Кой управлява света? Преди беше лесно да се отговори на

Кой ръководи света? Преди беше елементарно да се отговори на този въпрос. Ако сте над 45 години, значи сте израснали в свят, доминиран от две суперсили. Съединени американски щати и техните съдружници определяха разпоредбите от едната страна на Берлинската стена, до момента в който Съветският съюз издаваше заповеди от другата. Почти всички останали трябваше да приспособят своите политически, стопански и системи за сигурност на една страна. Това беше двуполюсен свят.

След това, през 1991 година, Съюз на съветските социалистически републики се разпадна, оставяйки Съединени американски щати като единствената суперсила в света. Те започнаха да диктуват условия както посредством преобладаващата си роля в интернационалните организации, по този начин и посредством груба мощ. Това беше еднополюсен свят.

Преди към 15 години светът още веднъж се промени и стана още по-сложен. Съединени американски щати започнаха да губят интерес към ролята на международен служител на реда, проектант на международната търговия и даже покровител на световните полезности. Други страни станаха по-могъщи и съумяха все по-често да подценяват разпоредбите, които не харесват, и от време на време сами ги определяха.

Настъпи ерата на G-Zero, не полярен свят без световни водачи.

Този геополитически спад, при който световната архитектура към този момент не подхожда на главния баланс на силите, беше провокиран от три събития, написа Foreign Policy.

Първо, Русия не е включена в ръководения от Запада интернационален ред. Сега тази някогашна велика мощ, която е в сериозен крах, е извънредно раздразнена и смята Запада за главен съперник на международната сцена.

Второ, Китай беше включен в ръководените от Съединени американски щати институции, само че с упованието, че до момента в който се интегрират, печелят благосъстояние и власт, китайците също ще поемат доста американски черти (да се трансфорат в народна власт на свободния пазар, подготвена да стане виновен участник в ръководеният от Съединени американски щати ред и да играят по разпоредбите, без да желаят да ги променят). Както се оказва, нищо сходно не се случи и Съединени американски щати не са подготвени да се примирят с това.

Трето, Вашингтон и неговите съдружници подцениха десетки милиони лични жители, които се усещаха изоставени от глобализацията. Тяхното неодобрение беше подхранвано от възходящите неравенства в приходите и заплатите, изменящата се демография и политиката на еднаквост и поляризацията, дължаща се на новите мултимедийни технологии. В резултат на години на неуважение множеството от тези жители са изгубили доверие в държавните управления и самата народна власт, което на собствен ред е лишило техните водачи от способността и желанието да управляват.

Основните геополитически рецесии в този момент са спорът в Украйна, борбата към Тайван, нуклеарното напрежение с Иран и Северна Корея и така нататък Около 90% от тях са директно или индиректно свързани с геополитическата криза, породена от тези три казуса. Въпреки това, за положително или неприятно, геополитическите рецесии не не престават постоянно. А идващият световен ред е нещо напълно друго от това, с което сме привикнали.

Вече не живеем в еднополюсен, двуполюсен или многополюсен свят. Защо? Защото към този момент нямаме многоизмерни суперсили – страни, които имат световна власт във всички области. Да, Съединени американски щати и Китай не са суперсили през днешния ден, най-малко не в смисъла, в който постоянно сме употребявали термина. А неналичието на суперсили значи липса на обединен световен ред. Вместо това през днешния ден имаме доста обособени, само че припокриващи се международни порядки. Първо, виждаме еднополюсен ред на сигурността. Съединени американски щати са единствената страна, която може да изпраща бойци на всички места по света. Ролята на Америка в системата за сигурност е по-важна и в действителност по-доминираща, в сравнение с беше преди 10 години.

Китай бързо натрупва военния си капацитет в Азия. Това тревожи от ден на ден съдружниците на Америка в Индо-тихоокеанския район, които разчитат повече от всеки път на американския чадър за сигурност. Руско-украинският спор по сходен метод направи Европа мощно подвластна от НАТО, водена от Съединени американски щати. Да, Китай, Русия и други страни имат нуклеарни оръжия, само че действителното им потребление към момента е самоубийствено. Съединени американски щати са единствената международна суперсила в региона на сигурността и ще останат по този начин най-малко през идващото десетилетие. Но военната мощност не разрешава на Вашингтон да дефинира разпоредбите в световната стопанска система, защото икономическият ред е многополюсен. Съединени американски щати към момента имат най-голямата, най-силната и най-динамичната стопанска система в света, само че световната власт се споделя от мнозина. Въпреки всички приказки за нова студена война, Съединени американски щати и Китай са прекомерно подвластни стопански, с цел да се отделят един от различен. Тяхната двустранна търговия доближава нови върхове и други страни търсят достъп както до американската мощност, по този начин и до растящия китайски пазар (скоро ще бъде най-големият в света).

Най-големият общ пазар в света е Европейският съюз и той е кадърен да дефинира разпоредбите и стандартите, които американците, китайците и други би трябвало да одобряват като цена за правене на бизнес с него. Япония към момента държи статута на международна икономическа мощ, въпреки и със усложнения. Икономиката на Индия пораства също бързо, а с това и въздействието й на международната сцена. Относителното значение на тези и други стопански системи ще продължи да се трансформира през идващите 10 години, само че световният стопански ред безспорно ще остане многополюсен.

Има напрежение сред системата за сигурност и икономическия ред. Съединени американски щати желаят да дефинират от ден на ден браншове от стопанската система като сериозни за националната сигурност и оказват напън върху други страни да поправят политиките си по отношение на полупроводниците и сериозните минерали. От своя страна Китай желае да употребява комерсиалния си лост, с цел да усили дипломатическото си въздействие. Европа, Индия, Япония и други страни желаят гаранции, че нито сигурността, нито икономическият ред ще преобладават един над различен и най-вероятно ще съумеят.

Бързо обаче поражда и трети ред, който скоро ще има по-голямо въздействие от останалите: цифровият ред. За разлика от всеки различен геополитически ред, преобладаващите участници, които основават разпоредбите и упражняват власт, няма да бъдат държавните управления, а софтуерните компании. Оръжията, разузнаването и стратегиите за образование на НАТО оказват помощ на украинците да пазят земята си. Но в случай че западните софтуерни компании не бяха се притекли на помощ още в първите дни на спора - като отблъскват съветските хакерски атаки и разрешават на украинските водачи да поддържат връзка с бойци на фронтовата линия - Русия щеше изцяло да изхвърли Украйна от мрежата. Може би без софтуерните компании и тяхното въздействие в новия дигитален ред украинският президент Володимир Зеленски нямаше да е на власт през днешния ден. Технологичните компании вземат решение дали някогашният президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп ще може да приказва без филтри в действително време пред стотици милиони хора по време на предизборната акция. Без обществените медии, със способността им да популяризират теории на конспирацията, нямаше да има въстанието от 6 януари на Капитолийския рид, протестите на водачите на камиони в Отава, въстанието от 8 януари в Бразилия и така нататък

Технологичните компании даже дефинират нашата еднаквост. Преди се чудехме дали човешкото държание е резултат на първо място от генетиката или от възпитанието. Сега знаем, че генетиката, възпитанието и логаритъмът играят роля. Цифровият ред се трансформира в главен определящ фактор за това по какъв начин живеем, в какво имаме вяра, какво желаеме и какво сме подготвени да създадем, с цел да го получим.

Умопомрачителното количество власт, което софтуерните компании са натрупали, ги е трансформирало в геополитически играчи сами по себе си. Тези търговски участници към този момент управляват цели аспекти на обществото, стопанската система и националната сигурност, които от дълго време са извънреден прерогатив на страната. Техните персонални решения директно засягат живота, взаимоотношението и даже метода на мислене на милиарди хора по планетата. Все повече те също по този начин оформят световната среда, в която работят самите държавни управления. Но по какъв начин софтуерните компании ще употребяват новооткритата си мощ? Има три вероятни сюжета. Ако политическите водачи на Съединени американски щати и Китай продължат да се постановат по-силно в цифровото пространство и в случай че IТ промишлеността се сплоти с техните държавни управления, ще се окажем в софтуерна студена война сред Съединени американски щати и Китай. Дигиталният свят ще бъде разграничен на две, другите страни ще бъдат принудени да заемат страна и глобализацията ще стартира да се разпада, защото тези несвързани стратегически технологии се трансформират в стратегически значими области на националната сигурност и световната стопанска система. Ако софтуерните компании преследват тактики за световен напредък, като не са съгласни с държавните управления и поддържат съществуващата бездна сред физическата и цифровата конкуренция, тогава ще забележим нова глобализация: световният дигитален ред. Технологичните колоси ще запазят суверенитета в цифровото пространство, състезавайки се главно между тях за облаги и с държавните управления за геополитическа власт. Но в случай че самото цифрово пространство се трансформира в съществена сцена на съперничеството на великите сили и силата на държавните управления продължи да понижава по отношение на тази на софтуерните компании, тогава цифровият ред ще стане преобладаващ. Ако това се случи, ще се появи технополюсен ред, в който софтуерните компании ще играят ролята на централни играчи в геополитиката на 21 век.

И трите сюжета са много правдоподобни и никой не е за игнориране. Къде ще стигнем ще зависи от измененията в съществуващите структури на властта вследствие на избухливия темперамент на изкуствения разсъдък, способността и желанието на държавните управления да контролират софтуерните компании и най-важното ще бъдат решенията на софтуерните водачи за това по какъв начин да употребяват новооткритата мощност. Иън Бремър е американски политолог, профилиран в интернационалния политически риск. Ръководител и създател на Eurasia Group, компания за проучване на политическия риск.

Превод Ганчо Каменарски

Източник Actualno.com

Последвайте ни към този момент и в Телеграм и Туитър!