Мафията, както Ани Заркова я видя
Кой е на спекулация да вървим с отвинтени глави и да не виждаме ясно от пушилката и мътилюгата?
Книгата би могла чудесно да изиграе ролята на скрипт при снимане на сериал – зрелищен, разтърсващ и несравнимо по-автентичен от холивудските
Представянето на книгата е на 22 октомври, вторник, в клуб “Сити стейдж ” в подлеза на НДК от 18.30 ч.
Още от времето в което трупах трудов стаж в пресцентъра на Министерство на вътрешните работи знам, че вгледа ли ти се Анна Заркова, ще последва нещо за което не си квалифициран. Като звъннеше в пресцентъра да пита нещо или да търси за изявление някой я от политическите, я от оперативните функционери на системата, на нас ни се изопваха физиономиите. Само тя си нямаше прякор и не беше обект на вътрешноведомствен комизъм. Нито на доброжелателен, нито на по-язвителен. Ани към този момент беше институция. Тогава и медиите бяха по-различни и Министерство на вътрешните работи пикчърс не се беше наложило като продуцент на кино-документални баталии. Всичко бе някак по на местата си, не че съм срещу измененията или опазил Бог от промените! Напротив! По стъпките на тези промени Ани в своята книга като айляците от радичковия Януари ни повежда и пита за Петър Моторов, който – съвсем като промяната в правосъдната система и Министерство на вътрешните работи, сякаш аха да пристигна, само че идва единствено празната шейна и носи по един починал вълк. Сетих се за зимната алегория несъмнено около едно увещание, с което стартира книгата на Ани, че идва следващият Десети ноември, а нали го честваме като изключително значим ден. Като новия Девети септември едно време, единствено дето в този момент е по-студено – инак приказките в кръчмата отново край нямат.
Корицата на новата книга на Анна Заркова. Представянето е на 22 октомври, вторник, в клуб “Сити стейдж ” в подлеза на НДК (до бюрото на БДЖ) от 18.30 ч.
Сега за книгата. Тя би могла чудесно да изиграе ролята на режисьорски скрипт при снимане на сериал – зрелищен, разтърсващ и по-важното – несравнимо по-автентичен от холивудските, отдаден на жизнеността и разцвета на мафията в една страна, която се стопява със скоростта на бучка лед на августовски припек. На 630 страници е написана такава антиутопия с детайли на гангстерски трилър, че героите, заедно с същинските им имена, местообитанието им, описанието на външността и нрава им, нямат никаква нужда от художествено изкусуряване.
Тази книга е огледало, безпощадно отразяващо следствията от киселината, лисната в лицето на индивида с лице. Книга, която ни оповестява, че е настъпило времето на поголовното обезобразяване, което няма желание да си върви.
Тази книга е справочник за всеки, изгубил ориентир в специалността, по какъв начин се основава здрава, професионална, надарена проверяваща публицистика. Тя е образец за добросъвестна документалистика, за публицистична съобразителност и стилистичен искра.
Учебник е също по този начин. Учебник по достоверна история на България от интервала на така наречен преход. Както и акуратна информация за разрухата в областта на обществения, стопански, политически и културен живот с детайли на бездънен народопсихологизъм и антропологичини препратки.
И белетристика е. Защото макар обстоятелствата, цифрите, процентите, статистически прецизните илюстрации на изказванията, разказът е в първо лице и е индивидуален до степен на цялостно вдишване на отговорността за всичко, породено на читателя. А това, което читателят следва да изживее е ни повече, ни по-малко пробуждане от мозъчна гибел в комбиниране с дефибрилация.
Ани ни подрежда очевидностите и аргументите и като един гальовен Вергилий ни повежда през кръговете или казано на по-модерен политически език обръчите от зависимости и обвързаности, от причинно-следствените уродства на правните и законотворчески парадокси.
Как е допустимо да сме се примирили с обстоятелства, за които медиите са ни разказали в някакъв миг, се пита човек откакто поднесени, към този момент оценени и осмислени от проникновения разум на същински проверяващия на дедуктивно подхождащия, осъзнаваш, че медиите се управляват към този момент не от правилото “всяко знамение за три дни ”, а “от ден до пладне ” и са свели уговорката си до констатация и безпаметно гонене единствено на прясна диря.
На мен персонално тази книга ми се отрази доста зле. Прочетох я за две нощи и нямам мира. Нямам и отговор на въпроса за какво стигнахме до тук? Как им позволихме?
Ани обаче не стопира до изобилното даване на доводи и обстоятелства, тя предлага и предписания. Те някак органично следват логиката на разсъжденията и следват логаритъма на фактологията. Не е комплицирано да се решат видимо оплетени обстановки, както в правния мир, по този начин и в живота посред ни, в връзките ни на индивиди, само че очевидно е угодно някому да сме стегнати във възела. Cui bono? Както се пита в римското право. Кой е на спекулация да вървим с отвинтени глави и да не виждаме ясно от пушилката и мътилюгата?
Анна Заркова споделя непосредствено от досиетата, файловете в мозъка и сърцето си, страниците на вестник “Труд ” и тайните от срещите и изтръгнатите /тя ни споделя даже как/ откровения. Бях си дала обещание че няма да се унасям да изтъквам авторката, само че не мога да се сдържа да не припомня едно нейно изявление, видяло несъмнено бял свят преди време, само че забравено като вчерашния вестник и като обещанията за очистване на корупцията от десетките заслужили и национални борци, преживящи на завет благините от същата тази по този начин омразна им злина. Думите са на антимафиот от Калабрия, който трийсет години диша във врата на най-страшната мафиотска конструкция в Италия. На въпроса на Ани по какъв начин се става подобен съдбоносен конкурент на Октопода, индивидът с пепитено сако и безпрепятствено обръсната брада дава отговор добродушно:
“Аз в моя живот се употребявам от една огромна привилегия – да не се продавам в никакъв случай, на никаква цена. Свободата е в главата на индивида. Аз съм свободен, тъй като в никакъв случай не съм приел дарове или постове от политиците.Свободен съм, тъй като в никакъв случай не съм изискал нищо за себе си, моите претенции са единствено за други хора. Иначе щях да бъда подвластен.
За да успееш, би трябвало да промениш разпоредбите на играта. Това може да направи единствено политическата класа. На българските си сътрудници споделям – да имат кураж. Да са по-смели, да се заобиколят от почтени хора. Дори в офиса, даже чиновникът, който им прави фотокопията, би трябвало да е почтен човек. За да не излизат вести от прокуратурата.
– Това ли е всичко?
– Че какво повече от това? Трябват ви почтени хора в политиката, прокуратурата и съда. Ако нечестните доминират, променете това. ”
Кратко и ясно, не ли? Трябват Човеци. Смели и порядъчни.
Пиша тази дума “порядъчни ” и си давам сметка какъв брой е излязла от приложимост и по какъв начин е неуместна.
Тази книга е удар и в мордата на публицистиката, лигавеща кокалите от масата на големците. Плесница във физиономията на наведената да събира грантаджийски подаяния съвременна наследница на Пишурката.
Да се туриш по-долу от делото, поради работата и служенето и да и я пратиш по дявола болката, тъй като то, живеенето няма различен смисъл. Благодарим ти, че ни го подсети, Ани!
Психотест
Слепота по нехайство
Експериментът с горилата се назовава Selective attention test.
Слепотата по нехайство – това е некадърност да се вижда ясно отличим обект или събитие в миг, когато вниманието ви е заето от други обекти и събития.
Най-известният в тази сфера е опитът с “невидимата горила ” на Даниъл Саймън и Кристофър Шабри, които изследват така наречен когнитивна слепота. За задачата организират следния опит: разделят на два тима – бял и черен – играещите на терен, които си подмятат топка. Публиката би трябвало да следи и да брои пасовете. Докато съперниците си разменят топката, на терена се появява горила. Между 50 и 75% от наблюдаващите не виждат появяването на голямата маймуна. Методиката се назовава още “изследване на мъртвата зона ”. Оказва се, че малко на брой развиват способността да виждат, когато вниманието им е ангажирано с непрекъснато изменящи се номера на манежа. Още по-трудно е когато си жител на цирк, както Ани Заркова дефинира действителността ни през последните към този момент съвсем трийсет години.
Да се ръководи “мъртвата зона на внимание ” е мъчно. Единственият ефикасен метод е преднамерено да се насочи вниманието на индивида към точката, в която би трябвало да гледа. Тогава “мъртвата зона ” се трансформира в център. Така настояват учените. Така постъпва и Ани. Забива в центъра на необятно затворените ни очи цялото безумство. Белким след тези повече от 600 страници безспорни доказателства проумеем, че сме под шапитото не на Карабас Барабас а на действителни дейци от задкулисието.
Книгата би могла чудесно да изиграе ролята на скрипт при снимане на сериал – зрелищен, разтърсващ и несравнимо по-автентичен от холивудските
Представянето на книгата е на 22 октомври, вторник, в клуб “Сити стейдж ” в подлеза на НДК от 18.30 ч.
Още от времето в което трупах трудов стаж в пресцентъра на Министерство на вътрешните работи знам, че вгледа ли ти се Анна Заркова, ще последва нещо за което не си квалифициран. Като звъннеше в пресцентъра да пита нещо или да търси за изявление някой я от политическите, я от оперативните функционери на системата, на нас ни се изопваха физиономиите. Само тя си нямаше прякор и не беше обект на вътрешноведомствен комизъм. Нито на доброжелателен, нито на по-язвителен. Ани към този момент беше институция. Тогава и медиите бяха по-различни и Министерство на вътрешните работи пикчърс не се беше наложило като продуцент на кино-документални баталии. Всичко бе някак по на местата си, не че съм срещу измененията или опазил Бог от промените! Напротив! По стъпките на тези промени Ани в своята книга като айляците от радичковия Януари ни повежда и пита за Петър Моторов, който – съвсем като промяната в правосъдната система и Министерство на вътрешните работи, сякаш аха да пристигна, само че идва единствено празната шейна и носи по един починал вълк. Сетих се за зимната алегория несъмнено около едно увещание, с което стартира книгата на Ани, че идва следващият Десети ноември, а нали го честваме като изключително значим ден. Като новия Девети септември едно време, единствено дето в този момент е по-студено – инак приказките в кръчмата отново край нямат.
Корицата на новата книга на Анна Заркова. Представянето е на 22 октомври, вторник, в клуб “Сити стейдж ” в подлеза на НДК (до бюрото на БДЖ) от 18.30 ч. Сега за книгата. Тя би могла чудесно да изиграе ролята на режисьорски скрипт при снимане на сериал – зрелищен, разтърсващ и по-важното – несравнимо по-автентичен от холивудските, отдаден на жизнеността и разцвета на мафията в една страна, която се стопява със скоростта на бучка лед на августовски припек. На 630 страници е написана такава антиутопия с детайли на гангстерски трилър, че героите, заедно с същинските им имена, местообитанието им, описанието на външността и нрава им, нямат никаква нужда от художествено изкусуряване.
Тази книга е огледало, безпощадно отразяващо следствията от киселината, лисната в лицето на индивида с лице. Книга, която ни оповестява, че е настъпило времето на поголовното обезобразяване, което няма желание да си върви.
Тази книга е справочник за всеки, изгубил ориентир в специалността, по какъв начин се основава здрава, професионална, надарена проверяваща публицистика. Тя е образец за добросъвестна документалистика, за публицистична съобразителност и стилистичен искра.
Учебник е също по този начин. Учебник по достоверна история на България от интервала на така наречен преход. Както и акуратна информация за разрухата в областта на обществения, стопански, политически и културен живот с детайли на бездънен народопсихологизъм и антропологичини препратки.
И белетристика е. Защото макар обстоятелствата, цифрите, процентите, статистически прецизните илюстрации на изказванията, разказът е в първо лице и е индивидуален до степен на цялостно вдишване на отговорността за всичко, породено на читателя. А това, което читателят следва да изживее е ни повече, ни по-малко пробуждане от мозъчна гибел в комбиниране с дефибрилация.
Ани ни подрежда очевидностите и аргументите и като един гальовен Вергилий ни повежда през кръговете или казано на по-модерен политически език обръчите от зависимости и обвързаности, от причинно-следствените уродства на правните и законотворчески парадокси.
Как е допустимо да сме се примирили с обстоятелства, за които медиите са ни разказали в някакъв миг, се пита човек откакто поднесени, към този момент оценени и осмислени от проникновения разум на същински проверяващия на дедуктивно подхождащия, осъзнаваш, че медиите се управляват към този момент не от правилото “всяко знамение за три дни ”, а “от ден до пладне ” и са свели уговорката си до констатация и безпаметно гонене единствено на прясна диря.
На мен персонално тази книга ми се отрази доста зле. Прочетох я за две нощи и нямам мира. Нямам и отговор на въпроса за какво стигнахме до тук? Как им позволихме?
Ани обаче не стопира до изобилното даване на доводи и обстоятелства, тя предлага и предписания. Те някак органично следват логиката на разсъжденията и следват логаритъма на фактологията. Не е комплицирано да се решат видимо оплетени обстановки, както в правния мир, по този начин и в живота посред ни, в връзките ни на индивиди, само че очевидно е угодно някому да сме стегнати във възела. Cui bono? Както се пита в римското право. Кой е на спекулация да вървим с отвинтени глави и да не виждаме ясно от пушилката и мътилюгата?
Анна Заркова споделя непосредствено от досиетата, файловете в мозъка и сърцето си, страниците на вестник “Труд ” и тайните от срещите и изтръгнатите /тя ни споделя даже как/ откровения. Бях си дала обещание че няма да се унасям да изтъквам авторката, само че не мога да се сдържа да не припомня едно нейно изявление, видяло несъмнено бял свят преди време, само че забравено като вчерашния вестник и като обещанията за очистване на корупцията от десетките заслужили и национални борци, преживящи на завет благините от същата тази по този начин омразна им злина. Думите са на антимафиот от Калабрия, който трийсет години диша във врата на най-страшната мафиотска конструкция в Италия. На въпроса на Ани по какъв начин се става подобен съдбоносен конкурент на Октопода, индивидът с пепитено сако и безпрепятствено обръсната брада дава отговор добродушно:
“Аз в моя живот се употребявам от една огромна привилегия – да не се продавам в никакъв случай, на никаква цена. Свободата е в главата на индивида. Аз съм свободен, тъй като в никакъв случай не съм приел дарове или постове от политиците.Свободен съм, тъй като в никакъв случай не съм изискал нищо за себе си, моите претенции са единствено за други хора. Иначе щях да бъда подвластен.
За да успееш, би трябвало да промениш разпоредбите на играта. Това може да направи единствено политическата класа. На българските си сътрудници споделям – да имат кураж. Да са по-смели, да се заобиколят от почтени хора. Дори в офиса, даже чиновникът, който им прави фотокопията, би трябвало да е почтен човек. За да не излизат вести от прокуратурата.
– Това ли е всичко?
– Че какво повече от това? Трябват ви почтени хора в политиката, прокуратурата и съда. Ако нечестните доминират, променете това. ”
Кратко и ясно, не ли? Трябват Човеци. Смели и порядъчни.
Пиша тази дума “порядъчни ” и си давам сметка какъв брой е излязла от приложимост и по какъв начин е неуместна.
Тази книга е удар и в мордата на публицистиката, лигавеща кокалите от масата на големците. Плесница във физиономията на наведената да събира грантаджийски подаяния съвременна наследница на Пишурката.
Да се туриш по-долу от делото, поради работата и служенето и да и я пратиш по дявола болката, тъй като то, живеенето няма различен смисъл. Благодарим ти, че ни го подсети, Ани!
Психотест
Слепота по нехайство
Експериментът с горилата се назовава Selective attention test. Слепотата по нехайство – това е некадърност да се вижда ясно отличим обект или събитие в миг, когато вниманието ви е заето от други обекти и събития.
Най-известният в тази сфера е опитът с “невидимата горила ” на Даниъл Саймън и Кристофър Шабри, които изследват така наречен когнитивна слепота. За задачата организират следния опит: разделят на два тима – бял и черен – играещите на терен, които си подмятат топка. Публиката би трябвало да следи и да брои пасовете. Докато съперниците си разменят топката, на терена се появява горила. Между 50 и 75% от наблюдаващите не виждат появяването на голямата маймуна. Методиката се назовава още “изследване на мъртвата зона ”. Оказва се, че малко на брой развиват способността да виждат, когато вниманието им е ангажирано с непрекъснато изменящи се номера на манежа. Още по-трудно е когато си жител на цирк, както Ани Заркова дефинира действителността ни през последните към този момент съвсем трийсет години.
Да се ръководи “мъртвата зона на внимание ” е мъчно. Единственият ефикасен метод е преднамерено да се насочи вниманието на индивида към точката, в която би трябвало да гледа. Тогава “мъртвата зона ” се трансформира в център. Така настояват учените. Така постъпва и Ани. Забива в центъра на необятно затворените ни очи цялото безумство. Белким след тези повече от 600 страници безспорни доказателства проумеем, че сме под шапитото не на Карабас Барабас а на действителни дейци от задкулисието.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ