Човекът между Путин и Тръмп: спасителят или саботьорът на Украйна?
Кой е Кирил Дмитриев? В Москва го назовават приближен човек на Кремъл. В Съединени американски щати – „ съветски агитатор “. А в Киев – глобена фигура, която не заслужава доверие. В същото време точно той стои в центъра на най-новия план за кротичък проект сред Русия и Украйна – проект, роден след три дни диалози в Маями със специфичния делегат на администрацията на американския президент Доналд Тръмп, Стив Уиткоф.
Дмитриев е необикновен съветски посланик. На 50 години, с обучение от Станфорд и MBA от Харвард, той познава американската система по-добре от мнозина в Москва. Работил е в McKinsey, управлявал е американско-руски капиталов фонд и от повече от десетилетие стои отпред на Руския фонд за директни вложения – конструкция, глобена от Вашингтон като инструмент на Кремъл.
Екипът му отхвърля да разяснява елементи от оферти кротичък проект. Но съгласно източници документът наподобява на лист с стремежи на Путин – условия Украйна да отстъпи територии, да свие армията си и да одобри нова архитектура на сигурност, комфортна за Москва. Зеленски е деликатен – не отхвърля проекта обществено, само че акцентира:
„ Всяко съглашение би трябвало да докара до заслужен мир, който почита нашата самостоятелност и суверенитет. “
По подигравка Дмитриев схваща Украйна повече от доста съветски публични лица. Той е израснал в Киев, наследник на двама учени, и като младеж е взел участие в продемократични митинги. Приятели настояват, че таман тези корени го карат да има вяра, че може да бъде медиатор сред двата свята.
Но ролята му е спорна. Той е индивидът, който оказва помощ при освобождението на американски преподавател от съветски затвор през февруари 2025 година – акт, който го показва като потребен канал сред Вашингтон и Москва. И в същото време е фигура, която Министерството на финансите на Съединени американски щати показва през 2022 година като „ прочут съдружник на Путин “.
По време на телевизионните си изяви Дмитриев приказва на езика, който западната аудитория схваща: умерено, умерено, възпитано. Той ловко смекчава съветските позиции, без да отстъпва от тях. Наскоро пред CNN съобщи:
„ Аз не съм военен… просто работя за разговор и желая да се уверя, че спорът ще завърши допустимо най-скоро. “
Но по какъв начин приключва това изречение, откакто дни преди него детска градина в Харков беше бомбардирана? Точно тук несъгласието към Дмитриев се изостря най-вече.
В Кремъл го считат за лице на модерната съветска дипломация, в Съединени американски щати го виждат като рисково равен представител на Москвата, а в Украйна – като човек, който в миналото е приказвал за „ стопански голодомор “, в случай че Киев се отдели от Русия.
Кариерата му е комбинация от стопански упоритости, дипломатически контакти и стратегически планове – от енергийни покупко-продажби в Арктика до оферти за железопътен тунел под Беринговия пролив. Семейните му връзки също провокират интерес: брачната половинка му е близка до дъщерята на Путин, Катерина Тихонова, и работи с нея в софтуерната ѝ компания.
Днес Дмитриев е индивидът, за който едни споделят, че може да способства за мира, а други – че ще довърши украинската самостоятелност на масата за договаряния.
Истината, както постоянно се случва в дипломацията, евентуално е някъде по средата. Но едно е несъмнено:
Кирил Дмитриев към този момент е основен състезател в най-рисковата политическа игра на планетата – тази за войната и мира сред Русия, Украйна и Запада.
Дмитриев е необикновен съветски посланик. На 50 години, с обучение от Станфорд и MBA от Харвард, той познава американската система по-добре от мнозина в Москва. Работил е в McKinsey, управлявал е американско-руски капиталов фонд и от повече от десетилетие стои отпред на Руския фонд за директни вложения – конструкция, глобена от Вашингтон като инструмент на Кремъл.
Екипът му отхвърля да разяснява елементи от оферти кротичък проект. Но съгласно източници документът наподобява на лист с стремежи на Путин – условия Украйна да отстъпи територии, да свие армията си и да одобри нова архитектура на сигурност, комфортна за Москва. Зеленски е деликатен – не отхвърля проекта обществено, само че акцентира:
„ Всяко съглашение би трябвало да докара до заслужен мир, който почита нашата самостоятелност и суверенитет. “
По подигравка Дмитриев схваща Украйна повече от доста съветски публични лица. Той е израснал в Киев, наследник на двама учени, и като младеж е взел участие в продемократични митинги. Приятели настояват, че таман тези корени го карат да има вяра, че може да бъде медиатор сред двата свята.
Но ролята му е спорна. Той е индивидът, който оказва помощ при освобождението на американски преподавател от съветски затвор през февруари 2025 година – акт, който го показва като потребен канал сред Вашингтон и Москва. И в същото време е фигура, която Министерството на финансите на Съединени американски щати показва през 2022 година като „ прочут съдружник на Путин “.
По време на телевизионните си изяви Дмитриев приказва на езика, който западната аудитория схваща: умерено, умерено, възпитано. Той ловко смекчава съветските позиции, без да отстъпва от тях. Наскоро пред CNN съобщи:
„ Аз не съм военен… просто работя за разговор и желая да се уверя, че спорът ще завърши допустимо най-скоро. “
Но по какъв начин приключва това изречение, откакто дни преди него детска градина в Харков беше бомбардирана? Точно тук несъгласието към Дмитриев се изостря най-вече.
В Кремъл го считат за лице на модерната съветска дипломация, в Съединени американски щати го виждат като рисково равен представител на Москвата, а в Украйна – като човек, който в миналото е приказвал за „ стопански голодомор “, в случай че Киев се отдели от Русия.
Кариерата му е комбинация от стопански упоритости, дипломатически контакти и стратегически планове – от енергийни покупко-продажби в Арктика до оферти за железопътен тунел под Беринговия пролив. Семейните му връзки също провокират интерес: брачната половинка му е близка до дъщерята на Путин, Катерина Тихонова, и работи с нея в софтуерната ѝ компания.
Днес Дмитриев е индивидът, за който едни споделят, че може да способства за мира, а други – че ще довърши украинската самостоятелност на масата за договаряния.
Истината, както постоянно се случва в дипломацията, евентуално е някъде по средата. Но едно е несъмнено:
Кирил Дмитриев към този момент е основен състезател в най-рисковата политическа игра на планетата – тази за войната и мира сред Русия, Украйна и Запада.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ