Кой знае каква щеше да е съдбата на България, ако

...
Кой знае каква щеше да е съдбата на България, ако
Коментари Харесай

Връща ли се България в руските газови орбити -

Кой знае каква щеше да е ориста на България, в случай че през 1998 година държавното управление на Иван Костов беше разрешило на единствения снабдител на природен газ - съветската компания “Газпром ”, да стане притежател на директните газопроводи през територията на България или даже да ги придобие на концесия за 30 години. “Нерадостна ” би било най-краткото и прекомерно едва определение за цялостната загуба на политическа самостоятелност, в това число и за Северна Македония, до която съветският газ стига по същите тези тръби. България щеше да има участта на съветски крепостен, на който понякога милостивият “господар-батюшка ” разрешава да поиграе в спектакъл. Руски спектакъл.

И тогава, и в този момент никой няма илюзии какво тъкмо изнася Газпром - външнополитическо въздействие, инструмент за премия за “послушни ” и дресировка и наказване за “непослушни ” европейски държавни управления.

Пети месец война в Украйна, седми пакет наказания на Европейски Съюз против Русия и отговорът пристигна (и) посредством газа - внезапно редуциране на съветските доставки и предизвестие от Брюксел към европейските държавни управления да се готвят за цялостното им прекъсване. Днес газът е повече от всеки път политика и все по-малко бизнес с борсова стока. В България за газов армагедон през зимата подгряват анализатори, политици, специалисти и политикоексперти, като мненията им могат да се обобщят по този начин: 1. Газ за зимата няма, бизнесът ще редуцира хора, софиянци ще стоят на студено. 2. Руският газ е на ниска цена, затова - да се обърнем към Газпром.

Къде е България?

Четвъртият длъжностен кабинет на президента Румен Радев, поел властта за идващите няколко месеца, досега извърши две дейности, претендирайки, че ще реши казуса с дефицита на газ за идващите студени месеци. Създаде спешен щаб, който щял да работи без почивен ден, и счита да разгласи търг за краткосрочни доставки на полутечен газ до края на отоплителния сезон. Първото наподобява повече като пиар акция - доставките и инфраструктурата са предмет на контакти и договаряния, не на щабно мислене, а второто бе разкритикувано от газовици - краткосрочните доставки за дребни количества значат по-висока цена, най-добре договарянето да е за година.

Журналистите по този начин и не съумяха да запитат премиера Гълъб Донев счита ли да удостовери до 19 август шестте танкера с американски полутечен газ, контрактувани в границите на общите доставки на Европейски Съюз - по един за месеците от октомври до март, и да обезпечи регазификацията и преноса на суровината до България. За тях заяви някогашният министър председател Кирил Петков. В реалност са седем, само че за първия през септември е контрактуван слот. Бившият енергиен министър Александър Николов се усъмни дали " Булгаргаз " ще го удостовери. Ако служебният кабинет откри доводи, с които да отхвърли тези доставки и по някаква причина се провалят търговете, тогава неизбежно ще би трябвало да се обърне към “спасителя ” Газпром. Такава догадка е допустима.

В реалност намирането на газ не е проблем, казусът е на каква цена, кой ще го достави и по какъв начин. Преди четвърт век годишната консумация на природен газ в България беше малко над 6,1 милиарда куб. м, през днешния ден е паднала на половина. Доставките на газ от Азербайджан покриват една трета от нужните количества, би трябвало да се намерят останалите 2 милиарда куб. м. след прекъснатите през април доставки от Газпром.

Решенията за газа обвързани с коалиция

Говорейки за “хаос и съсипия ” в енергетиката, Гълъб Донев не загатва като приоритет интерконектора с Гърция, който чака акт 15 и акт 16, с цел да бъде пуснат наесен в комерсиална употреба и да доставя азерския газ в цялостен размер. Преговорите за намиране на
слотове на терминалите за полутечен газ в Турция и Гърция са динамични и зависят от политически контакти на високо равнище. А Турция, която няма проблем с доставките на съветски газ, също би могла да помогне.

И не щеш ли незабавно се откриха предлагачите на такива услуги - и от ГЕРБ, и от Движение за права и свободи. Лидерът на най-голямата опозиционна партия Бойко Борисов посочи неотдавна положителните си връзки с турския президент Ердоган: “На мен Ердоган ми вика брат Бойко, а аз му крещя брат Тайпи. Само за няколко дни щях да се схвана с него и да приключим тематиката ”. От Движение за права и свободи на първо време депутатът Рамадан Аталай даде да се разбере, че Анкара може да помогне. А към този момент и водачът Мустафа Карадайъ, който се срещна преди дни с Ердоган, съобщи по bTV, че са говорили и за газовата рецесия, а неверните ходове в енергетиката на кабинета “Петков ” принуждават “служебното държавно управление и идващ парламент да се търси излаз и Турция е една от страните, посредством която тези рецесии могат да бъдат решени ”. Дори депутатът от “Дeмократична България ” Иво Мирчев съобщи неотдавна по bTV, че “за да има газ за зимата, някой би трябвало да отиде при Ердоган и да се разбере с него, че несъмнено количество газ от Иран или Турция може да мине през България ”.

Карадайъ обаче обвързва помощта с “ценностно хомогенно, евроатлантическо ръководство ” след изборите на 2 октомври, за каквото загатва и Борисов. Така газът се залага в темелите на бъдеща управническа коалиция - като се изключи че стана инструмент в предизборната изразителност. Не се приказва за най-естествената последна цел от разрешаването на казуса - да се получи газов микс на допустимо най-хубава цена.

В чий тим играе " Булгаргаз "?

Президентското държавно управление ще ревизира и финансовото положение на " Булгаргаз ", за чиито ликвидни проблеми признаха от управлението му още при чуването си от парламентарна комисия през юли. Задължения от над 500 милиона лв., от които 328 милиона се дължат на Столична топлофикация, затрудняват работата на публичния снабдител на газ, който до неотдавна осигуряваше синьо гориво само от Газпром.

Но загубите на компанията не са причина, а резултат - от умишлени или неумишлени дейности. " Булгаргаз " да вземем за пример по този начин и не прояви стратегическо мислене за диверсификация - да вземем за пример да договаря с Азербайджан, с цел да се обезпечат доставките на азерски газ в цялостен размер в друга точка, до момента в който интерконекторът бъде подготвен. Вместо това някогашният към този момент изпълнителен шеф Николай Павлов подписа анекси, с които отхвърли част от контрактуваните количества азерски газ. На чия страна играе " Булгаргаз " - от тима на Газпром или на българския народен интерес е значимо да се знае, с цел да е наясно обществото дали последващите решения за газовата рецесия са резултат от бойкот или са автентичен излаз.

Факт: " Булгаргаз " е купувал съветски газ от търговци след прекъсването на доставките от Газпром, вършат го и други европейски страни. Но по-добре да се разчита на пазара, в сравнение с съветската компания, която във всеки един миг може да спре доставките - в случай че Кремъл подреди и държавното управление е от “непослушните ”. Този спектакъл на съветски крепостни България към този момент го е играла, време е да отбрани националните си ползи.


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР