Кой е идеалният партньор за нас?
Кой е най-хубавият сътрудник за мен?
Идеалният сътрудник постоянно не е най-хубавият човек за който мечтаем.
Не губете време в търсенето на съвършения ухажор, концентрирайте се в това да създадете съвършената обич.
Когато търсим идеалния сътрудник нормално се фокусираме върху търсенето на идеалния човек с съвършените за нас черти. Основният минус на такова търсене е, че не се взима поради дали има естетика сред нас.
Когато търсим сътрудник приготвяме в главата си лист с характерности, които са значими за него или нея: интелигентен, образован, виновен, непушач, да не пие, да спортува и така нататък и тъй наречените Но постоянно се случва тези самостоятелни характерности да се разминават с индивида, в който сме разкрили естетика.
Дълбоката и любяща връзка включва хармонични взаимоотношения, в които и двамата сътрудници считат, че процъфтяват в границите на връзката. Функционалната естетика са дефинира от пригодността на всеки сътрудник към другия, а не от това дали техните самостоятелни качества са най-хубави. В такива случаи сантименталните взаимни отстъпки се отстраняват или най-малко доста понижат.
Изключително значимо е да се прави разлика сред естетика и съгласуемост, постоянно възприемани като две елементи, които могат да работят дружно. Съвместимостта всъщност разказва неналичието на функционалности, които могат да попречат на системата да работи добре, до момента в който хармонията показва нормативен аспект на приятна и скъпа договореност. Тя допуска също вътрешно успокоение и сигурност. Съвместимостта сред характерите на хората нормално предотвратява техните бракове от свирепи и враждебни разногласия, когато бракът е съразмерен, той интензивно предизвиква самостоятелния им подем.
И в действителност най-хубавият сътрудник може да не е най-хубавият човек, за който мечтаем, а в противен случай, някой, с който сме подготвени да инавестираме в основаването на хармонния по сред ни. Съответно, нашият сътрудник може да бъде най-хубавият вероятен сътрудник, в случай че не е хубав или прочут, само че в случай че той е подобаващ за нас и с него можем да създадем хармонична връзка. Необходимостта да се вършат взаимни отстъпки се отстрани или най-малко доста понижава при тези условия. Основната ни грижа не е фокусирана върху компромисите, а върху съдействието.
