Кой е този, който иска България да има главен прокурор,

Кой е този, който желае България да има основен прокурор, отчитащ се пред хората? Въпросът може да звучи наивно, само че беше подложен съществено в понеделник от българската прокуратура.

В изказване на държавното обвиняване се споделя, че Брюксел не е поставял изискването за регистриран основен прокурор, с цел да отпусне на България пари по Плана за възобновяване и резистентност. Казва се и това, че изискването за прокурора е сложено (тоест измислено) от самото българско служебно държавно управление.

Кое от двете е вярното - в Брюксел или в София парите са обвързани с отчетността на основния прокурор? Събрахме обстоятелствата в идващите редове. Те водят до единствено един отговор - изискването е на Брюксел.
Фактите в резюме
В понеделник прокуратурата оспори изказванията на ръководещите, че неналичието на задоволително амбициозни ограничения за отчетност на основния прокурор и опция да му бъде търсена наказателна отговорност е спънка пред одобряването на българския План за възобновяване и резистентност.

Държавното обвиняване твърди, че Европейската комисия не изисква България да прави промени в прокуратурата и статута на основния прокурор. Според него самодейността за записване на тези промени в проекта е напълно на служебния кабинет и тя е ориентирана персонално против сегашния основен прокурор Иван Гешев .

Представители на служебното държавното управление и на актуалното постоянно държавно управление обаче показват, че Европейската комисия изисква в проекта да бъдат планувани промени за възстановяване на отчетността на основния прокурор.

Това се удостоверява и от забележките по последния вид на проекта, който беше изпратен в Брюксел от служебното държавно управление. Писмото от Европейската комисия , с което Свободна Европа разполага, съдържа одобрение към уговорката за гарантиране на отчетността на основния прокурор, само че и условие ограниченията да бъдат конкретизирани и изпълнени в по-кратки периоди.
Защо основният прокурор е в проекта
Планът за възобновяване и резистентност е наложителен, с цел да получи България достъп до над 12 милиарда лв. от европейския бюджет, планувани за възобновяване от следствията от пандемията. Той включва както съответни планове, за които България чака финансиране, по този начин и промени. Идеята е те да допринесат за реализиране на задачите, заложени в европейския Механизъм за възобновяване и резистентност. България за пръв път.

В последния вид на българския проект промените в прокуратурата са в раздела „ Справедлива България “ и попадат измежду ограниченията, които се отнасят до подобряването на средата за бизнес.

Липсата на опция за осъществяване на дейно следствие против основния прокурор неведнъж е, в това число и в последните отчети за върховенството на закона в Европейския съюз.

Реформите в Плана за възобновяване, които се отнасят до управлението на прокуратурата, са в две насоки – нараснала отчетност на основния прокурор и неговите заместници и въвеждане на ефикасен механизъм за търсене на отговорност от основния прокурор и неговите заместници.

Предвидените ограничения са назначение на обвинители, които да могат да проверяват основния прокурор и неговите заместници, както и гарантиране на независимостта и кариерната непоклатимост на тези обвинители.

Преди седмици Европейската комисия проект за възобновяване, като част от забележките са точно в тази тенденция.
Какво сподели прокуратурата
В изказване, прочетено от зам.-главния прокурор Красимира Филипова в понеделник, управлението на българското държавно обвиняване уточни, че служебното държавно управление, което управляваше до 13 декември, по лично предпочитание е присъединило промени на прокуратурата в Плана за възобновяване и резистентност на България.

„ Не европейските ни сътрудници изискват, а служебното ни държавно управление е предложило промени в прокуратурата и фигурата на основния прокурор, подбудени не от нужда, а от съответната персона, заемаща длъжността “, сподели Филипова в изказване, след което не бяха позволени въпроси от публицисти.

Прокуратурата оспори и нуждата от такива ограничения в проекта.

„ Очевидно е, че сходни ограничения няма по какъв начин да стоят в основата на общественото и икономическо възобновяване на България, не изискват финансиране и не биха могли да бъдат сложени като условия от Европейската комисия “, се посочваше в изказването.

Държавното обвиняване счита, промяната на прокуратурата е записана в Плана за възобновяване, с цел да се манипулира публичното мнение „ за премахване на сегашния основен прокурор и преодоляване на прокуратурата “.
Какво споделиха ръководещите
Представители на служебното държавно управление, което управляваше до 13 декември, както и на държавното управление на Кирил Петков, което ръководи в този момент, настояват, че Европейската комисия изисква от България да предприеме ограничения за гарантиране на отчетността на основния прокурор и опцията да му бъде търсена наказателна отговорност.

Вицепремиерът в служебното държавно управление Атанас Пеканов сподели при започване на декември, че Европейската комисия има забележки по промените и плановете в българския проект в региона на върховенството на правото. По думите му рецензиите са свързани с отчетността на основния прокурор.

Според министъра на правораздаването в държавното управление на Кирил Петков Надежда Йорданова статутът на основния прокурор е „ една от огромните спънки Планът за възобновяване и резистентност да върви напред “.

„ Защото нашите сътрудници упорстват да има бистрота и отчетност на работата на основния прокурор и да има ефикасен механизъм за неговата сменяемост “, сподели тя в.
Какво споделя Брюксел
Европейската комисия не разяснява публично забележките по наличието на проектите за възобновяване на страните членки. Институцията изпраща забележките и рекомендациите си напряко на институциите, които дават отговор за проектите.

В забележките до българското държавно управление, адресирани до тогавашния вицепремиер Атанас Пеканов , Европейската комисия показва, че приветства ограниченията за възстановяване на отчетността на основния прокурор. Институцията обаче изисква спомагателни стъпки за уточнение на тези ограничения.

В документа, с който Свободна Европа разполага, се показва, че тази цел би трябвало да се реализира по-рано от плануваното, и че би трябвало да се дадат съответни гаранции за независимостта на обвинителите, които ще проверяват основния прокурор - при техния избор, при назначението им и по време на работата им. Препоръчва се присъединяване на Висшия правосъден съвет в назначението им да не се записва категорично в проекта.

Пред Свободна Европа министърът на правораздаването Надежда Йорданова удостовери съществуването на писмото, изпратено от Европейската комисия. Тя уточни, че срокът за мнения от страна на България по забележките и до декември.

Премиерът Кирил Петков заяви в петък след среща с председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, че България на Плана за възобновяване в Брюксел.

В неделя пред бТВ Петков сподели, че е разискал по време на срещата си в Брюксел концепциите за ограничения в региона на правораздаването и битката с корупцията.

„ Това, което видяхме от Европейската комисия, беше „ аха в тази част вие вършиме повече от това, което ние пожелаваме от вас “. Което по тази тематика в никакъв случай не се е случвало в България. “