Важно е семейството
Кой е споделил, че любовта трае 3 години? Когато дамата остане жена, а мъжът мъж, когато ги сплотява освен пристрастеността, само че и уважението, любовта не стопира.
Аз обичам своя мъж. До бучка в гърлото. Живеем дружно от 10 години. От тях в брак – 7. И с всеки ден се влюбвам в брачна половинка си все по-силно. Когато се връща изтощен от работа и ме анулира в грижата за буйнит ени момчета, безусловно ме пита закусвала ли съм през днешния ден и в случай че не, незабавно ме гони в кухнята. Обичам го за това.
Обичам го за това, че ми мърмори, в случай че работя по нощите, за това по какъв начин когато заран води децата на детска градина, се пробва да ги убеди да не будят мама. За това, че всяка заран преди да отиде на работа влиза в спалнята и ме целува по челото.
Всеки ден се влюбвам все по-силно в него, когато играе на конзолата и с момчешка горделивост ми споделя за новите си върхове в играта. Влюбвам се, когато с пяна на уста спорим за политика или просвета и той ВИНАГИ се оказва прав.
Влюбвам се поради неговата почтеност, от време на време мъчителна, само че постоянно пряма. За това, че в актуалния еманципиран свят ме кара да се усещам просто жена, жена и майка.
Всеки ден запитвам себе си – какво още мога да дам на своя мъж? Как мога да проявя своята обич и грижа, с какво да го развеселявам. Да направя чорба топчета, да му подаря премиум танк или да му викна стриптийзьорка.
Забележително е, че за 10 години сме имали единствено една кавга. И то каква – спорехме за обстановката в Донбас, разногласието беше яростен и аз даже станах от масата и се развиках. След това към този момент се стараем повече не да обсъждаме Украйна. Но постоянно се майтапим по този мотив, когато виждаме свадите на другите двойки.
Защо пиша това? Просто ми е занимателно, че приятелките ми ме съжаляват. Някои прикрито шептят зад тила ми, а някои откровено ме гледат в очите. Бедната аз – напълно съм се изгубила, с изключение на работа и памперси не виждам друго, мъжът ми печели все по-малко, открил е и лични правила и като цяло е непохватен тъпанар, с мен няма защо да се приказва, а те са всемирски лъвици. При тях животът кипи.
Но пък аз чувам разказите им за кавги и любовници и си мисля – ето това е кипящият им живот. По-добре да отида на риба с мъжа ми, да го погледам по какъв начин играе на новата Uncharted, да си устроя домакински Mortal Kombat със синовете.
И си мисля какъв брой е хубаво да бъдем такива сухари и нещастници, само че толкоз щастливи.
