Оплачи се на арменския поп - ето откъде идва изразът
Кой е арменският поп, на който да се оплачем? Почти всички сме чували този израз, само че в действителност той си има генезис.
Историята гласи, че един арменски архиепископ е бил доста непосредствен със султана и се бил застъпил за българи, които били заточени и наказани на гибел на територията на Диарбекир. Има разнообразни тълкования за това какъв брой пъти е защитил българите, какъв брой са били те на брой и така нататък
Арменската общественост в България пък се базира на исторически факт, който обаче не се обвързва напълно с тази история. Това е, тъй като Ботев на страниците на вестник “Знаме ” е отправил обществени благодарности на арменския епископ от Диарбекир за положителните му християнски каузи. Тази история обаче е по-скоро част от фолклорната митология, в сравнение с доближена до фактологията - както и предходната.
В историята на арменците тяхната патриаршия в Цариград просъществува от 1461 година и е основана по заповед на султан Мехмед II. Дотогава гръцкото духовенство не е разрешавало на арменците да имат своя патриаршия, тъй като двете църкви взаимно се упрекват в разкол.
След като Константинопол пада, султанът дава своето позволение на Цариградската патриаршия да се резервира в града, само че дава разрешение и на арменците да основат своя лична. Така се признават всички религиозни общества в границите на града.
И от цялата тази история се изземат някои моменти и се основава “приказката ” за близостта на арменския свещеник със султана.
Борбите ни за църковна самостоятелност стартират от 60-те години и не престават до признаването на българската черква, а от това и до основаването на Българска екзархия. И може би доста от вас си мислят, че турците са били в основата на тази спънка, само че в действителност това са били гърците.
А от другата страна, арменската патриаршия е била зад нашия тил. Оттук също може да се каже, че произлиза изразът, защото гърците тогава са насочвали българите да се обръщат за помощ към арменския папас, а не към тях.
Историята гласи, че един арменски архиепископ е бил доста непосредствен със султана и се бил застъпил за българи, които били заточени и наказани на гибел на територията на Диарбекир. Има разнообразни тълкования за това какъв брой пъти е защитил българите, какъв брой са били те на брой и така нататък
Арменската общественост в България пък се базира на исторически факт, който обаче не се обвързва напълно с тази история. Това е, тъй като Ботев на страниците на вестник “Знаме ” е отправил обществени благодарности на арменския епископ от Диарбекир за положителните му християнски каузи. Тази история обаче е по-скоро част от фолклорната митология, в сравнение с доближена до фактологията - както и предходната.
В историята на арменците тяхната патриаршия в Цариград просъществува от 1461 година и е основана по заповед на султан Мехмед II. Дотогава гръцкото духовенство не е разрешавало на арменците да имат своя патриаршия, тъй като двете църкви взаимно се упрекват в разкол.
След като Константинопол пада, султанът дава своето позволение на Цариградската патриаршия да се резервира в града, само че дава разрешение и на арменците да основат своя лична. Така се признават всички религиозни общества в границите на града.
И от цялата тази история се изземат някои моменти и се основава “приказката ” за близостта на арменския свещеник със султана.
Борбите ни за църковна самостоятелност стартират от 60-те години и не престават до признаването на българската черква, а от това и до основаването на Българска екзархия. И може би доста от вас си мислят, че турците са били в основата на тази спънка, само че в действителност това са били гърците.
А от другата страна, арменската патриаршия е била зад нашия тил. Оттук също може да се каже, че произлиза изразът, защото гърците тогава са насочвали българите да се обръщат за помощ към арменския папас, а не към тях.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ