Българските тракийски земи си имат свой римски император
Кой е Максимин Трак и за какво никой не учи за него по история, разкрива проф. д.и.н. Диляна Ботева
Проф. д.и.н. Диляна Ботева е един от най-известните български траколози и учител в Историческия факултет на Софийски университет „ Св. Климент Охридски ”. Тя е създател на редица значими изявления, свързани с тракийската история, от които може да се научи доста за корените на българското общество и другите групи, от които след това то се построява в настоящия му тип. Проф. Ботева е и създател на учебници по история за съвсем всички класове от главно до приблизително обучение. Днес тя изнесе прелюбопитен отчет в границите на 24-ата Кръгла маса на Сдружение „ Черноморска Странджа ” , който срещна академичната общественост за персона, за която малко на брой подозират, че е съществувала в миналото. Говорим с проф. д.и.н. Диляна Ботева за римския император Максимин Трак и за тракийската просвета като цяло.
- Проф. Ботева, през днешния ден вашият отчет по време на Кръглата маса на Сдружение „ Черноморска Странджа ” беше незабравим. Всъщност личността на римския император Максимин Трак е незадълбочено позната на необятната общност. Защо толкоз малко се приказва за него и кой е той?
- Максимин трак (Maximinus Thrax) е римски император в интервала 235-238 година Той, видно от името е, първият тракиец, оглавил Римската империя и също по този начин единственият в историята, който в никакъв случай не е посещавал Рим. Честно казано за мен фактът, че се приказва толкоз малко за него, е непонятен феномен. По принцип хората, които се занимаваме с античността - така наречен „ античници ”, несъмнено си приказваме за него. Проф. Румен Иванов има оповестена публикация за него във Военно-историческия алманах. Излседователите го познават и работят по него. Защо това не е излязло в всеобщото, публично пространство, с цел да бъде налично за всички, не мога да отговоря. Струва ми се, и може би ще бъдат малко последна, това се дължи ненапълно на обстоятелството, че отношението към античността в България постоянно е било двуяко. Във Франция приказват за „ Франция преди Франция ” и не се тормозят от формулировката. У нас, когато би трябвало да кажем, че античността е част от историята на нашите земи, някак не звучи добре и не знам за какво. На няколко пъти съм поставяла тъкмо тази тематика като въпроси в общественото пространство. За страдание там попадаме в едно „ раздвояване на личността ” - или обясняваме, надали не, че Адам и Ева са траки... или отиваме в другата прекаленост, която безусловно изражда и трансформира в подигравка онази част от историята. Или свито мълчим да не обидим някого.
Император Максимин Трак е описван като " колос " - бил висок " минимум 2.5 м ", съгласно някои исторически източници
- Защо и по какъв начин става по този начин, че този човек в никакъв случай не е стъпвал с крайник в Рим?
- Защото той е определен за император във време, в което римските войски водят война с немските племена на север. Той е боец, зает с бойците, който ги е рекрутирал и обучавал, остава до своите бойци. Няма различен аналог в римската история. Той не е просто император-войник. Максимин Трак не се усеща обвързван със самия град. За него столицата е там, където са бойците, тъй като те са тези, които в този миг пазят границата. Възможно е и да не са му се сложили подобаващите условия. Например, в случай че напрежението по границата е било толкоз огромно, несъмнено, че той няма да остави легионите, с цел да се върне в Рим и да заседава със Сената. И тук има един забавен миг - забавна обстановка, тъкмо с този император. В биографията му в „ Историята на римските императори ” - така наречен Historia Augusta, се твърди, че той бил достигнал надалеч на север в Германия и доста дълго време цялата международна историография сочеше с пръст тези параграфи като един от детайлите, показващи, че този текст е обезсърчителен. Че той е „ късноантична имитация ”, която се пробва да повдигне престижа на императора - за какво, не е ясно. Обаче немските археолози попаднаха на археологически обект, който демонстрира военни дейности на римската войска надалеч на север. Оказва се, че Historia Augusta напълно правилно е отразила до каква степен тъкмо е стигнал Максимин Тракиец и това е несъмнено. Защото намираме негови монети.
- Роден ли е император Максимин Трак на територията на България?
-Според мен алтернатива няма за това дали е роден на територията на нашата страна, или не. Вариантите за неговия прозиход са няколко - Рациария (Видинско), Ескос (устието на р. Искър при р. Дунав), Гиген (Плевенско), Монтана и Северна Добруджа - в случай че е Северна Добруджа може и за жалост да се окаже на територия на Румъния, само че по този начин или другояче това е Древна Тракия. Дори когато се отхвърля неговата тракийска принадлежност, фактът, че той е роден в нашите тракийски земи не се оспорва. За жал обаче той остава незнаен за болшинството.
- Защото го няма в образователния проект и тъй като античността като цяло не влиза в него?
- Да и аз, като историк, съм гневна от този факт. И не съм сама. Ще ви дам образец - в един гимназиален учебник на доста почитан от мен създател - историк, награждаван с държавни оценки - историята на България стартира с идването на славяните. Е, в последна сметка те не идват тук във вакуум! Може ли историк да не стартира учебника си най-малко с това да каже в какво пространство и на чии земи идват славяните? Очевидно може...
- Тракийският римски император повдига тематиката за траките като цяло. Тя е доста огромна в университетските среди, само че в общественото пространство малко е известно за тях. Когато аз бях възпитаник, в учебниците по история беше отделена безусловно една страничка за тяхното битие. Какво се знае за тях?
- Няколко значими неща могат да се кажат за траките. Това е първото население на източната част на Балканския полуостров, чието име ние знаем. Откога насетне може да се приказва за „ траки ”, това е спор. Има три съществени гледни точки - съзнателно не споделям теории, защото в едната позиция има няколко разновидността. Според акад. Владимир Георгиев, теза, която е дефинирана за първи път през 60-е години на предишния век и която има своите дейни поддръжници до ден-днешен - те са автохтонното, локално население в тези земи. И това е по този начин, тъй като нямаме предтракийски езикови останки. След като нямаме такива, а езикът е една доста консервативна категория, заключението е, че няма нищо друго преди тях.
- Но самите те от кое място са пристигнали? Знае ли се нещо за техния генезис?
- Това е въпросът. Но може би е неточно заложен. Проф. Александър Фол, светла му памет, постоянно се разграничаваше и споделяше „ Те не са нито пристигнали от някъде, нито са автохтонно население ”. И несъмнено, студентите постоянно питаха какви са тогава те? Според Фол, траките са амалгама, която се е получила от взаимното общуване на локалното неолитно и енеолитно (каменно-медната епоха) население с придошлото от североизток - откъм северно причерноморските степи - конно, номадско население.
- В подобен смисъл, в случай че погледнем историята на траките, не можем да приказваме за една етническа принадлежност?
- Напротив, можем, тъй като тя се е формирала. Но в случай че проф. Фол е прав, а на мен ми се коства, че нямаме учредения да оспорваме казаното от него, дали ще търсим амалгама с тези, които идват от североизток, или тези, идващи от югоизток. Повтарям доста пъти амалгама и ще уточня, тъй като студентите ми постоянно ме питат - това е сплав. Важно е, тъй като се смесват прахообразен метал и течен метал, който най-после се трансформират в метала, във типа, в който го познаваме - корав и с ясна форма. Така е и с траките. Така произходът им може да се наблюдава тук. Те са се формирали на Балканския полуостров почти на правилото, на който взаимната българска националност се е формирала въз основата на взаимно общуване на славяни и българите на Кубрат и Аспарух. И това за траките, съгласно проф. Фол, се случва в границите на II и III хилядолетие пр.н.е. В началото на II хилядолетие преди Христа се приказва към този момент за „ прототраки ”. Нужно е било почти едно хилядолетие, с цел да могат двете основи на траките - локалното население и придошлите номадски нации, да се амалгамизират, че към този момент са едно единно цяло. В него те към този момент могат да бъдат уловени характерности, които са значими и които са били част от земеделското и номадското население, които са обединени. Затова - нещо, което е доста значимо, в тракийската просвета гърците ще кажат, че за траките Дионис е Аполон, а Аполон е Дионис.
- Защо това е толкоз значимо?
- Защото за едно земеделско население, съгласно гърците, водеща е земята, т.е. господ Дионис. А за едно номадско население, което се води по придвижването на слънцето, то е най-важно, а богът е Аполон или „ Хелиос ”. Така виждаме, че в тракийското общество тези два съставния елемент са смесени по подобен метод, че не могат да бъдат разграничени.
-В началото на отчета си през днешния ден споменахте за разликата сред понятията „ траки ” и „ тракийци ”. Защо има такова разграничаване?
- По принцип това е алтернатива, която се оформя на практика през 60-те и 70-те години на предишния век. До тогава постоянно се е говорело за тракийци и можете да видите, че във всички ранни текстове, които са оповестени от доайените на античността в България, понятието „ траки ” е показано през славянската форма - дългият етноним, който включва „ -ци ”. Защото като се каже „ трак ”, някак си не звучи благозвучно. А с цел да звучи благозвучно става трак-иец и от там идва множественото число „ тракийци ”. От там потегля и огромният спор - имаме ли право да славянизираме имена, които действат преди идването на славяните въобще. Моето надълбоко разбиране е, че когато приказваме за античността, сме длъжни да запазим античната форма на думата - траки, еони, пеони, илири - вместо да ги заместваме с тракийци, илирийци и така нататък Дългата форма на етнонима би следвало да се резервира за съвременността. Отново ще загатна проф. Александър Фол - той настояваше, когато приказваме за античността, да приказваме за „ македони ”, а не „ македонци ”, тъй като езикът, на който са говорили, е напълно друг.
- А би трябвало ли античността да влезе в просветителната система повече, в сравнение с е в този момент?
- Античността е влезнала, само че незадоволително. За страдание смъкнаха материалите в пети клас и когато студентите дойдат при нас, за тях това напълно нова информация - стартират на чисто. Когато приказваме за българската древност - тя е подценена и би трябвало да влезе в просветителния материал пълноценно. Но действително няма физическо време в границите на образователната година, с цел да му бъде отделено задоволително време. Въпросът е най-малко да участва в учебниците. Слава Богу по новата стратегия най-малко има оповестени часове. Учи се в десети клас и има отделени два урока. Но отново е нещо и не започваме с идването на славяните. Трябва да се приказва по-интензивно за това, че историята на българските земи в античността е част и от българската история. Траките остават като писана история, с помощта на гърците. И би могло да се включи материал за тях и в учебниците по литература, където и до през днешния ден има материали за Древна Гърция.
Проф. д.и.н. Диляна Ботева е един от най-известните български траколози и учител в Историческия факултет на Софийски университет „ Св. Климент Охридски ”. Тя е създател на редица значими изявления, свързани с тракийската история, от които може да се научи доста за корените на българското общество и другите групи, от които след това то се построява в настоящия му тип. Проф. Ботева е и създател на учебници по история за съвсем всички класове от главно до приблизително обучение. Днес тя изнесе прелюбопитен отчет в границите на 24-ата Кръгла маса на Сдружение „ Черноморска Странджа ” , който срещна академичната общественост за персона, за която малко на брой подозират, че е съществувала в миналото. Говорим с проф. д.и.н. Диляна Ботева за римския император Максимин Трак и за тракийската просвета като цяло.
- Проф. Ботева, през днешния ден вашият отчет по време на Кръглата маса на Сдружение „ Черноморска Странджа ” беше незабравим. Всъщност личността на римския император Максимин Трак е незадълбочено позната на необятната общност. Защо толкоз малко се приказва за него и кой е той?
- Максимин трак (Maximinus Thrax) е римски император в интервала 235-238 година Той, видно от името е, първият тракиец, оглавил Римската империя и също по този начин единственият в историята, който в никакъв случай не е посещавал Рим. Честно казано за мен фактът, че се приказва толкоз малко за него, е непонятен феномен. По принцип хората, които се занимаваме с античността - така наречен „ античници ”, несъмнено си приказваме за него. Проф. Румен Иванов има оповестена публикация за него във Военно-историческия алманах. Излседователите го познават и работят по него. Защо това не е излязло в всеобщото, публично пространство, с цел да бъде налично за всички, не мога да отговоря. Струва ми се, и може би ще бъдат малко последна, това се дължи ненапълно на обстоятелството, че отношението към античността в България постоянно е било двуяко. Във Франция приказват за „ Франция преди Франция ” и не се тормозят от формулировката. У нас, когато би трябвало да кажем, че античността е част от историята на нашите земи, някак не звучи добре и не знам за какво. На няколко пъти съм поставяла тъкмо тази тематика като въпроси в общественото пространство. За страдание там попадаме в едно „ раздвояване на личността ” - или обясняваме, надали не, че Адам и Ева са траки... или отиваме в другата прекаленост, която безусловно изражда и трансформира в подигравка онази част от историята. Или свито мълчим да не обидим някого.
Император Максимин Трак е описван като " колос " - бил висок " минимум 2.5 м ", съгласно някои исторически източници - Защо и по какъв начин става по този начин, че този човек в никакъв случай не е стъпвал с крайник в Рим?
- Защото той е определен за император във време, в което римските войски водят война с немските племена на север. Той е боец, зает с бойците, който ги е рекрутирал и обучавал, остава до своите бойци. Няма различен аналог в римската история. Той не е просто император-войник. Максимин Трак не се усеща обвързван със самия град. За него столицата е там, където са бойците, тъй като те са тези, които в този миг пазят границата. Възможно е и да не са му се сложили подобаващите условия. Например, в случай че напрежението по границата е било толкоз огромно, несъмнено, че той няма да остави легионите, с цел да се върне в Рим и да заседава със Сената. И тук има един забавен миг - забавна обстановка, тъкмо с този император. В биографията му в „ Историята на римските императори ” - така наречен Historia Augusta, се твърди, че той бил достигнал надалеч на север в Германия и доста дълго време цялата международна историография сочеше с пръст тези параграфи като един от детайлите, показващи, че този текст е обезсърчителен. Че той е „ късноантична имитация ”, която се пробва да повдигне престижа на императора - за какво, не е ясно. Обаче немските археолози попаднаха на археологически обект, който демонстрира военни дейности на римската войска надалеч на север. Оказва се, че Historia Augusta напълно правилно е отразила до каква степен тъкмо е стигнал Максимин Тракиец и това е несъмнено. Защото намираме негови монети.
- Роден ли е император Максимин Трак на територията на България?
-Според мен алтернатива няма за това дали е роден на територията на нашата страна, или не. Вариантите за неговия прозиход са няколко - Рациария (Видинско), Ескос (устието на р. Искър при р. Дунав), Гиген (Плевенско), Монтана и Северна Добруджа - в случай че е Северна Добруджа може и за жалост да се окаже на територия на Румъния, само че по този начин или другояче това е Древна Тракия. Дори когато се отхвърля неговата тракийска принадлежност, фактът, че той е роден в нашите тракийски земи не се оспорва. За жал обаче той остава незнаен за болшинството.
- Защото го няма в образователния проект и тъй като античността като цяло не влиза в него?
- Да и аз, като историк, съм гневна от този факт. И не съм сама. Ще ви дам образец - в един гимназиален учебник на доста почитан от мен създател - историк, награждаван с държавни оценки - историята на България стартира с идването на славяните. Е, в последна сметка те не идват тук във вакуум! Може ли историк да не стартира учебника си най-малко с това да каже в какво пространство и на чии земи идват славяните? Очевидно може...
- Тракийският римски император повдига тематиката за траките като цяло. Тя е доста огромна в университетските среди, само че в общественото пространство малко е известно за тях. Когато аз бях възпитаник, в учебниците по история беше отделена безусловно една страничка за тяхното битие. Какво се знае за тях?
- Няколко значими неща могат да се кажат за траките. Това е първото население на източната част на Балканския полуостров, чието име ние знаем. Откога насетне може да се приказва за „ траки ”, това е спор. Има три съществени гледни точки - съзнателно не споделям теории, защото в едната позиция има няколко разновидността. Според акад. Владимир Георгиев, теза, която е дефинирана за първи път през 60-е години на предишния век и която има своите дейни поддръжници до ден-днешен - те са автохтонното, локално население в тези земи. И това е по този начин, тъй като нямаме предтракийски езикови останки. След като нямаме такива, а езикът е една доста консервативна категория, заключението е, че няма нищо друго преди тях.
- Но самите те от кое място са пристигнали? Знае ли се нещо за техния генезис?
- Това е въпросът. Но може би е неточно заложен. Проф. Александър Фол, светла му памет, постоянно се разграничаваше и споделяше „ Те не са нито пристигнали от някъде, нито са автохтонно население ”. И несъмнено, студентите постоянно питаха какви са тогава те? Според Фол, траките са амалгама, която се е получила от взаимното общуване на локалното неолитно и енеолитно (каменно-медната епоха) население с придошлото от североизток - откъм северно причерноморските степи - конно, номадско население.
- В подобен смисъл, в случай че погледнем историята на траките, не можем да приказваме за една етническа принадлежност?
- Напротив, можем, тъй като тя се е формирала. Но в случай че проф. Фол е прав, а на мен ми се коства, че нямаме учредения да оспорваме казаното от него, дали ще търсим амалгама с тези, които идват от североизток, или тези, идващи от югоизток. Повтарям доста пъти амалгама и ще уточня, тъй като студентите ми постоянно ме питат - това е сплав. Важно е, тъй като се смесват прахообразен метал и течен метал, който най-после се трансформират в метала, във типа, в който го познаваме - корав и с ясна форма. Така е и с траките. Така произходът им може да се наблюдава тук. Те са се формирали на Балканския полуостров почти на правилото, на който взаимната българска националност се е формирала въз основата на взаимно общуване на славяни и българите на Кубрат и Аспарух. И това за траките, съгласно проф. Фол, се случва в границите на II и III хилядолетие пр.н.е. В началото на II хилядолетие преди Христа се приказва към този момент за „ прототраки ”. Нужно е било почти едно хилядолетие, с цел да могат двете основи на траките - локалното население и придошлите номадски нации, да се амалгамизират, че към този момент са едно единно цяло. В него те към този момент могат да бъдат уловени характерности, които са значими и които са били част от земеделското и номадското население, които са обединени. Затова - нещо, което е доста значимо, в тракийската просвета гърците ще кажат, че за траките Дионис е Аполон, а Аполон е Дионис.
- Защо това е толкоз значимо?
- Защото за едно земеделско население, съгласно гърците, водеща е земята, т.е. господ Дионис. А за едно номадско население, което се води по придвижването на слънцето, то е най-важно, а богът е Аполон или „ Хелиос ”. Така виждаме, че в тракийското общество тези два съставния елемент са смесени по подобен метод, че не могат да бъдат разграничени.
-В началото на отчета си през днешния ден споменахте за разликата сред понятията „ траки ” и „ тракийци ”. Защо има такова разграничаване?
- По принцип това е алтернатива, която се оформя на практика през 60-те и 70-те години на предишния век. До тогава постоянно се е говорело за тракийци и можете да видите, че във всички ранни текстове, които са оповестени от доайените на античността в България, понятието „ траки ” е показано през славянската форма - дългият етноним, който включва „ -ци ”. Защото като се каже „ трак ”, някак си не звучи благозвучно. А с цел да звучи благозвучно става трак-иец и от там идва множественото число „ тракийци ”. От там потегля и огромният спор - имаме ли право да славянизираме имена, които действат преди идването на славяните въобще. Моето надълбоко разбиране е, че когато приказваме за античността, сме длъжни да запазим античната форма на думата - траки, еони, пеони, илири - вместо да ги заместваме с тракийци, илирийци и така нататък Дългата форма на етнонима би следвало да се резервира за съвременността. Отново ще загатна проф. Александър Фол - той настояваше, когато приказваме за античността, да приказваме за „ македони ”, а не „ македонци ”, тъй като езикът, на който са говорили, е напълно друг.
- А би трябвало ли античността да влезе в просветителната система повече, в сравнение с е в този момент?
- Античността е влезнала, само че незадоволително. За страдание смъкнаха материалите в пети клас и когато студентите дойдат при нас, за тях това напълно нова информация - стартират на чисто. Когато приказваме за българската древност - тя е подценена и би трябвало да влезе в просветителния материал пълноценно. Но действително няма физическо време в границите на образователната година, с цел да му бъде отделено задоволително време. Въпросът е най-малко да участва в учебниците. Слава Богу по новата стратегия най-малко има оповестени часове. Учи се в десети клас и има отделени два урока. Но отново е нещо и не започваме с идването на славяните. Трябва да се приказва по-интензивно за това, че историята на българските земи в античността е част и от българската история. Траките остават като писана история, с помощта на гърците. И би могло да се включи материал за тях и в учебниците по литература, където и до през днешния ден има материали за Древна Гърция.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ