairidaesa – затворено място. Енлил обрича своите питомци да търсят храна сами. След това осъжда Ева да се развъжда в изключителна болежка – резултат, за който тя самата не е знаела, тъй като дотогава новите хора идват благодарение на женските анунаки.

След като са пуснати на независимост, хората стартират да се развъждат и да окупират нови и нови територии. Очевидно опитът почнал да излиза отвън надзор и идната стъпка на Енлил била обвързана с това да направи естествен прелом, с който да заличи земляните и да спре връзките сред богове и хора. Какви са били те?

Според сказанието, дъщерите на Енлил си приличали с Адам и бързо почнали да вървят след него, като скоро даже се смесели. Въпросният естествен прелом е потопа, само че какво е наречието за шумерския Ной? Записан е като Uta-Napishtim.

Енки оставя проектите за строителството на ковчега и по-късно напуща земята, надявайки се, че неговите създания ще оцелеят неизбежната злополука. Описанието в Стария завет и по-конкретно „ Сътворение “ 6-та Част показва, че Бог решил да затрие цялото човечество, само че по-късно, тъй като Ной вървял паралелно с него, получил указания какво да сътвори и по какъв начин да го строи.

Ако потърсите малко повече за произхода на Ной, може да го откриете във Вавилонския епос за Гилгамеш, участва и версия при шумерците, назовава се Кокс при ацтеките, Повако при индианците, хиндусите го кръщават Ману Яйвасата, Дуатах при келтите, Сзе Кха в Патагония, Ну-у в Хаваи и Нувах в Китай.

По всичко проличава, че шумерите имат своя версия на Стария завет, за която обаче не се приказва или просто е забравена и изменена до степен, в която няма по какъв начин да има толкоз фантастика. Това не би трябвало да ни изненадва толкоз доста, въпреки всичко и съществуването на толкоз промени може да накара всеки един човек да се замисли какво в действителност се е случвало на тази планета преди толкоз хиляди години. Никой не е длъжен да има вяра на Мауро Билини, само че е забавно да забележим гледната точка, която демонстрира, изключително откакто присъединяване му при преводите на антични текстове е толкоз огромно. А защо  да имаме вяра на шумерите?

Като една от най-старите цивилизации в света, датираща към 3000 година прочие Хр. най-вероятно имат какво да кажат по тематиката. Не са и малко изображенията на галактически кораби и други странни детайли, които използваме през днешния ден, обърнете им внимание.

Снимки: Wikipedia