Истинското кино, заслужаващо Оскар, не съществува в това десетилетие, обърнете се към миналото
Кой е Хауърд Бийл и за какво думите му отекват по този начин ужасно след следващия неуспех на Академията от през вчерашния ден
Да го кажем почтено – в последните години Холивуд се трансформира в производител на най-големите „ бози ”, а премиите, които сами си връчват на сякаш обичайни елитни церемонии членовете на филмовата Академия на Съединени американски щати отразяват самодоволството на клика от хора, които не се интересуват от мнението на феновете за техния артикул, от вашето мнение, а единствено от това какъв брой пари ще направи продукцията им и какви ще са приходите от бокс офиса. С това дълго изречение може да се опише действителността в американското кино, сграбчило преди близо 70 години модела на немския пропагандист Йосеф Гьобелс и приложило го ловко под знака на демокрацията и капитализма.
Днес киното е нищо повече от инструмент за агитация, ловко вписващ в себе си детайли на комедия, драма и политика, завоалирани под формата на забавно, само че към този момент скучно и постоянно безвкусно изложение – същото, употребено от хилядолетия, още от митоса на антична Гърция, само че този път полирано и рафинирано, с цел да постанова избрана идеология. За същинските киномани в днешно време се оказва идея пердута да намерят подобаваща лента, която освен да грабне вниманието им, само че и да споделя нещо свястно. Затова и множеството такива се обръщат към предишното – времето на забравените класики, които говореха, които оставяха отпечатък за разлика от филмите за супергерои, надпреварващи се кой да има повече образни хубости и кой от кой да излежда „ по-реалистичен ” пред зеления екран.
Днес ще представим на вниманието ви една лента отпреди 50 години. Да, цветна е, през 70-те години киното не е било черно бяло. „ Мрежа ” или “Network ”, както е истинското заглавие на кино лентата от 1976 година, е „ отегчителен ” за днешното потомство филм, който е на процедура ирония. Повече драма, в сравнение с черна комедия, повече оракулски, в сравнение с разбор на злободневната тогава обстановка, дългият 121 минути филм споделя историята на водещ на новинарска емисия.
Хауърд Бийл е възрастен, само че доста умел водещ. В един прекрасен ден му оповестяват, че е уволнен поради невисок рейтинг и след 2 седмици би трябвало да напусне, а той... вместо да се помири, излиза онлайн още в идната емисия и оповестява, че идната седмица ще се самоубие пред камерите на личното си предаване. Действието му е подтикнато не от идеология, не от някакъв негов проект, а от чисто обезсърчение. През годините му в „ мрежата ” на малките екрани той се е нагледал и наслушал на откровените нелепости, които се случват в политическия и публичен живот в Америка и към този момент не устоя.
Бързо обаче продуцентите на предаването му откриват, че „ изблика ” на Бийл е рентабилен и го поддържат да продължи. Скоро дори му дават да води ново предаване, в което катализират неговите гневни словоизлияния. Ето и една от тях:
„ Не е нужно да ви споделям, че нещата са зле, всеки знае, че са зле. В меланхолия сме. Всеки търси работа или се опасява да не си загуби работа. Доларът в този момент купува това, което купуваха 5 цента. Банки банкрутират, магазинерите държат револвер под масата, нарушители дивеят по улиците и никой на никое място не знае какво да направи, и няма край. Знаем, че въздухът, който дишаме, не става за дишане, а храната, която ядем, не става за ястие. И седим, гледаме си тв приемниците, до момента в който някакъв си водещ ни споделя, че през днешния ден е имало 15 убийства и 63 тежки закононарушения – като че ли по този начин би трябвало да бъде.
Знаем, че нещата са зле. Повече от зле са – това е полуда. Сякаш всеки на всички места е полудял и по тази причина и не излизаме. Седим си вкъщи и лека-полека светът, в който живеем, се смалява. И споделяме единствено: „ Моля ви, най-малко ме оставете на мира в хола ми. Нека си имам тостера и тв приемника, и радиото, и ще си мълча. Просто ме оставете на мира ”.
Еми, аз не съм от тези, които ще ви оставят на мира. Искам да се ядосате. Не желая да протестирате, да вършиме преврат; не желая да пишете до конгресмените ви, тъй като не знам и какво да ви кажа да напишете. Не знам какво да направя за депресията, за инфлацията и за руснаците, и за престъпността по улиците. Знам единствено, че първо би трябвало да се ядосате. Трябва да кажете: „ Аз съм човешко създание, по дяволите! Животът ми има значение! ”
...
После чак ще измислим какво да вършим с депресията, с инфлацията и петролната рецесия. Но първо би трябвало да се ядосате ”
Това е един от най-запомнящите се моменти във кино лентата, който предлагам да видите. Макар и от 1976 година – преди 47 години, в случай че тази тирада не ви звучи писана преди ден, то очевидно не следите събитията от последните седмици и месеци.
Още по-интересно е, че героят в „ Network ” Хауърд Бийл става толкоз известен, че е извикан на среща със притежателя на „ мрежата ”, за която е работил през целия си живот. Причината? Гневните му словоизлияния в ефир прекъсват значима комерсиална договорка. Точно от тази сцена идва друга запаметяваща се тирада, която изнася шефът Артър Дженсън и която също ще поместим тук.
“Вие се месите в дивите закони на природа, господин Бийл и аз няма да понасям това! Ясно ли е? Мислите си, че просто сте стопирали една бизнес договорка. Изобщо не е по този начин! Арабите изнесоха милиярди долари от тая страна и в този момент би трябвало да ги върнат! Това е цикълът на нещата – като гравитацията. Това е салдото на природата. Вие сте старец, който мисли с понятия като „ народи ” и „ нации ”. Няма народи. Няма нации. Няма руснаци. Няма араби. Няма Трети свят. Няма и Запад. Има единствено една всеобхватна система на системите, една голяма и нечовешка, преплетена, взаимодействаща, многовариационна и интернационална власт на $. Петро-долар, електро-долар, мулти-долар, райхсмарки, рини, рубли, паундове. Това е интернационалната система на валутите, която дефинира тоталността на тая планета. Това е натуралният ред през днешния ден. Това е атомната, субатомната и галактическата конструкция на света. И ВИЕ се месите в нея. И вие ще си платите.
Разбирате ли ме, господин Бийл? Можете да си излизате на екрана и да си говорите за Америка и за демокрацията. Няма Америка. Няма народна власт. Има единствено IBM и ITT, и AT&T, и DuPont, и Union Carbide, и Exxon. Това са нациите на света през днешния ден. За какво мислите си приказват руснаците на техните препоръки? За Карл Маркс ли? Не, те вадят програмните си линеарни таблици, вадят и учебниците по статистическа доктрина, търсят лесните решения и пресмятат коя инвестиция би била най-доходоносна за тях. Точно като нас.
Вече не живеем в свят на народи и идеологии, господин Бийл. Светът е една цялост от корпорации, а решенията се взимат по естествения, непреклонен закон на бизнеса. Светът е бизнес. И е подобен, още откогато индивидът е изпълзял от тинята. И децата ни ще са живи, с цел да видят оня прелестен свят, в който няма апетит, насилие или грубост. Една голяма, международна холдингова компания, за която всички хора ще работят, с цел да вадят общ доход, в която всеки човек ще има дял. Всичко обезпечено, всяко безспокойство – успокоено. И аз избрах Вас, господин Бийл, да проповядвате това евангелие ”.
Та в случай че желаете да гледате филм, заслужаващ Оскари, можете фактически да се обърнете към предишното – доста по-добра концепция е, в сравнение с да се задоволявате със настоящето кино, което единствено за 10-ина години съумя да съсипе няколко същински класики, градени с години и да ги трансформира в нищо повече от златна кокошка. На ваш тил. Гледаме, несъмнено, към " Междузвездни войни " и „ Матрицата ”, „ Индиана Джоунс ” и „ Властелина на пръстените ”, и „ Хари Потър ”, и...
Да го кажем почтено – в последните години Холивуд се трансформира в производител на най-големите „ бози ”, а премиите, които сами си връчват на сякаш обичайни елитни церемонии членовете на филмовата Академия на Съединени американски щати отразяват самодоволството на клика от хора, които не се интересуват от мнението на феновете за техния артикул, от вашето мнение, а единствено от това какъв брой пари ще направи продукцията им и какви ще са приходите от бокс офиса. С това дълго изречение може да се опише действителността в американското кино, сграбчило преди близо 70 години модела на немския пропагандист Йосеф Гьобелс и приложило го ловко под знака на демокрацията и капитализма.
Днес киното е нищо повече от инструмент за агитация, ловко вписващ в себе си детайли на комедия, драма и политика, завоалирани под формата на забавно, само че към този момент скучно и постоянно безвкусно изложение – същото, употребено от хилядолетия, още от митоса на антична Гърция, само че този път полирано и рафинирано, с цел да постанова избрана идеология. За същинските киномани в днешно време се оказва идея пердута да намерят подобаваща лента, която освен да грабне вниманието им, само че и да споделя нещо свястно. Затова и множеството такива се обръщат към предишното – времето на забравените класики, които говореха, които оставяха отпечатък за разлика от филмите за супергерои, надпреварващи се кой да има повече образни хубости и кой от кой да излежда „ по-реалистичен ” пред зеления екран.
Днес ще представим на вниманието ви една лента отпреди 50 години. Да, цветна е, през 70-те години киното не е било черно бяло. „ Мрежа ” или “Network ”, както е истинското заглавие на кино лентата от 1976 година, е „ отегчителен ” за днешното потомство филм, който е на процедура ирония. Повече драма, в сравнение с черна комедия, повече оракулски, в сравнение с разбор на злободневната тогава обстановка, дългият 121 минути филм споделя историята на водещ на новинарска емисия.
Хауърд Бийл е възрастен, само че доста умел водещ. В един прекрасен ден му оповестяват, че е уволнен поради невисок рейтинг и след 2 седмици би трябвало да напусне, а той... вместо да се помири, излиза онлайн още в идната емисия и оповестява, че идната седмица ще се самоубие пред камерите на личното си предаване. Действието му е подтикнато не от идеология, не от някакъв негов проект, а от чисто обезсърчение. През годините му в „ мрежата ” на малките екрани той се е нагледал и наслушал на откровените нелепости, които се случват в политическия и публичен живот в Америка и към този момент не устоя.
Бързо обаче продуцентите на предаването му откриват, че „ изблика ” на Бийл е рентабилен и го поддържат да продължи. Скоро дори му дават да води ново предаване, в което катализират неговите гневни словоизлияния. Ето и една от тях:
„ Не е нужно да ви споделям, че нещата са зле, всеки знае, че са зле. В меланхолия сме. Всеки търси работа или се опасява да не си загуби работа. Доларът в този момент купува това, което купуваха 5 цента. Банки банкрутират, магазинерите държат револвер под масата, нарушители дивеят по улиците и никой на никое място не знае какво да направи, и няма край. Знаем, че въздухът, който дишаме, не става за дишане, а храната, която ядем, не става за ястие. И седим, гледаме си тв приемниците, до момента в който някакъв си водещ ни споделя, че през днешния ден е имало 15 убийства и 63 тежки закононарушения – като че ли по този начин би трябвало да бъде.
Знаем, че нещата са зле. Повече от зле са – това е полуда. Сякаш всеки на всички места е полудял и по тази причина и не излизаме. Седим си вкъщи и лека-полека светът, в който живеем, се смалява. И споделяме единствено: „ Моля ви, най-малко ме оставете на мира в хола ми. Нека си имам тостера и тв приемника, и радиото, и ще си мълча. Просто ме оставете на мира ”.
Еми, аз не съм от тези, които ще ви оставят на мира. Искам да се ядосате. Не желая да протестирате, да вършиме преврат; не желая да пишете до конгресмените ви, тъй като не знам и какво да ви кажа да напишете. Не знам какво да направя за депресията, за инфлацията и за руснаците, и за престъпността по улиците. Знам единствено, че първо би трябвало да се ядосате. Трябва да кажете: „ Аз съм човешко създание, по дяволите! Животът ми има значение! ”
...
После чак ще измислим какво да вършим с депресията, с инфлацията и петролната рецесия. Но първо би трябвало да се ядосате ”
Това е един от най-запомнящите се моменти във кино лентата, който предлагам да видите. Макар и от 1976 година – преди 47 години, в случай че тази тирада не ви звучи писана преди ден, то очевидно не следите събитията от последните седмици и месеци.
Още по-интересно е, че героят в „ Network ” Хауърд Бийл става толкоз известен, че е извикан на среща със притежателя на „ мрежата ”, за която е работил през целия си живот. Причината? Гневните му словоизлияния в ефир прекъсват значима комерсиална договорка. Точно от тази сцена идва друга запаметяваща се тирада, която изнася шефът Артър Дженсън и която също ще поместим тук.
“Вие се месите в дивите закони на природа, господин Бийл и аз няма да понасям това! Ясно ли е? Мислите си, че просто сте стопирали една бизнес договорка. Изобщо не е по този начин! Арабите изнесоха милиярди долари от тая страна и в този момент би трябвало да ги върнат! Това е цикълът на нещата – като гравитацията. Това е салдото на природата. Вие сте старец, който мисли с понятия като „ народи ” и „ нации ”. Няма народи. Няма нации. Няма руснаци. Няма араби. Няма Трети свят. Няма и Запад. Има единствено една всеобхватна система на системите, една голяма и нечовешка, преплетена, взаимодействаща, многовариационна и интернационална власт на $. Петро-долар, електро-долар, мулти-долар, райхсмарки, рини, рубли, паундове. Това е интернационалната система на валутите, която дефинира тоталността на тая планета. Това е натуралният ред през днешния ден. Това е атомната, субатомната и галактическата конструкция на света. И ВИЕ се месите в нея. И вие ще си платите.
Разбирате ли ме, господин Бийл? Можете да си излизате на екрана и да си говорите за Америка и за демокрацията. Няма Америка. Няма народна власт. Има единствено IBM и ITT, и AT&T, и DuPont, и Union Carbide, и Exxon. Това са нациите на света през днешния ден. За какво мислите си приказват руснаците на техните препоръки? За Карл Маркс ли? Не, те вадят програмните си линеарни таблици, вадят и учебниците по статистическа доктрина, търсят лесните решения и пресмятат коя инвестиция би била най-доходоносна за тях. Точно като нас.
Вече не живеем в свят на народи и идеологии, господин Бийл. Светът е една цялост от корпорации, а решенията се взимат по естествения, непреклонен закон на бизнеса. Светът е бизнес. И е подобен, още откогато индивидът е изпълзял от тинята. И децата ни ще са живи, с цел да видят оня прелестен свят, в който няма апетит, насилие или грубост. Една голяма, международна холдингова компания, за която всички хора ще работят, с цел да вадят общ доход, в която всеки човек ще има дял. Всичко обезпечено, всяко безспокойство – успокоено. И аз избрах Вас, господин Бийл, да проповядвате това евангелие ”.
Та в случай че желаете да гледате филм, заслужаващ Оскари, можете фактически да се обърнете към предишното – доста по-добра концепция е, в сравнение с да се задоволявате със настоящето кино, което единствено за 10-ина години съумя да съсипе няколко същински класики, градени с години и да ги трансформира в нищо повече от златна кокошка. На ваш тил. Гледаме, несъмнено, към " Междузвездни войни " и „ Матрицата ”, „ Индиана Джоунс ” и „ Властелина на пръстените ”, и „ Хари Потър ”, и...
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ