Кой не обича хубави истории за духове? Особено ако става

Кой не обича хубави истории за духове? Особено в случай че става въпрос за похитен от невидими сили рейс, който вилнее из улиците и предизвиква произшествия... Легендата гласи, че точно това се е случило през юни 1934 година в Лондон, а основният воин в нея е аленият двуетажен градски рейс, който за всички нас е една от емблемите на британската столица. В развитите европейски столици градският превоз нормално е на ниска цена, безвреден и комфортен метод за напредване както денем, по този начин и през нощта. През 1934 година в Лондон се движат едвам няколко нощни рейса, които не били изключително постоянни. Легендата гласи, че точно един от тях поел по чудноват и рисков курс, давайки началото на една от най-известните и странни истории за призраци в Лондон. Градският мит споделя за човек, който карал през нощта умерено автомобила си по другояче празна улица в западен Лондон, когато безусловно от нищото се появил червен двуетажен рейс и се устремил с висока скорост против него. Шокираният водач на автомобила се опитал да избегне удара и завил внезапно настрана, в резултат на което изгубил надзор и се блъснал в постройка до пътя. И тук изходът от историята се разделя на две. Едни настояват, че колата избухнала в пламъци, а водачът умрял в пожара. Друга версия пък гласи, че той оживял достатъчно дълго, с цел да опише на пристигналите на мястото на случая служители на реда какво тъкмо се е случило. Според първата версия на мястото на случая е имало няколко очевидци, които са разказали на управляващите за призрачния рейс, който пристигнал безусловно от нищото, бил е изцяло празен (нямало даже шофьор) и е липсващ сега, в който колата е изхвърчала от пътя. Като при всяка легенда, странното е, че описанието е доста съответно - рейсът е бил с номер 7 и надпис General в профил. Това е била присъщата багра на автобусната компания London General. Тя била закрита година по-рано през 1933 година, след което била сменена от новата компания London Transport, която почнала да обслужва града. Според очевидците вътрешността на рейса била изцяло осветена, което им разрешило да видят, че той е празен. Машината без водач се появила тъкмо в 1:15 часа сутринта и изчезнала няколко минути по-късно. Автобусът не изчезва изцяло след първия случай и съгласно разкази на разнообразни хора се появява неведнъж през годините. Някои имат вяра, че до през днешния ден той е предизвикал стотици произшествия от подобен темперамент. Общото сред случаите е, че рейсът без водач се появява постоянно в 1:15 часа, като не всеки път е в придвижване. Твърди се, че от време на време алената машина е паркирана и изчезва в мига, в който някой добре подпийнал локален я сбърка за действителен рейс и се опита да се качи вътре. А това, съгласно поверието, не е добра концепция, защото всеки, който в миналото е съумял да влезе вътре, е липсващ вечно. Дали това фактически се е случило в миналото, историята мълчи. В взаимозависимост от това на кого имаме вяра, в случай че въобще имаме вяра на която и да е от тези истории, Автобус номер 7 е вилнял по лондонските улици в продължение на едвам десетилетие. Други настояват, че последно той е бил видян през май 1990 година, когато са били осъществени промени по " обичаната " му улица - St. Mark`s Road. Подобренията по въпросната улица предизвикат нова порция клюки, че точно това е била задачата на призрачния рейс - да накара градската администрация да обезопаси по-добре рисковата права. Всичко това е доказателство, че даже нещо толкоз умерено и безвредно като двуетажен лондонски рейс, може да бъде основен воин в една добра история за призраци. Сигурно е, че цифрата 7 не носи благополучие в този случай.