Историите, вдъхновили образът на Самара от “Предизвестена смърт”
Кой ли като малко дете не е бил задоволително любопитен да гледа нещо, което не е трябвало. “Предизвестена гибел ” е един типичен образец за това. Версията от 2002 година е най – известната, само че тя е акомодация на истинският японски филм от 1998 година просто озаглавен “Рингу ”. Която и версия сте гледали като дребни едно нещо свързва всяка акомодация – Самара, още позната като Садако. Момичето облечено в бяла рокля и лице покрито с дълга черна коса, излизаща от тв приемника е може би един от най – паметните подиуми в историята на хорър филмите. Със сигурност това е карало хиляди деца по света да се опасяват от непознатите в този момент за доста касети. Или пък даже звъненето на телефона ги е карало да настръхват, че ще чуят някой от другата страна да шепти “седем дни ” в ухото им. Но въпреки всичко дано в резюме обобщим сюжета на версията от 2002 година.
Рейчъл намира мистериозна касета измежду сбирката на починалата си племенница. От любознание взема решение да гледа наличието на касетата, след което е известена от позвъняване по телефона, че й остават единствено седем дни живот. Рейчъл схваща, че всеки, който е гледал касетата го грози гибел от ръцете на мистериозното момиче Самара, което постоянно излиза от бунар. Единственият метод, по който човек може да се избави от гибелта е, в случай че направи копие на касетата и я покаже на различен, пренасяйки им проклятието.
Известно е на мнозина фенове на филми на ужасите, че множеството азиатски хорър продукции водят своето начало от към този момент съществуваща митове и истории. То тогава какво е вдъхновението за Самара. Нека разберем.
Вдъхновението за самата Самара идва от професор на име Томокичи Фукурай, който развива теорията за психическата снимка или по този начин наречената снимка на духове. Според него ретината на окото на човек може да създаде свръхестествени фотоси. Идеята му се коствала за табу от сътрудниците му и той бил изпъден от университета, в който преподавал. Това не го спряло като той се опитвал да потвърди теорията си като снимал няколко индивида, които съгласно него имали свръхестествени качества. Един от тези хора било момиче на име Садако. Тя се трансформира във вдъхновението за Самара, която всички познаваме. Но кладенецът, от който тя излиза има лична легенда в японският фолклор.
Легендата разказвала за красива прислужничка на име Окику, която служела на самураят Аойама Тессан в дворецът Химеджи. Въпреки, че бил женен самураят непрекъснато предложил брак на Окику като й обещавал, че даже ще остави жена си, поради нея. Окику, обаче всякога му отказвала. Ядосаният самурай решил да си отмъсти като се обърнал към фамилната си сбирката от 10 златни чинии. Краденето и унищожаването им означавала сигурна гибел за причинителят. Той решил да скрие една от чиниите и да упрекна Окику в кражба. В взаимозависимост от версията на легендата. В едната Окуки, опозорена взема решение сама да са хвърли в кладенецът покрай замъкът. В другата Тессан самичък хвърля Окику в него. Независимо от версията Окику намира гибелта си в кладенеца и като наказване, неспокойната й душа се трансформира в злобен дух. Казва се, че всяка вечер Окику излизала от кладенеца и се появявала пред леглото на Тессан. Така тя почвала да брои всяка една от чиниите, само че преди да преброи последната десета паница тя почвала да крещи и изчезвала. Това се повтаряло всяка вечер, до момента в който Тессан не изгубил мозъка си. Оттогава този бунар става прочут с името Кладенецът на Окику и по – късно се трансформира в туристическа панорама.
Тези две истории въодушевяват дребното момиче Самара от нашите мемоари. Невероятно е по какъв начин тези две на първи взор несвързани истории в едно цяло, с цел да основат един от най – известните хорор филми на нашето време.
