Кой не е чувал за Дмитрий Нагиев – един от

Кой не е чувал за Дмитрий Нагиев – един от най-известните съветски артисти и телевизионни водещи?

Освен с всичко останало, Дмитрий се занимава интензивно и с щедрост. Наскоро той показа диалог с едно от децата, за които се грижи благотворителната фондация „ Анна “ (и на която той е председател). Фондация, която поддържа и оказва помощ на многодетни фамилии, детски домове и приюти.

Този диалог трансформира живота на Дмтрий вечно:

„ Оглавих фондацията „ Анна “ преди три години. Оттогава поддържам връзка постоянно и дълго с заболели дечица. И това другарство безусловно ме приземи. Веднъж разговарях с едно дете, питах го по какъв начин живее, защо си мисли. И малчуганът ми сподели, че за него всяка заран е изпълнена с наслада. „ На какво се радваш? “, попитах го аз, при което момчето ме погледна с неразбиране, след което ми отговори по най-неочаквания за мен метод: „ Радвам се, тъй като съм се събудил и това значи, че съм жив “. Знаете ли, след този диалог осъзнах, че моите проблеми са безспорна нелепост. Благодарен съм на това момченце – то ме научи да се веселя на живота и (не, не се багра от тази дума), ми оказа помощ да осъзная неговия главен смисъл. “

Насладете се и на няколко други не по-малко проникновени и все по-актуални изявления на Нагиев:

„ Отново настанаха сложни времена, а действителността ни удари под пояса. Едната половина от народа се прегъна на две, а другата се прави, че въобще не я боли. Боли, доста боли дори. Боли, защото се постанова да пилеем толкоз доста време, да харчим единствения живот, [който ни е даден], с цел да изясняваме връзките между тях, с цел да изтръгнем от другия чувалчето със захар. Обидно е… Обидно е, че в нашата страна по върховете хората оглупяват от височината, а тези в низините - оскотяват от мизерия ".

„ Слаб съм… Слаб съм и не искам да виждам бедни възрастни старици, които колкото да вървят, които стискат в пестник стотинките си, с които могат да си вземат единствено самун, самун, който вече не е " най-вкусният на земята ", както ни учеха едно време. Аз също желая да пребивавам дружно с вас в богата и красива страна, да се гордея с нея, да рева, когато зазвучи химнът ѝ. Искам да работя за вас и да пребивавам за вас. Същевременно обаче моят живот не ви е необходим. Боите се за своя личен и по този начин и би трябвало. Но не е редно целият ни живот де е битка и битката да ни е начин за оцеляване. Мога да ви пожелая единствено едно - бранете децата си, не се превръщайте в скотове, защото именно за това ни приготвят. Помнете, че даже този развален и изстрадал свят, в който живеем, би трябвало да се ръководи от любов… "

Източник: cluber.com.ua