Дилемата с поглъщането на Intel: Гордиев възел от финансиране и политика
Кой ще избави Intel?
Поглъщането на Intel се трансформира в Гордиев възел. Заводите на компанията изискват големи вложения – милиарди долари и няколко години за ремонт и възобновяване – с които множеството евентуални купувачи, компании и частни капиталови сдружения не са подготвени да се оправят. Правителството на Съединени американски щати също е наляло доста пари в тези фабрики, което прави затварянето им политически мъчно. Проблемът е явен: никой не желае заводите, само че Intel не може да бъде продаден без тях.
Никой не желае да купи фабриките на Intel и техните бездънни потребности от финансиране, само че компанията евентуално не може да бъде продадена без някой да ги поеме.
През последните няколко седмици се появиха още истории за придобиване на Intel. Анализатор от промишлеността твърди, че „ е прочел писмо “, което демонстрира, че някаква неназована компания е в развой на закупуване на компанията. Няма да сложим линк към този материал, защото не сме сигурни в неговата достоверност… нещо в изрече ни се коства „ необичайно “. Независимо от това, то провокира внезапен скок в цената на акциите на компанията и голям брой следващи изявления.
Тази информация не е тъкмо вест – Ройтерс заяви за това още през септември, а в случай че би трябвало да бъдем откровени, ние се доверяваме доста повече на източниците на Ройтерс. Връщайки се още по-назад, ние предположихме, че Broadcom може да купи Intel още през месец май, преди нещата в Intel да станат в действителност неприятни. Бяхме единствено полусериозни във връзка с тази концепция, само че тази времева линия очевидно е навлязла в територията на действителността и наподобява доста евентуално Broadcom най-малко да е обмисляла да предложи оферта. Както казахме, Intel е в развой на разработка и всичко е допустимо.
Е, не всичко. Има единствено няколко компании, които са способни да купят Intel, а двете най-вероятни кандидатки към този момент са хвърлили по един взор и наподобява са се отдръпнали. Има и към дузина частни капиталови фондове, които биха могли да си го разрешат, само че чувството ни е, че и те се отхвърлят.
Поглъщането на Intel се трансформира в Гордиев възел. Големият проблем е финансирането на фабриките на компанията, което ще изисква десетки милиарди долари и години, с цел да се възвърне. Малко компании и нито един фонд за дялово вложение не желае да се занимава с толкоз огромна нужда от финансиране и времеви небосвод. От друга страна, държавното управление на Съединени американски щати е дало на Intel доста пари, тъй че елементарното закриване на фабриките е доста проблематично. Никой не желае фабриките, само че компанията не може да бъде продадена без тях.
На доктрина новата администрация би могла да даде на купувача утвърждение за закриване на фабриките, само че в случай че някой има задоволително политически капитал за тази цел, за какво да не употребява този политически капитал, с цел да си обезпечи директна държавна поддръжка?
В диалозите с вложители се основава усещането, че Уолстрийт приема, че единственият метод да се избави Intel е държавното управление да се намеси. Това не е твърдо условие, само че може да се каже, че това е общоприетото разбиране за обстановката. Разбира се, има клюки, че избран почитан, надълбоко притеснителен софтуерен магнат има проект да купи компанията. И от една доста тясна позиция за спасяването на потенциала за произвеждане на полупроводници в Съединени американски щати, това може да се окаже належащо.
Все повече се убеждаваме, че единственият метод Intel да оцелее е някой да я купи и да в профил борда на шефовете. За страдание на компанията и на полупроводниковата промишленост, този развой наподобява доста сложен.
