Прословутото „не“ на 2-годишното, което вади родителите от равновесие
Коя дума хлапето сред 1 и 3 години споделя най-често? Всеки родител ще ви отговори, без да се замисли. „ Не! “.
Тя звучи по всеки мотив и при всички условия, без значение какви са същинските стремежи на малчугана.
Защо се случва това?
Измъчените от непрестанното „ не “, което пробива мозъка, родителите са уверени, че хлапето опитва границите на търпението им. Всъщност това не е по този начин.
В тази възраст децата стартират да осъзнават, че и те имат стремежи. Тяхното „ желая “ обаче изобщо не съответствува с желанията на родителите.
А с „ не “ по най-лесен и елементарен метод хлапето тества до каква степен стига неговата самостоятелност. Специалисти по детско развиване назовават тази възраст „ интервал на турбулентност “.
Детето към този момент върви независимо, опитва да приказва и процесът по проучване на околния свят минава в дейна фаза.
Всяка секунда в мозъка му се появяват над 700 нови невронни връзки и то би трябвало да реши по какъв начин да се държи във всяка обстановка. А това е комплицирано. Защото от една страна то желае да е независимо, а от друга - доста се нуждае от родителска обич и поддръжка.
Как да го накараме вместо „ не “ да каже „ да “
1. Изключете от речника си изречението: „ Ти какво искаш... (да ядеш, да облечеш, да играеш и по този начин нататък) ”
Не бива да му предоставяте безконечен избор. Това се отразява пагубно на детето. Изборът постоянно би трябвало да е стеснен.
Например. Вместо да го питате какво желае за обяд, просто му кажете, че има две варианти – спагети или пилешка чорба. И край.
ажете: " Какво искаш да вършим през днешния ден? " , кажете: „ Ти искаш да играеш на топка на двора или да рисуваш! “
Ако хлапето опитва да получи и други оферти, останете твърди. “Има единствено две варианти – избирай! “
Така ще запазите баланс - детето ще почувства, че управлява обстановката, а мама и баща ще показват, че се отнасят с схващане.
Подобна тактичност има едно значително преимущество – изключва класическата неточност, която вършат множеството родители, да договарят и да се пазарят.
Да се пробвате да постигнете съгласие с дете, изпаднало в нервност, това значи да го насърчавате, че това държание е път към триумф.
2. Пробвайте с похищение и превключване на вниманието - да изпеете закачлива ария или да се пошегувате. Възможно е непредвиденото държание на мама и баща да извади детето от мрачната ниша на „ не “ и то да каже „ да “.
Когато се развесели, е доста евентуално изобщо да не си спомни защо се е тръшкало и е упорствало преди минута.
3. Използвайте верните думи. Учени от университета в Сан Диего стегнаха до умозаключение, че в случай че родителите помолят детето за помощ, то доста по-активно реагира на съществителните, а не на глаголите.
Затова е по-добре, когато го молите за помощ да кажете: „ Искаш ли през днешния ден да си ми асистент? “ вместо „ Искаш ли да ми окажеш помощ? “
4. Не използайте и вие " не " във връзка и без мотив. Важно е да учите хлапето, че неговото „ не “ има други възможности. Например „ да “. Не е изключено то да използва „ не “, тъй като го чува прекомерно постоянно и по всеки мотив във всекидневието си.
Затова се стремете и да употребявате допустимо най-рядко „ не “ и да я замените с друга дума.
5. Заложете на хумора. За да не превърнете „ не “ в автоматизиран отговор на всеки въпрос, който задавате на детето, използвайте комизъм. Например – вие оферирате нещо потребно и вкусно, а то безапелационна отхвърля да го яде.
Задайте му комичен въпрос: „ Какво мислиш, че ще каже птичката, в случай че я попитаме: Ти обичаш ли червейчета? “ Детето ще е насила да отговори вместо птичето „ да “, а вие продължете: „ А, какво ще кажеш, когато те попитам „ Ти обичаш ли сандвич с яйце? “
Ако имате шанс, хлапето, което към този момент е предостатъчно от себе си, ще каже „ да “. Съпротивата ще е сломена
6. Научете детето да разпознава възприятията си. Това е още един значителен миг, който оказва помощ от цялостен отвод то да премине към по-разумен метод и да заяви на родителите си какво тъкмо желае. Старайте се всякога, когато хлапето обезверено се съпротивлява на нещо, да му обясните с думи какво тъкмо изпитва. „ Сега ти си доста ядосан, тъй като не получи кифлата, която изиска. Но ще ти я дам, когато се успокоиш и си изядеш супата. “
Ако всякога, когато пиши и се тръшка на пода, вие му обяснявате какво тъкмо изпитва, има късмет единствено да стартира да опознава възприятията си и да ги управлява по-добре.
Новите родители
