Отвъд въртележката на наркотиците и институциите. Анна-Мария, която дава време на времето
Кой е най-хубавият модел за работа с деца от институциите за деца? Някой, който е бил там. А кой е най-хубавият модел за хората с наркотична взаимозависимост? Някой, който е минал през това. Анна-Мария Лазарова е и двете. И дава доверие и религия на попадналите в тези " въртележки ".
Тя се е единствено на 24, само че има зад тила си доста опит. Шест години във въртележката на наркотичната взаимозависимост и още толкоз - в джунглата на институциите.
Но се измъква - по-силна отвсякога и подготвена да даде каквото и колкото може на децата, които имат потребност.
" Моето детство беше малко прекомерно гадно ", споделя Анна-Мария Лазарова .
Израснала е без татко, с майка алкохоличка и всички произлизащи от това неприятности - отсъствия от учебно заведение, насмешки, хорска " угриженост ".
Когато е на 12, губи майка си, стартира с опиатите и попада в институциите. Следва цялостен мрак.
" Животът в институциите е като живот в джунглата - когато смениш институцията, сменяш хабитата си ", споделя Анна-Мария.
Животът в институциите е като живот в джунглата
А тя е предходна през всички - дом за деца, спешен център, център за настаняване от фамилен вид, приемно семейство. Срещала е крайни несправедливости, побои и принуждение от всевъзможен тип. Това е горчив опит, който оставя следи.
" Проблемът е наклонността на такива места да работят едни тъжни, изхабени хора за оскъдни пари и автоматизирано, естествено, нямат предпочитание за нищо. Това се отразява на самите деца ", споделя тя.
" Ние постоянно сме знаели, че те нямат изключително предпочитание да се занимават с нас. Това се усеща и е основно. "
Според Анна-Мария на такива места би трябвало да работят повече младежи, да вземат мотивираща заплата и да имат по-добри условия за работа.
Самата тя е доброволец и се занимава с деца от институциите. И може да им даде нещо, което никой от работещите с тях не им дава - схващане. Освен това ги окуражава фактът, че виждат човек, минал през целия цикъл, и не е подвластен от институциите, а е пълностоен и независим.
Децата от институциите не мислят за бъдещето, изключително далечното. Всичко е ден за ден. Присъствието на Анна-Мария ги кара да градят проекти какво ще вършат, когато излязат. Това е скъпо, тъй като страхът съпътства тези деца непрекъснато.
" Ако след 18 години избереш да останеш още, имаш проблем. Трябва да издрапаш своя си път, да продължиш самичък. Защото започваш да разчиташ на институцията, ставаш подвластен от нея, а това е доста нездравословно ", споделя Анна-Мария.
Тя е побързала да си тръгне незабавно след навършване на пълноправие. Заживява независимо. И ѝ стопират тока.
Защото никой не ѝ е споделил, че има сметки за ток и те би трябвало да се заплащат. " Много е значимо младежите да са наясно с тези значими неща. Там те имат храна в столовата, крушката им свети. " И никой в никакъв случай не те приготвя чисто на практика за живота.
" Откъм вероятност за бъдещето на децата този вид услуги не действат ", споделя Анна-Мария. Споменава още един проблем.
" Аз въпреки всичко съм бяло дете, за мен изискванията са едни, за едно ромче са напълно разнообразни. Примерно - аз мога да чета и да пиша, образованието ми е почнало в точния момент и за мен това отваря доста порти, до момента в който тях автоматизирано ги дискриминират. "
" Емоционалните " осиновители оставят тежки контузии
Тя написа книга за живота в институциите, която е ориентирана към три групи хора - тези, които работят с децата там, към самите младежи, които или са прекрачили прага отвън институцията, или скоро ще го създадат, и към хората, които " самоуверено скачат да осиновяват деца прочувствено ".
" Те не ги осиновяват действително, а единствено ги заблуждават, давайки им празни обещания. "
Какво повече може да желае едно сираче по празниците, с изключение на да има такива? Анна-Мария споделя, че по този начин са разбивали сърцето ѝ 6 пъти - с " ние в този момент ще те вземем, ще си изкараме дружно празниците, ще си част от фамилията, ще се грижим за теб ". И всички съпътстващи сладки и благи неща. След това тези хора са изчезвали. " И са ме оставяли излъгана, сама и доста засегната. "
Сега Анна-Мария празници не чества - нито Коледа, нито Бъдни вечер, нито Великден.
Тя има тежък опит и с опиатите. Месеци от живота ѝ се губят. Но се измъква. Сама.
" Просто един ден взех решение, че заслужавам повече. И стана ли повече, мога да дам повече. Винаги съм мислила какво мога да направя за другите ".
Сега Анна-Мария учи и работи, а фантазията ѝ е да си отвори пицария, която ще е един тип обществен план. Идеята е това място да бъде първата работа за доста хора, които излизат от институциите.
Те срещат компликации да си намерят работа, а по този начин ще придобият диплома, опит и убеденост. Освен това ще са им обезпечени храната и финансовата самостоятелност.
" Тя ще покаже на младежите по какъв начин би трябвало да наподобява една естествена работна среда - без употреба, без санкции - с цел да знаят какво да търсят в идната си работа. "
Но първо желае да приключи междинното си обучение. " Трябва да дам време на времето ", споделя Анна-Мария, до момента в който реди целите си.
Тя се е единствено на 24, само че има зад тила си доста опит. Шест години във въртележката на наркотичната взаимозависимост и още толкоз - в джунглата на институциите.
Но се измъква - по-силна отвсякога и подготвена да даде каквото и колкото може на децата, които имат потребност.
" Моето детство беше малко прекомерно гадно ", споделя Анна-Мария Лазарова .
Израснала е без татко, с майка алкохоличка и всички произлизащи от това неприятности - отсъствия от учебно заведение, насмешки, хорска " угриженост ".
Когато е на 12, губи майка си, стартира с опиатите и попада в институциите. Следва цялостен мрак.
" Животът в институциите е като живот в джунглата - когато смениш институцията, сменяш хабитата си ", споделя Анна-Мария.
Животът в институциите е като живот в джунглата
А тя е предходна през всички - дом за деца, спешен център, център за настаняване от фамилен вид, приемно семейство. Срещала е крайни несправедливости, побои и принуждение от всевъзможен тип. Това е горчив опит, който оставя следи.
" Проблемът е наклонността на такива места да работят едни тъжни, изхабени хора за оскъдни пари и автоматизирано, естествено, нямат предпочитание за нищо. Това се отразява на самите деца ", споделя тя.
" Ние постоянно сме знаели, че те нямат изключително предпочитание да се занимават с нас. Това се усеща и е основно. "
Според Анна-Мария на такива места би трябвало да работят повече младежи, да вземат мотивираща заплата и да имат по-добри условия за работа.
Самата тя е доброволец и се занимава с деца от институциите. И може да им даде нещо, което никой от работещите с тях не им дава - схващане. Освен това ги окуражава фактът, че виждат човек, минал през целия цикъл, и не е подвластен от институциите, а е пълностоен и независим.
Децата от институциите не мислят за бъдещето, изключително далечното. Всичко е ден за ден. Присъствието на Анна-Мария ги кара да градят проекти какво ще вършат, когато излязат. Това е скъпо, тъй като страхът съпътства тези деца непрекъснато.
" Ако след 18 години избереш да останеш още, имаш проблем. Трябва да издрапаш своя си път, да продължиш самичък. Защото започваш да разчиташ на институцията, ставаш подвластен от нея, а това е доста нездравословно ", споделя Анна-Мария.
Тя е побързала да си тръгне незабавно след навършване на пълноправие. Заживява независимо. И ѝ стопират тока.
Защото никой не ѝ е споделил, че има сметки за ток и те би трябвало да се заплащат. " Много е значимо младежите да са наясно с тези значими неща. Там те имат храна в столовата, крушката им свети. " И никой в никакъв случай не те приготвя чисто на практика за живота.
" Откъм вероятност за бъдещето на децата този вид услуги не действат ", споделя Анна-Мария. Споменава още един проблем.
" Аз въпреки всичко съм бяло дете, за мен изискванията са едни, за едно ромче са напълно разнообразни. Примерно - аз мога да чета и да пиша, образованието ми е почнало в точния момент и за мен това отваря доста порти, до момента в който тях автоматизирано ги дискриминират. "
" Емоционалните " осиновители оставят тежки контузии
Тя написа книга за живота в институциите, която е ориентирана към три групи хора - тези, които работят с децата там, към самите младежи, които или са прекрачили прага отвън институцията, или скоро ще го създадат, и към хората, които " самоуверено скачат да осиновяват деца прочувствено ".
" Те не ги осиновяват действително, а единствено ги заблуждават, давайки им празни обещания. "
Какво повече може да желае едно сираче по празниците, с изключение на да има такива? Анна-Мария споделя, че по този начин са разбивали сърцето ѝ 6 пъти - с " ние в този момент ще те вземем, ще си изкараме дружно празниците, ще си част от фамилията, ще се грижим за теб ". И всички съпътстващи сладки и благи неща. След това тези хора са изчезвали. " И са ме оставяли излъгана, сама и доста засегната. "
Сега Анна-Мария празници не чества - нито Коледа, нито Бъдни вечер, нито Великден.
Тя има тежък опит и с опиатите. Месеци от живота ѝ се губят. Но се измъква. Сама.
" Просто един ден взех решение, че заслужавам повече. И стана ли повече, мога да дам повече. Винаги съм мислила какво мога да направя за другите ".
Сега Анна-Мария учи и работи, а фантазията ѝ е да си отвори пицария, която ще е един тип обществен план. Идеята е това място да бъде първата работа за доста хора, които излизат от институциите.
Те срещат компликации да си намерят работа, а по този начин ще придобият диплома, опит и убеденост. Освен това ще са им обезпечени храната и финансовата самостоятелност.
" Тя ще покаже на младежите по какъв начин би трябвало да наподобява една естествена работна среда - без употреба, без санкции - с цел да знаят какво да търсят в идната си работа. "
Но първо желае да приключи междинното си обучение. " Трябва да дам време на времето ", споделя Анна-Мария, до момента в който реди целите си.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ