Наследникът в сянка: Алиреза Арафи поема Иран в най-критичния му ...
Кой е Алиреза Арафи?
За необятната аудитория името му не е толкоз известно, само че в коридорите на Техеран Арафи е считан за „ технократа на духовенството “.
Довереник: Дългогодишен непосредствен сподвижник на починалия Хаменей.
Властови позиции: Заместник-председател на Събранието на специалистите и член на мощния Съвет на пазителите (органът, който има последната дума за всеки закон и претендент за власт).
Интелектуалец: Автор на над 24 книги и началник на иранската семинарна система. Анализаторите го разказват като админ с опит и техническа просветеност – фигура, която би трябвало да внесе успокоение в администрацията, до момента в който генералите от Гвардията (КСИР) вземат решение идващия си ход.
Какво следва за Иран оттук насетне?
Смъртта на Хаменей не е просто промяна на водач, а трус в основите на теокрацията. Ето трите вероятни сюжета за бъдещето:
1. Сценарият „ Твърда линия и ескалация “
Ако Събранието на специалистите избере за непрекъснат водач радикална фигура, тясно обвързвана с Революционната армия (КСИР), Иран ще заложи на цялостна военна борба. В този сюжет „ Оста на съпротивата “ ще бъде задействана до краен лимит, с цел да отмъсти за Хаменей, а нуклеарната стратегия може да бъде ускорена като последна застраховка за оцеляване на режима.
2. Военна тирания на Гвардейците
Възможно е духовенството да загуби действителния надзор за сметка на военните. Революционната армия към този момент управлява стопанската система и външната политика. Ако КСИР реши, че новият нравствен водач е слаб (какъвто е Арафи), те могат да наложат „ де факто “ боен режим, маскиран зад ислямски лозунги, с цел да смажат вътрешните митинги и да се оправят с Израел.
3. Вътрешен колапс и Гражданска война
Това е най-опасният вид. Смъртта на Хаменей може да отприщи нова, огромна вълна от митинги „ Жена, живот, независимост “. Ако младото потомство види в този миг на уязвимост късмет да събори диктатурата, а силите за сигурност се разцепят по въпроса на кого да бъдат лоялни, Иран може да потъне в безпорядък, сходен на сирийския.
Наследниците: Кой дебне за поста?
Освен Арафи, в листата на евентуалните непрекъснати водачи попадат:
* Моджтаба Хаменей: Синът на починалия аятолах. Той разполага с големи запаси и въздействие в тайните служби, само че наследяването на поста по бащина линия опонира на републиканските правила на революцията от 1979 година
* Ебрахим Раиси (ако беше жив): Неговата гибел в хеликоптерна злополука по-рано остави режима без явен любимец, което прави актуалната рецесия още по-дълбока.
Изборът на Алиреза Арафи е опит за „ пазаруване на време “. Но в Близкия изток времето е разкош, с който Техеран към този момент не разполага. Докато Арафи написа първите си укази, иранските ракети към този момент летят към американските бази, а израелските изтребители са в небето. Светът чака да види дали новият „ страж “ ще потърси дипломатически излаз или ще довърши започнатото от своя наставник – пътя към световен конфликт.
Светът за Иран: Москва и Пекин зад кулисите
Докато Вашингтон и Тел Авив преброяват изумените си бази и прехващат ирански ракети, главните геополитически съдружници на Техеран – Русия и Китай – побързаха да изразят поддръжка за режима, въпреки и с друг звук.
Русия: „ Съболезнования и подготвеност за помощ “
Кремъл изрази „ дълбоки съболезнования “ за гибелта на Хаменей, наричайки го „ популярен другар на съветския народ “. В формалното изказване, представено от ТАСС, се акцентира, че Москва е подготвена да окаже всякаква техническа и военна помощ на краткотрайния водач Алиреза Арафи, с цел да „ резервира стабилността и суверенитета на Иран “. Анализаторите разчитат това като пряк сигнал към Съединени американски щати, че Русия няма да допусне рухването на режима в Техеран, който е основен за нейното въздействие в Близкия изток и за поддържането на „ Оста на съпротивата “.
Китай: „ Регионален баланс и дипломация “
Китайското външно министерство беше по-сдържано, само че изрично. Пекин прикани всички страни към „ оптималната въздържаност “ и „ отбягване на по-нататъшна ескалация “, с цел да се резервира мира и стабилността в Персийския залив.
Същевременно, китайските медии подчертаха, че КНР ще продължи да поддържа тесни стопански и енергийни връзки с Иран, без оглед на американските наказания. Китай де факто застана зад Техеран, без да дава обещание директна военна помощ, като се концентрира върху дипломатическия баланс и запазването на своите ползи в района.
За необятната аудитория името му не е толкоз известно, само че в коридорите на Техеран Арафи е считан за „ технократа на духовенството “.
Довереник: Дългогодишен непосредствен сподвижник на починалия Хаменей.
Властови позиции: Заместник-председател на Събранието на специалистите и член на мощния Съвет на пазителите (органът, който има последната дума за всеки закон и претендент за власт).
Интелектуалец: Автор на над 24 книги и началник на иранската семинарна система. Анализаторите го разказват като админ с опит и техническа просветеност – фигура, която би трябвало да внесе успокоение в администрацията, до момента в който генералите от Гвардията (КСИР) вземат решение идващия си ход.
Какво следва за Иран оттук насетне?
Смъртта на Хаменей не е просто промяна на водач, а трус в основите на теокрацията. Ето трите вероятни сюжета за бъдещето:
1. Сценарият „ Твърда линия и ескалация “
Ако Събранието на специалистите избере за непрекъснат водач радикална фигура, тясно обвързвана с Революционната армия (КСИР), Иран ще заложи на цялостна военна борба. В този сюжет „ Оста на съпротивата “ ще бъде задействана до краен лимит, с цел да отмъсти за Хаменей, а нуклеарната стратегия може да бъде ускорена като последна застраховка за оцеляване на режима.
2. Военна тирания на Гвардейците
Възможно е духовенството да загуби действителния надзор за сметка на военните. Революционната армия към този момент управлява стопанската система и външната политика. Ако КСИР реши, че новият нравствен водач е слаб (какъвто е Арафи), те могат да наложат „ де факто “ боен режим, маскиран зад ислямски лозунги, с цел да смажат вътрешните митинги и да се оправят с Израел.
3. Вътрешен колапс и Гражданска война
Това е най-опасният вид. Смъртта на Хаменей може да отприщи нова, огромна вълна от митинги „ Жена, живот, независимост “. Ако младото потомство види в този миг на уязвимост късмет да събори диктатурата, а силите за сигурност се разцепят по въпроса на кого да бъдат лоялни, Иран може да потъне в безпорядък, сходен на сирийския.
Наследниците: Кой дебне за поста?
Освен Арафи, в листата на евентуалните непрекъснати водачи попадат:
* Моджтаба Хаменей: Синът на починалия аятолах. Той разполага с големи запаси и въздействие в тайните служби, само че наследяването на поста по бащина линия опонира на републиканските правила на революцията от 1979 година
* Ебрахим Раиси (ако беше жив): Неговата гибел в хеликоптерна злополука по-рано остави режима без явен любимец, което прави актуалната рецесия още по-дълбока.
Изборът на Алиреза Арафи е опит за „ пазаруване на време “. Но в Близкия изток времето е разкош, с който Техеран към този момент не разполага. Докато Арафи написа първите си укази, иранските ракети към този момент летят към американските бази, а израелските изтребители са в небето. Светът чака да види дали новият „ страж “ ще потърси дипломатически излаз или ще довърши започнатото от своя наставник – пътя към световен конфликт.
Светът за Иран: Москва и Пекин зад кулисите
Докато Вашингтон и Тел Авив преброяват изумените си бази и прехващат ирански ракети, главните геополитически съдружници на Техеран – Русия и Китай – побързаха да изразят поддръжка за режима, въпреки и с друг звук.
Русия: „ Съболезнования и подготвеност за помощ “
Кремъл изрази „ дълбоки съболезнования “ за гибелта на Хаменей, наричайки го „ популярен другар на съветския народ “. В формалното изказване, представено от ТАСС, се акцентира, че Москва е подготвена да окаже всякаква техническа и военна помощ на краткотрайния водач Алиреза Арафи, с цел да „ резервира стабилността и суверенитета на Иран “. Анализаторите разчитат това като пряк сигнал към Съединени американски щати, че Русия няма да допусне рухването на режима в Техеран, който е основен за нейното въздействие в Близкия изток и за поддържането на „ Оста на съпротивата “.
Китай: „ Регионален баланс и дипломация “
Китайското външно министерство беше по-сдържано, само че изрично. Пекин прикани всички страни към „ оптималната въздържаност “ и „ отбягване на по-нататъшна ескалация “, с цел да се резервира мира и стабилността в Персийския залив.
Същевременно, китайските медии подчертаха, че КНР ще продължи да поддържа тесни стопански и енергийни връзки с Иран, без оглед на американските наказания. Китай де факто застана зад Техеран, без да дава обещание директна военна помощ, като се концентрира върху дипломатическия баланс и запазването на своите ползи в района.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ