135 години от смъртта на Густав Малер - един от великите симфоници
Кой е Густав Малер? Наистина сложен въпрос. Като родения в Русе Елиас Канети - евреин, космополит, песимист и мъдрец, демократ, един от последните огромни хуманисти на нашето време, той остави трайна следа в музиката.
Роден преp 1860 година в Бохемия, наследник на кръчмар, израснал в многодетно семейство, учил при огромния симфоник и органист Антон Брукнер / 1824- 1886/ във Виенската консерватория, той би трябвало да чиракува при известни диригенти, с цел да стигне последователно до високия пост на шеф и диригент на Виенската щатс опера.
Годините, които Густав Малер прекарва в прелестната Виена, съответстват с появяването и възхода на изкуството на сецесиона, с живописта на Густав Климт / 1862- 1918 /, с неговите изискани орнаментални портрети, пейзажи и композици. По това време, в края на XIX век, Малер преоткрива за виенчани оперното завещание на Моцарт - към този момент малко позабравено, незадълбочено и погрешно тълкувано - и издига репутацията му на популярен композитор. Както по- късно, през 60 -те години на ХХ век, за него ще направи същото различен популярен диригент и композитор - Ленард Бърнстейн. Именно на американският евреин Бърнстейн / 1918 - 1990/ изискуем преоткриването на Малер като популярен симфоник - модернист, еднакъв на Бетовен, Брукнер и Брамс. Малер ще сътвори като Бетовен 9 симфонии / последната, Десетата, ще остане незавършена/, предопределени за огромни, комплицирани по своя състав оркестри, оказали най- мощно и трайно влияние върху тоновото изкуство на нашето ХХ столетие - негови директни следовници ще бъдат: Албан Берг, Курт Вайл, Антон декор Веберн, Бенджамин Бритън, Дмитрий Шостакович и Ленард Бърнстейн.
За своето симфонично творчество Малер написа следните редове: „ За мен да напиша симфония, значи да построя по всевъзможен начин на музикалната техника един нов и чужд свят...”
Не мога да не напомня, че преди години Густав Малер беше разгласен от нормативната рецензия до 1956 година за “упадъчен”, “еклектичен” и “буржоазен” създател. Рядко звучеше у нас – по- смелите диригенти, огромните Константин Илиев и Добрин Петков се осмеляваха да го включват в своите стратегии, само че това се случваше относително рядко. За благополучие, Малер в последно време звучи по- постоянно у нас. Неговите прелестни, вълнуващи симфонии са в репертоара освен на Софийската филхармония, само че и на оркестрите на Русе, Пловдив и Варна, Бургас. За страдание, нелепата промяна на партията- рушител ГЕРБ докара до намаляването на съставите на филхармониите, които в този момент са към този момент оперно- симфонични оркестри и осъществяването на огромните му, огромни платна изисква попълването на съставите с спомагателни оркестранти.
Интегралното им издание на международно ниво на CD приготви преди десетина години нашият огромен диригент Емил Табаков, а забележителните му песенни цикли/ „ Песни на странстващия калфа”, „ Вълшебният рог на момчето”, „ Песни за мъртвите деца”/изпълниха за първи път и записаха артистите: Александрина Милчева, Иван Консулов, Людмила Хаджиева и Виолета Шаханова.
Роден преp 1860 година в Бохемия, наследник на кръчмар, израснал в многодетно семейство, учил при огромния симфоник и органист Антон Брукнер / 1824- 1886/ във Виенската консерватория, той би трябвало да чиракува при известни диригенти, с цел да стигне последователно до високия пост на шеф и диригент на Виенската щатс опера.
Годините, които Густав Малер прекарва в прелестната Виена, съответстват с появяването и възхода на изкуството на сецесиона, с живописта на Густав Климт / 1862- 1918 /, с неговите изискани орнаментални портрети, пейзажи и композици. По това време, в края на XIX век, Малер преоткрива за виенчани оперното завещание на Моцарт - към този момент малко позабравено, незадълбочено и погрешно тълкувано - и издига репутацията му на популярен композитор. Както по- късно, през 60 -те години на ХХ век, за него ще направи същото различен популярен диригент и композитор - Ленард Бърнстейн. Именно на американският евреин Бърнстейн / 1918 - 1990/ изискуем преоткриването на Малер като популярен симфоник - модернист, еднакъв на Бетовен, Брукнер и Брамс. Малер ще сътвори като Бетовен 9 симфонии / последната, Десетата, ще остане незавършена/, предопределени за огромни, комплицирани по своя състав оркестри, оказали най- мощно и трайно влияние върху тоновото изкуство на нашето ХХ столетие - негови директни следовници ще бъдат: Албан Берг, Курт Вайл, Антон декор Веберн, Бенджамин Бритън, Дмитрий Шостакович и Ленард Бърнстейн.
За своето симфонично творчество Малер написа следните редове: „ За мен да напиша симфония, значи да построя по всевъзможен начин на музикалната техника един нов и чужд свят...”
Не мога да не напомня, че преди години Густав Малер беше разгласен от нормативната рецензия до 1956 година за “упадъчен”, “еклектичен” и “буржоазен” създател. Рядко звучеше у нас – по- смелите диригенти, огромните Константин Илиев и Добрин Петков се осмеляваха да го включват в своите стратегии, само че това се случваше относително рядко. За благополучие, Малер в последно време звучи по- постоянно у нас. Неговите прелестни, вълнуващи симфонии са в репертоара освен на Софийската филхармония, само че и на оркестрите на Русе, Пловдив и Варна, Бургас. За страдание, нелепата промяна на партията- рушител ГЕРБ докара до намаляването на съставите на филхармониите, които в този момент са към този момент оперно- симфонични оркестри и осъществяването на огромните му, огромни платна изисква попълването на съставите с спомагателни оркестранти.
Интегралното им издание на международно ниво на CD приготви преди десетина години нашият огромен диригент Емил Табаков, а забележителните му песенни цикли/ „ Песни на странстващия калфа”, „ Вълшебният рог на момчето”, „ Песни за мъртвите деца”/изпълниха за първи път и записаха артистите: Александрина Милчева, Иван Консулов, Людмила Хаджиева и Виолета Шаханова.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ