Спряха продажбата на къщата на Иван Гешов
Публичната обмен на емблематичната къща на дипломата Иван Стефанов Гешов е спряна, откакто Столичната община изиска това с тъжба против дейностите на частния правосъден реализатор. Имотът беше изнесен на търг в границите на изпълнително произвеждане против Артемида-БСИ АД, оповестяват от Столична община.
От „ Московска " 33 акцентират, че дейностите на общината не са ориентирани към присъединяване в търга, а към отбрана на обществен актив с висока културно-историческа стойност, за който институцията е длъжна да постави всички законови старания за запазване.
Жалбата е подадена на съображение член 435, алинея 4 от Гражданския процесуален кодекс, който дава право на трето лице да апелира изпълнителни дейности, когато осъществяването е ориентирано върху движимост, която не принадлежи на длъжника. Паралелно с това Столичната община е поискала и прекъсване на изпълнителното произвеждане по реда на член 438 Граждански процесуален кодекс – до изговаряне на съда по разногласието за собствеността.
Крайният период за подаване на предложения в процедурата беше 19 февруари 2026 година, а отварянето им беше планувано за 20 февруари. Още на 17 февруари Столичната община подава жалбата си с гледище продажбата да бъде блокирана, доколкото съгласно правния разбор парцелът не следва въобще да бъде обект на наложително осъществяване. В разследване на това обществената обмен и изпълнителните дейности върху парцела бяха спрени с разпореждане на частния правосъден реализатор, до изясняване на въпроса за собствеността.
Проверката на Столичната община наблюдава поредност от покупко-продажби обратно във времето. В края на 90-те години Столичният общински съвет взема решение парцелът да бъде апортиран в капитала на общинското сдружение Софийски парцели ЕАД.
Впоследствие сдружението прави ново предписание – апорт на същия парцел в капитала на частното сдружение Артемида-БСИ АД, което по-късно е вписано като притежател. На това съображение парцелът е бил ипотекиран в интерес на Инвестбанк АД, а след струпване на отговорности се стига и до изпълнително произвеждане и обществена обмен.
Според правния разбор на общината основният проблем е още в първата договорка - апортирането на парцела в капитала на комерсиално сдружение.
Позицията на Столичната община е, че все още на този апорт парцелът към този момент е имал статут на обществена общинска благосъстоятелност по силата на закона. Това следва от § 7, алинея 1, т. 6 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗМСМА, според който държавни парцели с културни и публични функционалности минават в благосъстоятелност на общините. Процесната постройка е функционирала като " детски дом ", което я слага точно в хипотезата на парцел с публично предопределение по смисъла на тази наредба.
Допълнително, постройката е оповестена за недвижима културна полезност. Съгласно член 3, алинея 2, т. 3 от Закона за общинската благосъстоятелност такива парцели са обществена общинска благосъстоятелност.
Този статут има строго избран юридически режим. По силата на член 7, алинея 2 ЗОС парцели обществена общинска благосъстоятелност не могат да се отчуждават, да се обременяват с вещни права и са извадени от гражданския оборот. Това значи, че не могат да бъдат предмет на разпоредителни покупко-продажби, в това число апорт в търговски сдружения.
На това съображение Столичната община смята, че апортът е незабележим по член 26, алинея 1 Закон за задълженията и договорите като договорка, осъществена в несъгласие със закона и с неосъществим предмет. Оттук следва, че всички следващи покупко-продажби, осъществени въз основа на него, в това число прехвърлянето към Артемида-БСИ АД и учредените ипотеки към Инвестбанк АД, също са опорочени, защото праводателят не е имал годно право на благосъстоятелност.
С разпореденото прекъсване на обществената обмен на този стадий е предотвратен рискът постройката да премине в частни ръце в границите на наложително осъществяване.
Паралелно с процесуалните дейности по прекъсването, Столичната община към този момент е завела иск по член 440 от Граждански процесуален кодекс за определяне, че парцелът, върху който е ориентирано осъществяването, не принадлежи на длъжника. Чрез това произвеждане общината цели съдът дефинитивно да се произнесе по въпроса за собствеността и допустимостта на насилственото осъществяване върху парцела.
От изхода на това дело ще зависи и идващият стадий от ориста на къщата на Гешов.
От Столичната община декларират, че ще продължат да употребяват всички законови механизми, с цел да подсигуряват, че емблематичната къща на Иван Евстратиев Гешов ще бъде съхранена в полза на обществото и културно-историческото завещание на София.
От „ Московска " 33 акцентират, че дейностите на общината не са ориентирани към присъединяване в търга, а към отбрана на обществен актив с висока културно-историческа стойност, за който институцията е длъжна да постави всички законови старания за запазване.
Жалбата е подадена на съображение член 435, алинея 4 от Гражданския процесуален кодекс, който дава право на трето лице да апелира изпълнителни дейности, когато осъществяването е ориентирано върху движимост, която не принадлежи на длъжника. Паралелно с това Столичната община е поискала и прекъсване на изпълнителното произвеждане по реда на член 438 Граждански процесуален кодекс – до изговаряне на съда по разногласието за собствеността.
Крайният период за подаване на предложения в процедурата беше 19 февруари 2026 година, а отварянето им беше планувано за 20 февруари. Още на 17 февруари Столичната община подава жалбата си с гледище продажбата да бъде блокирана, доколкото съгласно правния разбор парцелът не следва въобще да бъде обект на наложително осъществяване. В разследване на това обществената обмен и изпълнителните дейности върху парцела бяха спрени с разпореждане на частния правосъден реализатор, до изясняване на въпроса за собствеността.
Проверката на Столичната община наблюдава поредност от покупко-продажби обратно във времето. В края на 90-те години Столичният общински съвет взема решение парцелът да бъде апортиран в капитала на общинското сдружение Софийски парцели ЕАД.
Впоследствие сдружението прави ново предписание – апорт на същия парцел в капитала на частното сдружение Артемида-БСИ АД, което по-късно е вписано като притежател. На това съображение парцелът е бил ипотекиран в интерес на Инвестбанк АД, а след струпване на отговорности се стига и до изпълнително произвеждане и обществена обмен.
Според правния разбор на общината основният проблем е още в първата договорка - апортирането на парцела в капитала на комерсиално сдружение.
Позицията на Столичната община е, че все още на този апорт парцелът към този момент е имал статут на обществена общинска благосъстоятелност по силата на закона. Това следва от § 7, алинея 1, т. 6 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗМСМА, според който държавни парцели с културни и публични функционалности минават в благосъстоятелност на общините. Процесната постройка е функционирала като " детски дом ", което я слага точно в хипотезата на парцел с публично предопределение по смисъла на тази наредба.
Допълнително, постройката е оповестена за недвижима културна полезност. Съгласно член 3, алинея 2, т. 3 от Закона за общинската благосъстоятелност такива парцели са обществена общинска благосъстоятелност.
Този статут има строго избран юридически режим. По силата на член 7, алинея 2 ЗОС парцели обществена общинска благосъстоятелност не могат да се отчуждават, да се обременяват с вещни права и са извадени от гражданския оборот. Това значи, че не могат да бъдат предмет на разпоредителни покупко-продажби, в това число апорт в търговски сдружения.
На това съображение Столичната община смята, че апортът е незабележим по член 26, алинея 1 Закон за задълженията и договорите като договорка, осъществена в несъгласие със закона и с неосъществим предмет. Оттук следва, че всички следващи покупко-продажби, осъществени въз основа на него, в това число прехвърлянето към Артемида-БСИ АД и учредените ипотеки към Инвестбанк АД, също са опорочени, защото праводателят не е имал годно право на благосъстоятелност.
С разпореденото прекъсване на обществената обмен на този стадий е предотвратен рискът постройката да премине в частни ръце в границите на наложително осъществяване.
Паралелно с процесуалните дейности по прекъсването, Столичната община към този момент е завела иск по член 440 от Граждански процесуален кодекс за определяне, че парцелът, върху който е ориентирано осъществяването, не принадлежи на длъжника. Чрез това произвеждане общината цели съдът дефинитивно да се произнесе по въпроса за собствеността и допустимостта на насилственото осъществяване върху парцела.
От изхода на това дело ще зависи и идващият стадий от ориста на къщата на Гешов.
От Столичната община декларират, че ще продължат да употребяват всички законови механизми, с цел да подсигуряват, че емблематичната къща на Иван Евстратиев Гешов ще бъде съхранена в полза на обществото и културно-историческото завещание на София.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ