Кой каза, че стойностните акции не могат да печелят? 2025

Кой сподели, че стойностните акции не могат да печелят? 2025 даде един от тези тихи, само че доста значими уроци: не е нужно да държиш най-шумните имена, с цел да направиш мощна рентабилност. Има години, в които пазарът награждава концентрацията и “еднопосочните ” разкази. И има години, в които награждава дисциплината, разсъждението и вярното позициониране в по-недооценени джобове. Именно там се вписва образецът с Tweedy, Browne Insider + Value ETF (COPY) – деен фонд, който през 2025 е направил към 30% обща рентабилност и го е постигнал без да държи нито една от „ Magnificent Seven “.За множеството вложители това звучи съвсем като разкол, тъй като през последните години се наложи един комфортен нрав: в случай че не държиш мегатехнологиите, изоставаш. Проблемът с манталитетите е, че те работят… до момента в който не спрат. COPY е добър образец, че стойностният метод не е „ анти-технологичен “ и не е „ носталгия по предишното “, а рамка за взимане на решения: купуваш активи, когато цената им е под рационално оценена вътрешна стойност и когато има спомагателен сигнал, че хората от вътрешната страна – тези, които виждат поръчките, маржовете, цикъла и действителната динамичност – купуват със лични пари.Това е основната разлика в концепцията „ insider + value “. Самата стойност (ниски множители, по-висока дивидентна рентабилност, по-ниска цена по отношение на счетоводната стойност, сравнителна евтиния по отношение на личната история) постоянно е “статична фотография ”. Тя може да е вярна, само че пазарът може да държи дадена компания евтина дълго време, в случай че липсва катализатор или доверие. Инсайдърските покупки са опит да се добави динамичен детайл – „ някой със skin in the game “ споделя: на тези равнища риск/възвръщаемост стартира да наподобява асиметрично в наша изгода. Разбира се, инсайдърите не са оракули и бъркат, само че когато сигналът се комбинира със стойностна оценка, се получава филтър, който е по-труден за подражаване и по-малко подвластен от модата на момента.Вторият значим подробност е географията. Фондът е бил единствено към 29% в Съединени американски щати към края на септември и разпределен в над 20 страни. Това е съвсем непосредствено изречение към вложителите: “ако най-големият, най-популярен и най-скъп пазар е сложен за стойностни находки, капиталът би трябвало да има храброст да търси другаде ”. През 2025 това е работило чудесно, тъй като отвън Съединени американски щати имаше действителни джобове на по-ниски оценки и по-различни цикли – европейски банки, промишлености, компании със характерни катализатори. Така се получава нещо, което хората постоянно подценяват: цената не е бранш, цената е цена. Тя се появява там, където болшинството не гледа, или гледа, само че към този момент е решило, че “няма смисъл ”.Третият подробност е структурата. Около 180 позиции с дребни тегла наподобява като “липса на разбиране ” за хората, привикнали с портфейли от 10–20 акции. Но тук убеждението е в процеса, не в единичната история. При подобен метод концепцията не е да “улучиш ” една акция, която ще направи 5Х, а да събереш доста дребни, статистически преференциални залози – компании, които са евтини по отношение на историята си и в които има вътрешна интензивност. Това припомня повече на добре структурирана система за събиране на награди от недооценка, в сравнение с лов на сензации. Когато пазарът е доминиран от няколко колоса, тази необятна кошница понижава зависимостта от едно-единствено мнение за бъдещето.И тук идва най-интересната философска точка: за какво неналичието на “Magnificent Seven ” не е уязвимост, а от време на време преимущество? Защото показателите по природа купуват повече от това, което е поскъпнало най-вече. Те са капитализационно претеглени, което значи, че автоматизирано стават “по-концентрирани ” в най-скъпото и най-голямото. В среда на еуфория това наподобява гениално. В среда на преоценка – може да стане токсично, без да има “черен лебед ”. Достатъчно е просто да се промени цената на капитала, да се увеличи дисконтовият % или да се появи подозрение в маржовете на най-големите. Стойностният портфейл постоянно печели не тъй като светът се срутва, а тъй като упованията се възстановяват и капиталът стартира да търси “следващото място, където оценката има смисъл ”.Другата мощна концепция в текста е рецензията към buyback-ите “на всяка цена ”. Това е тематика, която множеството вложители не проучват задоволително: назад изкупуване не е автоматизирано положително. Добро е, когато е чисто (реално понижава броя акции) и когато е на цена под вътрешна стойност. Ако компанията харчи големи суми, с цел да компенсира разводняване от великодушни акции за хонорари, стопански това може да значи: акционерите заплащат, с цел да останат на място. Това не е безусловно “лошо ”, само че не е и магическо основаване на стойност. COPY, по описаната логичност, се пробва да заобикаля сходни клопки, като гледа точно смяната в броя акции, а не маркетинговия роман “върнахме капитал на акционерите ”.Какво споделя този образец за 2026? Не споделя, че „ цената постоянно печели “ и не споделя, че би трябвало да се заобикаля технологията непременно. Казва нещо по-практично: когато консенсусът е прекомерно стегнат към дребен брой имена, всяка опция, която е дисциплинирана и не зависи от една-единствена тематика, стартира да има стратегическа стойност. Ако 2026 донесе по-широка ротация, по-голяма сензитивност към оценки, по-висока цена на капитала или просто отмалялост от “най-пренаселените ” позиции, сходни подходи имат късмет да наподобяват още по-логични. Ако пък пазарът продължи да награждава единствено мегатехнологиите, тогава цената на това да не си там е закъснение – само че от време на време това е допустима цена за по-нисък концентрационен риск.Истинският извод е елементарен: стойностните акции не са спрели да работят. Просто изискват самообладание, по-широк небосвод и рамка, която не разчита на това да си най-близо до “историята на годината ”. COPY е образец по какъв начин една остаряла школа може да употребява относително съвременна композиция от сигнали (стойност + инсайдърско държание + чисти buyback-и) и да реализира резултат, който опровергава клишето, че “извън Magnificent Seven няма живот ”. Това не е гаранция за бъдеща рентабилност. Но е мощен контрапункт на концепцията, че единственият метод да печелиш е да купуваш това, което всички към този момент купуват.*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари